21.11.09

Коментар в цитати

Романът "Кръв" на журналиста Тодор Кръшков попадна в ръцете ми ,ровейки за книжки в библиотеката ни в Хасково.Журналистът работи в месния вестник 'Новинар Юг' и е колега на майка ми от доста години.Така тя се сдобива с книжката,в последствие и аз.Бях прекъснала четенето покрай забързаното ежедневие,но наложих на себе си ултиматум,че трябва да намирам време за четене на книги и успях.Приятно е,носи ми емоции,знания и много изводи ,гледни точки и проникновения.
Въпросният роман е малка книжка:12,5 печатни коли  ,195 страници,издадение 2007.Привлече ме заглавието: "Кръв"-изтиписано в ярко червено и голям шрифт на корицата.Не погледнах извадката на задната корица,а направо я грабнах.Червеното определено е привличащ цвят.И не съжалявам.Романът е онзи тип,които се четат леко и на един дъх.Не ме бива да пиша рецензии,затова предпочитам да представя това интересно четиво с цитати от самия роман,като по този начин бих искала да го препоръчам.
На кратко:в романа се разказва за убийства,ченгета,съдебната система,един вестник и вестникар ,селската и руската мафия и много интересни детайли от живота в Карлово.Не се пропускат и клюкарите.Участват истински лица с истинските си имена и истинските си поругани в последствие обществени постове.
Лично аз намерих много смисъл и истиност в следните цитати,с които авторът (според моето виждане) е обрисувал реалната ситуация в България.
Пътищата:
"Пътят приличаше на бедняшка риза-имаше толкова кръпки,че по-светлият цвят на основната настилка едва се забелязваше изпод тъмните петна на новия асфалт"/това е началното изречение на романа/
"-Добре е ,когато има обиколен път-доволно каза бившето чнеге,когато завиха и вече не им блестеше остреща.
-Добре е-съгласи се Емил."
Държавата,съдебната система...абе целия Абсурдистан:
"Емил го посрещна на вратата.
-Какво стана?
С адвоката се познаваха отдавна ,но рядко бяха разменяли по някоя дума.
-Не видя ли ?-ухили се Торнев ,запали цигара и вдъхна с удоволствие дима.
-Ще пратят ли сакатия в затвора?
Торнев видимо се забавляваше.
-Това да не ти е Америка?Този съд не е онзи съд.
-Съдията каза ,че свидетел ,който откаже да даде показания ,носи наказателна отговорност-настоя Емил.
-Носи-презрително рече адвокатът.-Според закона-глоба до 500 лева.
Но този е клошар и сигурно не е виждал банкнота от половин година.Как да му ги вземеш?
-Добре де,-настоя Емил-как е възможно да изтърси на съда си е** м***** и да му се размине!
Торнев го погледна с особеното превъзходство на юристите към простолюдието.Дръпна с наслада от цигарата:
-В този случай единственото,което може да направи съда ,е наистина да си е** м*****."
За живота:
"Спомни си собствените си мисли -човек тъкмо посвикне с този живот и той вземе ,та свърши.Не съм бил прав,призна си мислено.Животът свършване има,свикване няма."
В романа няма цензура.Има кръв,истина,хора,съдби и много фаталност.Съвпадения,жестока реалност,малко смях,думи за любовта и още ...и още-все неща от живота!
Приятно четене!

4 коментара:

Aquawoman каза...

Живота няма свикване, но има примирение (имаш ли емотикон с тъжна усмивка :D )

Пъ.Съ. Много си сладко на снимките във ФБ :) Цун, цун, цун! :)

Lil каза...

Бубе,то като се примириш е все едно да си свикнал..поне аз така си мисля :)
Благодаря ти :$ Цун {}

Dani каза...

Примиряването за мен става навик.Попаднала си на хубава книга !Радвам се ,че я споделяш с нас.

Preor каза...

Заинтригуван съм - ще се чете:-)
Благодаря:-)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)