Това на български език ли е?!

От вчера изучавам една електронна страница разполагаща с многобройна информация преведена от английски [US&UK,според мен е английски за българи].Първоначално реших да чета парарелно английската и българската версия, но поради липсата на единна информация се отказах.Страницата в оригинал липсва като уникално копие на български език.Тоест не всички текстове са преведени към дадения момент.

Впечатлението ми очевидно е критично.Едва ли бих започнала да пиша тази публикация, само ако щях да описвам възхищението си.Не.Бях изумена,че такъв сайт , с толкова голям международен трафик , разполага с толкова [меко казано] безумен превод на български език.

България е малка страна.Но Българите сме по цял свят.Защо по дяволите трябва постоянно и във всичко да се стремим да се изложим?Това е тотално необяснимо и алогично.Но факт.

Всяка международно насочена страница държи на поддръжката си , още повече на езиково ниво.Наличността на по-голям брой избираеми езици в полето language покачва интереса на потребителя и съответния брой хит посещения + акаунти.Въпросната страница, както вече стана ясно, разполага с родния ни език като опция за превод на оригиналното съдържание.Но...[без това но , всичко се обезсмисля].Голямото „но” е качеството на превода.Това е и нещото , което избоде погледа ми.

Правописните грешки са карфички, които намирам и в купа сено.И аз правя грешки, но що се отнася до официалността в даден изказ , още повече публично достъпен и със значение за потребителя, не бих си ги позволила.Открих невероятен брой грешки , още повече че те не са такива , които биха могли да бъдат забелязани само от професионалисти, а обикновени, очеизбоидни, груби.Най-фрапиращата обаче е на главната страница-HOME PAGE.Прегледах въпросната фраза ,съдържаща пет думи и изграеща ролята на подслоган (приканващо кратко съобщение с рекламна цел) поне пет пъти- с идеята, че аз греша.Грешката е правописна и се отнася до пълното членуване в трета сравнителна форма от българския език (най) на подлога във фразата.”Най-добрия ….....” Кой ли изяде „Т”-то?

Останалите грешки , които открих са пунктуационни и пораждащото възмущение объркване във времената.Пред погледа ми се получи изречение от вида : „ Ако се бях бил съм добре можеше , и да съм по-добре”.Това дали е на български език?!

Замислих се каква може да е причината за лошия превод.Едва ли са използвали google translate.Там положението е дори смешно.Личи си ,че преводът е извършен от човек.Но как – не знам.Не съдя ничии езикови способности, защото те са доказуеми.Пред кого обаче е ключов отговор-въпрос.Freelance преводачите предават всички свои преводи към 1st Line Manager.Ето там се крие отговорът.Ами ако няма такъв?!Е, явно няма, защото едва ли би допуснал следния превод:

„Остров Ман е подчинен на Британската Корона и намира се между Англия и Ирландия, в Ирландско море. Островът има най-дълго съществувалият парламент на света, наречен Тинуолд, като този орган законодателствува на Острова”.

Който и да е превел този текст,сигурно се гордее .Бил е /или още е/ нает да работи за един сериозен и прекалено известен сайт.Явно не разбира какво се случва с тези, които са решили да прочетат нещо си на български език.Или пък разчита на сценария, че никой не се интересува от написаното.Но аз прочетох!И отново се питам „Това не български език ли е?!”

Няма да спомена името на сайта ,излишно е.Яд ме е на този превод.Беше ми и смешно.Но изводът си остава:Трагично е!

От прозореца

Добре,че днес имаше слънце.В други дни тези щори ми изглеждат като решетки.Работата в офис си е направо затвор...но...да подплята със сериозен шаблон : "Такъв е животът".Хубавото е , че винаги можем да избягаме от тривиалното и просто да отворим прозореца :)

Виртуална изложба

Здравейте!

Дълго време работих заедно с колегите върху този проект и сега Ви каня на първата Виртуална изложба на блога Ние Снимаме.

Виртуална изложба "Хора и Улици"

Благодаря :)

Мъгляво...

И днес така.Ако някой ме докосне , ще усеща вибрaцаии,дори пръщене...не е добре!Ами , ако гръмна!?Тц..по-скоро бих гръмнала някого.[в крайна сметка ще съм доволна и на бирени кутийки или капачки].

Не ми е удобно в тази мъглявина.Пари ми на очите, дори и "снайперите" не помогат.Не съм свикнала да не знам и да не "виждам".Ужасно тясно е...жалко за моята истерична мания да съм на широко-клаустрофобия де...

Още по-мъгляво винаги може да стане- sure!Но този път колкото и да искам да избутам дима, не става...не ги харесвам тези обстоятелства дето се бутат все пред мен..мамка му, чакам на опашка за собсвеното си аз..гадост!

А не , не съм депресирана, тъжна, жална или прочие- абсурд!Толкова бясна,че дори спокойна [ което е доста по-опасният вариант ].Да, мога да бъда и такава...защото се изморих от тях мъгла!

Я се разкарай!!!

Миналогодишен сценарий ...

Пак се повтаря...същото...миналия път  [линк]

Не зная дали е било грешка, онова с невръзването на гащите, но ако да - не съм се поучила от нея и година по-късно си блъскам тиквата в същата стена.Не е краят на света , но се ядосвам на самата себе си.Точно както преди година.

Но с днешна дата приемам същия яд с презрение към причинителите , изчаквам преди да се ядосам [ тоест да ми падне пердето ] и се опитвам да вярвам , че всичко ще се случи както го искаме.Дано!

Позитивността от края на цитирания по-горе миналогодишен сценарий си остава.

Изморих се от нерви и не ги употребявам!

Вместо това броя до повече от 100 , премислям всички алтернативи и претеглям +/-.Може би случилото се ме е научило на повече , отколкото си давам сметка.Но е факт , че се повтаря : едно към едно!Гадни обстоятелствени , дребни , спъващи , ненавременни гадинки.Усмих!

