Ден от 2017-та

2017 
Някъде в Англия. Студено. Петък с капучино и писане.

Поредица от случки ме накара да се замисля за енергията, усилията и прочие ресурси , които човек пропилява , за да установи своята житейска истина. А тя , като толкова много други , е проста. Пилеем време в спорове, негативности и още толкова много излишности. Не е трудно да се живее, но ние успяваме да постигнем степен на трудност, което 1% използваем мозъчен материал , класифицира като непоносимо , гадно и прочие . Излишно. 

Не е никак трудно да положиш усилия да бъдеш добър , честен и работлив. Изчела съм доста статии от видa мотивация, по-добър начин на живот и прочие .В началото си мислех , че снимките със сладки бебчета , цветенца и пеперудки , които са начало на деня в социалните мрежи , са досадни , преповдигнати , лигави. Не са. Защото зад тази картинка има човек , който е натиснал бутона Публикувай с ясната мисъл, че този образ , цвете , небе му харесва, носи му усещане за хубавини и усмивки. Няма нищо по-хубаво от реалността, усещанията и моментът, в който игнорираш външните влияния и започнеш да си важният , да постъпваш според своите важности , да бъде на преден план за себе си и да успяваш да създаваш щастие .

Винаги се появява момент, в който прекомерната доза шарено и розаво е в границите на "не ми е ден" , "аре стига лиготии" и подобни себеотрицателни фрази , на иначе красивия ни Български език.Реално тези дни са наш избор. 

Събуждам се и ми предстои почивен Петък , за който колегите ми завиждат. Завистта или по-скоро "ох , и аз искам" е излишна.Притеснявам се . Вдишвам студения въздух , правя снимка (защото аз искам да снимам постоянно) , качвам се в колата и съм сигурна , че всичко ще е наред.Дори и да се е объркало в последствие , винаги има живо същество или енергия  да насърчи онзи 1% мозъчна дейност да работи на позитвна вълна.

Оперативка в офиса - лекция за 2017 . Stay Positive. Бях в настроение , чието влияние не харесвам и идеята с позитивността ми се стори толкова смешна. Почувствах се дори обидена, че в момент на уж стрес ( има толкова по-важни неща от работата),  колегите ми се смеят. Смяната на мнения е очевидна, четейки този пост. 

Върнах се към четенето.Правенето на смисъл и хубавините. Купих 17" инча телевизор втора употреба.Започнах да се храня и мисля здравословно . Чета статии и осъзнавам , че не съм разбирала тялото и душата като едно. Започвам фитнес в Понеделник.Искам да се чувствам човек.Да променя залинялостта на това мрънкащо ежедневие.Да рискувам да сбъдна няколко мечти , не е трудно.Ще работя. Няма да се отказвам. Не бива да се оставяме на вълната работа-вкъщи-работа-вкъщи .Не се оставяхме преди , когато не виняхме политика, хора, всичко за това как живеем,Комунистическите лозунги в крайна сметка си ги бива.Искам и ще имам хоби - калиграфия.Писането не е само за четене.

Ще се моля за важните неща. Ще се усмихвам , за да не забравя. Ще се будя с усмивка и ще благодаря на Бог за този ден. Ще бъде добра.Ще бъда. 

Усмивка

Трудно идва муза.

Закотвих се в едно безвремие , нотификационен поток  и някак си (наистина) без да се усетя изоставих блога недописан.Без нова дрешка или нова усмивка. Минаха няколко Коледи  ( не броя) . Мина време .

Шаблонно, комерсиално или най-добре казано по нашенски ( изтъркана фраза в употреба) : всичко с времето си.

Дойде й времето на Шматкология.

Имах време да помисля какво точно искам да се случи на/в този блог. Няма да скрия , че доста размишлявах над ново име, нова визия  - промяна. После си казвах "ама то баш сега няма да е " , "мързи ме - много откровено при това", " имам много други неща на главата" , "абе дори не си спомням паролата" - някъде тук извиненията ми се сториха доста тривиални . Междувременно като виновен и напълно осъзнаващ се човек с блог , не оставях страницата на блога във фейсбук да потъне в забрава. Дори и всекиднвените нотификации , пиукащи не знам си какво , еди що , защо ...не. Имало си време :) 

Виновно (отново) , не успях да отбележа годините на блога, но евентуално имаше картинка с напомняне.

Сега пиша, защото времето дойде. 

Блогът си има име , което винаги ми напомня на смисъла от писането. На емоциите около създаването на това местенце , усмивките и всички приятели , които намерих тук. Това име е инициал, който и времето не успява да промени.

Моето място. Моята нива. Моето слънце, Моята страна. Всичко написано  тук е част от много животи , от няколко градове , различни държави , специални моменти и няколко недовършени хобита . 

Още мечтая , още снимам. Използвам по-често фейсбук. Чета повече, споделям по-малко. 

Това не ме прави различна.Същата шматка, с голяма усмивка и сега вече два бели косъма!!!

Усмивките винаги остават, нали?!

