За дамите в цвят!

Честит 8-ми Март Мили Дами :)

"Мили Дами,чао"-така изпращаше приятелките ми ,племеника ми.Преди години.Беше толкова сладък,русоляв ,синеок и пухкав :)

"Застани ей там Лиле,до телефончето"-побутваше ме учителката във 2-ра група на детската градина.Още пазя снимката:аз нацупена ,защото все ме бутаха ,за да наместят кадъра;розов сукман и жълт телефон....какъв спомен само!

"Мила мамо,честит Празник"-остава завинаги,всеки ден ,всяка минута.Обожавам моето Мем!Няма друга като нея-нека всяко дете изпитва същото към своята майка!

"Честит празник бръмбар"-баща ми тазо сутрин,определено беше изненада :)

За всички Дами и Жени (има разлика) празникът не е само един.Дори този е малко изопачен и надхвърлящ идеята си,но нека е Празник :)

Любимите ми цветя -за теб,и за теб,и за теб!За всички :)

Изненадите предстоят-сигурна съм ;)

Разходка

-Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре.

-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.

-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.

-Ама...не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й.

Миришеше на канела и орехи.Неделният безпорядък беше тъй очарователен.И те отново не я разбраха.Нищо,усмихна им се отново,без да използва миловидната си муцунка като извинение и отвори вратата.Застанала на прага Грийни запя:

-Аз тръгвам,тръгвам на далече,

тръгвам и оставям ви усмивка.

Аз тръгвам ,тръгвам вече-

тръгвам и оставяй ви дъга.

Жените се спогледаха,зацъкаха дружно с език и се начумериха.Леля й произнесе с достолепна сигурност и увереност:

-Пак отива на поляната да търси онова цвете.

-Да,пак ще се шляе,а ние тук ще работим.-допълни баба й.

Само майка й остана мълчалива.Но за кратко.

-Кога ще се върнеш?-хвърляйки й кос поглед запита тя.

-Скоро-намигна й Грийни.

-Само да си посмяла да закъснееш-размаха пръст баба й.

Грийни се усмихна за пореден път и прекрачи прага.Обърна се,погледна ги миловидно и изчурулика:

-Няма.Обещавам.

Излезе,нахлузи сламената си шапка с венче от сухи цветя ,погледна люлката ,подуши пролетта и тръгна.

Приседна на последното стъпало на верандата ,затовори очи,прозя се и заспа.

Никой не беше забелязал ,че е облечена в любимата си пижама на сини слончета и обута в плюшените си чехли.

И така Грийни тръгваше всеки ден!

Отбиваше се в розовите сънища на сините си слончета и престъпваше с тиха стъпка в мечтите си.Мокреше сетивата си в пяна от облачна нежност и се гушкаше в пухкави звезди.

Сънят беше нейното спасение,нейното местенце,нейната светлина и топла тайна.

снимка:Интернет

Де е България?

Честит Празник Българи!

То хубаво си честитим,слагаме знамената на видно място,но някак си е нелепо.Прочетох статиите на MadWizard и Ondine и се замислих ,к'во празнуваме всъщност след като масово не е ясно какви събития са се случилии защо аджеба 3-ти Март е национален празник?!

Но не само това ми даде основания да се замисля  и да го напиша.Не обичам много да блогвам по случай еди кой си празник,или не по начин по който се очаква:тържествено,патриотично и със захлас.Но с нотка на яд -да.Уикендът беше страхотен,посетихме нови места и се наслаждавахме.Защо споделям това и каква е връзката с темата ли?Това е връзката:

Според родният ни оператор Globul тази табелка е бодната баш у Македония!Ай сиктир бе!Почувствах се ужасно потресена и някак омърсена!

Тази сутрин станах късно,почивам.Но още спяща смъкнах знамето от стената и го поставих на прозореца.Огледах се...позната гледка от миналата година.Нашето и още на една тераса,няма повече.А сградите са доста,многоетажни ,пълни с хора-Българи.И какво от това?

Изводът мили мои читатели и нечитатели е :

България е в сърцето!