{тройка кебапчета}

Българите бяхме народ на масата!И това е тънката нишка да сме заедно.В живота,в бизнеса,в политиката,в икономиката, в света! Чаша бира, маса, мезе ...това е тренда!И не,не е хейт.Абсолютен факт е!И аз съм на маса! 

Странен парадокс са човешките харесвания. Разделени сме на тройка кебачета и музеи. Наблюдавам го от много време и идилията по средата е моята. Тройка кебапчета на вестник, бира в пластмасова чаша и вече дървена виличка.На следващия ден лаптопа, срещата и онази чанта с история.Може и галерия, някаква важна среща , изискано меню, много добро вино.Тертеплийската да е! Хубава книга и жълта преса също ми е познат и присъщ нюанс.Заради четенето е! Развисени гащи, да точно гащи, потникЪ и чорлавата коса, от другата страна праймер, блъш, тук таме лъска хайлайтър и маникюр. Хубавото на уклончиво-елегантните смески е балансът , и да го можеш. Но да сме на масата!
Чуденката идва , когато масата е празна или избирателна.Тогава има по много от недобротелите ни,от грозните прояви, злобните подмятания. А има толкова много маси, на които да седнеш. Не е невъзможно хората да се харесваме.Наблюдавам и как децата седят по различни маси вече. Все пак са седнали, но избирателно.Аз имах дество с вечна и обща маса!Не разбирам защо го отричаме,след като сме го преживяли.С тройка кабапчета на панаира. С всичките нюанси на нормалното, на веселото, на хубавото, на това което сега искаме да се върне, но сядаме избирателно на друга маса. 
Не помня да сме бягали от някого, освен ако не е някоя съседка, която ни е подгонила, 'щото сме й обрулили дръвчетата в двора или сме потъпкали някоя китка с топка. Не помня да е имало булинг, защото ние тогавашните деца не намирахме място за злоба и подигравки по-далече от Цайс и зубър, които обаче не изключвахме от масата- закачахме се, непринудено и без да оставяме следи. Седяхме на масата, всички. И вкъщи, и навън, и у съседите, и на село, и в града, и на трикраки , очукани, каменни, дървени- МАСИ!
Да се върне тренда с масите-настоятелно крещя!

 

истина в бутилка

 *дневна доза отклонение*😎

Човек и да си сипе, и да не си сипе трябва да е искрен!
За лошо, за хубаво, за междинка казвайте си ги нещата,ей така да олеква.Естествено с подбор към слушателя, че наЛе😁
Няма как да се харесваме , защото трябва.Лицемерието е обратимо с доза уважение.Различни хора сме!
Не е нужно да се натрапваме, да сме най-важните, центърът.Това го умеят и заслужават само децата.
И ако взимаме пример от децата затова как се наслаждават на малките неща, то ние ще заслужим да сме големите хора.
Та!Сипете си, грижете се за себе си и бъдете с хора , които са ви близки.Не търсете съвършенство.Та бутилката и празна и пълна да е,  на сутринта е друга ;) 

{когато...}

Когато успея да мога да имам малката дървена къщурка на Дядо и Баба, земята поела сълзите, потта, смехът и раждала прехраната.Там където съм израстнала, на черната пръст под сянката и закрилата на ореха, с апрпаджика на чергата, с кутела с най-вкусната храна, въздухът, цветята, буболечките, водата.Там където се връщам и до днес.Това място е свято!

Когато мога ще я запазя и пак ще има черга, пак ще има ягоди, пак ще има бустан, котки, кучета и смях.Орехът ме посреща всяка година.Там е и ме чака.

Когато е моя, наша, споделена и има живот.

Искам да мога да видя лехите съживени, сливите усмихнати в разцвет и после натежали с плод, старата мушмола жива, дебела мара, круша, дюла и толкова още живот.Искам да споделя, да мога да я видя как бръмчи, да взема старата мотика на Баба и да прекопая , да поливам, да мъкна вода , да съм мръсна , потна, изморена.Щастлива.

Когато успея, ще бъда себе си.

Помня всеки ъгъл на малката дървена къща, масата в ъгъла с жълтата мушама, белите перденца, голямото легло, закачалката и шапката на Дядо.Верандата , цветята, варела с вода, пътечката.Тя е още там.С гордата табела носеща името на Дядо.Дори пердетата са там, здрави.

Когато душата ти е в родната земя.

Когато и аз ще бъда там.

Когато....

❤️