16.10.12

Среднощни баналности

Darn Cat|Boredom yellow

Баналности.Битовизми.Злощастни хора.
Това ме заобикаля и не ми харесва.
Няма как да се направя, че не забелязвам какво се случва, случило се е, или предстои.Не съм била безразлична, а ми се иска да бъда.
По-добре ми е свита в ъгъла на собствената ми усмивка.Но се чувствам малка, когато усмивката ми е тъжна.Никога не съм си позволявала да бъде такава.Или я има и грее, или я няма и не е тъжна.Научих се обаче на тъжни усмивки.И все пак истински.Емоцията е такава,  когаот е искрена  и се води от душата.
Разбира се, че дрънкам клишета.Но нима целият ни живот не е едно голямо клише?!
Не.Не е.
Опитвам се, съм и искам да бъда различна.Но пак си оставам не безразлична.Виждаща.Чуваща.Знаеща и можеща.
Не ми харесва да се спъвам в чуждите недоразумения и да кихам постоянно от двусмилени подмятания.Но и не мога да направя нищо, за да бъде всичко според моя свят.Има хора, и хора.А дори и няма хора.Трудно е да определя в какъв свят съм попаднала, но все още успявам да различа своя.
И знаете ли , чувствам се като онези градински гномчета, които рано или късно се оказват без глава.
В един момент пъча гърди и показвам броня, а в следващия момент ми е все едно и си говоря с тревата.
Няма как да разберете какво точно пиша, искам да напиша или да споделя.
Писането само по себе си е егоистична изповед.
И е хубаво.Толкова хубаво.
Лека нощ!


28.9.12

Реалност?!


Да загубиш себе си е страшно.
 И колко тривиално звучи,  нали?!
Още по-страшни неща се случват на този свят.Сигурно далеч по-важни и живото-екстремни от това аз да се чувствам не на място.Много важно, че ми е криво, смотано, тъпо и всичките накуп неприятни настроения, които са далеч от истинската ми личност  и ежедневие.Ама какво от това след като децата в Сомалия гладуват и днес вали и не можеш да си вземеш надницата?!
Как пък точно аз ще си помисля, че съм индивидуално луда и ще се тръшкам заради някакви си нереални нюанси в характера ми.Алоу...ти коя беше?!Как така ще си позволявам да бъда тъжна..бахти...ти за коя се мислиш,ма?!Хората се чудят как хляб да си купят , ти си тръгнала тука да ни занимаваш с емоции!How dare you [bitch]?!
И отново как аз, лиглата, нетрезвомислещата , заблудената, ще си си мисля ( че и да го насаждам у хората видиш ли, капка срам нямам) , че приятелите не са като спестовната сметка с висок прираст.Колко съм глупава, бедна и нерационална.За практична да не говорим.Настроения , емоции и още не знам какви лиготии никак не си подхождат с логика, меркантилност или практично-настъпателно-злословно-бездушие.Колко будала…толкова много будала.


А аз си стоя в ъгъла на мислите си и се смея.Смея се през сълзи.

Страшно е да виждаш  хора , които не могат да разберат кога, къде и как са изгубили себе си.



Fuck off!

22.9.12

Книжно мрънкане! [редактирано]


