~ Лачена история ~

Добър вечер :)

Имам леки съмнения , но никакви колебания, че този разказ съм го публикувала в момента на написване. И така да е, не ми пречи да повторя. Харесвам си го.

source : internet 

Днес съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна.Сутрeшният тоалет премина  не толкова нежно и безкористно, но хигиената е важна.Не получих гланц , но какво пък – пак блестях.Знаех си , че вечерта ще стоя на тъмно, изкаляна , но поне подредена.Поне няма да стоя в клетка, като онази с панделките и ниската талия...ужас!

После тръгнахме ( на работа) и вървяхме.Поздравих есента от близо, дори се заговорихме с еднин жълт господин от парка за постмодернизма и климатичните аномалии.Голям симпатяга – малко накълцан и леко оръфан , но иначе снажен и цветен.Усмихна ме, но нали са ми казвали да си затварям устата, та си останах с душевен кикот някъде към горния прешлен.Вървяхме изправени, леви-десни, десни–леви; понякога се обърквам , защото тя притичва, надскача някакви огледални мокрости и после пак ме оставя на мира, да си вървя спокойно.Шляп-дрън, шляп-дрън.Много е досадна тази металната.Отгоре на всичкото е подвижна и ме удря отстрани,студена е!

По някое време ( още е сутринта) тя спря.И аз спрях , другата също.Чакахме.Ужасни шумове има по този маршрут и не чак толкова привлекателни места за почивка.Или ще са каменни или полепнали с няквки странни , шумолящи нещица.А най-неприятно е да те настъпят.Тогава се съюзяваме с нея , тя винаги ни защитава и се опитва да отбегне момента на допир с врага.Но само понякога.Още съм млада и не съм преживяла сътресението , онова с тротоара , но ония от втория етаж ми казаха , че боляло.

После изкачвахме едни стълби-тя не ги обича, но ние й помагаме.Пак покой.Видях една стара позната от съседния град.Беше се накиприла с нова прическа , лакирана, лъсната ...дори си имаше нова шапка ..тюх , ама й личаха годинките.Поздравих я глухо и някак премерено , а тя врътна острата си опашка и ме цапардоса леко по тила.

-Здрасти ...нова си още , м ?

-Че за кое да съм нова ?

-Ами не си ходила още на събрание , нали?

-Не.Но ще отида.

- Ха,ха – май са ти отредили място само в офиса.

-Не знам , още съм нова!

Замислих се , чак ми се искаше да се почеса по плешката, но тоя цип нещо ме стегна.”Събрание”...какво ли ще е това?!Сигурно ще е като преди да дойда тук.Много колеги, събрани на едно място, подаващи нос над подиумите и намигвайки на съседа с велуреното яке.Звучи забавно, но не съм сигурна.Ами , ако ме забрави на някое такова събрание...

През повечето време , благодарение на нея си почивахме ...но то омръзва.А и вечер наистина е тъмно , дори забравя , че и ние обичаме да си говорим.

Мина и този ден, заспахме- прави- но гордо изпънати.Сънувах , че съм принцеса в меко , цикламено и топло палто.Някой решеше къдриците ми и пееше.Возих се на лъскава каляска , със специална капра и кочиаш.Беше толкова хубаво.

Утре пак ще съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна!Нищо , че съм дясна обувка!

Коледа Назаем

Коледа е някак всеобхватна.За всеки.За всичко.За никого. За нищо.Назаем.

Коледа е усещане.Тихо, спокойно, меланхолично и толкова топло. Ако дори и за секунда не се чувстващ така е време за действие.Коледа е необходима.Коледа се случва.

Коледа назаем. Взехме си това , което ни липсваше. 

Кулинарен пост

И аз готвя.Моля нека всички мои приятели от кулинарните блогове да не изпадат в ужас.Не съм подпалила още нищо, нито съм счупила нещо ( с изключение на едни много важни шефски чаши, но това е друга рецепта)- "кухнето" е живо, старомодно и в стил италиански прованс.Може би трябваше и да го снимам.Нищо , друг път ( намек, че ще продължа да готвя и споделям).

Предисловие

Аз всъщност много обичам да готвя.Да дегустирам още повече.Но ( винаги има н-о!) съм много самокритична към себе си и това , което се случва след като кажа : Готово е!.Винаги ми се иска реакцията да бъде "Мммм....".Колко съм наивна! Другият фактор, който е много важен за посещенията ми в кухнята и ми е нещо като кулинарна максима : "Аз не готвя, за да има нещо на масата, готвя когато имам настроение и знам точно какво ще приготвя".Та считайки това за моя пътеводна светлина, промъкването в кухнята с дървена лъжица по сред нощ не ми е никак чуждо.

