Project Mall Stara Zagora

®all rights reserved

Усмивки

Свърши и поредният работен ден....поне в офиса,ама не и нацяло.Чака ме втората работа,но реших да отделя време за блогчето и да се изфукам с нещичко.
Чакахме се на спирката с Мишката.Отдавна ми беше казал ,че ми е извадил плюшено мишле от онези в машинките с желязна скоба и все ми го забравяше на работа.Е,донесе си ми го :)Жълто оранжево с меки ушички и синя панделка.Но изненадите не приключиха до там.Имаше си компания в пликчето-синьо,ухиленко динозавърче-много сладкооо...още цъфтя с грейнала от усмивки муцуна.Но неее...изненадите не свършиха.На път за вкъщи трябваше да понапазаруваме.Влезнах в зеленчуковия магазин под нас,а Мишето ме чакаше отвън.Излезнах и той ми се усмихна някак дяволито и изскочи с червена роза!Обичам тееее!

3D

Олекна ми!Справих се с новият software на Domus3D!За първи път се опитах да направя 3d проект със специализирана програма на базата на Autocad!Успях.Мъката беше докато инсталирам 4-те диска и да заредя библиотеките.

Ето и първият ми опит ,но не последният в 3D проектирането!

Рожден Ден

Днес празнува Любовта ни :)

Честита Първа Година Мило мое Мишленце!

Обичам те!

Победата

Успяхме!Кой сега е номеррр едноооооооооо :)

Край на притесненията-старт на здравото бачкане.Днес празнуваме у дома Победата :)

Поливаме с Шардоне&лимонче и пица Mercedes XL :)

Не ми остана много дъх и думи да изразя щастието-но по усмивките и настронието у дома се познава ,че Днес ликуваме.Заслужено!

Обещано

"Не си писала от Петък"...(мое обяснение)..в отговор "Ще чакам"

Пиша и се усмихвам с думи и снимки на мамето :) Благодарение на нея видях домашни кестени както ги нарече Дони и вкусих от тях.Дори ми ги направиха и после ми се смяха,че нямам и ни най-малка представа как се яде това чудо на природата.В началото има вкус на картоф - ама сладък,после и леко соленко и някакъв необясним,кестенов си вкус.Ядох ги варени.Оставих си и да пробвам с печени.Но си признавам ,че точно тази вечер ме мързи.

Тази седмица пак ми е притеснено.Мишката ме зарадва с хубава новина тази сутрин,но аз пък взех че я разбрах за моментална-нали не обичам да чакам,но ето ме на осъзнала реалното си седя и чакам.Заслужава си -поне така си мисля.Имаме си планове за уикенда и поне веднъж не искаме да се провалят: пу-пу да не ни е уроки.

Няма да се размина само със снимките на кестенчетата.Докато бях хванала фотоапарата се замислих,че не само цветенца имам за снимане ,а и част от домашния уют през моите очи разбира се.

Влезнах бокса и с умиление са усмихнах на единственото ми кактусче-ейй успях да го запазя,дори и след преместването, и дори му смених саксийката с шарена ,оставена ни в наследство от хазяйката.Има си и рапанче за компания :)

До него си имам още едно нещичко,което ме усмихва и ми навява спомени.Първото ми подаръче от Баджо (какчето ми) като замина за Англия :)

Беше в комплект с чаша за кафе и пръчици канела-всичко си пазя :)

Плодчетата у дома също заслужават фото-уважение :)

A самораслото ми цветенце не спира да цъфти напук на студа вечер и сутрин :)

Поредна седмица

Пак е Петък.И тази седмица се изтъркули или пък я избутахме не се знае.Есен е.По новините казаха ,че носела депресия със себе си или тъга.Жълтите листа всъщност са романтични.Дали това ги прави тъжни?!Не.Догодина пак ще са зелени.А ние ще сме уж по-мъдри и естествено по-стари.
Седя и си пуша и чакам.Чакам моята усмивка да се прибере.Радвам се,че я оставих на Васко да ми я пази.
Мисля си за негативното и как ,ако се опитам да го елиминирам с лошото -то ще рефлектира най-много върху мен.Изморих се от отрицателни емоции.Липсва ми Шуша и нейните сини очи,кафето с нея и милите спомени от времето ,когато бяхме неразделни.Ей,Шушкеее Обичам те!Ама и ти си далече.Всички са далече-и аз дори.Есентта май ми влияе или просто съм изморена.Да,може би.
И все пак -Петък е!Но всъщност какво от това след като и утре ме чака работа ...дано поне Мишката да си е у дома,че ако ми е криво да има на кого да си поплача.Възхищавам му се как таи всичко в себе си-аз не мога!В Петък приличам на онази риба-балон!Само ,че незнам ако се пръсне дали умира или си почива?!Не обичам да падам духом,но нещо тъпче духа ми -знам какво е-поддавам се на елементарни битовизми и позволявам това да ме изнервя-не бива.Ча какво ми липсва?!->Нищо!
Само малко вяра в самата мен и отслабващото желание да Я стъпча.Но пък не желая да е с лошо.
Енигма-Мишлето си идва и ми носи усмивката!