Хубав ден на всички! :)

И да...ще отидем , когато го искаме и където искаме.Вярвам ;)

Снимка:Internet

Start!

10:48,Петък.Точка.Край.Работната седмица я избутах.Свърши се!Хъх...уморих се!

Старт.Нека почивката започне сега!/мислех си,че скоро дори няма да си го помисля,а то взе ,че се случи :P /

Ще спя,ще се смея,ще типам по пижама и разчорлена коса,ще пия кафе в леглото,ще пътувам,ще обичам,ще снимам,ще се наслаждавам,ще усещам,ще запомням,ще дишам.И още ,и още,и още.Извън София!

Приятен Уикенд на всички! :)

На кантар

Всеки един човек се ражда,развива и общо взето завърта оста на живота си около максимата,че трябва да преуспее в работа,личен живот и прочие.Всеки се стреми да бъде на ниво,на което парарелно се развива и мечтата му за възход.Всеки намира начин да блесне ,да се покаже,да се докаже или поне да направи така,че да изглежда че е добър в еди коя си сфера.

Тези напъни в много от случаите се базират на добре подплатено самочуствие,дипломи и разни сертификати,до които всеки се пени да се докопа –отново в стремежа си да покаже своите претенции за успех пред обществото.Процентът на успелите хора обаче е малък,защото общоприетите критерии на са равностойни с тези в главата на единица от нашето гражданско овечедушие.Логичната сметка на това давене в собствената мечта за просперитет е много простичка-имаш връзки :успяваш;нямаш връзки:намираш начин да стигнеш до тях и ако си стока успяваш.10-15% -това са хората,които искат да се справят сами и които преценяват реално положението си и способностите си.

Добре известно е ,че България е страната на ‘втория начин’.80% от успеваемостта на процеси свързани с високо поставени цели (кариера,политика,икономика и прочие ) се базират на сделки „под тезгяха” ,но това не пречи на резултата и доволността по мазните муцуни на двете страни.Дотук гледката е достатъчно прозрачна и до болка позната.

Интересни са ми хората,онези обикновените,които се стремят да се намешат във висините на новобогаташите или поне прилично богатите дебеловратковци и техните блондинки на каишка.

Пример за такива хора са всички провинциалисти,които нямат избор и забягват към големия град.Не визирам само столицата,но включвам и себе си в сметката.

Та какво се получава по хронология.За първите 7 -14 години няма смисъл да коментираме,защото основата в различни при разлиничните поколения.Но ще взема за пример моето поколение.Основно училище –задължително най-доброто в града.Средно образование : езикова или математическа гимназия според афининета към логика или разстягане на локуми.Университет: хуманитарна наука или Право (само защото модерните специалности ,като Европеистика –тогава не бяха модерни).Учиш добре,живееш на общежитие и мама и тате са доволни от теб,ти още повече.Но идва един момент ,в който си 4-ти курс и вече трябва да се замислиш как да продължиш напред.Усещаш надигащото се желание за независимост и в главата ти започват да се раждат идеи за развитие,мечти за изграждане на върхова кариера.Но не на село.Че то там,как?!

Позната история и приложима при 70% от сънародниците ни.

Отплеснах се,а идеята ми за тази публикация беше друга.Преминавам по същество.

Така или иначе провинциалистът ,да речем Аз,се е наместил в големия град,намерил си е работа и преживява.Дотук няма претенции за успех.Макар и самото преместване да е спечелена битка,най-малко със себе си.

Основната ми мисъл днес е ,че всеки един човек е добре да предявява претенциите си въз основа на способностите си-реалните такива.Не е необходимо да можеш и да знаеш всичко,а да можеш точно онова и да знаеш точно онова,което можеш да приложиш в точно определената ситуация.Въпросната ситуация разбира се е работното ти място.Ясно е ,че по-голяма част от хората не работят ,това за което са учил.Което не означава,че наученото не им е помогнало.Какво трябва да можеш и знаеш ,за да постигнеш нещо в живота си?!Това е въпрос на манталитет,разбирания и изграждане на личността.Лично за себе си аз знам достатъчно,дори малко отгоре-на този етап от живота си.Всички тези умения и личностни качества са градивните елементи на Опита.Този опит ние прилагаме във всичко.Ако го нямаме го натрупваме през годините-неизбежно е.

Но..дали го прилагаме или се влачим по петите на точно определени цели,били те и имагинерни.

За да се развиваш на работно ниво (мое мнение,както и всичко останало в тази публикация) е че трябва да прецениш себе си много точно и да следваш поривите си в границите на реалността.Работата за оцеляване е до едно време.За да започнеш да печелиш от собствените си заложби трябва да конкретизираш насоката си.Дали си работник или кариерист.Разликата е няколко стотин лева и бъдещето ти положение.Ако си работник и знаеш това,закърмен си в тази класа-то тогава си оставаш такъв за цял живот и градиш битието си на оцеляването.Работиш разбира се ,но не за да се издигнеш,а за да се препитаваш.И това е живот и не е погрешният.В случай ,че определяш себе си като кариерист и мечтаеш за добре платена работа,уютен офис с всичките му екстри и изгледи за още по-хубаво бъдеще-тогава трябва да поставиш на кантар личните си претенции и способности.Ако се получи добро равновесие-значи си успял и имаш шанс да достигнеш до мечтания успех.Но ако се получи превес при едно от двете (независимо кое )-тогава оставаш половин кариерист ,или по-точно казано обикновен работник с мечти.