След като признах за изморената си душица, реших че трябва да се успокоя и да върна в себе си онази личност , с която се понасяме и си живеем добре, в мир, разбирателство и с усмивка.А и ме попитаха къде съм била ;) 

Реших да готвя, докато не намеря покой.Това обаче не включва някакви сложни рецепти, пред които само мога да се блещя недоумяващо или да дегустирам, напротив.Когато готвя с цел успокоение, обикновено вечерям сама.Хайде сега не си представяйте някой безвкусен бълвоч с ред несъвместими съставки.Не.Той обича мазно, аз обичам моите изчанчени рецепти.Той уважава решението ми да СИ сготвя.-♥-!

Онова с умората е скорошно признание, но всъщност ми досажда от известно време.Та през седмицата се наложи да се успокоявам с готвене за един добър обяд.Обичам да му готвя.Този път се спрях на омлет.Не смятам за необходимо да споделям рецепта.Само някои подробности за моят омлет.Ние го харесваме сочен, с много сирене/кашкавал, без подправки ( освен сол) , с достатъчно мръвка и добре изпечен.Чувала съм , че яйцата за омлет не се разбиват до пяна.Естествено, че противореча ( какъв Телец ще съм иначе).Аз ги разбивам до замайване.Само със сол и сиренето вътре.Ако е кашквал го слагам малко преди да го сгъна.

Салата разбира се!А за мен допълнително моцарела!Моят омлет ме успкои.Беше за него.Любовта не е само фльорци по скъпо бельо.Любовта са мръсните чинии, недопитият айран и димящата цигара!Любовта е омлет, с разбити до пяна яйца!Като моят :) 

Това кулинарно упражнение беше взаимноуспокояващо.

Дойде ред днес да СИ сготвя и да обядвам/вечерям сама.Защото имах нужда.С книга в ръка, с чаша питие и любимите спагети, които всеки път приготвям според настроението, но винаги консумирам с наслада.Днешната рецепта беше новоизлюпена ( за моят рецептурник, предполагам не съм открила топлата вода).Спагети на фурна със сирена.Не вярвам да се интересувате чак толкова от рецептата, но за всеки случай ( или защото аз самата настоявам пред себе си /много скоби станаха писателко/) ще я споделя.

Спагети "Успокоение" - това винаги го свързвайте с много калории!

Продукти 

1 пакет спагети (500 гр)

телешка кайма 

лук 

пресни домати 

чесън 

черен пипер

червен пипер

два или дори три вида сирена (може и само кашкавал),  аз използвах жълто сирене ( кашкавал) и моцарела

мазнина

Начин на приготвяне:

Сварявате спагетите до степен алденте.Всеки знае, че на пипане се плъзгат по пръстите,а на вкус е жилаво- е те това е алденте.Задължително варите в подсолена вода , в голям съд.Да си плуват спагетките!Оставяте ги във водата, до  момента на печене.Ако ги изцедите и сложите в отделен съд без никаква мазнина или вода, ще залепнат  и ще станат много неприятни за консумация.

Плънката : лук на големи шайби/кубчета/парчета овалян в подправките+чесън, запържвате в малко мазнина.Аз използвам зеленчуково олио , но прекалих малко.Туширах с повече сирене и домати.Добавяте каймата.Ако е свинска още по-малко мазнина.Аз използвах телешка.След известно време добавяте и пресните домати нарязани на не много ситни кубчета.Оставяте на среден ( ако има такъв) огън.Аз готвя на газова печка и всичко ми е някак несъвместимо за обяснение с електрическите печки.Смесвате спагетите с плънката, добре ги разбъркайте, за да си прихванат вкусовете.Поставяте в тава ( за предпочитане йена глас) и нареждате отгоре сирената.Печете на колкото си щете градуса, до каквато обичате коричка :) Епа, хубави стават :) Бялото вино или студена бира са абсолютно задължителни!

Моите изглеждат ( все още) така:

Та и аз  готвя :) 

Пухкава гвардия

Фифка  постави началото на един въпрос, за който отдавна ми се искаше да надраскам нещо.Изключвам това "нещо" да е злобен коментар към всички , които са се вманиачили на тема килограми, диети, мюсли и разни зелентии с далеч нежелан вкус и ефект.Та Фифка написа това За дебелите дупета, младите момичета и липсата на вкус...

Но мен ме „ закача” една друга насока на същата тема.

Да, ние сме пухкави!И дайте да се разберем , говорим си за пухкави сладуранки , а не за огромни жени със здравословни проблеми.Мислех тук да поместя снимка, но ще се сдържа!Използвайте чичко гугъл да се образовате.

Думата или по-скоро епитетът „ дебел/а” не ми харесва и не го използвам.

И мили дами , да имаме огледала и да такива сме :)

Писането по темата в никакъв случай не е избиване на комплекси , а напротив.Когато се говори за дадена тема, тя бива поглеждана от различни страни и разбиране по различни начини.