Чета и рядко коментирам.Социалните мрежи избутаха желанието ми да комуникирам на ниво дискусия. Обикновено отдавам споделянията си на битовизъм.Както мама казва "Аман от тия твойте манджи!" ( усмивка ) 

Социалните мрежи обаче държат хората заедно. Подсилват ежедневието , да не каже съвсем го изживяват вместо потребителите си и не остават мръсни и изцапани. Животът на хората в социалните мрежи се подържа мръсен . Хубаво е да има хигиена. Да пиша сега и тук е избор на интернет хигиена. 

Стана сериозно, аз исках да се усмихна на времето , което дойде да съживи моя блог.

Шматкология. С Усмивка :) 

*България*

Кабелът е като кокала

Вчера  в родния ми град Хасково, РИОКОЗ или whatever  институция , под патронажа на ояденият ни кмет решиха да се въплятат в главните роли на серила „Клъцни-срежи” и то без предварително записване, рецепта – камо ли изявление.Едни такива мутренско-необузначени колици от соца ( извинете, ама трошки си бяха) обиколиха набързо оживената ул.Бяло Море и клъцнаха сите познати свързочни ресурси: телефон, интернет,  кабелна.Оставиха след себе си  и визитка под формата на висящи кабели , на които до 15-на минути бяха увиснали  ухилени хлапета с депресивно-кряскащи майки.

Пиша съобщение във  facebook, използвайки го като по-евтин вариант за комуникация на родна земя ,  когато забелязвам симптомите на no internet access  . Поглеждайки към китайското творение за 3 лв , наречено рутер установявам,  че все още свети в добри показатели ( зелено). И все пак се досещам ,  че пакетът ни  с услуги от Виваком ( споменавам  доставчика напълно умишлено, осъзнавайки рекламния намек ) преминава през телефонен пост,  който вече е ням.

„Ни говор, ни картина”- любимото ми клише за всичко родно.

Чувам познатата за такива ситуация тарапана на улицата и решавам да разбера аджеба кой така ни резна посряд бял ден.Подавам нос на джама,  един реже.Подавам глава на балкона,  трима навиват.Слизам пред вратата, петима се мушкат у трошкат и отпрашват с мръсна газ.Изпуснах ги за има-няма 20 секунди.Но...почувствах силата българска, която гласи „ Ке си запалим плевнята,  че да изгори и тая на Вуте” и хуквам по посока една стълба и два чифта димитровградски маратонки „Адибас”.Баща ми вече е набрал преднина и води бурен словесно-обяснителен диалект  с другите два чифта китайски хлепки.

И все пак запазила част от миризландия в себе си ( бел.ред. Миризландия=Англия) , преглътвам каруцарската , която се е запънала на предния ляв зъб и проронвам ( абе ръмжах си направо):

-Извинете, Вие от кой оператор сте? – под вежда и засукан мустак , по хлепки и разсурлен анцунг.Моа в силата и блясъка си и чокото на тиквоча.

-Ни моъ ви кая гуспожу- маратонките

-Е как така се появявате на стълба , на улицата ми, пред входа ми и не се представяте.Да попитаме кварталния тогава?-аз изплюла всичко ингилизко .

-АмЪ ‘шо ми се карати на менье бе гуспужа?Я съм дошъл да си свършъ раутътъ тука..ама-ха- маратонките оживяха с начумерена глава измежду кестена и два кабела в ръката.

-Кога ще възстановите връзката към телефоните и интернета?- аз крещя!Баща ми ме сръгва.

-Ам  ‘чи ний сме от кабилнътъ бе гуспужа.

- Скапана държава!- отпрашвам към нас.

На съседния стълб , момче с обозначения кълца и нарежда.Майка ми го сгащила , а той пък от приказливите:

-С наредба на еди кой си , от 2008-ма всички въздушни кабели са незаконни и трябва да бъдат премахнати.

Аз само измрънквам...е то, мисля сме 2013-та ..или по-скоро 3102 когато няма да имаме нужда от кабелен пренос, щото’ нали ще сме напреднали телепатично, особено патично.

Няма телефон, няма интернет- цифровата ме дразни от сателита.

-Ванееееееееееееее, Иванке мъъъъъ...покажь съ мъ...

-Кажь’ мъ Диме?

-Проверь дъль имаш тилионь.

Мълчание между две отрупани сливи и очукано бетонно стълбище.

-Няам!

Последва обаждане във в-к Новинар Юг.И тази статия.

България.Ден: пореден.

П.п.Мислех си , да помоля БоленДолен да смени палката със салам.Някак по-удобно влиза.

П.п 2 Виваком бяха много отзивчиви, или по-скоро искаха да си спестят писанията в местния вестник

П.п 3 България ме вдъхновява.

Въздишка

"А понякога, като се вгледваше скришом в прежуреното лице на Дъбака, речеше му благо:

— Лазаре бе, ти трябва да се ожениш. Ветрените мелници хабят младостта!

Дъбакът го поглеждаше с големите си сини очи и почваше от все сърце да се смее.

Ветрената мелница от ден на ден се по-лично оформяваше тънката си висока снага. И от село се виждаше как двамата майстори ту слизаха, ту се качваха по непокрития й покрив.

