Добър вечер :)
Имам леки съмнения , но никакви колебания, че този разказ съм го публикувала в момента на написване. И така да е, не ми пречи да повторя. Харесвам си го.
 |
| source : internet |
Днес съм висока, лъсната,
малко дрънкаща и черна.Сутрeшният тоалет премина не толкова нежно и
безкористно, но хигиената е важна.Не получих гланц , но какво пък – пак
блестях.Знаех си , че вечерта ще стоя на тъмно, изкаляна , но поне подредена.Поне
няма да стоя в клетка, като онази с панделките и ниската талия...ужас!
После тръгнахме ( на
работа) и вървяхме.Поздравих есента от близо, дори се заговорихме с еднин жълт
господин от парка за постмодернизма и климатичните аномалии.Голям симпатяга –
малко накълцан и леко оръфан , но иначе снажен и цветен.Усмихна ме, но нали са
ми казвали да си затварям устата, та си останах с душевен кикот някъде към
горния прешлен.Вървяхме изправени, леви-десни, десни–леви; понякога се обърквам
, защото тя притичва, надскача някакви огледални мокрости и после пак ме оставя
на мира, да си вървя спокойно.Шляп-дрън, шляп-дрън.Много е досадна тази
металната.Отгоре на всичкото е подвижна и ме удря отстрани,студена е!
По някое време ( още е
сутринта) тя спря.И аз спрях , другата също.Чакахме.Ужасни шумове има по този
маршрут и не чак толкова привлекателни места за почивка.Или ще са каменни или
полепнали с няквки странни , шумолящи нещица.А най-неприятно е да те
настъпят.Тогава се съюзяваме с нея , тя винаги ни защитава и се опитва да
отбегне момента на допир с врага.Но само понякога.Още съм млада и не съм
преживяла сътресението , онова с тротоара , но ония от втория етаж ми казаха ,
че боляло.
После изкачвахме едни
стълби-тя не ги обича, но ние й помагаме.Пак покой.Видях една стара позната от
съседния град.Беше се накиприла с нова прическа , лакирана, лъсната ...дори си
имаше нова шапка ..тюх , ама й личаха годинките.Поздравих я глухо и някак
премерено , а тя врътна острата си опашка и ме цапардоса леко по тила.
-Здрасти ...нова си още ,
м ?
-Че за кое да съм нова ?
-Ами не си ходила още на
събрание , нали?
-Не.Но ще отида.
- Ха,ха – май са ти
отредили място само в офиса.
-Не знам , още съм нова!
Замислих се , чак ми се
искаше да се почеса по плешката, но тоя цип нещо ме стегна.”Събрание”...какво
ли ще е това?!Сигурно ще е като преди да дойда тук.Много колеги, събрани на
едно място, подаващи нос над подиумите и намигвайки на съседа с велуреното
яке.Звучи забавно, но не съм сигурна.Ами , ако ме забрави на някое такова събрание...
През повечето време ,
благодарение на нея си почивахме ...но то омръзва.А и вечер наистина е тъмно ,
дори забравя , че и ние обичаме да си говорим.
Мина и този ден,
заспахме- прави- но гордо изпънати.Сънувах , че съм принцеса в меко , цикламено
и топло палто.Някой решеше къдриците ми и пееше.Возих се на лъскава каляска ,
със специална капра и кочиаш.Беше толкова хубаво.
Утре
пак ще съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна!Нищо , че съм дясна обувка!