Мен лично това не ме притеснява ( килограмите).Познавам усещането да носиш къси поли , но в последствие раздадох с голямо удоволствие „ слабия гардероб” на приятелки.

Стигаме до това, което всъщност ме вълнува, а именно малките и злобнички човечета , които нямат представа за същността на човека , а виждат единствено и само опаковаката.И това са жените.Факт.Пухкавата гвардия не е гонена, преследвана,одумвана или посочвана с пръст от мъжкото съсловие-Не!Всичката жлъч и подмятанията още от училище „ Виж я тая дебелана”, идват от „ скромните” женски уста.Защо така бе Миме?

Може би ви се струва не дотам обективно , написано от жена.Но съм осъзнала ,че мъжете не са дребнави или повърхностни, злобни въобще- но ние сме.Кифлата с прилепналия клин , цикламеното пончо и русо-сивата метла вместо коса си умира от кеф да посочи някоя пухкавичка колежка с пръст и да изсипе възможно най-цветистите и прочие описания по нейн адрес.Хубаво е и самата тя да знае защо го прави.Жалко е обаче, че има добри хора, които са бичувани от обществото, в което уж са си намерили място и това ги съсипва.Липсва им силата и волята да бъдат себе си , без да обръщат внимание на лъскавото огледало , което им се привижда на сън , не им дава мира и изпотява душите им …водейки до не толкова разумни действия и съответно последствия.Де да имаха истински приятел до себе си , който да ги ошамари и да ги накара да погледнат себе си извън рамката пухкав- слаб…шанс!Е , това сега дали е комплекс?Може би.

Не ми допада и мисленето,че пухкавите хора не били хора- ами що да сме?

Други пък се опитват да бъдат мазнишнки любезни и те преследват с фрази от сорта „ Абе знам една диета, която е много лесна, що не я пробваш,м?”или „ Е, кво сега все едно и ти не искаш да носиш пола”?

Ами диети не понасям , пола нося?!

Та мили мои анорексични душички , пухкавата гвардия е такава , каквото на вас ви се иска.Чела съм научни изследвания, в които са описани доста плюсове в наша полза.

А и е лошо да забравяте,че всички сме хора, равноправни :)

                

 

 

 

 

Фиф,черпя те с карамелна торта с ужасно много калории :D

 

 

 

 

Поздрав към @Ondine и да- Хубава си :)

 

 

 

 

 

 

 

За всички останали: хранете душата и себе си, организмът знае кое и как да преработи , за да се чувствате добре ;)

Скромна, но сбъдната мечта!

Обожавам фрапе!

Пяната, вкуса , аромата , потракването на кубчетата лед  , запотените стени на чашката , сламката ...насладата!

Веднага се се сещам за Бубка!

Мечтаех за мини-миксерче още от времето , когато бях барманка на морето.Тази джаджа върши страхотии.Приложима е не само за фрапе , но и за страхотни , лятни коктейли с плодове , лед и бял ром...ммм карамелизирана черешка и малко лайм!Чудо!

Няма причина , която да ме е възпрепяствала да си купя мини-миксерче , освен че не посещавам магазини за техника [пазарувам онлайн].Описанието на стоките е идентично с това , което ще ти измънка изнемощелият и потен продавач-консултат.Само дето ще пропуснеш мириса и аромата на снощния му/й махмурлук!

Е, днес нищо не ми попречи!Вече съм горд собственик на мини-миксерче :)

Толкова дребно нещо , а носи голяма радост.Да бе , тривиално е .Но аз му се кефя!

Всъщност дилемата беше между кафемашина на Делонги и мини-миксер.Разликата в цената е цели 100 лв.Но мини-насладата победи.Обичам нес кафе много повече от обикновеното кафе , а у дома се пие предимно "бързо" кафе :)

Иначе съм ценител на всякакви видове кафе и с усмивка поставих новата си придобвка на кафения рафт.

 Разбира се , че в момента пия  черно фрапе!Дори си закупих специална чашка като компания на миксера.

Не случайно уточних , че пия черно фрапе.Има и бяло.Разликата е в това , че черното се приготвя с вода и кафява захар [може и бяла разбира се , но по-ситна] , a бялото фрапе се приготвя с мляко и задължително бяла захар.

Рецептата за фрапе е много лесна.Но самото приготвяне е тънкост.Всичко зависи от умелото разбъркване и пяната.

Та да си направим черно/бяло фрапе за утоляване на жаждата , за разхлаждане и най-важното за удоволствие и наслада , с която да дарим вкусовите си рецептори и душата:

2 лъжички нес кафе [може да се използва и разтворимо кафе, което в последно време е хит на пазара , но вкусът не е същият ]

Захар [ зависи от поносимостта ви на сладко]  - аз слагам 2 ч.л.