Веднъж Дъбакът съобщи, че от високите й криле дядо Корчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо-бързо се разнесе от кръчмите по къщите, а оттам чак до морните работници в полето. Те мигом напуснаха работата си и се стекоха в село да посрещнат толкова очакваното събитие. Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Черковната камбана удари като в празник." 

Изрезка от чиклит

Чиклит ли ? Малка книжка (полу-джобен формат) с увлекателни женски истории.Това разбира се е моята дефиниция.

А инче :

"Chick lit is genre fiction which addresses issues of modern womanhood, often humorously and lightheartedly" [източник wikipedia ]

Днес се сетих за книжлето на Ниъм Шоу "Малка черна рокля".

Хареса ми.Четох я миналото лято.Историята е лека патология, но пък има едни такива пиперливи описания на действащите лица.Та да изрежем малко цитати.

"Злата довереница на Макс- Бренда , известна още като Отровното джудже, седеше от дясната му страна и главата й се клатеше като на клюмащо куче по неравен терен. Бренда Колбърн беше дребна, приличаше на птица и изглеждаше толкова чуплива, че внезапен остър шум можеше да я прекърши на две.

Но това беше измама.

Тя беше твърде токсична , стигнала до върха през кревата, можеше да забучи муха на нож за масло с петдесет крачки.Винаги бе непоколебима в мисията си да изсмуче кредит, където такъв  не беше дължим , или да прехвърли вината , за да спаси гранясалата си кожа."

***

" Той притисна късите си дебели пръсти се облегна назад. Противните му вежди настръхнаха, сякъш бяха пълни с въшки.Подтикваха ме да се чеша като куче и колкото повече седеше мълчаливо, толкова повече ме сърбеше.Вече стигнах до момента, в който ми се щеше да отида и да се търкам в ъгъла на масата..."

***

"Имаше слаба вероятност Браян да си спомни импровизираното ми вариатетно шоу в Spinker's.В професионалните си одежди имах малко общо с димящата  развалина , която бях, когато ме зърна за последен път.Концентрирах се върху създаването на образ на огнеупорна гъстовеждост.Освен това Браян не ми беше направил впечатление на толкова буден по време на краткото ни травматично познанство."

***

"В промеждутъците между зверствата , невписани в Женската конвенция, се чудех защо Люк е толкова неприятен.Искам да кажа , че не аз го бях зарязала , нито го бях унижила пред общия ни клиент , нито му бях свила крема против стареене, нито се бях вкопчила в сешоара часове наред."

***

"Всъщност , представях си , че най-лошото , което може да ми се случи , е да ме намерят , да ме измъчват, да ме нарежат на парчета , да ме натъпкат в чувал  и да ме изхвърлят в Темза посред нощ.Но това бяха подробности, а сега не беше подходящото време да ги обсъждаме".

Забавно романче!

Носкар

"Не мога! Това беше последният пирон върху ковчега на мъртвеца, т.е. мен, ми (да не кажа моа, че тоя фррррренски дори и от устата ми звучи някак впечатляващо)."{цитат}

Аз: Аааа, не!Ков!Още един!

Цитататът е на  човека-блог , на когото е те са' ще връча Носкар!Nostromo!

Ох тези овации!Спъна ли се?!Ааааа....Идиотова ти виси на маншета!

A този кой е?Аааа...два Носкара?!Пак ти ....Nostromo!

Официална реч!

"Уважаеми Г-н Носителю на Носкари, Майтап Малинки, Комунист-Флаери и всички -кари {без ония дето са вредни},ъъъ....а да...Честита Блог Годишнина!Най-официозно съм ви линкнала, прочела, воутнала, кликнала, шернъла!Пожелавам да изгледаш собствения си филм , да го режисираш , за продуцентското място ще се разберем ;)!Да пишеш сценария , онзи който сънуваш , мечтаеш и изпълняваш!"

п.п.Носкарът поради кризата е леко...виртуален!

Честита блог-го(а)динка!{поредна,следваща,същата,не и последната}

От прозореца

Добре,че днес имаше слънце.В други дни тези щори ми изглеждат като решетки.Работата в офис си е направо затвор...но...да подплята със сериозен шаблон : "Такъв е животът".Хубавото е , че винаги можем да избягаме от тривиалното и просто да отворим прозореца :)

Скромна, но сбъдната мечта!

Обожавам фрапе!

Пяната, вкуса , аромата , потракването на кубчетата лед  , запотените стени на чашката , сламката ...насладата!

Веднага се се сещам за Бубка!

Мечтаех за мини-миксерче още от времето , когато бях барманка на морето.Тази джаджа върши страхотии.Приложима е не само за фрапе , но и за страхотни , лятни коктейли с плодове , лед и бял ром...ммм карамелизирана черешка и малко лайм!Чудо!

Няма причина , която да ме е възпрепяствала да си купя мини-миксерче , освен че не посещавам магазини за техника [пазарувам онлайн].Описанието на стоките е идентично с това , което ще ти измънка изнемощелият и потен продавач-консултат.Само дето ще пропуснеш мириса и аромата на снощния му/й махмурлук!