За да ти е удобен стола в офиса и за да ти е чиста съвестта е добре да си понаучил нещичко.В днешно време е доста трудно да се пласираш в добра фирма,без знания по чужд език/ци и естествено компютърна грамотност.Второто се получава и със самоучение,за разлика от първото.Другото много важно нещо е да имаш поне минимални познания по етикецията на работа.То е много лесно да отидеш на работа,да вършиш нещо повърхностно или по начина,по който са те обучили и да си стои спокойно,че ако не ти ,то Гугъл или колегите ти ще ти свършат работата.А на заплатено време ще си доволен ,макар и не заслужил.Това не ми харесва и преценям такива хора като подляри.

Пример за няколко основни неща при работа в сферата на администрацията:

-да умееш да говориш с колеги и клиенти по начин ,който ще те оценят като професионалист (това се учи) ;

-да умееш да разговаряш по телефон ,включвайки всички закони за това (има си точно определени начин за разговор по телефон с официален тон);

-да умееш да водиш кореспонденция по установения ред;

-да умееш да изготвяш оферти и доклади по начина ,по който те трябва да изглеждат;

-да забравиш за личния си живот и настроения по време на работа;

-когато си тръгнеш от офиса и хлопнеш вратата : да оставиш работата вътре и да се чувстваш доволен;

-когато взимаш заплата –да си сигурен ,че си я заслужил;

Това са личностни качества,които много ценя и с които един уважаващ себе си човек би трябвало да притежава ,за да излага каквито и да е претенции пред обществото.

Разбира се ,че има много други начини да преуспееш.Споменах втория начин.Включвам и пребиваването на чужд гръб,което е лесен лифт.Но не знам дали такива хора се чувстват наистина успели,или някъде в главите им пълни с мрежи от планове за успех не се подава и едно гласче,което им напомня,че не те са успелите...

Ще доразвия темата на по-късен етап с точни примери.Дразня се ,когато претенциите се доста повече от способностите.Не визирам никого,но има такива примери ,на които се чудя дали да се смея или да плача?!

Претенциите за успех не са мечти!

Новините

Всички гледаме новини.Сутрин рано ,следобяд по някои кабеларки и сгънати измежду добре познатите ни сапунки.Вечер-задължително.И аз гледам новини.
Но какво виждаме,чуваме,четем в тези новинарски емисии?!
Днес 05.08.2009
*Заметресение 5 по Рихтер.Очакват се и остатъчни по-леки трусове.Жертви няма,паника колкото искаш ..блика..
*Двама загинаха в тежка катастрофа на магистрала „Хемус”
*Лукойл увеличи заводските цени
*Гръм удари тролей ,проливни дъждове с гръмотевични бури се очакват и утре...
И още ,и още.
Изключвам политическите новини,защото за момента те са актуални и по собствен начин интересни.Какво ,как и защо-всичко свързано с БББ /моята си абревиатура за Бате Бойко Борисов/-това ни е интересно.Следим с интерес и нескрита надежда първите му стъпки в по-голямата политика.
И какво ни остава да научим?!
Нищо добро.Но ние въпреки това очакваме информационно-новинарския блок по всяко едно време,за да сме в час какво се случва,не само у нас,но и в чужбина.Е как,Обама ни е интересен с постъпките си и определено е ключова фигура по високите етажи,за които ние стълба нямаме.После се прочува ,че еди коя си звезда е намесена е еди какъв си скандал...и пак Още,и Още.
Нищо позитивно-поне в 80% от новините.Но ние сме там.Държим дистанционното в ръка,за да го опазим от набези и евентуална смяна на канала.Подвикваме „По-тихо деее..” ако някой у дома създава минимално скрибуцане.Ако не чуем,какво?!
Винаги съм се чудела какво е да си водещ на новините и как самите новинари понасят новините,които са длъжни да ни поднесат,особено в Централните си емисии в прайм-тайма.Дали живеят с изоставените дечица,за които ни разказват и за които търсят обществена подкрепа,дали мразят всички престъпници,дали цъкат укорително на всяка разкрита корупционна схема,дали страдат за всеки един загинал нелепо на пътя?!Сигурно,но аз незнам.
Аз гледам новини и преживявам всяка една.В офиса слушам новини по радиото или посещавам сайта на bTV .И дори да виждам само лоши новини ,продължавам да го правя всеки ден.
Чак днес ,когато наистина не прочетох нито една добра новина установих,че сме мазохости.Съобщават ни за катаклизми,катастрофи,очаквани последствия от финансовата криза,а ние не спираме да поемаме ,макар и негативната информация като попивателни.Натъпкани с минусова емоция ,но информирани гъби.Потресно.И го правим сами,съзнателно.Забелязала съм ,че новините биват и коментирани,особено лошите такива.Някой бърза да каже ма друг:"Абе ти чу ли..." /еди какво си/.
А ако не гледаме новини?!Тогава какво?!Ами нищо/според мен де/.Просто оставаме дезинформирани за някои лоши случки в живота на други хора,оставаме съвсем в страни от политиката,не пълним съзнанието си с чуждата мъка и не се претоварваме информационно.
Само ,че аз гледам новини!И ми се иска да има поне една новина на емисия,която да ме усмихне,да бъде положителна.
Дали?!

Антиработно

-9!

Толкова остнаха.Нито повече,нито по-малко.9 дни до отпуската.Ох,виждат ми се като 90 :(

Опитвам се да настроя измъчения си акъл и тяло на работна вълна-но цялото ми същество отказва.Разбира се върша си служебните задължения,но някак механично,роботно и антиработно на 100%.Дали е нормално?!Естествено!Лято е,жега е-мързелът ме дебне зад всяка папка,документ и мейл-гадост.Поддавам му се и ми е някак лежерно ,отпуснато ,размазващо-Отпускарскооо!Но реалността ме шмугва в ребрата и телефонен звън ме изтръгва от блаженната унесеност.Работа!Да,ще отметна и тази задачка/все едно имам избор/,но ми дотежава с всяка изминала такава.Писна ми от мирис на мастило,от фактури,суифтове и какви ли още не бумащини,писна ми от писане на мейли и разрешаване на какви ли не казуси.Писна ми!Моментно де...че ако е задълго незнам как бих понесла и един работен ден!