Вода -малко

Сместа трябва да е не повече от два пръста [ хоризонтални :D ]

Взиматe мини-миксера и го потапяте до дъното на чашата.Включвате го и започвата да разбивате с издърпващо нагоре движение.Започва да се образува пяната!Когато сметнете , че е достатъчна добавяте кубчета лед [внимателно , за да не нарушите цялостта на пяната].

Доливате с вода [  за черно фрапе]  или с мляко [ зя бяло фрапе ]. Доливането се извършва бавно и по стената на чашата , за да не смачка пяната.Бодвате сламка [  цветна или черна ].

Готово е за консумация!

[забележка: приготвя се във висока и тънка чаша , по възможност охладена и задължително суха.Поднася се върху чинийка+салфетка ]

Ето го и моето първо домашно-приготвено черно фрапе!

 Хубав и прохладен Петък на всички :)

Снимки:Lili

Среднощна муза

Мързелът е голямо нещо ше' знаете!Но си има и своите позитивни страни.Една от тях е импровизацията!

След дълъг работен ден и ужасно главоболие най-сетне огладнях (преди около час).Веднага си представих как е повече от абсурдно да се надигна от любимото диванче и да готвя.Но пък съм гладна.След като си наложих да закусвам,обядвам и вечерям се замислих ,че въобще не ми се иска да си нарушавам толкова трудно постигнатия ритъм.Замислих се...закусих с кроасан,обядвах Пиле питака в "Кактус"...ееее,как няма да вечерям!Лежа си ,гледам подутия едностранно госин Слафи и мисля какво да си спретна,да е бързо,лесно и вкусно.Ммм...това си е наистина сериозен въпрос ,особено когато стомахът ми вече конкурира Бетовен...гладна съм.И обичам зелен боб!Тук си представете как повдигам вежди,премигвам и муцунката ми е тип емотиконка с крушка (идея).Разходих се мислено из хладилника и взех решение.Зелен боб с нещо,резултатът да е бърз (задължително),лек (заради часа) и вкусен (непоправим чревоугодник съм,тИле ).Рядко готвя безвкусни неща,но този път се изумих от вкусовите си рецептори...то бива "миш-маш" ,но съставките,които ще опиша по-долу изумиха дори и моята гурме-фантазия.Забравих да спомена,че уж неумишлено подклаждах къркоренето на стомаха си с кулинарна телевизия и Жак Пепен (ейй тоя човек ,може да накара и анорексик да прояде всичко)!

Та...порцията е за един човек в случая.Получи се странна салата,на която като че ли й отива някакво индийско име или тотално абсурдно (тук намигвам на колежката по куфня Идиотова,примлясвам и се ухилвам на Фифка) .Чак ми иде да се извиня на професионалистите като Илианка,Дими и Йоли за този нетипичен микс от продукти,но пък момичета препоръчвам тази салата,защото се оказа ужасно вкусна.

Няма да тирадствам повече,преминавам към същността,а именно рецептата за моята салата "Среднощна муза".

Необходими продукти:

Зелен боб ( от консерва или бурканче,скътано в шкафа със зимнината) 200 гр. (или 4 с.л)

Майонеза 1с.л

Горчица (на вкус,аз сложих 1 ч.л) 

Луканков колбас

Сирене

Маслинка

Олио

Оцет

Сол

Лимон

зеленчукова подправка (аз използвах Пикантина)

Чубрица

Начин на приготвяне :

От мама знам,че е хубаво салатата да се прави в дълбок съд ,за да е лесно разбъркването.При поднасяне,изборът на съд е според желанието и наличностите :)

Та,използвах купичка,за да смеся всичко това,описано по-горе.

Смесването е в последователност:

Зеленият боб ,олио,оцет,сол,пикантината,чубрица(тук разбърквате);майонеза,горчица,луканков колбас,сирене (пак разбъркваме ,този път по-добре).Завършваме с малко лимонов сок,маслинка за финес :P

Тази салатка (както се вижда и от снимките,за чието качество се извинявам-тъмно ми беше) си върви чудесно с филия пшеничен хляб с масло и чубрица :)

Да ви е вкусно.Аз си хапнах добре и заситих доволно чревоугодническите си вкусови рецептори :)

Хубава Ви вечер :)

Празнично меню

Честит Празник на всички Българи!Дано скоро се почустваме наистина Независими!

На празник се слагат хубавите софри,сухото бяло винце и приятните леки мезенца.Добавя се приятната компания на приятели и близки и чашите дзънкат доволно :)

Моето предложение за празнична трапеза е пилешки шишчета на тиган и ориз със соев и гъбен сос :)

Рецептите са поредната ми импровизация в кухнята и затова споделям вече опитаното и възнаградено с :"Много вкусно"-ястие.

Пилешки шишчета на тиган:

Продукти:

Пилешко месо /бон филе,пилешки гърди,месо от бутче/ около 700 гр/зависи от гладниците/ :P

Соев сос /30 мл/

Бял лук -3 средни глави

Сол

Олио или зехтин

Лимон или лимонов сок

Бяло,сухо вино

Зеленчуци : аз използвах червена чушка и бял лук,но можете да си добавите:морков,тиквичка,гъби,червен лук.