Е, днес нищо не ми попречи!Вече съм горд собственик на мини-миксерче :)

Толкова дребно нещо , а носи голяма радост.Да бе , тривиално е .Но аз му се кефя!

Всъщност дилемата беше между кафемашина на Делонги и мини-миксер.Разликата в цената е цели 100 лв.Но мини-насладата победи.Обичам нес кафе много повече от обикновеното кафе , а у дома се пие предимно "бързо" кафе :)

Иначе съм ценител на всякакви видове кафе и с усмивка поставих новата си придобвка на кафения рафт.

 Разбира се , че в момента пия  черно фрапе!Дори си закупих специална чашка като компания на миксера.

Не случайно уточних , че пия черно фрапе.Има и бяло.Разликата е в това , че черното се приготвя с вода и кафява захар [може и бяла разбира се , но по-ситна] , a бялото фрапе се приготвя с мляко и задължително бяла захар.

Рецептата за фрапе е много лесна.Но самото приготвяне е тънкост.Всичко зависи от умелото разбъркване и пяната.

Та да си направим черно/бяло фрапе за утоляване на жаждата , за разхлаждане и най-важното за удоволствие и наслада , с която да дарим вкусовите си рецептори и душата:

2 лъжички нес кафе [може да се използва и разтворимо кафе, което в последно време е хит на пазара , но вкусът не е същият ]

Захар [ зависи от поносимостта ви на сладко]  - аз слагам 2 ч.л.

Вода -малко

Сместа трябва да е не повече от два пръста [ хоризонтални :D ]

Взиматe мини-миксера и го потапяте до дъното на чашата.Включвате го и започвата да разбивате с издърпващо нагоре движение.Започва да се образува пяната!Когато сметнете , че е достатъчна добавяте кубчета лед [внимателно , за да не нарушите цялостта на пяната].

Доливате с вода [  за черно фрапе]  или с мляко [ зя бяло фрапе ]. Доливането се извършва бавно и по стената на чашата , за да не смачка пяната.Бодвате сламка [  цветна или черна ].

Готово е за консумация!

[забележка: приготвя се във висока и тънка чаша , по възможност охладена и задължително суха.Поднася се върху чинийка+салфетка ]

Ето го и моето първо домашно-приготвено черно фрапе!

 Хубав и прохладен Петък на всички :)

Снимки:Lili

Start!

10:48,Петък.Точка.Край.Работната седмица я избутах.Свърши се!Хъх...уморих се!

Старт.Нека почивката започне сега!/мислех си,че скоро дори няма да си го помисля,а то взе ,че се случи :P /

Ще спя,ще се смея,ще типам по пижама и разчорлена коса,ще пия кафе в леглото,ще пътувам,ще обичам,ще снимам,ще се наслаждавам,ще усещам,ще запомням,ще дишам.И още ,и още,и още.Извън София!

Приятен Уикенд на всички! :)

Компенсация!

Да,забравих си фотоапаратя,но погледът и усещането от звука "Щрак", и запечатаните спомени ме принудиха да гепам телефона на Васко и да уловя и споделя онова,което така или иначе си остава в съзнанието ми като спомен.Много обичам планината и всякакви изумителни гледки от високо.Обичам небето,макар и намръщено.Обичам моментите,в които просто знам че трябва да снимам.Обичам красиви ,спокойни и битови кръчмета с бира,картофки и цаца.Обичам да посещавам нови места.Този път ме разходиха до Зайова поляна.Гледката е...нямам думи просто.Иска ти се да разпериш ръце и да политнеш над града :)
Е,снимките не са кой знае колко качествени,но се вижда през моя поглед :)

Проба ..да видя какво аджеба става с това телефонско фото :P

Приятната изненада от кварталната кръчма,която не бяхме посещавали :)

На разходка из планинските друмища над Благоевград :)

Вече пристигнали на Зайова поляна и наслаждаващи се на гледката :)

Чао ,до следващата разходка ;)

Усещане за...

2-ри ден и едно усещане за свобода....Без повече коментари ,че трябва да стягаме багажите :)

Да убием кризата!

Твърдо заставам зад тезата,че малко или много,да не кажа 50% от финансовата криза или по-точно самото усещане за нея е на психическа,психологическа,ако щете нервна основа.Всичко онова,което се случва в умните ни главици и стимулира чувството ни за самосъхранение и оцеляване,увеличава усещането за въпросната криза.От всички възможно посоки ни се пулят идеи за спестявания,планове за намаляване на разходите,топ 10 на стъпки за анти-кризисно поведение.И какво й остава на "бедната ни душичка",освен да се поклони пред медиите,всеобщата статистика и уажасяващите я факти?!Груба грешка!Но ..хора сме!Грешим.