Обичам да чета.Книги от х-а-р-т-и-я.Български!
Българската реч е някак ненадмината.Нищо , че „езикът на Шекспир” е еди какъв си и не знам още какво според интонация и прочие качества.Но не е мелодичен.Нито има „ъ” , да не говорим за „ь”.Метафорите са им сухи, макар и комични , ако вникнете в смисъла на английския хумор или пък обичате да ходите на театър.Сценичен ми се струва.Доколкото българският език е съвършен.Разбира се роден...
Искам да чета книги на български език.Тук идва трудното.
Имам три опции: 
1.Да си заплатя £30 за допълнителен куфар , който ще побере не повече от 10 книги, които пък ще бъдат „ изядени” от моя милост за не повече от 2 седмици.Без много сложни сметки и число-изваждания-деления излиза, че трябва да пътувам средно по 6 пъти на месец , за да утоля книжната си жажда.Rediculous!
2.Да си закупя e-reader.[кратко, точно и ясно.но аз отказвам]
3.Да си свалям хакерски книги и да си увреждам очите на лаптопа или телефона.[отказвам]
Alternative: keep reading books in English [#nothappywiththat]
А на мен ми се иска да вляза в Българска книжарница!Тук, в Англия.
Дори и да е в Лондон!Няма да спестя много като бюджет, защото двупосочния билет с влак до столицата е почти равен като сума на двупосочен самолетен билет до България.Но пък не ми таксуват куфара/или два!С удоволствие бих мъкнала въпросния куфар из цялото метро/влака/пеша!Но нямам такава възможност.Защото на територията на цялата островна идиотщина няма нито една такава книжарница или библиотека.Предполагам, че в Българското посолство разполагат с библиотека ( поне от куртоазия), но тя не се предоставя за публично ползване.Поне аз нямам такава информация.
Един от тукащните вестници (Будилник) са се опитвали да продават книги чрез безплатното издание , но прекратили дейността поради липса на интерес.Това ме натъжи.Много!Нима българинът тук се интересува само и единствено от банковата си сметка, или по-точно от скриването на данъци и дипленето на пари в кеш?!Нима толкова много ни се иска да бъдем англичани, че потъкваме собствената си култура и език?!Нима представителите на големите институции не се сетиха, че на цял един български квартал ( който съществува в Лондон) въобще няма да му е излишна една библиотека или читалище?!Жестокостта на алчността е голяма.И аз съм разочарована.
Както и в България и тук всичко се случва в Лондон.Всякакви събития ( Концерти, постановки и прочие) се провеждат там, в столицата.Е, ние на село на мрем ли?! И въпреки това съм готова да отида , ако съществува такова място...все едно  е срамно бахти.Дори самите българи не желаят да направят нещо.Всеки се спасява кой както може.
Хубаво открихте чешма, училище и два вестника.Нима това е достатъчно за над 1 милион българи?
Не.Дори е много.Защото и тук на мода са чалгата, потните срещи и уискито.Щото тук всички са ларж.Което пък ме оставя в ъгъла със смотаните и скучните, защото аз не слушам чалга, не пия алкохол , а чета книги.Добре поне, че пуша!!!
Искам Българска Книжарница в Англия!
//което означава, че аз настоявам!и ще проуча въпроса
Проучих и съм щастлива от факта.Ще  има Българска Библиотека и Читалния.Това е най-бързо сбъднатата ми мечта ( макар да не е книжарница)!!!


"Библиотека и Читалня

Български Културен Център
 
С настъпването на новата 2012 година, Българският Културен Институт в Лондон ще открие българска библиотека и читанлня. Проектът се подготвя в настоящия момент и цели да улесни използването на българска справочна и художествена литература от наши сънародници и широката публика във Великобритания.
Друга главна цел на проекта е даване на възможност на българските издателства да представят своята книжна продукция зад граница. Новополучени от България книги ще бъдат представяни на британската общественост няколко пъти годишно.
Читалнята ще предоставя възможност на всички желаещи да използват наличните материали в спокойна и приятна обстановка."

19.9.12

Гостенка




Тя е като прилив.Няма я , дори ожадняваш от липсата й.Гърлото те сърби от сухи брътвежи.Искаш да се излее върху теб с цялата си сила и да те отнесе в оргазмено цунами.Идва бавно,  дори мъчитвелно.Ражда се, отново и отново.Проплаква, а на теб ти е толкова хубаво.После става бурна, шумна и необуздана.А ти се мяташ из водовъртежа на страстта й.
Тя е като сън.Толкова много нощи идва и си отива.Сутрин се опитваш да си я спомниш.Да усетиш аромат на грешки, да се увиеш в омайна мъгла  от творения, да я докоснеш и да изпържиш лилави яйца.Сънуваш я дори , когато си буден.В трамвая, на булеварда , под дъжда.Притеснява те навсякъде, но рядко те оставя да се събудиш с нея.
Тя е като трън.Боли , когато искаш да се освободиш .Олеква , когато изцедиш соковете на проникновенността й.Наслаждаваш се на всяко едно движение.Не олеква, когато я извадиш.Не заздравява, отказва лепенки и помади.Оставя незаличими следи, печати.
Тя е като бонбон.Сладниква, лъскава, опакована.А ти си като малко дете в сладкарница.Толкова пламенно и жадно я разопаковаш, а тя ти подарява моментите, на които се радваш , дори когато си на 60.Понякога е ментова, прекалено шоколадова или разтапящо черешова.По дяволите, отхапваш от нея с вампирска настървеност.Искаш още, още и още малко.
Тя е като изгрев в залеза.Проблясък в онова пълно със сажди безвремие, сгушено в паяжината на ежедневието ти.Лунна светлина в деня ти.Романтика по време на бизнес презентация.Цикламени обувки, които толкова много искаш да тичат с теб.Реклама на любов.Светулка !
Тя е като банка.Лихвенна, нарастваща, безмилостно сто-процентова.Събирачка на душевен капацитет.Кошче за порицания.Спестовна сметка за спомени.Кредитна карта с възможно най-високата пазарна лихва.Кламер за непослушните ти сънища.Телбот за неспящите ти очи.
Тя е фотограф.Цветове, бледи, изсъхващи, размазани , пейзажи.Видео с твоя филм-неспиращ, без remote control.Идва и просто те щраква в лицето.Безмислостно точна в нюансите на настроението ти.Отпечатващо неизлечима.Постоянна, в кадър или два.Макро.Огромен увеличителен стон в твоята гама.