Подправка за пилешко месо или натрошен пилешки бульон

Месото се нарязва на кубчета и се слага в марината от соев сос,олио/зехтин,1 глава едро нарязан бял лук,подправка/бульон и бяло вино.Оставяте го да престои около час с капак върху съда,или с фолио.

Вземате около 10-12 дървени пръчки за шиш.Продават го навсякъде.Измервате им дължината спрямо тифлоновия/друг вид тиган и ако ви идват дълги ги подрязвате от тъпата страна.След като месото е престояло достатъчно време в марината,можете да започнете реденето.Нарязвате си зеленчуците на кубчета,резенчета,шайби (по ваш избор) ,но не много тънко ,за да ги нанижете на шиша и след това да не се стопят при топлинната обработка.

Преди да започнете да нанизвате продуктите на дървените шишове препоръчвам да ги потопите за секунда във вода.По този начин месото и зеленчуците няма да залепват по тях,нито за тигана.Винаги подреждайте като започнете със зеленчук,а не с месо.След като ги наредите-сте готови за пърженето.Ето и нагледно наредени шишчета:

Препоръчвам то да стане на тифлонов тиган,за да избегнете изгаряне при обикновен.Поставяте ги в средно нагорещено олио и поставяте задължително капак отгоре.Оставяте да се готви,като обръщате на два пъти.Пилешкото месо е крехко,а и след мариноването е станало още по-крехко и се пържи много бързо.Зеленчуците поемат от марината на пилешкото и придобиват страхотен ,сочен вид и вкус.

Воала имате вкусни и сочни пилешки шишчета  :)

След като са готови ги поставете в съд с капак ,за да не загубят приятните си миризми и вкусови качества.Шишчетата се сервират с лимон и нещо зеленко.Не много горещи ,но не и студени :)

Аз предпочетох гарнитурата да бъде топла.

Ориз със соев и гъбен сос

Продукти

Ориз /пак зависи от гладниците :P/

Сол

Соев Сос

Олио/зехтин

Гъбен /готов сос с паприка/

Сварявате ориза в подсолена вода.Наблюдавате да не се превари и разкашка.Прецеждате,оставяте го да си "почине" 1-2 минутки от огъня и слагате олио/зехтин няколко капки като бъркате много леко с дървена лопатка.Добавяте соев сос и слагате отново на котлона.Запуържвате точно 1,5 минута като не спирате да разбърквате внимателно с лопатката.

В плитка чиния разливате гъбения сос с паприка.Разпределяте отгоре готовия ориз и сте готови с гарнитурата.

*Малка добавка,която научих от майката на Васе :)

Лютите чушки вървят на всякакво ястие.Аз ги правя печени-ето как:

Люти чушки ,примерно 10,средни ,сорт Рибки /онези остричките,зеленки/.Продават ги навсякъде,дори са домашно производство по пазарите.Избирайте по -светлозелени и по-тумбести,защото не са толкова люти.Печете ги (на скара,парти-грил,котлон) ,до степен да са "журнати" от двата края.Нареждате ги в дълбока чиния (форма слънце,или кръг) и ги заливате с оцет,олио,чесен,магданоз/копър-посолявате :) Хубаво е да престоят поне 30 минути преди консумация :)

Изстудявате бялото винце и сте готови за празничната вечеря/обяд :)

Да ви е вкусно :)

Домашно без коментар

Да убием кризата!

Твърдо заставам зад тезата,че малко или много,да не кажа 50% от финансовата криза или по-точно самото усещане за нея е на психическа,психологическа,ако щете нервна основа.Всичко онова,което се случва в умните ни главици и стимулира чувството ни за самосъхранение и оцеляване,увеличава усещането за въпросната криза.От всички възможно посоки ни се пулят идеи за спестявания,планове за намаляване на разходите,топ 10 на стъпки за анти-кризисно поведение.И какво й остава на "бедната ни душичка",освен да се поклони пред медиите,всеобщата статистика и уажасяващите я факти?!Груба грешка!Но ..хора сме!Грешим.

Лично за мен кризата се усеща за тези,които имат над 20 000 Евро в спестовния си влог и треперят за ръста на лихвите,оскъпяването идващо от рястящите такси по обслужване на кредите,влогове и прочие финансови локвички от общия гьол.Не разбирам от икономика,прирасти или статистически данни,но мога да си направя проста сметка,с която да оцелея по много по-лесен начин,отколкото чичкото с Audi-то и фалшивата данъчна декларация.Как ли?Ами много простичко и обикновено.Питам се няколко ,така или иначе безсмислени въпроси/имайки в предвид статуса ми на обикновен гражданин на Република България мъдрещ се нейде из така наречената "средна класа"/ и си отговарям светкавично,дори предварително.Отговрите ми са кратки и съдържателни ,за съжаление - еднообразни-> НЕ!

