Когато вали...

...навън вървят хора.преминаващ мъж на средна възраст, симпатично накуцващ и залитащ към съседния храст , от където се подава калната муцунка на другарче.пресича.носи шапка и плик с лайно.

...навън се търкалят животи.тинейджъри с качулки преминават с бързи крачки осветените улици и плюят по учтивостта и пристойното поведение.останали са им три паунда и няколко цента.доволна покупка от близкия оф лайсънс и оригната волност на насилие, или еднозначно изпикаване на нечий заден калник.

....навън се прескачат характери.миловидна бабичка изкрещява нещо на английски с приятен фъфлещ тон, а някъде там една линейка е закъсала между инатлив автобус и няколко паркирали возила.тротоарите за изморени.

...навън гледат души.бродят в парка.ентусиазирано се взират.влизат за пакет цигари. хранят се с огризките на съседа и мрънкат пред някоя барака.

....навън е хубаво.мокро.топло.задушно.свободно.мирише на скапано спокойствие.

Тук вали всеки ден.

[споделено]Търсех приказка

Исках да прочета нещо.Да намеря нещо, което да е близо до състоянието ми.Да е някъде там, написано за да го прочета аз.Прочетох.И споделям.

Само да вметна, че 37 няма да ми стигнат.

Приказка за душата ( автор Мира13, източник : тук )

"Живял някога юноша с лош характер.Веднъж баща му му дал човалче с пирони и му казал да забива във вратата по един пирон всеки път,когато изгуби търпение или се скара с някого.

Първият ден той забил 37 пирона,но с течение на времето започнал да овладява забиването на пирони като ги намалил до един на ден.Разбрал,че е по-лесно да контролира себе си,отколкото да забива пирони.

Накрая дошъл денят,в който не забил нито един пирон на вратата.Тогава отишал при баща си и му казал новината.Баща му казал да изважда по един пирон всеки ден,в който не загуби контрол над себе си.Дошъл денят,в който юношата могъл да каже на баща си,че е извадил всички пирони от вратата.

Бащата го завел при вратата :

-Сине,ти се държа прекрасно!Но виж колко дупки останаха по вратата!

Тя никога няма да бъде същата.Когато се скараш с някой и му кажеш лоши неща,оставяш му рани като тези на вратата.Можеш да намушкаш човек с нож и да го извадиш,но раната си остава там.И няма значение колко пъти ще молиш за прошка,раната си остава.А раната от думите оставя по-лоши следи и от физическата рана!

Твоите приятели са много скъпо богатство.Те те карат да се усмихваш и те ободряват,те те подкрепят,готови са винаги да те изслушат.Покажи на приятелите си колко много държиш на тях.

Добри житейски съвети :

-Давай на хората повече,отколкото очакват.

-Когато казваш "Обичам те!" говори сериозно.

-Когато казваш "Извинявай!" гледай в очите.

-Не си играй с мечтите на другите.Обичай силно и страстно.Можеш да се опариш,но иначе няма да изживееш пълноценен и наситен живот!"

И ако душата не може(временно) , то окото се справя....

Жена в усмивка

Не, няма правописна грешка.Умишлена е.В усмивка.

Запознах се с жена облечена в усмивка.В нея всичко се смее.Посреща те със слънчеви очила, забързана походка и усмихващо се лилаво.Сваля очилата и всичко около нея грее, блести, жужука и се смее.Смее се искрено.Смее се от сърце.Усмихва се на всичко, дори на болката ти.И те поглежда с тези лъчезарни, бисерни , дълбоки, кафяви очи които са живи.Бога ми- за първи път виждам очи,  които ти се усмихват.

Ако я видиш, вероятно ще я подминеш.Защото хората забравиха да виждат.Те забелязват : дреха, прическа, сандал не по днешната мода, или опърпана чанта носена от няколко поколения.Не чуват звънкия смях на истинските хора.Не виждат чистите им очи.Жалко.

Тя е приказлива.И пуши.И говори.И ти се усмихва.Дрехата й дори се усмихва.Всеки маниер, всяка гънка.А тези трапчинки!Залива те и те облича.В усмивка, нейната!

