Последна въздишка...

Тя стоеше права.Впримчена в размисли и тесен корсет.Беше далеч в морето на въздишките, вълни от емоции  и връхлитащи с плющяща сила течения.И ако можеше да свали пустия корсет.Все се намираше някой „приятел”, комуто му се струваше прекалено не стегнат.Пипаха я толкова много ръце, че се почуства мръсна.

А и сега предстоеше да вижда всичко това извън корсета.Щеше да готви , докато се изпоти и и отново.Щеше да храни гладните с миризми на чесън, пот и тъмна бира.В най-добрия случай биха били любимите й зелени салати, много зехтин и моцарела.Но това тук меню не мирише.Не.Щеше да я боб с наденица и люти чушки.Шкембе.И отново чесън.Мамицата му.Щеше да прави тих секс.А после да слуша стържещото туловище до себе си.Щеше да надебелее и да носи анцузи.О , да!Мърла.Подмина мисълта да чистенето , като че ли това беше черешка на огромна торта.Пазеше си го за десерт.А и чистенето би било удоволствие.И подходящо време да приготви фондю от разтапящи стегната й душа спомени, да потопи пръст в греха, да изпита емоцията на тайната.Да си вземе вана, да си отвори шампанско и да се подуе от ягоди и сметана.О,да!Щеше да е точно през уикенда-чистенето.Моментите на самотно стържене в утробата на желанията й.Тези малки спотаени кръвопийци, които така и не успя да стъпче.Неистове й се искаше да ги беше пуснала да растат, да се вплитат в нея , да пищи от мощта на емоцията.Да бъде тя.Да бъде усмихната, доволна, щастлива и толкова различна.Марш!Ще готовя.А чистенето е за през уикенда.О, свещена самота.Щеше да пере, да свива, да глади.Да прибира вмирисани чорапи и да избира евтини вратовръзки за мними командировки.О,командировки.Прибавям ги към чистенето.И ходенето на село.Мотиката и потта са интимен момент , време за душата да бълнува.Може би щеше да има време да си спомни онези топли очи, онзи тембър, онези дни.Трябваше да може.Докато чисти, готви , пере, колосва- споменът за него трябваше да храни изкомерната й душа.Искам с теб, в душата си.

Някой отново стегна шибания корсет.

-Мамицата ви , не ме пипайте!- вече не беше на ум.

Въздухът пращаше от пролетна напращялост, приливни аромати на скришни погледи, тежка миризима на очаквания , нагло намигване.Усети карамфили.

-Мразя карамфили.Махнете ги.

Всичко я стягаше.Искаше й се просто да излезе оттук гола.Чиста.И старата тя.

-Джил, време е.

***

Можете да целунете булката....

{text: by me photo: internet}

На 4 Бутона с Лю♥

Intro: Тя е слънчева.Тя е рошла.Тя е уникална.Тя е МАМА (с големи, главни, подчертани букви).Тя е Лю Чан, ЛК2, deni4ero :) 


1. На колко езика можеш да кажеш „Здравей” ?
- български, руски, бритиш инглиш, американ инглиш, аустрелиан инглиш, испански, италиански, немски, някой от скандинавските, арабски, хавайски ...(въобще скучна работа съм ;) )
2. Котка или куче? 
-Твърдо котка!
3. Любов или чадър?
 - мда ... логиката е желязна :) 
4. Три думи за политиката?
 - работа като останалите
5. Една тревога и една мечта? 
- а). да не ми дойде акъл да ходя зализано, б). да науча ирландски (само тва ми е в главата, то пише 'селски пастет', аз чета 'келтски пастет' - трагедия)
6. България? 
- Австралия?
7. Нещо много лично? Поне едно ;)
 - малкият ми син понякога хърка много смешно ... понякога изяждам шоколада на хлапетата и гледам да се изкарам невинна, оправдавайки се :(
8. Кино или театър? 
- абе ... мечта ми е Джони Деп да ми изиграе на живо Джак Спароу ... до тогава нема да призная ни кино, ни театър ... Шегувам се. И двете си имат своето очарование, така че - и двете :)
9. Обясни ни за писането?
 - писането е като дишането за мене, въпреки че рядко да пиша (добре, че се научих да дишам на пресекулки)
10. Какво би направил/а с : химикал, буркан, цигара и велосипед? 
- химикал - определено да пиша или да скицирам нещо аматьорската, буркан - бих искала да го напълня с течен шоколад, но, ако не ми се получи, ще го направя свещник или ваза, цигарата ще я скъсам, ще я хвърля на земята и ще започна да скачам отгоре, велосипед - 'а някой кара коооолелоо' ще се подхилквам, докато се старая да не падна :)
11. Любим автопортрет или снимка? 