Не се оплаквам->мрънкам си :P

В моментите на затишие ,или по-точно в очакване на жабарските отговори и куп неразбории поглеждам папките и списъка със задачки и си повтарям:"Още малко...само малко!".Самоокуражавам се и се самоподбутвам да премина и тези 9 дни,не всички работни ,но 9!

В главицата ми обаче се бутат само вълнички,горещ пясък,нощи с мирис на шопска салатка и скара и дълги разговори с Фифка.Е как да наместя там всичките проформи и искания?!Тц,отказвам!И не се чувствам виновна,ама грам->отпускарско ми е и това си е.

И да протестирам,няма смисъл,но не ми пречи да напиша к'во ми е и как мисълта и реалността ми се разминават в гьолчета от слънчеви зайчета и солена вода!

Да,08.08 ще дойде!И ще се събудя в отпуска!И ще изпия първото си отпускарско кафенце и ще ми е отпуснато и доволно на душичката.Ще накажа алармата да мълчи-за цели 16 дни!

Ще забравя за офиса и ще изхвърля от съзнанието си всички проблемчета и проблематични клиенти с огромните им -и понякога груби,нахални,свръхневъзможни претенции-ще ми е свободно на акъла.

Живот и здраве към 16 часа на 10.08 ще успея да се "Пльосна по организъм" (цитирам Хриси) на шезлонга и да запаля морска цигара...Ехааааааааааа! :D

Но дотогава...ще си бутам антиработното настроение 5 минути пред мен,ще пъпля сънено всеки ден до офиса,ще ми е тегаво,чакащо и още по-отпускарско!

Но само още 9 дни!

Freelance случка

Днес е ден да ме изумяват!
Вече писах за freelance сферата и обясних на достъпен език в какво се състои работата на един freelancer.
Преди два дни проявих интерес към една обявя за Freelance Marketing ,което само по себе си е несъществуващо понятие,но това е друга тема или същата,но след като дам подробности.
Получих детайлен отговор и описание на длъжността,които ме накараха да избухна в смях,недоумение и изумление.
Въпросната "дама" се вживява като представител на американска фирма ,която специализира в сферата на online магазините и рекламата.
Дотук freelance-никъде.
Още повече,че да започнеш да работиш за въпросната компания /DHS club/ се изисква да си платиш онлайн курс на стойност 105 лв и то с кредитна карта.
Затворих очи,положението в България като икономика,финанси и социална среда ми минаха като документален филм пред очите ,констатирах-тази е тотално изперкала!

Но дамата твърди в писмото си ,че :

"Инвестицията за курса не е голяма, а възможностите за работа и кариера реални."
Още повече ,че след моя отговор получих писмо ,в което едва ли не ме нарича невежа и ми задава въпроса дали аджеба знам к'во е freelance!?Гледах тъпо...и избухнах.
Не мога да си представя ,че има толкова заблудени хора,които си мислят че са хванали Бил гейтс за шушляка /цитирам Хриси/.Коментирах и с Хриси този случай,препращайки й цялата кореспонденция ...смяхме се,но и ни стана тъжно че има такива хорица,като тази жена която дори е сбъркала собственото си име в писмата си до мен!Още повече,че поставя името на Доналд Тръмп в защита на своите бръщолевения и посочва "фактът",че бил написал томове.За кое питам се аз?!За freelance ли?

Ето няколко извадки от кореспонденцията,а цялата можете да свалите и прочетете /при интерес от Ваша страна/ в pdf формат от линка,който предоставям!

цитат от презентационното писмо на Г-жа/Г-ца Диа(я)на Иванова:
"...Първите 10 дни се минава курс по маркетинг online (всички материали са в личния Ви контролен панел, който ще получите и в който ще влизате с избрана от Вас парола). Курса се заплаща - 105 лева. Плаща се с кредитна карта.Курса не се заплаща веднага.Първо се преминават първите 2 нива за тестване и за да се уверите лично,че работата Ви харесва.В последствие,ако всичко върви добре внасяте таксата и получавате работен контролен панел.Курса ще Ви помогне да се научите да работите чрез VIP Control Center и да следите и оперирате чрез различните report , на базата на чиито данни организираме работния си ден.Курса е задължителен, за да можете да работите добре и да сте подготвени...."

Този цитат дори няма да го коментирам-> :D

"registraziata se izvarshva na latineza/. "

***

С поздрави и на ваше разположение за всякакви въпроси.

Диана Иванова Координатор DHS

Второто й писмо ще копирам цялостно.Няма дори едно общоприето "Здравейте"...

"Не е коректно от Ваша страна да говорите за нещо, което не разбирате... Какво означава freelance според Вас? Проверете какво означават думите free lance и само след като имате информацията ме критикувайте, че това не е freelance. Второ – началната инвестиция се заплаща, защото фирмата предоставя на разположение обучение и информационна система с която работим и за чието непрекъснато актуализиране, тя влага милиони долари. Работим с контролен панел, снабден с различни бизнес рапорти, които следим и сме свързани всички точно както един офис, но online Работата не е за всеки и със сигурност не е за вас, но това не означава, че не е коректна и не е сериозна!Непознатото винаги измъчва невежата и го кара да критикува – предприемчивият търси начин да се информира за да бъде в крак с времето...Приятен ден и съвет от мен: Ако българина продължава винаги да критикува и да живее в миналото, България никога няма да направи и крачка напред ...промяната зависи от промяната на манталитета на всеки един човек...разчупете старите стандарти, за да дадете път на бъдещето... половин свят работи от къщи и се занимава с електронна търговия, защо ли Доналд Тръмп е написал цели томове по този въпрос и той самият се занимава с този бизнес...и защо ли такива Световно известни фирми като Adidas, NIke, Sheraton са се афилирали при нас...може би защото им се е сторил некоректен бизнеса? Размислете над това което Ви писах.Приятен ден