Въпреки болката, която носи: и нейната , и чуждата, и онази още неизживяната- тя се усмихва.

Бях притеснена.Не знаех как да се обърна към толкова жив човек.Към тази прекрасна жена в усмивка.Една огромна буца ме беше задавила, чак ми се дорева.Напира, бута се, пот ме избива.Усмихнах се.Всички ледове бяха съкрушително изпочупени.

2 часа ми се видяха малко.Като 2 изминали минутки и толкова.Исках още.Да си говоря с нея, да „крадем” чист пепелник от съседната маса и да се смеем на мама, когато се разплаква на случайно разказана случка.

Пожеалавам на всеки да я срещне и да си вземе нещо от нея.Ако може усмивката, нея вземете!Аз взех много, дадох колкото можах.От сърце!

Благодаря!

Кабелът е като кокала

Вчера  в родния ми град Хасково, РИОКОЗ или whatever  институция , под патронажа на ояденият ни кмет решиха да се въплятат в главните роли на серила „Клъцни-срежи” и то без предварително записване, рецепта – камо ли изявление.Едни такива мутренско-необузначени колици от соца ( извинете, ама трошки си бяха) обиколиха набързо оживената ул.Бяло Море и клъцнаха сите познати свързочни ресурси: телефон, интернет,  кабелна.Оставиха след себе си  и визитка под формата на висящи кабели , на които до 15-на минути бяха увиснали  ухилени хлапета с депресивно-кряскащи майки.

Пиша съобщение във  facebook, използвайки го като по-евтин вариант за комуникация на родна земя ,  когато забелязвам симптомите на no internet access  . Поглеждайки към китайското творение за 3 лв , наречено рутер установявам,  че все още свети в добри показатели ( зелено). И все пак се досещам ,  че пакетът ни  с услуги от Виваком ( споменавам  доставчика напълно умишлено, осъзнавайки рекламния намек ) преминава през телефонен пост,  който вече е ням.

„Ни говор, ни картина”- любимото ми клише за всичко родно.

Чувам познатата за такива ситуация тарапана на улицата и решавам да разбера аджеба кой така ни резна посряд бял ден.Подавам нос на джама,  един реже.Подавам глава на балкона,  трима навиват.Слизам пред вратата, петима се мушкат у трошкат и отпрашват с мръсна газ.Изпуснах ги за има-няма 20 секунди.Но...почувствах силата българска, която гласи „ Ке си запалим плевнята,  че да изгори и тая на Вуте” и хуквам по посока една стълба и два чифта димитровградски маратонки „Адибас”.Баща ми вече е набрал преднина и води бурен словесно-обяснителен диалект  с другите два чифта китайски хлепки.

И все пак запазила част от миризландия в себе си ( бел.ред. Миризландия=Англия) , преглътвам каруцарската , която се е запънала на предния ляв зъб и проронвам ( абе ръмжах си направо):

-Извинете, Вие от кой оператор сте? – под вежда и засукан мустак , по хлепки и разсурлен анцунг.Моа в силата и блясъка си и чокото на тиквоча.

-Ни моъ ви кая гуспожу- маратонките

-Е как така се появявате на стълба , на улицата ми, пред входа ми и не се представяте.Да попитаме кварталния тогава?-аз изплюла всичко ингилизко .

-АмЪ ‘шо ми се карати на менье бе гуспужа?Я съм дошъл да си свършъ раутътъ тука..ама-ха- маратонките оживяха с начумерена глава измежду кестена и два кабела в ръката.

-Кога ще възстановите връзката към телефоните и интернета?- аз крещя!Баща ми ме сръгва.

-Ам  ‘чи ний сме от кабилнътъ бе гуспужа.

- Скапана държава!- отпрашвам към нас.

На съседния стълб , момче с обозначения кълца и нарежда.Майка ми го сгащила , а той пък от приказливите:

-С наредба на еди кой си , от 2008-ма всички въздушни кабели са незаконни и трябва да бъдат премахнати.

Аз само измрънквам...е то, мисля сме 2013-та ..или по-скоро 3102 когато няма да имаме нужда от кабелен пренос, щото’ нали ще сме напреднали телепатично, особено патично.

