English humour on air

Обичам черният , дръзкият и неповторим английски хумор.Неподправен е, звучи съскащо и е употребяван на точното място , от точните хора.Да чуеш такова блаженство за скритата ти цинична част от разума е душевен оргазъм.Да гледаш филм нацвъкан до пръсване с всички окраски на въпросния хумор е реално удоволствие за съзнанието.Мамка му!Този филм ми хареса, много ми хареса.

Едно селце, с една автобусна спирка , едни и същи хора, едни и същи случки – векове наред.Само бръшлянът и мухълът се развиват.Всичко останало си е същото, плесенясало до вкисване.И един ден ....

Препоръчвам горещо!

30!Today ☼

17.05.2011.

Този път си легнах на 30 и се събудих пак на толкова {не съм очаквала да се събуда на 20 де} :D

Хубавото на рождените дни е , че ни карат да се чувстваме специални.За мен не е така.Аз се чувствам специална всеки ден, всеки миг, при всяка една целувка, при всеки един разговор.Благодаря на всички , които ме карат да летя.

Благодаря Мамо!Благодаря Тати! (мислех да не цивря толкова рано, ама к'во да се прави -> егн).

Бъди Здрава!- това си пожелавам!

Хайде сега на виртуалните почерпки!

Тортата за вас, песничката за мен :)

Лудостта на една фантазия

Понякога просто стоиш в празното си съзнание и ти се иска то да беше друго.

Мечтаеш да се покажеш сред екзалтираните тълпи и да извикаш „Hey, bitches”.

Често неистовото желание да размахаш имагинерно-червеният вълнолом на косите си те кара да си жокей.Да яздиш и вятърът да се всмуква в изнемощялата ти утроба.

Друг път се събуждаш мокра.Изпила соковете на чуждия филм и докоснала се до оргазмът не емоционалните си вътрешности, разпуснали пипалата си в празната кутия на душата ти.

Случва се да не заспиш.Да забучваш ножове за масло в Минди .Блондинката с перфектния задник.Сладоледовата ти съдба все още мирише на вкиснато и ти се иска да я размажеш по тавана.Разбира се, че дори и феите с пръчиците са те изпреварили и тя се стопява, докато замахваш с костеливата си настойчивост.Мислите ти са впримчени в лепкавата си закърнялост, а ти все така не можеш да заспиш.

Вчера беше на 18.А днес за малко да станеш на 28.Живяла в пушечните утайки на образцовия дом и гледала порно със съседката, на изтърбушения от изстискани звуци диван. Истерически влюбена в изнасилената душевност , бликаща от мазния екран на телевизора.

Миналата седмица се опитваше да изиграеш перфектния дубъл от Маската със собствената си изпосталяла кожа.Не беше зелена, нито успя да спасиш набръчканото си достойнство.Но остана гола пред огледалото.Успя да навиеш пружинестата си фантазия и се облече в славата на кучките, подритвайки истините и посипвайки с пепелива ирония тялото , в което те нямаше.

Днес.

[to be continued]

снимка:source ;text:liliya k.[me]

Реквием за една съседка

Рано сутрин , в мрачната неделя, когато облаците тежат над Витоша и песента на косовете се губи в тракането по паветата, се сещам за нея.

Тя е руса.Жена на инженер.Грък.Има апартамент на третия етаж в баровски, столичен квартал.Целият е на теракот, и съвсем случайно заема своята площ от над 120 м2 над моята нежна чувателна система.Тя е ранобудна.Суетна е.Винаги е на токчета.Винаги.Често си мисля, че не всяка плочка от теракотения й килим растат по два чифта остри, тънки токчета, без капачка, а тя просто върви по тях.Сутрин я чувам да танцува.Ах, този танц.Толкова феерично-потракващ, толкова семпъл и повтарящ се.Обича ремонтите и преместванията.От къде знам ли ?Чувам я, постоянно, незаглъхващо, неспиращо, неуморимо, всекидневно, проточващо се.