Дияна

Цялата Кореспонденция

В крайна сметка жената търси Търговски представители,чиято дейност да нарича Marketing Freelance.
Преглеждайки и останалите обяви от подобен тип,започвам да се затормозявам в мислене,дали някой въобще обръща внимание на това,което изписва и предоставя за публично четене?!
В презентационното писмо на въпросната дама,открих поне 5 правописни грешки /граматическите и стилистичните не ги броя/ ,една от които би могла да извади очите и която е: думата "курс"/въпросният платен такъв/ в 90% от изреченията е подлог,но на нито едно място не е членуван.И това ми било презентация...гррррр

Та аз ли съм невежа ?!

Freelance(r) -к'во е това животно?!

Живем в 21-ви век,използваме какви ли не джаджи за свързване,работа,комуникация,пътуване или ей така за разнообразие,но когато дойде момента да обясним на себе си или на някой друг какво аджеба е bluthooth,java,support,wap, модем,суич и още хиляди чуждици-тогава накуцваме и то с двата крака.
Думичките сами по себе си верно са чуждоземски и са навлезнали у нас заедно с приходящата джаджка.Но..там мили читатели няма речник-само инструкции за употреба,които в повечето случаи са изписани на всички възможни езици,но не и на родния ни –български.Това не е особен проблем.Все ще се намери някое „учено дяте” у блока,дето културно (‘щото мама или баба са го сръчкали) да обясни на леля Верка от горния етаж какво е „суич”.И леля Верка вече знае!Дотук чудесно-мила,родна ,до болка позната картинка,барабар с действащите лица.
Но наш’та леля Верка започва да използва научената дума (забравяйки да спомене как я е научила) наляво и надясно и започват да се срещат доста комични ситуации и реплики от сорта на : Пусни ми суичо ма,оти ке те тепам!;Размърдала ми съ йе оназ джаджа ма Марийо-как беше то-аа..суичя-та сигур за т’фа кабелната я няма!;И прочие,които отново изтикваме към клишетата и продължаваме с ...

Леля Верка на кафе по домашну с кака Мария от 8-я етаж.
Кухничката подреденка,шарена ,гиздава покривка закрива остъргната дървена масичка,боядисани в оранжево столчета,вазичка с трендафили...мирис кафе ,опушен от цигарен дим полилей...ихаааа ..идилия.Верчето и Марийка са се отнесли в сладки приказки и от време на време разведряват спомените с актуалните новини от входа,понаминават и към съседния.Боб с наденица –готов.Понамирисва на изгоряло дъно,но ..апетитно.Тряс...прас-входната врата.
-Их,тъз нашта Доца не се отучи да джаска вратите...пууу..Доцооо мъ ела тука ма у куфнята..ела..ела –изпуфтява гърлено наша Марийка.
-Кажи мамо,че бързам?-Доца наднича иззад вратата със скъпите си очила на Диор,мирис на гражданка и гушнат лаптоп.
-Ела,маме,ела.Леля ти Верка от оня ден мъ йе запитала що все тъй до късно седиш и тракаш на онуй чудо дето мяза на куфар.Ела,седни мамина златна..обясни на жената.
Марийка грее като златно грошче,Верчето пули очи в очакване и загасва фаса.Доца поглежда двечките и изтупурква набърже в очакващия поглед на комшийката
-Фрилансър съм.
Измушгва се от неприятната й атмосфера и оставя въпросите да висят зад себе си.
Марийка още си грее ,а Верчето запушва и казва замислено:
-Фрий...коту беше там.К’во т’фа животно ма Марийо?!

Ето така реагират и повече хора над 40 (да не обидя някой,но и по на 20) .Приемаме новостите,използваме ги като наименования,но когато някой вметне ,ей така ,по време на кафе ,че е freelancer ще има забучени в мисловен процес погледи-сигурна съм.
За повечето хора,които се занимават с компютри или медии думата и значението й никак не са неизвестни,но и на тях (както и на самата мен ) би им било трудничко да опростят обяснението,до ниво че майката на Гичка да не гледа тъпо.Опитах се,уж ме разбра,ама накрая избрули ..”Абе,квото й да е,нали пари ти дават”.
Апффф ще обесня...
FREE-LANCE
['fri:la:ns]
I. 1. журналист, който е нещатен сътрудник на вестник и пр., независим/необвързан политик, свободен/необвързан с договор писател/художник и пр

Това от речника .
От мен:Не съм журналист,просто умея да пиша.Когато за първи път ми се наложи да си търся втора работа,започнах да се чудя какво мога да правя,което да ми дава възможност да си стоя у дома и да работя по няколко часа след офиса.Почудих се около 5 минутки –ами пиша добре,знам английски на прилично ниво...бум в сайтовете за работа.Ей ти на freelancer тук,freelancer там.Това беше преди две години.Знаех превода на думичката,но нещо ми куцаше като осъществяване.Почетох из интернет и ми светна.Подадох CV ,зеха че ме наеха с много добро заплащане.И после дойде зорът.Да измисляш теми или да понаписваш нещо за блога си е меко казано детска игра.Зададоха ми около 5 различни текста,които трябваше да преработя ,така че в крайна сметка да изглеждат авторски ,без да съществува подобен текст в интернет.На английски-за премествания,за мебели,за чистене на килими.Бръмна ми тиквата еййй...Доста пописах и си добавих статиите като портфолио.За съжаление ,не винаги работодателите са много коректни,но това е друга тема.След това преминах на малко по-горно ниво с работа като freelance-editor ,което е доста общо като понятие и се свързва с различни дейности.И това добавих.Понаписах няколко презентации,текста,слогъни...та минах и 1-во ниво copywriter.
Дотук добре.Неволята учи.Но..къде или кой в България ще ни просветли за тази професия и милионите хора по света,които си изкарват доста добри пари от това?!Никой!Няма такова училище,няма такава дисциплина в университетите и колежите-нищо!Самоуки.
Посещавам доста сайтове за freelance обяви и проекти и ми попадна и български сайт,подобие на един европейски.Пълна скръб.Необновяван от Април и съдържащ изтекли проекти с почни минимални бидове към тях.Има и подобен блог,в който няма почти никаква информация или е преведено нещо от подобни сайтове.
Това ме наведе на мисълта,че все пак си изоставаме ,вървейки напред.
А вие какво мислите?