Няма телефон, няма интернет- цифровата ме дразни от сателита.

-Ванееееееееееееее, Иванке мъъъъъ...покажь съ мъ...

-Кажь’ мъ Диме?

-Проверь дъль имаш тилионь.

Мълчание между две отрупани сливи и очукано бетонно стълбище.

-Няам!

Последва обаждане във в-к Новинар Юг.И тази статия.

България.Ден: пореден.

П.п.Мислех си , да помоля БоленДолен да смени палката със салам.Някак по-удобно влиза.

П.п 2 Виваком бяха много отзивчиви, или по-скоро искаха да си спестят писанията в местния вестник

П.п 3 България ме вдъхновява.

[100 кила хора, без ресто]

Искам да отида в парламента. Няма да протестирам или да пия кафе.Подкрепям хората, които са на площадите,  по улиците  или у дома и мислено изпращат псувни и недоволни тцъкания по управляващите.Нашите/вашите, защото реално ние сме си ги избрали.Осъждаме собствената си преценка и подлагаме на кантар издръжливостта на избора си. Не ме нападайте , с идеята че аз живея в чужбина и всичко ми е наред и прочие глупости,  от които се изморих.

Няма да отида в парламента.Не , защото не желая и не защото няма какво да споделя пред трубината , събираща негативни погледи от кебапчести туловища и недоразвили се доайени на българската политика.Не защото няма кой да ме пусне- имам законово право да бъда изслушана, защото считам себе си за свободен човек с права и мнение. Не защото няма кой да ме подкрепи.

Ще продължавам да искам да отида в парламента.Няма да стана депутат.Няма да ям прословутите депутатски кюфтета ( мама ми ги прави по-добре, макар и от скъпата кайма).Няма да чета вестник , отегчена от скръбта на народа.Няма да използвам картата на Стоян от село Пукавица, за да избера поредната законова идиотщина, която ще подпомогне вече не затварящия се портфейл в черното куфарче до левия ми  италиански чепик.Няма да заспивам , защото angry birds и читавия ми таблет ми омръзнаха.Няма да правя политика, защото днес не ми е ден за правене на пари.

Ще постоя в мълчание.Ще създам илюзия, че съм ги „глътнала” граматика и не се чувствам мисловно и душевно предразположена да се оригна от парламентарната трубуна.Бих използвала и дезифектант преди да говоря.

Ще кажа:

„Уважаеми Дами и Господа,

Здравейте и  Благодаря за вниманието , което няма да получа.

Благодаря Ви, че ми „купихте” еднопосочен билет.

Благодаря Ви, че продължавате да окачествявате действията си като правилна и достойна политика.

Благодаря Ви, че умеете да държите кокала толкова здраво, че развивате канибализъм.

Благодаря Ви, че успявате да гледате с устойчив и незамъглен поглед народа си. 

Благодаря Ви, че гласувате  и заради нас. 

Благодаря Ви, че всичко е с цената на всичко.

Благодаря Ви, че не знаете какво Ви говоря.

И вероятно някъде там , след 4-минутна пауза , дори малко повече, защото ще бъде 10:01 и всички ще потропват с нетърпение за кафе и цигара ( ама разбирам ви отегчението), ще изляза с помощта на двама едри чичковци от Чистотата.

Благодаря Ви , че разчиствате България от Българите.

Лек ден!

П.п. И кабелите ни орязаха.Кофата още я няма!

Разходка за смет

Исках да  изхвърля боклука.Торбичката прилежно завързана.Без дупки дето да изпадат шлюпките от семки ли да се подава кочан зеле.Културка бе!И исках...ама нъцки!

Излязох през входната врата , взех завоя на 45 градуса ,  две крачки в ляво и ...аха да отворя капака на черната кофа.Е да,  ама кофа нямаше.Обърнах се на сите възможни посоки,  посетих с вдигнато-вежден-осъдителен поглед всички комшийски вратни,  но кофа нямаше.И още няма,  и преди два дни е нямало.И зимата е минала без кофа.

-           -    Татко , къде са кофите? – гледам достатъчно изумена, че да изглеждам смешно.