Въпросите са такива,които не биха затормозили главицата ми и такива че да не усложняват "семейния бюджет" с излишни разходи,а именно:

-Имам ли кола?

-Имам ли вила на Банкя?

-Имам ли банкови авоари над 1000 лв?

-Имам ли някакви имоти въобще?

-Попълвам ли данъчна декларация?

-Имам ли шанс пак да почивам на Малдивите?

-Имам ли постъпления по онази офшорна сметка?

И още стотина,всички с глагола "имам" в началото.Именно този глагол /жална му майка/се корени и е в основата на краховете,фалитите,сривовете.Ще рухне нещо си,ама само ако го имам!Е,като нямам-за к'ва финансова криза ми говорите 24/7?

Но все пак се притеснявам и за малкото /на фона на чичковците и лелките с мазните мутри,дълбоки джобове-респективно дълги и обиграни пръсти,големите черни коли и вилите с басейни/ ,което имам ,защото то зависи от голямото-йерархия...баси,че и зависимост.

Но..ако увесим нос,пуснем депресията в света си,нацупим физиономии и загубим желанието си за живот и развитие ,заради едната криза-тогава сме мекушави обитатели на земята-не хора,или поне не Българи.Нашият манталитет не позволява да се предаваме-доказано е!

Та и аз така...не се предавам ,напротив търся и се изкачавам по моите си върхове /както всички останали предполагам/ и не давам заден ход,само защото оборотът на БНБ спаднал с 2 пункта!Тц-не и аз!

Всеки трябва сам да намери начина за справяне.Не става дума само за финансовата криза,страхът от оставането без работа /Да не дава Господ/,мизерията и незнанието за бъдещото падение или закрепване на положението-става дума за нагласата-вътре -в самите нас.Никой друг освен нас няма право да избира собствената си пътеводна светлина/ако ще и клиширано да е/.Ние сме зависими /освен от йерархията и горните стълбици в нея/ и от самите себе си.

Аз преборвам моментите на страх за сигурния стол в офиса с още повече работа,алтернативни начини за доходи /за които вече споменах/,разбира се лишаване от някои глезотийки,но не и от неща които са потребни на мен и близките ми ежедневно.Разбира се,че мога да се лиша от поръчването на пица от gladen.bg и вместо това да спретна вкусна вечеря-както и направих.Не смятам ,че всъщност в лева ,стойността е същата..но как да е.Боря се с усмивка,оптимизъм в рамките на реалността и от време на време с необмислен шопинг.За душата!Тя е важна.Трябва да я храним и да се грижим за нея!И не ,това не са глюпости.Душевната храна понякога е много по-пълноценна и от една прясно изпечена кокошка!

Тази седмица успях да съчетая и двете.Летният пазар се случи просто ей така,а уж излезнах да си купя дюнер на обедната почивка.Върнах се с 3 потника, 1 блузка ,1 чифт чехли и 1 чифт летни обувки.И пилешки бургер с айран!Не съм се разпростирала в магазините по Витошка,така че "ударът" по джоба ми не беше огромен,дори не подминах 100 лв.Така е,умея да пазарувам ..иии да са живи и здрави онези,които знаят кога точно да пуснат Разпродажбите :P

Тези наглед ненужни покупки/ако питате майка ми/ ми доставиха удоволствие,разтовариха ме от ежедневието,"намигнаха" ми доволно от огледалото днес сутринта,донесоха ми и самочуствие.Е за к'во работя в крайна сметка?!Някой би казал ,за да пестя...ще пестя нъцки....съотношението разходи-приходи все е в превес на първото...но ..не се оплаквам!

За да си подхряна стимула за моето "напред и нагоре" реших да се завихря из кухнята и да стопля коремчето на любимото човече ,още повече да разнообразя от ежедневните полу-фабрикати или нещо спретнато на бързо.

Воала...изникна нова рецепта /пу моя си е/ с пилешко.Нарекох я Сочно Пиле.

Ето и рецептата:

500-600 грама пилешки гърди или филе

3 глави бял лук

3 средноголеми моркова

олио

соев сос

лимонов сок

сол

20 гр. вино Розе /или бяло/

Начин на приготвяне:

Нарязвате филето или гърдите на по-големи кубчета.Нарязвате лука на шайби.

В дълбок съд обърквате: месото,лука,добавяте олио /на око,да не е много че да плувне месото/,соев сос /не повече от 2 супени лъжици/,лимонов сок /на око ,но малко за вкус и сочност на месото,да речем 1 супена лъжица/,виното.Разбърквате добре и внимателно,защото пилешкото е крехко и се разделя при натиск.Оставяте да престои 1 час.