Тя.Музата.

16.9.12

iСиктир


Започвам да затъпявам.Умишлено, преднамерено и с много голяма скорост. 
Не, не е поради английската скука или традицонните безинтересни дни и прочие.Те така или иначе са, бяха и предстоят и няма как да ми се размине ( не можа) да пропия чай с мляко и да се натъпча с шоколадови бисквитки.Ужасно е.Все едно съм на 100  и знам, че ще стана на 110.Това спокойствие е по-гадно и от сутрешния поридж.Отплеснах се.
Та, затъпявам технологично и отказвам да мръдна и една мини-нюню-микронна стъпка напред.Заглавието е повече от красноречиво.
Та, в този дух на жички, слушалки , машинки и прочие кабеларии , всъщност безкабелни умни кутийки- няма да стана Iuser.Не.Категорично, абсолютно и необратимо отказвам!

Омръзна ми да слушам/гледам/чета  за не знам и аз коя генерация, нано-нещо си и всичко това започващо с наглото I/АЗ .Азът мили ми инжинерчета и прочие developers въобще не би могъл да се побере дори и в най-мощната карта-памет.
Разбира се, че знам какво представлява всяка една от тези модерни играчки.Но не разбирам приложението им.Едното не замества другото, напротив – преповтарят се, смаляват се и се допълват.Нищо повече от дигитален екран и опции.Интернет можеш да хванеш и на веф бахти!(предполагам).
Ядосана съм на всички джвъчки . То не остана непромит мозък.
iphone-  не желая да си купя.въпреки всички крещящи реклами, предложения , бъндъли и бъргейни.майната му.ще си цъкам на морално стария лаптоп и ще използвам морално остарелия си телефон.
itunes – wtf?!  На кого по даволите му е хрумнало това.А да-> developers.Майната ви.Книжка с упътване за блондики да добавите.Да си актуализирате сайта и да обясните защо чарджите за уж безплатните си игри.Не съм ги използвала (never).Но чух/чувам/ще чуя.
ipad/ipod при това nano от не знам коя поред генерация.да, знам колко много искаме да бъдем близки с онези с антенките, но защо по дяволите да се окабеляваме и да се правим на високо-технологични роби, които всъщност търсят копчето за включване и изключване поне ден.бахтибахтибаси.
iCloud - е не, това вече ме довърши!
таблети.ноутбуци и други боклуци ги подминавам .те се самоотричат сами по себе си.ужасни са.къде отиде желанието за тракаща клавиатура и милия спомен за пишеща машина.а да, гости от миналото не искаме.сакън.smart телефоните ми са достатъчни.
преминаваме на E.явно откъм ай/нещо си сме изцедени откъм идеи.временно.
е-reader – ок, модерно е.компактно е.има глупавата опция да ни говори и ние да слушаме.като мислено си представяме, че това е любимата ни радиоточка от соца и чичкото зад антенката ни раказва приказка.глЮпости.оставам , остарявам и настоявам за ХАРТИЯ.какво ли беше това?!
Предполагам съществуват още „бойни снаражения” , за които „закърнялото” ми главица не подозира.
Представете си само.Свят без вербална комуникация.Без истински усмивки.Без усещането за близост на живо същество.Само метал, светлинки и тук-таме някоя не ъпдейтната антенка/жичка?!
iсиктир .
Те са като херпеси бе!
Аз ли?! 



Аз имам телефон със смотан тъч скрийн, който ме изнервя.Притежавам що годе сносен лаптоп , закупен заради необходимостта от мобилност. Т-о-ч-к-а.
Нямам mp3 плейър, нямам ай-сичките-там-идиотщини.Нямам четец.Нямам ноут бук.Нямам айфоун и прочие.
И?! 
Щастлива съм.