Лично за мен кризата се усеща за тези,които имат над 20 000 Евро в спестовния си влог и треперят за ръста на лихвите,оскъпяването идващо от рястящите такси по обслужване на кредите,влогове и прочие финансови локвички от общия гьол.Не разбирам от икономика,прирасти или статистически данни,но мога да си направя проста сметка,с която да оцелея по много по-лесен начин,отколкото чичкото с Audi-то и фалшивата данъчна декларация.Как ли?Ами много простичко и обикновено.Питам се няколко ,така или иначе безсмислени въпроси/имайки в предвид статуса ми на обикновен гражданин на Република България мъдрещ се нейде из така наречената "средна класа"/ и си отговарям светкавично,дори предварително.Отговрите ми са кратки и съдържателни ,за съжаление - еднообразни-> НЕ!

Въпросите са такива,които не биха затормозили главицата ми и такива че да не усложняват "семейния бюджет" с излишни разходи,а именно:

-Имам ли кола?

-Имам ли вила на Банкя?

-Имам ли банкови авоари над 1000 лв?

-Имам ли някакви имоти въобще?

-Попълвам ли данъчна декларация?

-Имам ли шанс пак да почивам на Малдивите?

-Имам ли постъпления по онази офшорна сметка?

И още стотина,всички с глагола "имам" в началото.Именно този глагол /жална му майка/се корени и е в основата на краховете,фалитите,сривовете.Ще рухне нещо си,ама само ако го имам!Е,като нямам-за к'ва финансова криза ми говорите 24/7?

Но все пак се притеснявам и за малкото /на фона на чичковците и лелките с мазните мутри,дълбоки джобове-респективно дълги и обиграни пръсти,големите черни коли и вилите с басейни/ ,което имам ,защото то зависи от голямото-йерархия...баси,че и зависимост.

Но..ако увесим нос,пуснем депресията в света си,нацупим физиономии и загубим желанието си за живот и развитие ,заради едната криза-тогава сме мекушави обитатели на земята-не хора,или поне не Българи.Нашият манталитет не позволява да се предаваме-доказано е!

Та и аз така...не се предавам ,напротив търся и се изкачавам по моите си върхове /както всички останали предполагам/ и не давам заден ход,само защото оборотът на БНБ спаднал с 2 пункта!Тц-не и аз!

Всеки трябва сам да намери начина за справяне.Не става дума само за финансовата криза,страхът от оставането без работа /Да не дава Господ/,мизерията и незнанието за бъдещото падение или закрепване на положението-става дума за нагласата-вътре -в самите нас.Никой друг освен нас няма право да избира собствената си пътеводна светлина/ако ще и клиширано да е/.Ние сме зависими /освен от йерархията и горните стълбици в нея/ и от самите себе си.

Аз преборвам моментите на страх за сигурния стол в офиса с още повече работа,алтернативни начини за доходи /за които вече споменах/,разбира се лишаване от някои глезотийки,но не и от неща които са потребни на мен и близките ми ежедневно.Разбира се,че мога да се лиша от поръчването на пица от gladen.bg и вместо това да спретна вкусна вечеря-както и направих.Не смятам ,че всъщност в лева ,стойността е същата..но как да е.Боря се с усмивка,оптимизъм в рамките на реалността и от време на време с необмислен шопинг.За душата!Тя е важна.Трябва да я храним и да се грижим за нея!И не ,това не са глюпости.Душевната храна понякога е много по-пълноценна и от една прясно изпечена кокошка!

Тази седмица успях да съчетая и двете.Летният пазар се случи просто ей така,а уж излезнах да си купя дюнер на обедната почивка.Върнах се с 3 потника, 1 блузка ,1 чифт чехли и 1 чифт летни обувки.И пилешки бургер с айран!Не съм се разпростирала в магазините по Витошка,така че "ударът" по джоба ми не беше огромен,дори не подминах 100 лв.Така е,умея да пазарувам ..иии да са живи и здрави онези,които знаят кога точно да пуснат Разпродажбите :P

Тези наглед ненужни покупки/ако питате майка ми/ ми доставиха удоволствие,разтовариха ме от ежедневието,"намигнаха" ми доволно от огледалото днес сутринта,донесоха ми и самочуствие.Е за к'во работя в крайна сметка?!Някой би казал ,за да пестя...ще пестя нъцки....съотношението разходи-приходи все е в превес на първото...но ..не се оплаквам!

За да си подхряна стимула за моето "напред и нагоре" реших да се завихря из кухнята и да стопля коремчето на любимото човече ,още повече да разнообразя от ежедневните полу-фабрикати или нещо спретнато на бързо.

Воала...изникна нова рецепта /пу моя си е/ с пилешко.Нарекох я Сочно Пиле.

Ето и рецептата:

500-600 грама пилешки гърди или филе

3 глави бял лук

3 средноголеми моркова

олио

соев сос

лимонов сок

сол

20 гр. вино Розе /или бяло/

Начин на приготвяне:

Нарязвате филето или гърдите на по-големи кубчета.Нарязвате лука на шайби.

В дълбок съд обърквате: месото,лука,добавяте олио /на око,да не е много че да плувне месото/,соев сос /не повече от 2 супени лъжици/,лимонов сок /на око ,но малко за вкус и сочност на месото,да речем 1 супена лъжица/,виното.Разбърквате добре и внимателно,защото пилешкото е крехко и се разделя при натиск.Оставяте да престои 1 час.

