Цинична скука

Когато ми е скучно, ама наистина много скучно , ъзвън всякакви скали , измервателно-тъпорни устройства и прочие- започвам да пиша глупости.

Безмерни , врели-не-кипели, досадни и безметежно грубовати глупости.

Сега се сещам , че никога не съм писала за циничността като едно от любимите ми изразни средства.Не съм от хората, които се крият зад срамежлива завеса и надничат в общия сеир с половин око.Аз просто сядам на първия ред и зяпам с отворена уста.Дори ръкопляскам.Псувам.Ле-ле как само псувам.Не зная дали е лошо, съвсем не е типично за една дама, но на мен ми харесва да псувам и да бъдам цинична.Разбира се само, когато ми е скучно.Или „ми е паднало пердето”, „хванала са ме карастанчовите”, „ел таблото ми е дало на късно”.Е как пък да не ни е хубав родният език?!

Всъщност на сръбски се псува доста по-благозвучно.

Та.Псувам.Споменах го, нали?!

Показвам среден пръст и много не му мисля на кого.Пак в онези странни състояния разбира се. И ми казват , че съм невъзпитана.

И определено има кой за какво и защо да напсувам.Но вместо това се сещам за една книжка 

"The Loo Companion"- тоалетен хумор.

След втория ред реших , че тази книга е напъвателно полезна единствено и само за тоалетни нужди и творческо усамотение.

Гледах Марина Абрамович и великият й пърформънс.3 месеца на стол в Музея на Модерното изкуство.Бидейки в по-горно посоченото , среднопоказателно настроение се зачудих колко ли време бих издържала в позиция "middle finger". Осъзнах , че псувнята, показването на среден пръст се случват и на ум.И дори е много по-образно и описателно и всичко фантастично и толкова истинско, развиващо се чак до онова прословуто 9-то коляно.

На края гледаш една комедия и разбираш колко много мразиш Дженифър Анистън.

:finger:

Лека нощ.

Овцевъдство

Раздел на животновъдството , с тясна специалност-> отглеждане,  угояване,  остригване и прочие на животното „овца”.Овцата мили мои е една такава рунтава особа,  интелектуално остригана, нахранена и мисля често отличваща се  с едно единствено тъпо и комично блеене.Бе-е-е-еее!

В зоните на Европа , в частност емиграционните полета , миграционните савани и нищоподозиращите ливади е пренаселено с овце. Тук-таме някоя вакла , ама и тя блее. Мъжкото на овцата така и не можах да го нацеля коч ли е, овен ли е , мъжка овца ли е или просто овч.

В ранното си детсво овчицата е една такава миловидна,  сълзливо-трепетно-трогателна и прочие нелогични и близки до хипербуличен оскиморн епитетченца. Бива глезена, подмятана, гушкана и встъпително побутвана към традиционализъм, национални и прочие гордости, нравствени будили и все подобна халтурна храна.А те овцете пасат. Предполагам интелектуално наторена трева или поне обсипана с родителско-стадни възпитателни методи лично от майката овца.Животът й преминава екологично , органично и прочие прочиствателно с чести изхождания от драхонкоподобни изблици, чието отделяне се спохожда от възхвалително-блеещи-звучни възгласи от единоблеещото себеподобно стадо.

В подрставаща възраст бива свободолюбива, ученолюбиво и миловидно тийнеджърско съсловие, подражаващо с имитационна сила на ваклата част от родата.Все тъй гальовно подтиквана от майка ‘фца.Тоя татко нещо ми се губи!

Периодът на съзряване свързваме с остригването.Процес на добре обмислено щавещо оскубване, поплатен с някоя и друга драскотина , остъргано бутче и тук таме насинена муцуна.И пустото му блеене в октавите на невъзможния алт.

После не знам.Овците не мигрират.Размножават се , знам. И после пак не знам. Не съм яла овца.А и скоро не съм се усетила канибално настроена.

Познахте се предполагам.Щото абсолютно и тотално умишлено ви/ни описах.

Пропуснах модните тенденции, жалките опите за халтуризации и съпътстващите наствителни процеси като „обучение, развитие, кариера” и прочие.

Поне овците са все така единомислещо и дружелюбно стадо!

Това е единственият отличителен белег спрямо нас.

Хората!

Бе-е-е!

Среднощни баналности

Darn Cat

|Boredom yellow

Баналности.Битовизми.Злощастни хора.

Това ме заобикаля и не ми харесва.

Няма как да се направя, че не забелязвам какво се случва, случило се е, или предстои.Не съм била безразлична, а ми се иска да бъда.

По-добре ми е свита в ъгъла на собствената ми усмивка.Но се чувствам малка, когато усмивката ми е тъжна.Никога не съм си позволявала да бъде такава.Или я има и грее, или я няма и не е тъжна.Научих се обаче на тъжни усмивки.И все пак истински.Емоцията е такава,  когаот е искрена  и се води от душата.

Разбира се, че дрънкам клишета.Но нима целият ни живот не е едно голямо клише?!

Не.Не е.

Опитвам се, съм и искам да бъда различна.Но пак си оставам не безразлична.Виждаща.Чуваща.Знаеща и можеща.

Не ми харесва да се спъвам в чуждите недоразумения и да кихам постоянно от двусмилени подмятания.Но и не мога да направя нищо, за да бъде всичко според моя свят.Има хора, и хора.А дори и няма хора.Трудно е да определя в какъв свят съм попаднала, но все още успявам да различа своя.

И знаете ли , чувствам се като онези градински гномчета, които рано или късно се оказват без глава.

В един момент пъча гърди и показвам броня, а в следващия момент ми е все едно и си говоря с тревата.

Няма как да разберете какво точно пиша, искам да напиша или да споделя.

Писането само по себе си е егоистична изповед.

И е хубаво.Толкова хубаво.

Лека нощ!