1.9.12

Гердан от моите дни


Има дни , в които ти се иска да има по-голяма дупка в земята, в която да заровиш ритуално всичките си мъки, тъга, несполуки- всичките глюпости , сбрали се върху изнемощялите ти раменца.Иска ти се още да заровиш глава в кофа с лед и да не усещаш нищо друго освен милиони ледени пробождания.Иска ти се да можеш да усещаш нищо.Да си се превърнеш в ламаринена душа и да дрънкаш на кухо.Иска ти се да си на върха на някоя планина и да крещиш неистово : Fuck you all!!!.Иска ти се...
Но има и дни, в които пеперудки галят его ти, гледат ти се романтични филми с Дженифър Анистън , купа пуканки и раздърпана пижама.Има дни , в които си щастлив, подскачаш и аха-аха да литнеш.Усещаш себе си толкова добре, че ти се иска да се клонираш, сега и на момента.В хубавия ден.
Има дни , в които любовта ти се струва розова, прекрасна , твоя.
Има дни, в които не ти е нужно да виждаш задници около себе си.
Има дни, в които понасяш всичко, което по принцип ти е прекалено.
Има и дни , в които ти е все едно и просто се търкаляш по линията на живота, като втасала  карпуза.И ти е хубаво.Не искаш да знаеш, да чуваш, да можеш, да искаш, да!Тези дни те връщат в състояние на кота нула и знаеш , че имаш нужда от тях за да  се приземиш.
Има и дни , които не помниш.Такива, в които забравяш, без спомени, без емоции-празни дни.Дъждовни.Хубави.Няма излишна информация или досадна загриженост.Без фалшиви усмивки.Без добро утро.Онези дни.

Има дни като днешният, в които искам да споделям.



Хубав ден желая на всички ☼

27.8.12

Кулинарен пост

И аз готвя.Моля нека всички мои приятели от кулинарните блогове да не изпадат в ужас.Не съм подпалила още нищо, нито съм счупила нещо ( с изключение на едни много важни шефски чаши, но това е друга рецепта)- "кухнето" е живо, старомодно и в стил италиански прованс.Може би трябваше и да го снимам.Нищо , друг път ( намек, че ще продължа да готвя и споделям).
Предисловие
Аз всъщност много обичам да готвя.Да дегустирам още повече.Но ( винаги има н-о!) съм много самокритична към себе си и това , което се случва след като кажа : Готово е!.Винаги ми се иска реакцията да бъде "Мммм....".Колко съм наивна! Другият фактор, който е много важен за посещенията ми в кухнята и ми е нещо като кулинарна максима : "Аз не готвя, за да има нещо на масата, готвя когато имам настроение и знам точно какво ще приготвя".Та считайки това за моя пътеводна светлина, промъкването в кухнята с дървена лъжица по сред нощ не ми е никак чуждо.
След като признах за изморената си душица, реших че трябва да се успокоя и да върна в себе си онази личност , с която се понасяме и си живеем добре, в мир, разбирателство и с усмивка.А и ме попитаха къде съм била ;) 
Реших да готвя, докато не намеря покой.Това обаче не включва някакви сложни рецепти, пред които само мога да се блещя недоумяващо или да дегустирам, напротив.Когато готвя с цел успокоение, обикновено вечерям сама.Хайде сега не си представяйте някой безвкусен бълвоч с ред несъвместими съставки.Не.Той обича мазно, аз обичам моите изчанчени рецепти.Той уважава решението ми да СИ сготвя.-♥-!
Онова с умората е скорошно признание, но всъщност ми досажда от известно време.Та през седмицата се наложи да се успокоявам с готвене за един добър обяд.Обичам да му готвя.Този път се спрях на омлет.Не смятам за необходимо да споделям рецепта.Само някои подробности за моят омлет.Ние го харесваме сочен, с много сирене/кашкавал, без подправки ( освен сол) , с достатъчно мръвка и добре изпечен.Чувала съм , че яйцата за омлет не се разбиват до пяна.Естествено, че противореча ( какъв Телец ще съм иначе).Аз ги разбивам до замайване.Само със сол и сиренето вътре.Ако е кашквал го слагам малко преди да го сгъна.
Салата разбира се!А за мен допълнително моцарела!Моят омлет ме успкои.Беше за него.Любовта не е само фльорци по скъпо бельо.Любовта са мръсните чинии, недопитият айран и димящата цигара!Любовта е омлет, с разбити до пяна яйца!Като моят :) 


Това кулинарно упражнение беше взаимноуспокояващо.
Дойде ред днес да СИ сготвя и да обядвам/вечерям сама.Защото имах нужда.С книга в ръка, с чаша питие и любимите спагети, които всеки път приготвям според настроението, но винаги консумирам с наслада.Днешната рецепта беше новоизлюпена ( за моят рецептурник, предполагам не съм открила топлата вода).Спагети на фурна със сирена.Не вярвам да се интересувате чак толкова от рецептата, но за всеки случай ( или защото аз самата настоявам пред себе си /много скоби станаха писателко/) ще я споделя.
Спагети "Успокоение" - това винаги го свързвайте с много калории!
Продукти 
1 пакет спагети (500 гр)
телешка кайма 
лук 
пресни домати 
чесън 
черен пипер
червен пипер
два или дори три вида сирена (може и само кашкавал),  аз използвах жълто сирене ( кашкавал) и моцарела
мазнина
Начин на приготвяне:
Сварявате спагетите до степен алденте.Всеки знае, че на пипане се плъзгат по пръстите,а на вкус е жилаво- е те това е алденте.Задължително варите в подсолена вода , в голям съд.Да си плуват спагетките!Оставяте ги във водата, до  момента на печене.Ако ги изцедите и сложите в отделен съд без никаква мазнина или вода, ще залепнат  и ще станат много неприятни за консумация.
Плънката : лук на големи шайби/кубчета/парчета овалян в подправките+чесън, запържвате в малко мазнина.Аз използвам зеленчуково олио , но прекалих малко.Туширах с повече сирене и домати.Добавяте каймата.Ако е свинска още по-малко мазнина.Аз използвах телешка.След известно време добавяте и пресните домати нарязани на не много ситни кубчета.Оставяте на среден ( ако има такъв) огън.Аз готвя на газова печка и всичко ми е някак несъвместимо за обяснение с електрическите печки.Смесвате спагетите с плънката, добре ги разбъркайте, за да си прихванат вкусовете.Поставяте в тава ( за предпочитане йена глас) и нареждате отгоре сирената.Печете на колкото си щете градуса, до каквато обичате коричка :) Епа, хубави стават :) Бялото вино или студена бира са абсолютно задължителни!
Моите изглеждат ( все още) така:

