~празници~

Празниците тук са хубави, цветни, винтидж , зелено и толкова безлично в същото време.Великден е пазарен, шоколадов, но не и традиционен.Няма боя по пръстите, няма скришно нахапан козунак, няма миризма на курабийки, няма топлина.

Празниците тук са тежки.

Остава ни да преглътнем, да боядисаме яйцата и скайп, фейсбук, вайбър, телефон или в крайна сметка скучен стар филм по bTv.

Но!Може и другояче.Усмихнати ( като мен) , главата горе, преглът и фотоапарат в ръка.

Весели Празници на всички.Бъдете здрави и добри!Обичайте и уважавайте хората до себе и никога не се предавайте.Утре ви чака !

~happy easter~

~never give up~

~moment~

~парченца~

Парченца- така събирам спомени, моменти, емоции и усмивки.Понякога тъжни погледи заднешком или отронена сълза изгонена от вятъра.

Днес ще ви разходя до Lindfield. Селце близо до града, където живея.Във Великобритания. Винаги съм мислела, че когато и да ме попитат "От къде си ? ", аз с усмивка ще отговарям " От Хасково". Но после стана Бургас, София, Burgess Hill.Но аз съм от Хасково (усмихвам се).

Та...разходката.

Lindfield is a village and civil parish in the Mid Sussex District of West Sussex, England. The parish lies to the north-east of Haywards Heath, of which the village is a part of the built-up area. It stands on the upper reaches of the River Ouse. The name 'Lindfield' means 'open land with lime trees.'
The parish Church, All Saints, stands at the top of the High Street and its history goes back to 1098. One of the oldest houses in the village is Church House, formerly known as The Tiger, and still referred to as "The Tiger" by Lindfield residents.
It is classified as an Area of Outstanding Natural Beauty.

Всички селца в околността ся някак типично мрачни, мухлясали и кафяви.Но толкова очарователни.Тихо е , вероятно вали.Малките прозорчета са се наредили като врабчета.Погледите ги няма, спокойно е.Има мушкато.Червено , много често още по-червено.Има малки улички, скрити порти и котки.Завиваш и се блъскаш във сто вековна черква или ливада с минзухари.Тук е така.Кафяво и зелено се редуват в подредеността на жителите.

Дочува се шум на неделен обяд , веселост и сгушени в местния пъб животи.Минава кола от миналия век и намигва с лъскавата си гордост.А ти си турист и ти харесва.Чувствам се свободна,  улиците ме приемат и не ме оставят да бъда безпризорна или ничия.Търся с поглед парченца.Да споделя, да покажа, да усмихна. 

Стискам всичко.Не искам да изпусна нищичко.Нищо, че мога да идвам всеки ден.Когато си там, за да събираш парченца, времето никога не е същото.Иска ти се да е протяжно, лениво и часовникът да не ти напомня , че скоро ще си запечатал своите парченца и Довиждане е последното.

Позволявам си да надникна и в живота на жителите на селцето.Откраднати моменти, които пазя.Емоцията на споделянето винаги ми е носила усещането за спокойствие, за изказано добро и за топлина.Споделянето е красиво.Като минзухарите през миналия февруари.

Намирам уличка като от онази мечта.Зад ъгъл, в глуха уличка.С мързелив храст на входа и милиони слънчеви зайчета по прозорчето.Едно прозорче, но нечие прозорче.Преглъщам , защото мечтата ме дави.Взимам си парченце въздишка и продължавам да мечтая.Доброто ще дойде и в онова прозорче ,  където ние ще правим слънчеви зайчета.

Зеленото е толкова успокояващо.Иска ти се и можеш да го усетиш.То е приканващо, но не и измамно.Много зелено.Окото дори не възприема.Красотата на тези парченца е във времето.

Когато вали...

...навън вървят хора.преминаващ мъж на средна възраст, симпатично накуцващ и залитащ към съседния храст , от където се подава калната муцунка на другарче.пресича.носи шапка и плик с лайно.

