Седмица - част I

Беше неделя.Пухкава, канелена и още толкова разкошна.

Спа до късно.Разсъни усещанията си с чаша топъл билков чай.Отказа кафето.Липсваше й , но организмът й се противеше на всяка капка кофеин.Но все още пушеше.Беше написала в плана си за тази година „Точка поредна- да откажа цигарите”.Оградено в цикламено.После скъса листа , изряза го като усмивка , накълца обещанието си и го залепи с магнит на хладилника.И тази сутрин видя накъдрения остатък от това толкова искано обещание.Чаят беше ужасен, но й помагаше.Настани се в хола, огледа се и се прозя.Не харесваше този студен под.Имаше толкова спомени, които така и не стоплиха килима , нито сърцето й.Бяха просто спомени.От онези,които ти се иска да не познаваш на сутринта.

Днес беше решила да си почине от всички.Изключи телефона, лаптопа, телевизора, уредбата..за момент дори й се искаше да спре електричеството в къщата.Не се беше сетила за звънеца.

Та-ра-ла-ла-туп-туп-ла-та-ра-та-дум.

-Мамка му, защо го купих тоя проклет звънец.

Изтърпя още две поредни мелодии.Отказваше да отвори- поне съзнанието й.Любопитсвото й надделя, спъна се в пухкавата си чехла, изсипа чая върху халата си , счупи си нокът и замалко да се приземи по очи точно пред вратата.

-Мамка му!

Още една мелодия.

-Идва-а-а-ам.

Отворена врата, куриер, огромна кошница, бели рози, каралемени бонбони, капучино, шоколад, бадеми...Боже!

Разписа се на бързо прикривайки разчорлената си фигура.Куриерът погледна босия й крак и се усмихна.Тя му отвърна с едно късо „Благодаря” и побърза да затвори вратата (заедно с част от халата си).Изчака известно време в застинало положение и гримаса тип разтопен сладолед, отвори , прибра себе си и отново се запъти към онзи килим.Обичаше да седи на него.Беше студен, отрезвяващ и напомнящ за нея преди.Понякога беше толкова студен,че й се искаше да може да кара кънки.Но не можеше.Все още беше сънена.И с кошница в ръка,която не пускаше.Стояха , двете.Тя и кошницата.

-Кошница.Няма кой да ми изпрати кошница.Куриерът?!

Изтича обратно, изтрополи по алеята с все още босия си крак и застана на улицата.Куриерът отдавна го нямаше , а съседката, госпожа Джийвс , я гледаше от верандата.

-Ей, момиче ,ще настинеш!- гласът й беше като начупена хармоника.Властен и стържещ.Ненавиждаше я.

-Здравейте Г-жо Джийвс.

Хукна обратно към входа.Разбира се,че имаше шанс да остане навън по халат.Но този сценарий беше усъвършенствала след като миналата седмица стоя три часа на студа по пантофи.Сега вратата зееше широко отворена,застинала като паст.

Тръшна я.Понякога й се извиняваше.Луда ли беше?!

-Кошницата!

Пръстипи към нея.Огледа я.Дори не искаше да я пипне, но все пак я премести на плота в кухнята и продължи да се взира в нея.Правеше й профил.След около десет минути се самообяви за шизофреничка с изключен телефон.Разрови всичко, но не откри картичка.А и нямаше никакъв шанс да се сети каква беше униформата на куриера или шапката му.Там винаги пишеше името на фирмата.Ядоса се на себе си.Реши да сложи кошницата в килера и да се заеме с нея утре, следващата седмица или догодина.Или поне докато не усети миризма на плесенясали бонбони от килера си.

-Как ли миришат мухлясали бонбони?!

Легна си и спа цялата неделя.Събуди се около полунощ , изпи чаша мляко , изпуши една цигара и отново си легна.

Беше Понеделник.Обичаен, задъхващ се и на бримки.Имаше много натоварен график и излизането на обяд й беше невъзможно.Яде китайско.Резултатът разбира се беше петно от соев сос върху бялата й риза , още една бримка плюс счупен ток (за последното дори самата тя не знаеше как се случи, без да дори да става от стола си).Наближаваше края на деня, когато секретарката й донесе кошница!

Кошница!Портокали, ананас, череши, ягоди,торта и мед!Кошница!Без картичка.

-Кой донесе това?!Записа ли името на куриера, фирмата, часа???- крещеше на секретарката си и дори плюеше.

-Не госпожице.Само се подписах.Аз...аз..говорех по телефона...не видях.Съжалявам.

Затръшна вратата на офиса си (на тази не й бяха нужни извинения).Седна на бюрото и отново си счупи нокът в търсене на картичка, бележка,косъм , ДНК!

-По дяволите!

Така измина цялата седмица.Имаше 5 кошници в офиса и една в килера й.Всички пълни с нейните гурме желания.И всички недокоснати.