Та и аз  готвя :) 

26.8.12

Изморих се...


Изморих се!


Отново диагноза.Но не толкова мрачна както преди.Или може би повече тягостна.Но е такава.
Силна, преобладаваща, закотвена, нестихваща, недостъпна, тежка, бавна- умора.
Изморих се да бъда добра.Клише и моя истина.Изморих се да се усмихвам с онази усмивка, която наричам фалшива и използвам , за да съхраня истинската. Понякога хората не заслужават да си истински, защото те не са. Не вярвах , че съм способна дори на малък процент лицемерие.Умората от истината ме научи, поне на малкото необходима,за да опазя себе си.
Изморих се да искам другите да са добри.Да вярвам.Да уча.Да моля. Хората не се учат на добро.Те или знаят какво е, или просто не им трябва.Да, има хора които не правят разлика между добро и лошо , защото не им е необходимо.Колко простичко, нали?! 
Изморих се да бъда пряма.Предпочитам мълчанието.Състояние, в което не мога да понасям себе си.Та аз обичам да говоря, да комуникирам, да бъда шашава.Понякога не искам, не мога, не трябва.Отново за да се опазя.Да успея да съхраня своя свят, своите смехове, своите моменти...всичко свое, негово, мое, наше.
Изморих се от празнота, скука, ежедневно сиво настроение .Изморена съм.
Преди време не позволявах на себе си да бъда изморена.Не физически.Хранех душата си , изпълвах вътрешния си свят със светлинки, енергия и позитивност.
Сега мълча.Защото съм изморена.

11.8.12

Приказка за хората

Имало едно време едни хора.
Имало.


Край.




28.7.12

4

Те толкова станаха.4 години от как съществува Шматкология.



Хиляди пъти съм писала какво е и какво не е този блог за мен.


Днес ми е интересно да прочета Какво е Шматкология за Вас мили читатели.


Благодаря.


8.7.12

Поредица „ Бумащината в UK - Адът, който си заслужава”


Обещах на приятелка да споделя всички стъпки относно получаването на разрешение за работа във Великобритания .Но и не само заради обещанието.А защото на мен нямаше кой да ми каже какво ме чака.Искам да споделя с незнаещите.Предупреждавам , че постът е дълъг.