Картичка

Върна се!Кой ли?!Музата ми :)

Таз' Глупендра яко ме беше впримчила в мрежите на ленивостта и безтворческото настроение.Но днес явно й е почивен ден :P В началото реших да правя малка картичка с нещо нарисувано с акварелни моливи,но както обиковено се получи нещо много по-различно.

Ето го и моето творение :)

Използвах бял картон с леко релефна повърхност тип рибс.Правоъгълниците са изрязани от лист от кит на Ирене /UK/.Самата хартия е с втъкани листа и е релефна.Много интересна.Кръгчето е готово и е отново от този кит.Цветенцата и копчето също са от този кит,просто ги надиплих на едно конче и след това ги прикрепих с двойно лепяща лента към кръга.Интересното е,че тази хартия не можете да я залепите с ролка двойно лепяща лента,защото ако опитате да прокарате ролката по-нея тя се размъква-незнам от каква хартия или специален материал е правена,но е много мека на пипане,а вътрешността й е като пух (знам,защото опитах да лепя с ролка).При тази картичка съм използвала за лепенето пак ролка,но върху белия картон и отгоре залепих всички оснатанали части.Заоблих краищата на картичката използвайки друга такава,готова-като шаблон.Доста съм зле с ножиците и сигурно си личи :P

Но..това което е по-важно за мен е следното и то се намира в долния десен ъгъл на гърба на картичката.А именно :подписана е ,че е мое дело.От доста време се чудех как да стане това,така че да изглежда като поставен печат.
Ето и как направих така,че подписът ми да изглежда като печат.Използвах лист индиго за татуировки.Това индиго действа по следния начин.Слагате върху лицевата му част лист хартия и пишете.То откопира написаното от другата страна на листа като добавя и от собственото си мастило.След това долепяте белия лист до картон или друга повърност и написаното се отпечатва.

8,00 часа тът-тът /с истерично увеличаване/,дигам 'щорите' и се ориентирам в замъгления хоризонт на собственото си полезрение.Изхлузвам се от леглото в опити да не тресна натежалата си тиква в някой ръб и мъчейки се да нацеля правилното ляво/дясно на домашните ми хлепки тип прашки /кой пък ли моден идиот измисли това наименование не ми е много ясно/.Втори опит за изпружване на сънливите ми клетки и прещракване от дясно-плешка с шип-чудно за дъждовно време,боцкЪ като полезната иглотерапия ,ама и изтръпва като досадно напомняне на годинките ми и артритя или плекситя..не му знам медицинското име.Седя изправена ..забила поглед в пролуката между жълтите пердета и се пуля между жълтите къдрички ..буря,вали!Още по пижама се целя на домашно облекло.Цъф..дясното око се събужда първо заедно с пробождаща мисъл някъде из заспалите ми мозъчни клетки...отново напомняне,ама свързано с бърза реакция.Не ми харесва и решавам да забавя изпълнението ,обличайки се.Лявата ми част още спи и някак олигофренично се опитвам да вмъкна левия си крак в крачола на панталона си-връзки..баси оплетох се...що ли имам връзки на крачола...обличам се.Мисълта дзънка..няма цигари и кафе..Цъф и лявото очо ,заедно с всичко останало започва да съмва..закъсняло,ама се перчи и ме бута да търся други хлепки-външни,пак тип прашка.Минавам през банята и забучвам поглед в огледалото.Изгоряла крушка над него-майната й,не й е времето сега;косата ми...тотален кошер от разчорлени букли говорещи си на неразбирем ,рошав език;шнола и хайде до магазина.Сигурно съм изглеждала като дърт пияница след бурна нощ ,щото' продавачката ми се усмихна и даже не ме попита к'во искам.Дава-плащам-home!

Кафе с цигра и Бареков-тук започва истинското събуждане.ЧЕЗ-ооооооооо,пробужда се циничността ми и започвам да псувам на ум и да си припомням всяка шокова терапия от сметките за ток.Слушам как някакъв мазник /говорител на ЧЕЗ/ се поти над провокативните питания и острия език на Барека.Нямало никакви основателни оплаквания,потребителите незнаели къде да си подават жалбите...грррр.Усещам как сетивата ми застават в бойна готовност и щръкват като онези ми ти бодлички на икебаните.В съзнанието ми се наместват брутални сцени с главен герой въпросния мазник със запотени очилца и омотан кабел около врата,молещ да НЕ пускам ток!Втора цигара.Навън притъмнява,тряска,нацупва се....заваля!Задуха...тупур-такър...Ей т'фа ся кво е?!С две бързи крачки стигам до терасата и к'во да видя.Черният кухненски кош се мята обърнат с дупето нагоре по теракота...топур в едния край,такър в другия.Отварям вратата и студени капки дъжд ме шибват през лицето..мамка му..докопвам коша и го прибирам.

9.00- Новините,последна цигара и обличане.Чадър,цунка за Довиждане и марш към спирката.Тракам по стълбите с високи чехли с две каишки и си мисля,че червеният ми лак май е наполовина..ама май ,нали все пак съм зле с очите и си напомням прогнозата..Чолаков каза 24 гадуса с дъжд...бива!