12. Книга или филм по книгата?Защо? 
- Книгата фърст! Стига първо да е книгата. Предпочитам аз да си фантазирам как изглеждат героите, повече ми харесва усещането действията да се случват във въображението ми, отколкото да го гледам. Даже когато гледам филмирана любима книга и видя разни отклонения, подивявам. (ужас, голяма съм консерва)
13. Какво би променил/а ?
 - Цената на Нутела. Срамота е да е толкова много пари, а да свършва толкова бързо! 
14. Pink? 
- Why not? 
15. Социална мрежа или бира на пейката?
 - виж сега как те съзирам веднага и ти разкривам конспирацията - искаш да видиш кои са кърканделите ли :Р иначе ... зависи от пейката :)
16. Рецепта?
 - За перфектната стойка и липса на болки в гърба е правилният стоеж, седеж и так далее. 
17. Ще ни покажеш ли кътче от дома си?

18. Дефиниця за свобода? 
- Любовта.
19. За кафето? 
- Доколкото разбирам, кафето не може без мене, затова всяка сутрин му правя компания до към 4-5 следобед
20. Ще ме нарисуваш ли? 
- в пясъка на плажа, да :)
21. Твоят блог е?
 deni4ero.info
22. Лятото е ? 
Близо (и един от 4-те сезона)
23. Кауза или мечта?
- в дадени области се покриват :)
24. Ти си? 
-Аз съм, която съм :)


Благодаря! 

Ще говоря

Вярвам, че най-великата идея  все още търси път извън покоите на 3% от мозъчната ми дейност.Но това не означава, че аз я чакам.Има време.Време , в което не спирам да я поливам с мечти, да облагородявам почвата с идеи, знания и куп глупости, заради които много хора ме наричат „Луда”.Вярвам и че ще сбъдна много мечти и ще намеря още толкова много.Но днес няма да говоря за мечти.

Kато малка, а и може би сега, исках да говоря.Много.Продължително.Без запъвания,  без да се замислям.Но не исках да говоря глупости,  които и самата смятам за такива.Изяви имах много.Така се научих и да прекъсвам говоренето с писане.Говорех и на сцена.Бях и мълчаливо разговорлива. Случвало се е да имам нужда да говоря,  заради самото говорене.Да бъбря,  да досаждам дори,  но да не спирам.Не се уморявах.

Това беше преди.Сега  слушам.

Но днес реших да говоря.


Намерете начин да ме чуете, усетите, да намерите своята калинка [#dessi boshnakova] .

Бях на 7 или поне така ми се искаше.Беше зима.Обичам снега.Бях щастливо дете.Неразумно , пакостливо,  щуро и още толкова все детски неща.Хубави.Чаках Нова Година и Дядо Мраз.А още беше рано.Рано ,  през декември.Нямаше как да зная,  че на тази Нова Година ще имам леличка с бяла престилка за Снежанка и Дядо Мраз със спринцовка.Бях увита в найлон от корема надолу ,  а в джобчето на любимата ми пижама стисках носна кърпичка.Чувах ги как се веселят и мълчах.Знаех ,  че  и това ще мине.И мина.По-късно разбрах ,  че за мен е минало много леко .За тях,  за родителите ми е било тежко, безсънно, задушаващо....болно.А аз побърквах цялото отделение.Винаги намирах начин да се  разцепя от смях.Да,  точно това е изразът , който ми харесва : „ Да се разцепя от смях”.И наистина,  и това мина.После останаха спомените,  десет  шева и един ужасен белег от дренаж.На всички следващи Нови Години мислено благодарях на кърпичката,  че ме спаси.Тя беше специална.Моята кърпичка.Тя не ме остави сама,  не ме предаде и преживя всичко с мен.Тя ме направи специална.

Бях щура като по-голяма.Не губех усмивката си.Правех бели.Големи!Даже много големи.Дойде време сама да преминавам през стени,  да се спъвам ,  да падам и да ставам с обелено коляно или разбито сърце.Тогава започнах да виждам света по друг начин.По моят начин.Търсех специалните неща,  моите.Онези,  които ме правят щастлива.Онези ,  които застават като щит около мен и пазят усмивката ми.Научих се да ги намирам във всичко.В абсолютно всичко.Не, нямах розови очила,  но обичах да нося балон или да правя балони с дъвка,  веро или презерватив.Започнах да рисувам, да пиша, да пея под душа.Освобождавах душата си и й позволявах да танцува на воля.

Бях на 22,  когато се наложи да се запозная с усещането за пропадане,  далечности и още толкова човешки усещания и емоции,  които казват ни правели по-силни.Стоманата е силна според нас човеците, а според стоманата сме силни ние.И някъде там е огънят.Пожарът.Пушекът и мъглата.Тогава исках да има слънце, борех се за себе си,  дишах на пресекулки и пазех душата си чиста.Успях.Отново открих хора,  случки,  усмивки,  плюшени играчки,  снимки ,  бонбони, куп шарени емоции , които ме накараха да зная, че аз съм специална.

Сега съм на 31.Имам до себе си разкошни хора, за които съм специална.

.Днес , утре, винаги или колкото и докато мога – искам всички , които обичам да се чувстват специални.И аз да ги направя такива.

You are special.This is eternity!

Моля, намерете време да подарите уникалността на това изживяване на вашите близки.
Благодаря!