Тя е и домакиня.Обича да готви.Отново съвсем случайно извършва този свещен ритуал над заспалите ни същества. Обожава рано сутрин да готви с лук. И пак съвсем случайно притежава от онези огромни кухненски помещения, които се ширят над колоарите на нашия Морфей. Сутрин, сякъш чувам палтото си , панталона , понякога и сгушената на долния ред туника да ми шептят „Въздух,моля”. А вечер- тогава тя прелита от помещение в помещение, качена на токчеста вълна от трополящи рачешки пипала и мести.Мебели, слухови възприятия, съседи, звукови пъзели.Често се питам дали не играят на монополи, отново над нашето разкъртено спокойствие.

Тя е и майстор-зидар.Обича да ремонтира.Нощем.Представям си я като нощна светулчеста фея , захванала с две ръце мистрията на труда.И всичко , отново съвсем случайно, стърже в тупуркащ реквием над нашето привидно мълчание.Подът-таванът пухти, лапмите отказват да издържат на вибрацията и висват на кабелите си като изтърбушен стомах.Терасата не устоя.Горката.Една сутрин се събуди с отверстие в средата на бетонната си гордост.И без грим (мазилка).

От къде знам всичко това за нея ?! Имам огромната чест да си живуркам сивото ежедневие в краката й , там долу, където ехото на хилтито се разнася след полунощ.Там където с трепереща ръка и боязън пръскам с препарат против мухъл и ароматизатор.Там където полагам морното си тяло в унеса на почукването й.Там на втория етаж, в онзи столичен , баровски квартал.

*авторът не претендира за стилистично-граматическа издържаност, но за истинност да.

Изрезка от чиклит

Чиклит ли ? Малка книжка (полу-джобен формат) с увлекателни женски истории.Това разбира се е моята дефиниция.

А инче :

"Chick lit is genre fiction which addresses issues of modern womanhood, often humorously and lightheartedly" [източник wikipedia ]

Днес се сетих за книжлето на Ниъм Шоу "Малка черна рокля".

Хареса ми.Четох я миналото лято.Историята е лека патология, но пък има едни такива пиперливи описания на действащите лица.Та да изрежем малко цитати.

"Злата довереница на Макс- Бренда , известна още като Отровното джудже, седеше от дясната му страна и главата й се клатеше като на клюмащо куче по неравен терен. Бренда Колбърн беше дребна, приличаше на птица и изглеждаше толкова чуплива, че внезапен остър шум можеше да я прекърши на две.

Но това беше измама.

Тя беше твърде токсична , стигнала до върха през кревата, можеше да забучи муха на нож за масло с петдесет крачки.Винаги бе непоколебима в мисията си да изсмуче кредит, където такъв  не беше дължим , или да прехвърли вината , за да спаси гранясалата си кожа."

***

" Той притисна късите си дебели пръсти се облегна назад. Противните му вежди настръхнаха, сякъш бяха пълни с въшки.Подтикваха ме да се чеша като куче и колкото повече седеше мълчаливо, толкова повече ме сърбеше.Вече стигнах до момента, в който ми се щеше да отида и да се търкам в ъгъла на масата..."

***

"Имаше слаба вероятност Браян да си спомни импровизираното ми вариатетно шоу в Spinker's.В професионалните си одежди имах малко общо с димящата  развалина , която бях, когато ме зърна за последен път.Концентрирах се върху създаването на образ на огнеупорна гъстовеждост.Освен това Браян не ми беше направил впечатление на толкова буден по време на краткото ни травматично познанство."

***

"В промеждутъците между зверствата , невписани в Женската конвенция, се чудех защо Люк е толкова неприятен.Искам да кажа , че не аз го бях зарязала , нито го бях унижила пред общия ни клиент , нито му бях свила крема против стареене, нито се бях вкопчила в сешоара часове наред."

***

"Всъщност , представях си , че най-лошото , което може да ми се случи , е да ме намерят , да ме измъчват, да ме нарежат на парчета , да ме натъпкат в чувал  и да ме изхвърлят в Темза посред нощ.Но това бяха подробности, а сега не беше подходящото време да ги обсъждаме".

Забавно романче!