Излизам и ме побиват тръпки.Вали та се къса,студенуууу а аз по чехли и къс ръкав...****** по прогнозата и по себе си че вярвам.Отварям чадъра и тръгвам "бодро".Шляп,шляп..подминавам няколко локви ,на следващата цопвам баш в средата..гадост джвакам...джвак,джвак.Някви дечица сгушени в мушамяни якета с качулки минават покрай мен и пльосват безмислостно във всички локви...бам капки кал по панталона ми..Поглеждам ги кривашката ,а те ми се хилят.Поогледах се у витрината на Бързото хранене..па нищо ми нямаше.Погледнах се и у следващата и аз се ухилих..ахаха чадърът ми е бял на футболни топки!Много колоритно и вървежно,хеля си пасва с червения лак ,официозния пантулон и зелената туника..смях!

Продължавам,стигам на спирката и си чакам примерно "влакчето на ужасите"!Качвам се както обикновено ,културно и си дупча билетчето.Забивам поглед през джама и чакам да спра да се клатя и подскачам кат' джибри в буре...

На спирката на Пиротска се качва обикновения бабешко-дядовски поток.Вече свикнах и с миризмата на мазни баници и чесън,на готвено,на нафталин -абе на кво ли не антиприятно,ама никога няма да свикна с овчото поведение и неглиже презрение на пенсионерската гилдия към новите технологии,а именно към уредите за таксуване на картите.Бях точно до един такъв и се дзверех на надписа : Уредът е временно изключен,моля да ни извините.Качва се човечец на средна възраст с голяма пазарска чанта,вади карта слага я..тут-тут и айде прибира я.Викам си..трай си моме!Наближава мокра бабетка със спластена косица,белеещо се теме и червени,каносани краища.Носи торба по-голяма от нея и се тръшка на свободната седалка до въпросния уред.Напъхва торбището между изкривените си от годинките ноги и вади заветната карта ...тут-тут..поглежда,надига поглед,свъсва двата косъма останали й като вежди и пак слага картата ..тут-тут...тц..усети се викам си аз..нъцки.Започва да прави разни кръгови движения на апаратя,бае му!Един,два кръга-оцъклен невиждащ синия екран и ситнежния шрифт,поглед.Трети кръг и учуден поглед насочен към мен..

"Ъъъ..изключен е!"-аз

"Ам да йе изклучен..да йе изклучен,я ко' съм виновнъ"-тя

Тръш на кожената седалка,изкарвайки въздуха й и произвеждайки звук 'шляппп'.

Моята спирка.Работа.Малоумни жабари,които не се знае кога бачкат и кога не.По време на работния процес и по-точно в точката му на кипене установих,че съм "хакер".Незнайно как си обърнах монитора на 9о градуса!Погледът ми беше меко казано овчи,опулен,смълчан и ококорен.Мишката по екрана и тя на 90 градуса,а аз се мъчех левашки да действам с килната на около 45 градуса тиква и още по-ошмуглен поглед.Звънях за консултация и се оказа,че съм първият идиот,който без никаква идея си обръща монитора по този начин.След хиляди превъртания на лентите по целия екран,най-сетне белият тигър от монитора ме погледна от правилния ъгъл,право в очите.Никва идея как съм успяла да се докопам до графичните настройки ,та и да обърна всичко в такава посока.Справихме се успешно.Но нервичките ми бяха някъде към момента на скъсване и възпроизвеждане на мощна,люта,селско-каруцаркса,нашенска псувня!Все пак се справих и с нея и я оставих безмълвно да си отлежава в бушуващото ми съзнание.Дето викаше Фифка,картина има,говор няма :P

В един момент се бях замислила,че този ден може и да завърши като ме измъкват премляна изпод някои релси или ме натикват в усмирителна риза,докато се опитвам да наритам някое бабе.Тц..и по-добре.

Прибрах се успешно.Точно си оставям пазарските торби на масата и се насочвам да отворя прозорците за свеж въздух.Ха,гълъбче на парапетя.Тичай за фото.Грабнах го,фотнах го,а то реши да оставя топлия си отпечатък от закуската или обяда баш на теракота .Пльос и отлетя.

Какъв ден само!И само един...А може и още щуротии да е имало,ама дописвам горното в Събота....та не помня!

С днешна дата събуждането е малко по в релси,все пак е Събота.Мотам се по пижама,с мисълта че наистина трябва да ставам.Допивам си кафето и чакам далечни гости.

Епа,юбаф ви уикендь! :)

п.п.Гълъбската снимачка да се смята като част от проектя ми- Петъчно фото!

Моите рекламни постери

Както вече споменах много обичам рекламите -да ги гледам,да ги осмислям и да ги правя.Не винаги ми харесват,но не само аз решавам това.Важен е по-големият процент от аудиторията.Любимите ми реклами са на Coca-Cola,BMW,M-tel,Milka,филмовите спотове,Playstation и Загорка :) Когато някой започне да се занимава с реклама,това не означава че ще остави всичко на PR или на постери,слогъни и лога,а ще се включи и в изработката.Всяка една реклама,било тя лентова,принтова/постерна/ или текстова има своя сюжет,текст,послание и разбира се обект.Обектът винаги е продуктът ,който се рекламира,останалото е контекстът или посланието,което трябва да достигне до крайния потребител. Има движение,външност и вътрешност.Мащаб и поглед.Всяка една реклама е жива /колкото и утопично да звучи/.

Ретро стилът ми допада и затова реших да направя два принта /постера/ за реклама на обувки и парфюм.Кой знае..някога може и да видите тези постери някъде ;)
Ще съм ви благодарна да изкажете мнение,защото рядко показвам този си вид занимание/работа. :)

®all rights reserved

До всички със селски манталитет!