Петък е!

Македония

В този раздел ще се разхождам виртуално до местенца по цял свят ,където искам да отида или съм ходила и споделям спомени.Разходката е в снимки на хубавите местенца за посещение и ако има нещо по-интерсно от историческа гледна точка.Но понякога снимките заместват всички думи.

Македония

Македония и по-специално Охрид е едно от местенцата на нашата Земя,които много искам да посетим с Мишлето :)

Охрид и Охридското езеро

Битоля

Най-силно впечатление минаправих фактът,че в манастира "Свети Наум" има пауни ,които са атракция за всички туристи

Пътят на очите

До сега буквално дзяпах в блога на Бубка.Идеята за тази статия и цял раздел взаимствам от нея.Копирам,но си признвам.

На село...

с.Падеж,област Благоевград

Пътят за колите,ние си вървяхме пряко-през мерата.

Спираме за почивка и аз веднага вадя фотото....тази гледка ме беше оставила без дъх.Още повече,че стъпвах из тази красоти за първи път.

Цигарка и кафе на втория етаж...вече стигнахме в къщата на баба Донка (бабата на Васко)-страхотна жена!Мога да я опиша само с една дума-сила!

Изледът от тераската :)

Успях да изловя как една от козичките ме гледа вторачено.

Българаското!

Прекарах чудесен ден там,а Мишката си отспа.Искам пак да отида.Това закътано крайче ме зареди с много положителни емоции и усмивки.

Хубаво е на село!

®all rights reserved

Работа....и пак работа

Днес било Сряда...да ама за мен утре е Петък.Къде ли тогава е отишъл Четвъртъка?Мда...нейде измежду задълженията,а душичката ми бленува за уикенда и затова така си прескача дните....

Започнах нова работа/втора/.Бях прекъснала за малко с второто бачкане и натоварването до максимална поносимост,но се налага.Не искам да се ядосвам за положението в страната,че ако ме захапе музата на тази тема-час писане ще ми е малко.Важното е всеки сам за себе си да преценя условията,в които живее и дали те го устройват или не.Тогава се заражда социалната алчност за кариеризъм и за надмощие ,в собствената си кочинка.Търсиш понякога според възможностите си,понякога на късмет и се уповаваш на думите на старите хора и дебелите книги "Който търси намира".Аз не съм по-различна социална еденица в този хаос,та и аз така-тъсрих,уповавах се и се надявах-успях.Пожелавам си все така да успявам в стремежите си.Пожелавам го и на всички мои близки и любими хора,защото чувството ,че си задоволил собственото си его не е егоизъм в случая ,а удовлетвореност.Който и да прочете това ще си помисли ,че съм намерила съкеовище -не съм ,или може би съм.

Но работата си е работа-изморява те,пие от свободните минутки с любимите хора и понякога те оставя в пълна неадекватност.

Но и не се оплаквам.Стискам си сама палци да се справя с новата планина от храброст и да прехвърля заветния хълм на работните постижения.И тази ми работа ми е като хоби ,защото е свързана изцяло с развитие на английския език.

Тук се сещам за един куриозен лаф на чичо Иван от Big Brother 4 "Е да няма да я целувам по мозъка"!

Незнам защо у нас все още битува теорията,че жената е родена да готви и чисти.И от еманципацията изоставаме...освен единици хора или нехора.Нехора наричам онези паразите.

Отърсвайки се от мисълта за това от какво те лишава "тъкането на два стана" (две работи) -съм доволна и се радвам,че намерих точно такава работа.Търсенето си заслужаваше.

п.с.Който чете може да кликне на картинката с човечетата носещи кашони-радвам се да съм от екипа на фирмата ,която поддържа този сайт/блог и още много такива

За похвалата

Днес е хубав и усмихнат ден.Започнал с нечии подозрения (неоснователни),които са в правото си ,но все пак не ми носят добро настроние,а усмивка въобще.Но човекът -Да!
Когато се стремиш да направиш нещо толкова добре,че да си заслужиш похвалата-то и тя идва.Доста се постарахме с Мишлето през уикенда и воала-получихме си заслуженето-в най-добрият смисълна думата разбира се.

И-мейлът с похвалата и още една добра новина ни усмихна и двамата.Хубаво е човек да се радва на собствените си постижения ,постигнати с много труд.

Но денят не е приключил-имаше и още една хубава новина,която отново породи нашите усмивки.

Ех..все така да ни върви.

Отново с фото в ръка

Днес съм си у дома.Времето беше и е някак ужасно променливо,а на мен си ми е все така студено.

Но без много приказки.Снимаше ми се,снимах!