Вариант 1.1 Self employed 
Self employed [ дефиниция] – самоосигиряващо се лице ,  което заплаща следните такси и данъци като такова :  
National insurance distribution 
Taxes – след приключване на финансовата година и в случай , че дължи такива.
Повечето българи и румънци започват легално работа като self employed {накратко ще го изписвам SE} . За да получите разрешение за работа като SE е необходимо да:
Намерите счеотоводна фирма, която да ви представлява и да бъде ваш гарант пред властите, финасовите институции, Job Center Plus ( Социалните) , Home Office ( емиграционите служби),  HMRC ( данъчната служба). За предпочитане е това да бъде фирма ,  за която са ви информирали и препоръчали.Ще посоча моите адвокати в линк по-долу.Повечето такива фирми са ситуирани в Лондон, но и в големите градове също има.Разбира се има и английси счетоводни фирми, които по принцип извършват идентична дейност,  но в случая е най-добре да бъде българска. Уговаряте си час. Отивате с всички налични документи,  както следва :
-международен паспорт
-лична карта
-шофьорска книжка
- брачно свидетелство 
- акт за раждане ( не ви е необходим, но все пак разполагайте поне с копие)
- диплома за завършено образование ( предимно висше или средно специално, преведена и легализирана на английски, но препоръчвам това да  направите в България ) 
- всякакъв вид квалификации , ако разполагате с такива ( отново преведени и легализирани) 
- пари /таксите са  между £120 и £350- зависи от услугата/
Сценарият е следният:
След като вече сте наясно за какво сте дошли в Англия  , а именно за да работите , респективно за пари,  е хубаво да знаете и към коя сфера на работа сте се насочили.Масово българите са строители ( общи работници или специалисти) и чистачки ( камериерки, housekeeper).
Счетоводната Фирмата ще ви съдейства за следното:
- Откриване на банкова сметка . Това е първото нещо, което е абсолютно задължително да направите. Откриването на такава ви осигурява доказването на адрес ( proof of adrress), което ще изискват всички останали институции , през които ще преминете.За целта са ви необходими : пари (£100 приблизително) , представител на счетоводната фирма с придружаващо писмо за гарант.Дори и да знаете езика , по време на събеседването за откриване на сметка, ще ви превежда представителя на счетоводната фирма.Добре е да не давате ясни сигнали , ако разбирате какво се говори.Окриването става на момента. Практиката тук е да се издава дебитна карта към всяка една сметка. Такава ще получите по пощата в рамките на една работна седмица.Предоставяте адрес за кореспондеция там ,където сте отседнали  и ще останете поне 3 месеца.
- NIN (National Insurance Number) или национален осигурителен номер – ще ви запазят дата  и час за интервю и ще ви ги предоставят заедно с референтен номер 
- UTR  (Unique Taxpayer Reference) или номерът, с който сте регистрирани в данъчното  - веднага след получаването на NIN ще ви регистрират в HMRC (HM Revenue & Customs) .Ще получите номерът по мейл и по поща на посочения от вас постоянен адрес, който трябва да съвпада с предоставения в банката и Job center Plus 
- Жълта карта или официално разрешително за работа като self employed 
Сценарият описан по-горе разпределен по стъпки 
1.Bank account – банковата сметка се изисква при всеки легално работещ и пребиващ във Великобритания. Счетоводната ви фирма ще ви съдейства за откриването й. Сами няма как да се справите, защото ще ви изискват гарант, като новопристигнал.Както и доказателство за постоянен адрес, който вие няма как да имате.Пробвали сме сами,  дават ти application и до 4 работни седмици ти връщат отрицателен отговор,  поради липсата на адрес или по друга причина.Това обикновено се случва в банков клон, където фирмата има „свой човек”.Минавате на интервю ( personal banking appoitment) , не отговаряте директно на английски , а изчаквате превода на представителя на фирмата.Процедурата трае между 30-40 минути.Разписвате се на един куп документи.Представят Ви така „ важната” за банката и за самите вас застраховка, която в никакъв случай не можете да откажете.Идва и мениджър, който да се увери че сте истинска личност един вид и сте разбрали всичко обяснено от служебното лице, с което провеждате интервюто.Крайната фаза е да минете на касата да си внесете паричките и да чакате картата по пощата.Във Великобритания към всяка новооткрита сметка се вадят следните допълнения напълно безплатно, без да се изисва да плащате сума за обслужване:
-debit car/дебитна карта, с която можете да пазарувате навсякъде, да теглите кеш и всичко това в цял свят, като има такса теглене – зависи от държавата, но в ЕС е около £1.50 на транзакция/
-pay book /формуляри за внасяне на чекове/
-cheque book /чекова книжка/
* Дебитната карта се издава задължително, другите две услуги се предлагат , ако желаете.
2.NIN (National  Insurance Number)- този номер е един вид личната ви идентификация в страната.Без него сте за никъде.За да го получите трябва да се явите на предварително запазено от счетоводната фирма интервю, на което ще ви бъдат задавани въпроси от психолози в Job Center Plus.Получавате входящ номер и точен час за интервю.Можете да отидете сами ( и да знаете английски), да отидете с преводач или да изискате такъв.Документите , които ще са ви необходими за интервюто са следните :
