От залез ,до залез

Да...дойде време и за последния морски залез.Беше една страхотна почивка,наситена с много емоции,смях,преживявания и приятелства.Наистина не мога да намеря думи за Фифката-беше ми достатъчно да видя усмивката й ,за да знам че си е тя.Уефата и той голям образ :) Сега ми става едно такоз меланхолично...ровейки се из спомените и снимките-даже нямам против пак да ме залеят с леген топла вода :D Искам пак бой с водни пистолети,искам пак сънено кафе с птички и Фифа да ни дебне заспалите муцунки с фотоапаратя,искам пак да усещам как чак зъбите ми скърцат от пясък,искам пак да се хилосвам на ентусиазма на Гларусо по чайките,искам пак цвърчащи огнища,хладни вечери на брега на морето и смехотворни ситуации като една с един телефон и една бележка... и фрапетата си искам...Да свърши,отдавна дори-преди седмица.Но пак ще е лято и пак ще сме в отпуска,нищо че до тогава има цяла една година :)

Последните моменти на почивката ни се разпростряха от залез до залез и на около 700 км ,от Камчия през София,до Благоевград и Симитли и обратно :) Насладихме се на домашна пица,на едно сладко,рошакво и мъркащо създание,на планините и мириса на природа на село и на минералния плаж в Симитли.Беше един перфектен завършек на перфеткната ни отпуска.Ами...ето ни пак :)

Първата снимка си я оставям така ,както е самоснимана заспалата ми мутра в автобуса за Благоевград :)

И така,чак до следващата отпуска....

Още ли?!

Да ,има още за споделяне от нашата почивка.Хронологичното й представяне е към края си :)

В тази публикация ще споделя още едно приказно местенце освен морето,до което успяхме да се докоснем и да ни дари с много усмивки и положителни емоции :) Разбира се морските или водни фотки са неизменима част от представянето.Дано успея да се побера в един пост..../това го написах преди да видя снимковия матр'ал/

Докато бяхме на морето решихме да си направим екскурзия до скалния манастир -Аладжа манастир,който се намира на 30 км северно от Варна по пътя за Балчик.Манастирът е изцяло издълбан в една огромна скала,а паркът около него е оформен в градинки,алейки и причудливи дървени статутии на монаси.Първо посетихме музея към манастира ,след това се качихме в манастира.Аз успях до 2-ро ниво...3-то ми дойде в повече и само помахвах от ниското.После продължихме разходката си към Катакомбите ,където са били погребвани монасите.Паркът около манастира е обалгороден с редки видове дървета ,прекрасни пътечки и отвсякъде се чуват птички :) Ето какви чудеса видяхме там :)

Разходки с лодки!

Морето и вълните са най-страхотното местенце за разходка с лодка.Но и река Камчия не е за изпускане.Но ми е позната от миналата година.Фифонка й се радва далеч повече :)

Но в морето...там е спокойно,чува се тишината,лодката пори вълните и гали слуха.Наоколо се мятат вълнички и корморани.Гларуси се разхождат гордо по близката плажна ,пуста ивица,а нудисти ни махат за поздрав.

А река Камчия е едно приказно местенце,виещо се измежу натежали върби,брегове изпълнени със заклети рибари,слънчеви зайчета по водата и ние,на борда на лодката Варна,в пълен брой,5 ухилени муцунки и словоохотлив капитан,който бе така добър да ни светне,че лодката Люси,която ни е разходила из морето,всъщност е кръстена на бившата жена на лодкаря ,пък после си имала и нова лодка -абе ей такива лодкарски клюки.Па наш Гларусо,съглеждайки Люси на брега /жената,не лодката/ се произнесе,че бивала си жената,кво' й било :D

Тук реката и морето се сливат в едно....

Емоцията е неописуема.Пожелавам я на всеки :)