-          - Ахаххаа, няма ги.- смее ми се звучно.

-         - Е , това и аз го знам.Къде да изхвърля боклука?- започвам леко да ръмжа.

-    -Ами , една сутрин минаха онези от Чистота и ги събраха.Казанът е на горната пресечка....

-      - Къде?!

-        -  Ей там де, под парка.

-     -     Ама ти сериозно ли?!

Такса смет : 800 лв.

Бах тая скъпа разходка!!!!

Много се ядосах и продължавам да се ядосвам , защото исках отново да хвърля боклука  и утре.

Все още търся логична причина , която да обясни на мен и на съседката ( 80 г) защо по дяволите ония от Чистотата ни взеха коша?!

България.

Ден 2-ри

-32 глюпости-

Толкова ми е скучно, че започнах да гладя.

Няма да си кривя душата, докарах я до панталон и блуза . Майка ми ще се гордее , ако ме види да гладя дори и подгъв.Епа, не ме бива.

Майната й на ютията, аз да си кажа каквото ще да казвам.

Порастнах. Не искам, ама ей на...няма обелени колена, нито захарни петлета и дъра-бъра-сто-чадъра.Станах на 32.

Хрумна ми да си напиша 32 неща.Някакви.Без обещания.Нови.Стари.Мои.Разбираемо  цветни и луди.

1.Спрях да чета.[дори не искам да коментирам.ужасно е.но нямам време.тривиално]

*Забележка: ще започна пак да чета.една –две странички няма да ме забавят.

2.Искам да си направя ( сама) дървена полица за стена и ваза от глина.

*това ще го оставя за някога си  , някъде – но няма да забравя

3.Започнах да гледам тенис.за -1 да си закупим ракети.

*ще си купим ракети, топки и подходящи пътъци.кортът ме гледа всеки ден от съседния парк

4.Трагично или не , започна да не ми харесва да пуша.Странно, но аз наистина обича(х)м да пуша

*мисля

5.Pink.

6.Неистово ми се иска да ходя гола. Това вече си е признак, но с  тая сган около мен е разбираемо.

7.Спрях да имам време за интернет.

*Ъъъ...ами нямам време.

8.Ядох магданоз. [това е велик прецедент и нямам никаква представа дали ще се повтори]

9.Искам празна къща и много пари .Да я обзаведа и подаря.

10.Примирих се, че съм луда.

11.Чакането ми се превърна в навик.Но не и търпението ;) Поне не още.

12.Простих.

13.Любимото ми число.13.

14.Все още снимам.Но искам повече.Онази мечтана изложба ми липсва.

15-25 Премълчавам си.Мога и да псувам.Определено мога.

-тук нейде да се вмъкне , че ще си направя още един татус.много важно , но пък за мен е.посланието си е послание.

25-31 Не ме бива в числата , та си помислих да използвам и тире.

32.Никога няма да спра да мечтая.Дори и на 302 ;)

Всъщност нека се усмихнем и бъдем здраве, останалото са глюпости :-) 

Въздишка

"А понякога, като се вгледваше скришом в прежуреното лице на Дъбака, речеше му благо:

— Лазаре бе, ти трябва да се ожениш. Ветрените мелници хабят младостта!

Дъбакът го поглеждаше с големите си сини очи и почваше от все сърце да се смее.

Ветрената мелница от ден на ден се по-лично оформяваше тънката си висока снага. И от село се виждаше как двамата майстори ту слизаха, ту се качваха по непокрития й покрив.

Веднъж Дъбакът съобщи, че от високите й криле дядо Корчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо-бързо се разнесе от кръчмите по къщите, а оттам чак до морните работници в полето. Те мигом напуснаха работата си и се стекоха в село да посрещнат толкова очакваното събитие. Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Черковната камбана удари като в празник." 

Гората

Имах нужда от въздух.Студен.Изпълващ дробовете ми със свобода.

Имах нужда от тишината на гората и песента на калта.

Имах нужда от вятъра.

Имах нужда да видя гората отново през обектива.

Цинична скука

Когато ми е скучно, ама наистина много скучно , ъзвън всякакви скали , измервателно-тъпорни устройства и прочие- започвам да пиша глупости.