-международен паспорт
- позиция ( каква дейност  ще извършвате) 
-фактури за вече извършена такава
-брошури , с които сте набирали работа
-три реални препоръки от различни хора/ваши клиенти/
-придружаващо писмо от счетоводната фирма 
80% от Българите използват следните професии, за да се регистрират като SE
-General building services- labourer, builder, painter, decorator
-Gardening service – gardener 
- Cleaning services – cleaner 
Фактурите се закупуват от книжарница.Хубаво е да си вземете Invoice Book с три екземпляра на една фактура : оригиналът отива при клиента, второто копие се пази за счетоводителите, третото остава при вас .
Попълват се изключително лесно и е препоръчително да ги попълвате сами , за да няма различни почерзи.
Начин на попълване : 
От : Име/Фамилия (From:  Name/Surname)
Адрес , пощенски код  
За: Точно изписано Име/Фамилия на клиента или ако е фирма, името на компанията (To: Name/Surname; Company Name) 
Адрес, пощенски код 
Вид на услугата 
Брой изработени часове или дни , единична стойност на услугата, обща стойност
Дата на издаване / Подпис 
Всичко това се изписва на бели номерирани листове на редчета с индиго.
Задължително трябва да имате поне по една фактура от клиентите, които са Ви написали препоръки. И тези клиенти да не бъдат ваши роднини.
Брошурите ще ви бъдат направени в счетоводната фирма, според позицията, която сте подбрали.
Препоръките : тук се включва в действиe планът с познатите на познатите и т.н. Все ще намерите трима българи , които да Ви напишат препоръки, защото и на тях им се е налагало някой да им помага.Хората трябва да са реални, с реални адреси и телефон за контакт и да знаят какво сте изписали за тях във фактурите ( можете да им дадете копие за всеки случай).
Писмото е ясно- то вас не ви засяга.
Отивайки на интверюто:
-не закъснявайте
- не се шашкайте при вида на дългите опашки
-влезте, отидете на рецепцията , където ще ви дадат формуляр, в който да попълните трите си имена и входящ номер. 
*Забележка : Във Великобритания всички официални документи се попълват с черен химикал и главни букви ( black ink&printed letters)
Няма да чакате много.Ще ви повикат по име, ослушвайте се защото произношението е много различно, от това което сте свикнали да чувате.Бъде усмихнати ( не ухилени), спокойни и уверени в себе си!Разговорът ще бъде кратък с редица подвеждащи въпроси. Но предварително ще знаете какво да говорите благодарение на фирмата, която ви помага и хората , които ще ви кажат какво точно ще ви питат и прочие. След разговорът ще ви вземат всички документи за копия и паспорта.Чакането да ви върнат паспорта е по-дълго от самото интервю.
*Има случаи , в които имате час/номер , но ви връщат.Отидете веднага във фирмата и  те ще ви помогнат за нова дата.Това не зависи от Вас, а от настроението на социалните.
В края на интервюто ще получите лист ( А4) , който удостоверява че сте преминали през тази инстанция, но не ви гарантира издаването на NIN.Посочен е и срокът за отговор- 4 работни седмици.Може да бъде по-рано или по-късно или да ви откажат.В случай на отказ-> счетоводната фирма.
До 2010 съществуваха и пластики – карти, на които е изписан NIN  , но в настоящия момент ги няма, така че не очаквайте да получите такава.
3.UTR – след като евентуално сте получили NIN  уведомете счетоводната фирма.Те няма как да знаят тъй като писмото с решението на Job Center Plus пристига на посочения от Вас адрес.Те ще ви регистрират в HMRC ( данъчното).Това се случва онлайн , но е по-добре те да го направят.Изчаквате да получите писмо за номера ви, пристига след около 2 седмици, макар и срокът да е 8-10 работни дни.
След наличието на Nin, UTR, bank account вие се считате за Self Employed.Но това не е толкова официално , колкото си мислите.Адът с бюрокрацията продължава, за да си извадите жълта карта , тоест официалното разрешение от властите да бъдете SE.
Вариант 1.2 Self employed 
Всеки проблем има поне две разрешения.Въпреки че това не е точно проблем , отново има две ( а може би и повече) решения.Първият е доста сложен , но е масов.
Вторият е следният:
- от България намирате фирма, която предлага работа в Англия , във ферма за ягоди.Плащате си таксата ( не мога да посоча точна сума, не съм проучвала) и заминавате.
От фермата ви издават NIN , а останалото действате сами.Минималният престой на ягодите е 6 месеца до 1 година.След това е по собствено желание, но повече българи се махат , защото плащането е сравнително ниско, спрямо това в строителството или чистенето.
*Има и вариант да работите в Англия без документи.Това се случва, ако бъдете наети от българска фирма , която има довор с английски посредник.В повечето случаи става дума за камериерки, чистачи в хотели.Заплащането е £4.65 на час, максимален срок на договора 6 месеца.Плащате депозит от около £500, който служи като гаранция на фирмата , че няма да напуснете работното си място преди крайния срок на договора.Депозитът ви се връща при прекратяване на договора.
*Последнията вариант ( но не неприложим), за който аз се сещам: да работите без никакви документи и да получавате пари кеш, които не се отчитат никъде.Опасно е, но се практикува през първите 3-4 месеца след пристигането.Възможно е при чистенето и градинаството.Строителството също, стига да разполагате с  CSCS карта.