...навън се търкалят животи.тинейджъри с качулки преминават с бързи крачки осветените улици и плюят по учтивостта и пристойното поведение.останали са им три паунда и няколко цента.доволна покупка от близкия оф лайсънс и оригната волност на насилие, или еднозначно изпикаване на нечий заден калник.

....навън се прескачат характери.миловидна бабичка изкрещява нещо на английски с приятен фъфлещ тон, а някъде там една линейка е закъсала между инатлив автобус и няколко паркирали возила.тротоарите за изморени.

...навън гледат души.бродят в парка.ентусиазирано се взират.влизат за пакет цигари. хранят се с огризките на съседа и мрънкат пред някоя барака.

....навън е хубаво.мокро.топло.задушно.свободно.мирише на скапано спокойствие.

Тук вали всеки ден.

Гората

Имах нужда от въздух.Студен.Изпълващ дробовете ми със свобода.

Имах нужда от тишината на гората и песента на калта.

Имах нужда от вятъра.

Имах нужда да видя гората отново през обектива.

Shared

Много е приятно някой да сподели нещо твое.Някой , когото не познаваш, някой който те оценя без дори да знае кой си , какъв си и прочие.Хубаво ми стана на душичката.Фукам си се, ше' знаете.

Причината не е върхова (или може и да е), но е наистина много приятно изживяване.

К'во е станало ще да се запитате.Те туй...

Sussex Living Magazine

А тази я пазя само за блога :)

Райско кътче

Някъде там ,високо ,до границата ни с Македония е сгушено едно Райско кътче.То е зелено,топло,меко,жълто,чисто,лъхащо на живота,жужащо,цветно и много тихо и спокойно.Знаех ,че отиваме на язовир Стойковци.Телефонът ми отново беше на мнение,че отиваме в Македония.Този път не ми остана време и дъх да се възмущавам.Свободно зяпнах и стиснах с потна ръка фотоапарата.Имах усещането,че съм готова да скоча в движение от колата и да се заровя в жълтата шир.Изкачихме баирчето,преминахме през скупените на тепе с.Селище.Градинки с лалета размазаха погледа ми,пухкави облаци ни махаха от хоризонта.Заслизахме по селския път и се потопихме в неописуема гледка.Няма да успея да опиша с думи,това в което се гмурнахме.Ще го покажа!

Не ми се искаше да си тръгваме.Но то е било, защото не съм знаела какво ми предстои да видя.Поехме към Гьолче Бистрака на риболов.Екстремно изкачване по една кална скаличка,прекосяване на блато през папурите и ...

По пътя за специалното място за риболов на червеноперка и каракуда видях ,че Васко гледа нещо втренчено и се чуди.Загледах се.В началото видях само едно изгасено огнище.Загледах и го видях...Не мога да намеря точните думи,за да ви споделя какво изпитах..не мога!

Спасихме го.Изсушихме го.Нахранихме го.Поиграхме си.То дори заспа.Изнесохме го на пътя и го пуснахме в съседски селски двор.Надявам се да е добре,защото беше толкова сладко и игриво...

Ловихме риба и се наслаждавахме на тази гледка...

Благодаря за тази разходка :)

местенцето е: язовир Стойковци и Гьолче Бистрака (Благоевград)

Стъпка напред

2010 г. дойде!Ще дойде и 2011 г. -живот и здраве!

Противник съм на равносметките,защото според мен връщането назад и пресмятането на собствената парабола е стъпка назад.Не е нужно да се философства над вече случили се емоции,лошотии ,усмивки и прочие моменти от изминалата година.По-удачно е да си кажем:Доволен/на съм!Време е за още една ,дори по-успешна година.И така ,с рогата напред.Годината ми започна активно,усмихнато,с гости,емоции -точно каквато съм си я представяла минута преди да настъпи.Пожелах си да сме живи и здрави,за да постигнем целите и да видим мечтите си на небосвода на реалността.Обещах си да се усмихвам повече,да се отнасям още по-позитивно към всичко сиво и да оцветявам дните си със спокойствие,любов и удовлетворение.Пожелавам го и на вас.