Безмерни , врели-не-кипели, досадни и безметежно грубовати глупости.

Сега се сещам , че никога не съм писала за циничността като едно от любимите ми изразни средства.Не съм от хората, които се крият зад срамежлива завеса и надничат в общия сеир с половин око.Аз просто сядам на първия ред и зяпам с отворена уста.Дори ръкопляскам.Псувам.Ле-ле как само псувам.Не зная дали е лошо, съвсем не е типично за една дама, но на мен ми харесва да псувам и да бъдам цинична.Разбира се само, когато ми е скучно.Или „ми е паднало пердето”, „хванала са ме карастанчовите”, „ел таблото ми е дало на късно”.Е как пък да не ни е хубав родният език?!

Всъщност на сръбски се псува доста по-благозвучно.

Та.Псувам.Споменах го, нали?!

Показвам среден пръст и много не му мисля на кого.Пак в онези странни състояния разбира се. И ми казват , че съм невъзпитана.

И определено има кой за какво и защо да напсувам.Но вместо това се сещам за една книжка 

"The Loo Companion"- тоалетен хумор.

След втория ред реших , че тази книга е напъвателно полезна единствено и само за тоалетни нужди и творческо усамотение.

Гледах Марина Абрамович и великият й пърформънс.3 месеца на стол в Музея на Модерното изкуство.Бидейки в по-горно посоченото , среднопоказателно настроение се зачудих колко ли време бих издържала в позиция "middle finger". Осъзнах , че псувнята, показването на среден пръст се случват и на ум.И дори е много по-образно и описателно и всичко фантастично и толкова истинско, развиващо се чак до онова прословуто 9-то коляно.

На края гледаш една комедия и разбираш колко много мразиш Дженифър Анистън.

:finger:

Лека нощ.

Овцевъдство

Раздел на животновъдството , с тясна специалност-> отглеждане,  угояване,  остригване и прочие на животното „овца”.Овцата мили мои е една такава рунтава особа,  интелектуално остригана, нахранена и мисля често отличваща се  с едно единствено тъпо и комично блеене.Бе-е-е-еее!

В зоните на Европа , в частност емиграционните полета , миграционните савани и нищоподозиращите ливади е пренаселено с овце. Тук-таме някоя вакла , ама и тя блее. Мъжкото на овцата така и не можах да го нацеля коч ли е, овен ли е , мъжка овца ли е или просто овч.

В ранното си детсво овчицата е една такава миловидна,  сълзливо-трепетно-трогателна и прочие нелогични и близки до хипербуличен оскиморн епитетченца. Бива глезена, подмятана, гушкана и встъпително побутвана към традиционализъм, национални и прочие гордости, нравствени будили и все подобна халтурна храна.А те овцете пасат. Предполагам интелектуално наторена трева или поне обсипана с родителско-стадни възпитателни методи лично от майката овца.Животът й преминава екологично , органично и прочие прочиствателно с чести изхождания от драхонкоподобни изблици, чието отделяне се спохожда от възхвалително-блеещи-звучни възгласи от единоблеещото себеподобно стадо.

В подрставаща възраст бива свободолюбива, ученолюбиво и миловидно тийнеджърско съсловие, подражаващо с имитационна сила на ваклата част от родата.Все тъй гальовно подтиквана от майка ‘фца.Тоя татко нещо ми се губи!

Периодът на съзряване свързваме с остригването.Процес на добре обмислено щавещо оскубване, поплатен с някоя и друга драскотина , остъргано бутче и тук таме насинена муцуна.И пустото му блеене в октавите на невъзможния алт.

После не знам.Овците не мигрират.Размножават се , знам. И после пак не знам. Не съм яла овца.А и скоро не съм се усетила канибално настроена.

Познахте се предполагам.Щото абсолютно и тотално умишлено ви/ни описах.

Пропуснах модните тенденции, жалките опите за халтуризации и съпътстващите наствителни процеси като „обучение, развитие, кариера” и прочие.

Поне овците са все така единомислещо и дружелюбно стадо!

Това е единственият отличителен белег спрямо нас.

Хората!

Бе-е-е!