След като месото е престояло в марината,не го вадите ,не го цедите-не!Слагате всичко както си е в нагорещено олио.Оставяте да се запържи до златисто на месото и внимавате да не прегорите лука.Преди да започнат да придобиват коричка /месото и лука/ добавяте морковите ,нарязани на средни лентички.Оставяте морковите леко да омекнат.Осолявате леко по време на пърженето.Воала.Сочното ви пиле е готово за консумация :)

За гарнитура спретнах варени картофи с балсамов оцет и чубрица и ги поръсих с настъргано сирене /заради предпочитанията у дома/.Можете да приготвите ориз с гъби,задушени зеленчуци,картофено пюре..и все този дух,но да бъде задължително топла ганиртура :)

Резултатът

Идея за десерт:

1 кофичка кисело мляко/висок процент/

Чаени бисквите

Плод от компот

Канела

Разбивате добре млякото.Натрошавате бисквитите,режете плодчетата.Всичко това слагате в купичка или чаша за сладолед.Разбъкрвате.Поръсвате с канела :)

Извод:Не се поддавайте на скъперническата си същност и хрането душата и тялото напук на финансовата криза :)

В памет на диетите!

Фифе, обещах!Мисля да ти докажа колко безполезна е една диета,ако не вярваш на собствената си воля и хъс.Мразя диетите и съм си шишкава по рождение.Била съм и слаба,ама не е за мен това с късо-поличието и потници без плат /димек всичко отвънка/.С кеф раздадох целия си "слаб гардероб".Всички са щукнали да стават насила анорексични,грозни,кльощави същества,които как и да ги погледнеш няма да си задържиш погледа по тапетите им,ама ще чуеш скърцане-на кокали!Отврат.Ако една жена не е поне малко пухкава-то за какво да я хване мъжо по дяволите!Калории,диети,изпържен мозък,изкривен гръбначен стълб,стомах с киселинен дъжд и още какво ли не-НЕ-аз не искам и няма да живея в този свят.Хора бе ,родил си се такъв какъвто си и ти е писано да си точно ТИ .

"Един човек е толкова, колкото е.Нито повече,нито по-малко"-Ричард Рал -Из "Мечът на истината" -Тери Гудкайнд!

Колко много истина има в тези думи.Но модата успява са прескочи всяко едно трезво мислене.Подлагаме се на накякви си адски, непоносими процедури и диети,за да бъдем роби на обществото и за да сме доволни какво казвали за нас като пльоснем снага на 15 санта и си наврем доматените колци у къси гащи.Невротизъм ли е,малоумщина ли е ...баси .....?!Жените полудяват!

Особено се изкривявам от нерви,ако чуя/прочета/видя как някое 13-14 годишно тийнче,което е 45 кила напикано се вайка пред огледалото и кварталната дружка колко е напълняло?!Де бе моме?!В носа или мозъка ти се поду от извращения!

Никога не съм била роб на модата и на разни разкрасителни интервенции.Суетна съм -като всяка жена,но не прекалявам с издръжливостта на тялото си.Винаги съм казвала на себе си и близките си,че най-важното е да се чувстваш добре в кожата си,останалото е бля-бля.Тук не отричам спорта или поддържането в добра форма.Искам да намекна,че ако пухкав-бъди си /без да ти тежи/ и не лишавай организма си от това,което се нуждае-ядене!

Отгоре на всичкото обичам,мога и се наслаждавам да готвя и да отхапвам с удоволствие първата хапка от ново ястие,което се е пръкнало в ума ми като рецепта просто ей така.Като ей това изкушение.

Та-рааааааааа /пускайте фанфарите и постелете червения килим/.... :P

Това е мазно,калорично,но пък изцяло зеленчуково плато.По-подходящо е за зимния период и като гарнитура за нещо на кокал :P С ледена бира или изпотена бутилkа бяло вино :) Малеее...к'ви диети беее?!Животът е само един!Хайде да не дрънкам повече /макар изпростяването ми е да е голямо ,откъм весела част/,ами да давам рецептите.

Това изкусително /поне за нас у дома/ плато съдържа три манджалъка,а именно:пържени пресни картофки с подправки,гъби с ориз и моята нова рецепта която още си няма име,ама на червен цвят,вкус и мирис е идеална за вкусовите ни рецептори.