След като месото е престояло в марината,не го вадите ,не го цедите-не!Слагате всичко както си е в нагорещено олио.Оставяте да се запържи до златисто на месото и внимавате да не прегорите лука.Преди да започнат да придобиват коричка /месото и лука/ добавяте морковите ,нарязани на средни лентички.Оставяте морковите леко да омекнат.Осолявате леко по време на пърженето.Воала.Сочното ви пиле е готово за консумация :)

За гарнитура спретнах варени картофи с балсамов оцет и чубрица и ги поръсих с настъргано сирене /заради предпочитанията у дома/.Можете да приготвите ориз с гъби,задушени зеленчуци,картофено пюре..и все този дух,но да бъде задължително топла ганиртура :)

Резултатът

Идея за десерт:

1 кофичка кисело мляко/висок процент/

Чаени бисквите

Плод от компот

Канела

Разбивате добре млякото.Натрошавате бисквитите,режете плодчетата.Всичко това слагате в купичка или чаша за сладолед.Разбъкрвате.Поръсвате с канела :)

Извод:Не се поддавайте на скъперническата си същност и хрането душата и тялото напук на финансовата криза :)

8,00 часа тът-тът /с истерично увеличаване/,дигам 'щорите' и се ориентирам в замъгления хоризонт на собственото си полезрение.Изхлузвам се от леглото в опити да не тресна натежалата си тиква в някой ръб и мъчейки се да нацеля правилното ляво/дясно на домашните ми хлепки тип прашки /кой пък ли моден идиот измисли това наименование не ми е много ясно/.Втори опит за изпружване на сънливите ми клетки и прещракване от дясно-плешка с шип-чудно за дъждовно време,боцкЪ като полезната иглотерапия ,ама и изтръпва като досадно напомняне на годинките ми и артритя или плекситя..не му знам медицинското име.Седя изправена ..забила поглед в пролуката между жълтите пердета и се пуля между жълтите къдрички ..буря,вали!Още по пижама се целя на домашно облекло.Цъф..дясното око се събужда първо заедно с пробождаща мисъл някъде из заспалите ми мозъчни клетки...отново напомняне,ама свързано с бърза реакция.Не ми харесва и решавам да забавя изпълнението ,обличайки се.Лявата ми част още спи и някак олигофренично се опитвам да вмъкна левия си крак в крачола на панталона си-връзки..баси оплетох се...що ли имам връзки на крачола...обличам се.Мисълта дзънка..няма цигари и кафе..Цъф и лявото очо ,заедно с всичко останало започва да съмва..закъсняло,ама се перчи и ме бута да търся други хлепки-външни,пак тип прашка.Минавам през банята и забучвам поглед в огледалото.Изгоряла крушка над него-майната й,не й е времето сега;косата ми...тотален кошер от разчорлени букли говорещи си на неразбирем ,рошав език;шнола и хайде до магазина.Сигурно съм изглеждала като дърт пияница след бурна нощ ,щото' продавачката ми се усмихна и даже не ме попита к'во искам.Дава-плащам-home!

Кафе с цигра и Бареков-тук започва истинското събуждане.ЧЕЗ-ооооооооо,пробужда се циничността ми и започвам да псувам на ум и да си припомням всяка шокова терапия от сметките за ток.Слушам как някакъв мазник /говорител на ЧЕЗ/ се поти над провокативните питания и острия език на Барека.Нямало никакви основателни оплаквания,потребителите незнаели къде да си подават жалбите...грррр.Усещам как сетивата ми застават в бойна готовност и щръкват като онези ми ти бодлички на икебаните.В съзнанието ми се наместват брутални сцени с главен герой въпросния мазник със запотени очилца и омотан кабел около врата,молещ да НЕ пускам ток!Втора цигара.Навън притъмнява,тряска,нацупва се....заваля!Задуха...тупур-такър...Ей т'фа ся кво е?!С две бързи крачки стигам до терасата и к'во да видя.Черният кухненски кош се мята обърнат с дупето нагоре по теракота...топур в едния край,такър в другия.Отварям вратата и студени капки дъжд ме шибват през лицето..мамка му..докопвам коша и го прибирам.

9.00- Новините,последна цигара и обличане.Чадър,цунка за Довиждане и марш към спирката.Тракам по стълбите с високи чехли с две каишки и си мисля,че червеният ми лак май е наполовина..ама май ,нали все пак съм зле с очите и си напомням прогнозата..Чолаков каза 24 гадуса с дъжд...бива!

Излизам и ме побиват тръпки.Вали та се къса,студенуууу а аз по чехли и къс ръкав...****** по прогнозата и по себе си че вярвам.Отварям чадъра и тръгвам "бодро".Шляп,шляп..подминавам няколко локви ,на следващата цопвам баш в средата..гадост джвакам...джвак,джвак.Някви дечица сгушени в мушамяни якета с качулки минават покрай мен и пльосват безмислостно във всички локви...бам капки кал по панталона ми..Поглеждам ги кривашката ,а те ми се хилят.Поогледах се у витрината на Бързото хранене..па нищо ми нямаше.Погледнах се и у следващата и аз се ухилих..ахаха чадърът ми е бял на футболни топки!Много колоритно и вървежно,хеля си пасва с червения лак ,официозния пантулон и зелената туника..смях!