От малка съм на мнение,че всяка нова година трябва да се предначертае с нещо ново,за да ни върви.Спазвам това си самоправило.И тази година започнах с нещо ново.

С нови "дрехи" за двата ми блога.

И разбира се с така чаканият (от мен) момент да се захвана с проект,чието начало дадохме днес.Гордея се с колегите и им Благодаря.

Ние снимаме ми дава надежда,че винаги можеш да погледнеш навън и да видиш невидимото.Можеш да разчиташ на истинските хора,които са около теб.Можеш да споделяш ,без да ти задават въпроси и да те критуват.Можеш да бъдеш себе си.Благодаря!

Проектът е отворен за всички Вас,които намирате нещо свое в една снимка,момент,информация,детайл.Заповядайте!

Иии...воала!

Измъчих се ,ейййй....!

Но все пак достигнах някакъв консенсус с исканията си,визията и разните му там джвъчки в новия ми фотоблог.Изцъках поне 200 имена,докато Хриси не ме светна как стоят нещата с имената в blogger.Дръжте зеленото-това е изводът! :D
Та..готов е.Не много пълен откъм съдържание,но предстои да бъде.Офромлението за сега е семпло,защото така и не успях да се преборя с хмтл-то на един фототемплейт,но сега съм по-доволна,защото създадох визията сам-самичка :P


Оставям връзка към блога под профила,така че който има желание да заповяда :)

Компенсация!

Да,забравих си фотоапаратя,но погледът и усещането от звука "Щрак", и запечатаните спомени ме принудиха да гепам телефона на Васко и да уловя и споделя онова,което така или иначе си остава в съзнанието ми като спомен.Много обичам планината и всякакви изумителни гледки от високо.Обичам небето,макар и намръщено.Обичам моментите,в които просто знам че трябва да снимам.Обичам красиви ,спокойни и битови кръчмета с бира,картофки и цаца.Обичам да посещавам нови места.Този път ме разходиха до Зайова поляна.Гледката е...нямам думи просто.Иска ти се да разпериш ръце и да политнеш над града :)
Е,снимките не са кой знае колко качествени,но се вижда през моя поглед :)

Проба ..да видя какво аджеба става с това телефонско фото :P

Приятната изненада от кварталната кръчма,която не бяхме посещавали :)

На разходка из планинските друмища над Благоевград :)

Вече пристигнали на Зайова поляна и наслаждаващи се на гледката :)

Чао ,до следващата разходка ;)

От залез ,до залез

Да...дойде време и за последния морски залез.Беше една страхотна почивка,наситена с много емоции,смях,преживявания и приятелства.Наистина не мога да намеря думи за Фифката-беше ми достатъчно да видя усмивката й ,за да знам че си е тя.Уефата и той голям образ :) Сега ми става едно такоз меланхолично...ровейки се из спомените и снимките-даже нямам против пак да ме залеят с леген топла вода :D Искам пак бой с водни пистолети,искам пак сънено кафе с птички и Фифа да ни дебне заспалите муцунки с фотоапаратя,искам пак да усещам как чак зъбите ми скърцат от пясък,искам пак да се хилосвам на ентусиазма на Гларусо по чайките,искам пак цвърчащи огнища,хладни вечери на брега на морето и смехотворни ситуации като една с един телефон и една бележка... и фрапетата си искам...Да свърши,отдавна дори-преди седмица.Но пак ще е лято и пак ще сме в отпуска,нищо че до тогава има цяла една година :)

Последните моменти на почивката ни се разпростряха от залез до залез и на около 700 км ,от Камчия през София,до Благоевград и Симитли и обратно :) Насладихме се на домашна пица,на едно сладко,рошакво и мъркащо създание,на планините и мириса на природа на село и на минералния плаж в Симитли.Беше един перфектен завършек на перфеткната ни отпуска.Ами...ето ни пак :)

Първата снимка си я оставям така ,както е самоснимана заспалата ми мутра в автобуса за Благоевград :)

И така,чак до следващата отпуска....