Ще бъда цинична!Ще викам и ще псувам!Не си намирам място от бяс!Как може да има толкова прости,ограничени и селенясали хора на този свят бе????Грррррррррррррр.

Отгоре на всичкото с големите претенции ,че са бизнесмени?И кво бе мухльо,очакваш ти се кланям за това,че подаваш някви кирливи поръчки ли бе?Ай сиктир бе мършо!Да такова отношение заслужават всички онези закърнели мозъчно откъм добри маниери въздухари,които си мислят,че светът се върти около тяхното мижаво интериорно студио пълно с малоумни труженички!Майната ви! И да ви *********************** ,че ми скапахте хубавото усещане,че е Петък!И отгоре на всичкото някаква си селска пръчка,която ми вдига кръвното от маса време ще смее да ми пише "Еди кой си каза....".Кой е тоз ма,питам аз!Кифла с кифлата ти!Както се изказах докато си изкарам негатива събран от тези аморални сополи ,викайки в ушето на Васе: Обществени бацили!

Мразя простотията.А когато е смесена със селско-простодушие и имагинерна мания за величие-тогава ми иде да стъпча и да се изплюя върху такива жалки подобия!

Не ми е приятно,че ще изчете това,но винаги съм предпочитала да си кажа всичко ,както си е.А и отгоре на всичко то ми е прясна емоция и то ужасно неприятна,чак ми се иска да се изкъпя от толкова много мръсотия,породена от тези селяни!

п.п.За сметка на горните идиоти ,една мила дама от фирма Volturno токущо ме усмихна и ме умири малко с префектното си и любезно запитване по телефона!Защо всички не са такива мамка му....все пак работя в сферата на "луксозния" бизнес...и там ли са се намърдали тез мърляци ....ужас!Но все пак Благодаря на фирма Volturno :)

Грррррр....

Изнервих се!

Мразя хора,които постъпват неетично ,некоректно,нечовешки ако щете.В личните си отношения,ако искат да се адските келеши-това не ме интересува,но когато става дума за работа-побеснявам!

2 седмици чакам един шибан и-мейл,който както и да го погледнеш отнема не повече от 5 минути.Но може би на онези там (щото и нямам идея кои са) им се струва ужасно непосилна работа,свързана с леене на литри пот и схващане на крайниците!Майната ви!Иска ми се да знам кой е шефът ви,че да го подпукам -дори няма да се замисля дали да го напсувам-просто ще го направя.

Отвратително е да знаеш,че даваш всичко от себе си и се трепеш като идиот-а накрая к'во->Нищо!

Всеки си има своите проблеми и притеснения,но когато трябва и да се тормозиш заради такива идиотични създания,без капка грам съобразителност -тогава вече на човек му прекипява и чашата на търпението му прелива до наводнение!

Но по-ужасното усещане е да си безсилен и да си гниеш в неведение!До кога бе???!!!До кога?

Да ви таковам,таковата (сочна българска псувня).

Бясна съм!

Кампания

В тазгодишната надпревара за Сграда на Годината 2008 участва и Парк Мол Стара Загора.
Един от проектите на Marazzi ,с който много се гордеем.
Нека подкрепим тази капмания и да се надяваме да спечелим :)


web page: ввв дот buildingoftheyear дот ком

Успех!

Без заглавие

Ууу ,че кофти дълъг и смотан ден!Спи ми се ,мързи ме-нищо не ми се прави.Освен това си блъскам тиквата в някакви имагинерни проблеми и социални казуси ,които хич не са моя работа да ги мисля,но няма как след като рефлектират върху любимия човек.Но затова малко по-късно.
Сега ме притеснява шибаната финансова криза.Не ми пука за джоба на европееца или за заплатата на примиера,еня си ми е за мен и за близките ми хора.Адски много се ядосвам ,че всичко това е толкова изкуствено и създадено от някакви префанцунени икономистчета на Уол стрийт!Що пък и нас требе да ни покоси това "чудовище"-някаква вина за разбърквацията на борсата ли имаме?Не разбира се ,но както вече писах,това си е чиста проба извинителна бележка за онези там горе.Ненавиждам ги!Предполагам и не само аз.Мразя да съм зависима от обстоятелства и разни спънки,които грам не зависят от мен.Гадно е -повръща ми се от цялата тази ситуация!

*

И в този ред на мисли ,ейй шефката на онзи гнусен магазин -Кой ти два правото на тебе да манипулираш хората вдигнала високо (не глава)чашката и сееща тъпотия след тъпотия и бъркаща в основите на хаоса?!Майната ти на теб и на цялата онази сган там!Побеснявам само като се сетя за тази уж човешка плюнка,нечовек,абсолютна развалина,но видиш ли Шеф!
*
Пак кризата ме тормози.Ами ако догодина (което както и да го погледнеш си е близо) фирмата ми има затруднения?!Ами ако отново трябва да си търся друга работа?!Това е една доста ужясаваща ме картинка,защото съм минала по този път.А като знам колко спокойна,сигурна и оценена съм се чуствала до сега -клатенето на офисния стол ми се струва вече като потушително заметресение!Не мога да знам какво ще стане-само мога да се притеснявам!То не ,че няма да си намеря друга работа,ама в никакъв случай няма да имам късмета с такъв разбран шеф и спокойна атмосфера за работа.
*
Оф,сипах си винце с лимон и ръбам солети.Подрасквам в скайп с Красето от Чехия-почивам си...а трябва да бачкаммммммм....гадост...няма ли край тоя ден бееееее....грррр

Project Mall Stara Zagora

®all rights reserved

3D

Олекна ми!Справих се с новият software на Domus3D!За първи път се опитах да направя 3d проект със специализирана програма на базата на Autocad!Успях.Мъката беше докато инсталирам 4-те диска и да заредя библиотеките.

Ето и първият ми опит ,но не последният в 3D проектирането!