Продължавам,стигам на спирката и си чакам примерно "влакчето на ужасите"!Качвам се както обикновено ,културно и си дупча билетчето.Забивам поглед през джама и чакам да спра да се клатя и подскачам кат' джибри в буре...

На спирката на Пиротска се качва обикновения бабешко-дядовски поток.Вече свикнах и с миризмата на мазни баници и чесън,на готвено,на нафталин -абе на кво ли не антиприятно,ама никога няма да свикна с овчото поведение и неглиже презрение на пенсионерската гилдия към новите технологии,а именно към уредите за таксуване на картите.Бях точно до един такъв и се дзверех на надписа : Уредът е временно изключен,моля да ни извините.Качва се човечец на средна възраст с голяма пазарска чанта,вади карта слага я..тут-тут и айде прибира я.Викам си..трай си моме!Наближава мокра бабетка със спластена косица,белеещо се теме и червени,каносани краища.Носи торба по-голяма от нея и се тръшка на свободната седалка до въпросния уред.Напъхва торбището между изкривените си от годинките ноги и вади заветната карта ...тут-тут..поглежда,надига поглед,свъсва двата косъма останали й като вежди и пак слага картата ..тут-тут...тц..усети се викам си аз..нъцки.Започва да прави разни кръгови движения на апаратя,бае му!Един,два кръга-оцъклен невиждащ синия екран и ситнежния шрифт,поглед.Трети кръг и учуден поглед насочен към мен..

"Ъъъ..изключен е!"-аз

"Ам да йе изклучен..да йе изклучен,я ко' съм виновнъ"-тя

Тръш на кожената седалка,изкарвайки въздуха й и произвеждайки звук 'шляппп'.

Моята спирка.Работа.Малоумни жабари,които не се знае кога бачкат и кога не.По време на работния процес и по-точно в точката му на кипене установих,че съм "хакер".Незнайно как си обърнах монитора на 9о градуса!Погледът ми беше меко казано овчи,опулен,смълчан и ококорен.Мишката по екрана и тя на 90 градуса,а аз се мъчех левашки да действам с килната на около 45 градуса тиква и още по-ошмуглен поглед.Звънях за консултация и се оказа,че съм първият идиот,който без никаква идея си обръща монитора по този начин.След хиляди превъртания на лентите по целия екран,най-сетне белият тигър от монитора ме погледна от правилния ъгъл,право в очите.Никва идея как съм успяла да се докопам до графичните настройки ,та и да обърна всичко в такава посока.Справихме се успешно.Но нервичките ми бяха някъде към момента на скъсване и възпроизвеждане на мощна,люта,селско-каруцаркса,нашенска псувня!Все пак се справих и с нея и я оставих безмълвно да си отлежава в бушуващото ми съзнание.Дето викаше Фифка,картина има,говор няма :P

В един момент се бях замислила,че този ден може и да завърши като ме измъкват премляна изпод някои релси или ме натикват в усмирителна риза,докато се опитвам да наритам някое бабе.Тц..и по-добре.

Прибрах се успешно.Точно си оставям пазарските торби на масата и се насочвам да отворя прозорците за свеж въздух.Ха,гълъбче на парапетя.Тичай за фото.Грабнах го,фотнах го,а то реши да оставя топлия си отпечатък от закуската или обяда баш на теракота .Пльос и отлетя.

Какъв ден само!И само един...А може и още щуротии да е имало,ама дописвам горното в Събота....та не помня!

С днешна дата събуждането е малко по в релси,все пак е Събота.Мотам се по пижама,с мисълта че наистина трябва да ставам.Допивам си кафето и чакам далечни гости.

Епа,юбаф ви уикендь! :)

п.п.Гълъбската снимачка да се смята като част от проектя ми- Петъчно фото!

Как ?!

Любим въпрос.Знам отговора за себе си и за "планините" ,с които се срещам.

При съседката може да е различно и нейното "как" да не е увенчано с отговор ,а само с предположения.Поне е сигурно,че всеки нормален човек си задава този въпрос, в поредни периоди от живота си.Някои се опитват да задълбават и превръщат питането в безпочвени химери и проучвания,които така или иначе ги побеждават,а едносричната думичка "как" ги блъска в главите и им подсказва колко за се забатачили /дето се вика/.

За да си задаваме въпроси,се предполага че търсим и отговори.Но само се предполага.Доста по-лесно е да фраснеш някой по лицето с въпрос :" А сега ,кажи ми как?"-и да седиш, и да чакаш отговора да ти бъде поднесен на тепсия.Може и да си останеш с чакането или да се напънеш и сам да достигнеш върха.

