7.3.10

Разходка



-Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре.
-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.
-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.
-Ама...не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й.
Миришеше на канела и орехи.Неделният безпорядък беше тъй очарователен.И те отново не я разбраха.Нищо,усмихна им се отново,без да използва миловидната си муцунка като извинение и отвори вратата.Застанала на прага Грийни запя:
-Аз тръгвам,тръгвам на далече,
тръгвам и оставям ви усмивка.
Аз тръгвам ,тръгвам вече-
тръгвам и оставяй ви дъга.
Жените се спогледаха,зацъкаха дружно с език и се начумериха.Леля й произнесе с достолепна сигурност и увереност:
-Пак отива на поляната да търси онова цвете.
-Да,пак ще се шляе,а ние тук ще работим.-допълни баба й.
Само майка й остана мълчалива.Но за кратко.
-Кога ще се върнеш?-хвърляйки й кос поглед запита тя.
-Скоро-намигна й Грийни.
-Само да си посмяла да закъснееш-размаха пръст баба й.
Грийни се усмихна за пореден път и прекрачи прага.Обърна се,погледна ги миловидно и изчурулика:
-Няма.Обещавам.
Излезе,нахлузи сламената си шапка с венче от сухи цветя ,погледна люлката ,подуши пролетта и тръгна.
Приседна на последното стъпало на верандата ,затовори очи,прозя се и заспа.
Никой не беше забелязал ,че е облечена в любимата си пижама на сини слончета и обута в плюшените си чехли.

И така Грийни тръгваше всеки ден!

Отбиваше се в розовите сънища на сините си слончета и престъпваше с тиха стъпка в мечтите си.Мокреше сетивата си в пяна от облачна нежност и се гушкаше в пухкави звезди.

Сънят беше нейното спасение,нейното местенце,нейната светлина и топла тайна.

снимка:Интернет

7 коментара:

september-silvia каза...

Хубава приказка,особенно това много ми хареса..подуши пролетта и тръгна:)и още,че се гушкаше в пухкавите звезди,колко добре казано... сънят-нашето спасение наистина е така Лили,блазе им на бъдещите ти деца...ще имат добър разказвач:)целувки!

Lil каза...

Еййй,Силви -най-сетне успя с коментара. :)
Благодаря много за милите думи.Гушкам те и те целувам.Прекрасна неделя ти желая :)

Dani каза...

Радвам се, че неделния безпорядък е очарователен, същото се отнася сигурно и за съботния...
Благодаря, Лили,
прекрасно си го написала :)
Слънчева неделя :)

Ondine каза...

Хм,нещо тъжно ми стана от тази приказка...иначе в сънищата ходим на невероятни места :) Хубава вечер! ;)

Ondine каза...

Честит празник!

Lil каза...

@Dani,и аз ти Благодаря :)Радваш ме много като наминаваш :)
@Ondine-да,правилно си усетила.Има доза тъга-по младостта :)
Благодаря,моля вземи си от розичките :)

Nightwish El каза...

"-Да,пак ще се шляе,а ние тук ще работим.-допълни баба й."
Нека да има повече шляещи викам аз.
Много е хубаво, Лили!
Весел ден!
:)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)