Рецептата за хрупкавите картофки е следната:

Купувате си средно големи пресни картофки и ги сварявате,но не ги преварявате!Изстудявате под студена вода и НЕ ги белите.Нарязвате на шайби и ги мятате в сгорещеното олио :) За предпочитане е да използвате тифлонов тиган или тенджерка,защото пръскат -поели са вода от варенето.Когато започнат да хващат приятна златна коричка ги поръсвате с червен пипер и чубрица.Бъркате за да се овкусят.Малко сол и воала :)

Гъбите с ориз не подлежат на специално приготовление.Само дето аз винаги използвам нарязани,мариновани гъбки.Запържвате гъбите в масло.Станат ли златисти/не прегорели/ са готови.Добавяте ориз -дозата зависи от броя гладници :) -запържвате не повече от 3-4 минути,за да поеме ориза от мазнината и доливате с вода в пропорция с ориза 3:1.Оставяте водата да изври и хайде готово :)

Идва ред на новото творение:

Мариновани гъби

Бял лук на големи шайби

Печени червени чушки

Пармезан

Интересното тук е ,че първо запържавате гъбите,после слагате лука на големите шайби.След като загреят в златен цвят добавяте червените чушки нарязани на малки парченца ,или ивички /по ваш избор/ и оставяте да се попържи докато чушките не започнат да белеят /то не е бял цвят,ама ще разберете за какво става дума/.Поръсвате обилно с пармезан и сте готовиииии :)

Ох..приятен апетит :)

Три дена яли ,пили и се веселили :)

Ей ме на,завърнах се :) Фифче добре съм,леко контузена ама то ще да е от физарядката по баирите :P Почивам днес и ми се пада да си поспя.Нямам сили да споделям видяното,но не мога да оставя ей така Фофонката да чака :) Пък и всички останали,които наминават през моя блог.Благодаря Ви :)

Та...празнуването започна от вечерта на 29.05.2009-Рождения Ден на моето Мишле.Обичкам си те :)

Поглезихме се с огромна,вкусна пица и шоколадов ликьор "Моцарт" с много лед :) Уникален вкус :)

Мислех си ,че музата ми да правя картички нещо се е покрила ,но се оказа че просто не ми достига времето да се докопам до хартиите.Нооо..за празника нямаше начин.Картичката е прекалено лична и няма да я споделя с вас.Извинете ме.

Сутринта на дъждовната Събота потеглихме рано за Благоевград.Малка почивка за обяд и ни очакваха красотите на Кресненското дефиле,Сандански и Мелник.Успяхме да докопаме хубаво време.На връщане обаче ни валя такъв дъдж,че трябваше да отбием за почивка с колата.Обяд покрай Струма и обратно готови за нощния живот :) Събиране с приятели,бирички,водки,пици,дискотеки и много смях и веселие :)

Отспахме си и хайде пак на пътешествие -до село.Ох...тук вече няма да намеря точните думи ...Уникална природа,неспирната песен на подлудели от пролетта птички,жужене,цвърчене,полски цветя,зелено,миризма на дива мента,малки котенца,невероятно вкусно барбекю и студена бира.Е,няма такова страхотно изживяване и почивка.Пожелавам го на всички.И сега нека снимките да продължат разказа ми :) Извинявам се предварително,че снимките са прекалено разбъркани,но блогер ми качи безобразно омешани,но ще напиша над всяка кое,какво къде :) Enjoy ;)

Ха..тъкмо пия кафе..тази снимка си е дошла баш на мястото.Иначе е от село.Много интересна ми стана ,така наопаки ,килната на една страна на колче :)

Водопадче в Мелник

Ох,тази буболечка е доста странна.Незнам точно каква е,но духаше вятър из полето и едвам я хванах :)

Аааа,а това е синята пеперуда,която гоних цял ден из градината на баба Донка.Ама я хванах!

Мелнишки рози :)

Роза от двора на баба Донка :)

Оо..това е част от интериора на едно готино заведение в Благоевград -"Милениум" :)



Мелник...ех красота :)

Мак- пак от Мелник

Магарешки трън-мелнишки,ама е разкошен :)

Ха,това е лампата от вече споменатото заведение.Много ми харесва,за малко да си я сваля :P

Струма се вие из Кресненското дефиле,а аз се целя с фотото през прозореца на колата :)

Кресненското дефиле

Едно от малките котенца на село.Толкова е сладко с тази бенка на муцунката :)

А това са всички малки ,врякащи сладурчета.Толкова са малки и сладки,че ме беше страх да ги взема.

Калинка-малинка из полето около село Падеш :)

Тази роза е много специална.На връщане от Мелник ,спряхме за биричка с мезе на Кресненското ханче.Още като слезнахме от колата си я бях харесала.Беше още пъпка.На следващия ден след като я бях гепала вече и потопена във вода се оказа,че е двойна роза.Имало е защо да се оглеждам да не ме спипат :P

Това паяче се остави спокойно да го фотна :)

Тази сцена мисля,няма нужда от коментар-бъка от колоритност :P В Мелник сме :)

Ох..пак ми се напълни устата...Вкуснооооооооо!Имаше и печени тиквички,салатка,биричка,домашна ракийка,препечен хляб.Чак горкият Ласи (кучето) се облизваше и все пак успя да отмъкне една препечена филийка директно от скрата :)

Изглед от втория етаж на къщата на село :) Разкош :)

И още от околностите на Падеш:)

И днес продължавам да си почивам...направо Лека нощ! :)