Винаги съм си забърквала масови въпросници,които имат един -единствен отговор.Много е лесно да си отговориш "Незнам" и да продължиш да си копаеш картофите,нищо че там долу в края на текезесарския ред /дълъг пол'вин километър/ ти се хили онази питанка,от която се опитваш да се оттървеш копаeйки странично.Няма оттърване драги читатели,няма.

Отговорите обаче не идват лесно.Изисква се поне минимално усилие ,за да покажеш поне малка заинтересованост към собственото си развитие-иначе не става.Живеенето или продължаването на съществуването ден за ден хич не ми е по вкуса.

Ето малка част от моята въпросителна плетеница.Въпроси съвсем простички,занимаващи главиците на почти всеки обикновен човечец и чакащи на опашката.

Как да живеем?

Според собствените си възможности,принципи,желания и усещания.

Как да не живеем?

Не на гърба на ближните и за сметка на всички останали

Как да разбираме света около нас?

Като първо разберем себе си

Как да не разбираме случващото се?

Като проявим нежелание за това-наше право и въпрос на личен избор.

Как да обичаме?

Това не е урок и не се научава.Или обичаш или не.Няма златна среда,а и да има не ми харесва и със сигурност е плетеница от много изкуствени материали ,омотани в голямото кълбо на заблудата.

Как да не обичаме?

Като умеем обратното.Да мразиш е да обичаш повече ,отколкото можем да понесем.

Как да се усмихваме?

Със сърце

Как да не се усмихваме?

Ако не умеем,по -добре да не се опитваме!

Как да понасяме непоносимото?

След като разберем ,че непоносимото не е непосилно.В този свят всичко е човешко,направено за и от човека-няма как да има нещо извън способностите и потребностите човешки.

Как да не понасяме непоносимото?

Като го приемем за такова и не се опитваме да изграждаме стени срещу него.

Как да усещаме?

С цялото си същество.Истински.С усмивка.Със свободна душа.С оптимизъм и с дъга в очите.

Как да не усещаме?

С воля.

Това са някои житейски максими,които приемам за лични и само споделям ,а не налагам.Може би ще ви се стори прекалено клиширано и обковано в сивотата на ежедневието,но и аз съм човек-няма как да не мисля и да преброявам звездите ,за да си намеря моята собтсвена.Е аз съм я намерила.

Отговор

Звездна вечер,тих спокоен небосвод-

тичала,изморена ,последен ход

Вдигната глава,отметчат потен кичур на морното чело,

изкачвала се,дърпала,повдигала се ,борила се смело.

Очи вперени в необятна синя шир,

Знам как изписала с бял тебешир!

(by me)

Споделено петъчно фото

Днес е време за Петъчно фото.Реших да го гарнирам с малко смях и да споделя нещо,което ми изпратиха днес.Благодаря Све :)
Та историята на днешното фото са Наградите за "строител" на годината за 2008.Снимките са абсолютни реални и са от цял свят. Enjoy it :)

Номинирани:

The winner is:

Петъчно фото 2

Време е за Петъчното фото :)

Много обичам животните и особено екзотиката на снимките им.Затова днес избрах да публикувам две снимки.

Доста интересни моменти са уловени в тези снимки и ме карат да асоциирам със съвършенство,свобода и ненарушен ритъм на живот.

Снимките са любителски от публични албуми в Picasa.

Петъчно фото

Започвам нов проект :)

Казва се Петъчно Фото.Всеки Петък ще поставям по една снимка,която ме е впечатлила и оставям на вас решението дали да дадете мнението си или да си останете с гледането ;) Ще разказвам и историята на всяка една снимка,която публикувам.

Днешната снимка представлявна принт спот реклама ,изработена от руска рекламна агенция в полза на Индонезийка компания за софтуерни решения.Направена е през ноември 2008.Екипът работил по тази изключителна реклама е следният:

Agency : Bates141 Jakarta

Creative Director : Hendra Lesmono

Art Director : Andreas Junus & Irawandhani Kamarga

Copywriter : Darrick Subrata

Photographer : Anton Ismael

Линк към страницата на рекламната агенция :Adme ru
Авторите са пресъздали по много оригинален начин работното табло на Photoshop CS4,тъй като това е и продуктът,за който е направен спота.

Лично на мен тази снимка/креативна реклама/ ми допада страшно много.Винаги съм обичала да гледам реклами и да търся скритото послание в тях и да се радвам на творенията,които ни предлага рекламния пазар.Когато за първи път започнах да се занимавам с реклама си мислех,че крайният резултат е най-важният,тоест броят клиенти възползвали се от продукта в различни измерения от финансовата част.Но с времето започнах да разбирам колко важни са самите детайли и стъпки,които предшестват крайния резултат.От там и интересът ми към новата /за България/ професия :copywriter.Това са мозъците на една рекламна кампания,на всеки един текст /слогън/,на замисъла.Това са нишките,които сплотяват цялата вътрешна плетенеца на рекламите.Има различни копирайтъри.Повечето се занимават с писане на текстове и слогъни.Аз все още съм на първа фаза:писане на текстове,но все пак съм горда ,че работя и като copywriter :)