Забележка: внимавайте с обявите за работа.Нямате легално право да бъдете наемани на работа , след като сте със статут SE. Има такива случаи и обаче.Те не са трагични, защото има неписано правило , че човек трябва да работи, за да яде- но е желателно да избягвате такива упражнения, за да не си усложнявате положението ( от личен опит го казвам).

В следващите няколко статии  ще коментирам :
-CSCS карта, изпит и подаване на документи 
-документи необходими за жълта карта и начини на подаване ( зависи от ситуацията)
-документи за присъединяване на двойка без/с брак
-документи необходими за синя карта
-ESOL (citizenship) course 
-Наеми, закупуване на кола ( документи)
-Банки,HMRC, годишен финансов отчет 


Полезни линкове: 


Едва ли ще имате въпроси, но ако се интересувате от нещо съм готова да отговоря, ако мога разбира се.

text: copyrighto to the author
picture: personal archive 

7.7.12

Почивна база България

Беше праз май.Тази година.Успяхме да се приберем в България. Моите приятели  са свикнали да четат за пътешествията ми и да гледат снимки.Този път нямаше снимки,  нямаше разказ,  нямаше нищо.

Има дни като днешния ,  в които не искам да има огледала около мен.Не искам и очи.Впити в кривото ми настроние.Нищо не искам.Защото, ако поискам- може да не бъде истинско.Не харесвам състоянията си.Искам си настроението и усмивката обратно.Веднага!
Има дни като днешния,  в които съм човек в лошо настроение,  много лошо.Вредно за самата мен,  вредно за околните,  за всичко и всички.Но съм човек.Полагат ми се и такива дни.Да бушувам,  да мрънкам,  да се дразня дори от себе си ,  да псувам ,  да троша нерви.И всичко това,  за да осъзная на следващия ден колко е било тъпо, глупаво и абсурдно да бъда такава.Но аз имам право да бъда такава.
Бях написала текста, който ще прочетете по-долу веднага след завръщането ни от родината.Сърце не ми даваше да го постна.Защото ми се искаше, и още ми се иска, да не е така.Аз да греша.Аз да съм видяла всичко по грешния начин.На мен да ми се е сторило тъжно.Но не е.Настроението ми днес е точно толкова тъжно,  колкото  е тъжен и този текст.


В България е хубаво!
Родина.Патриотизъм.Любов.Красота.
Приоритет.
Под масата обаче винаги стои една изненада.Та нали сме държавата на „втория начин”.Пуста балканска изобретателност.Даже никак не е балканска,  чисто нашенска си е.Made in Bulgaria.
Тук е моментът да изригнат всички патриоти,  националисти и всички горди български граждани.Да извикат шумно и типично каруцарски „ Шшш,  ти Българка ли си ма?”.
Съм.И съм горда.Няма как иначе да е.Но реалността има очи и те нямат късогледство и не носят розови очила.
В тази почивна база, всичко е с добавена стойност, без отстъпки , но и без резервации.Така се случи,  че е по-евтино да си на хотел в Италия, отколкото у дома в България.Хубавичко ще те осолят,  после ще те изпекат до степен алангле(щото’ токът е скъп) и ще те налагат с тъп нож за десерт.
Разбира се,  че съм против.Не съм съгласна.Искам всички да имат право на избор,  дори и той да се ограничава до вратна пържола или телешки шол.Но за съжаление менюто е съвсем друго.All inclusive  се появява само след Total ,  навсякъде.И обикновено е със знак плюс ( колкото се може по-голям).
Чудите  се защо едва ли не роптая срещу милата,  родна и толкова свидна за нас – България.
Не роптая.Споделям тъжни впечатления .Тъжни е ключовата дума ( за евентуално недоразбралите).
Логично е да уточня защо ми е тъжно за родната България.Или по-скоро е наложително , за да не ми лепне някой етикет „хейтър”.
Всичко е Небългарско.Това ми е изначалната гледна точка.Не че и преди година не беше,  но като че ли не беше чак толкова безвкусно натрапчиво.Тук отново се сещам за столовата и миризмата на тлъста бобена чорба- вряла в казана и умело бъркана от леля Мара.Това ми липсва.И пилето с картофи,  и кюфтетата ,   и огромните порции паниран кашкавал с гарнитура зеле с моркови!Искам  си и киселите краставички и сутляша.Вместо това получавам испански джолан , марокански не знам си какво и египетски домати.Ай сиктир бе...пустинни френки.
В почивната база също има удобни легла тип пружина, хотелски чаршафи с печат и колкото душа ти сака хлебаркоподобни лазещи компаньонки.Мъка....но се мъчим.
Изумена съм, че съгражданите ми тихо и смело приемат родната действителност.Това надминава овчия синдром и не знам на какво да го оприлича.Дори ментално увредените хора имат усещане и желания за добра и здравословна храна,  прилични условия за живот и усмивка.Хайде бе Българино усмихни се да му се не види!Омръзна ми да гледам бетонни отливки със сърца.Грозотия.А България беше една щастлива и весела маса, с усмихнати гости с огромни сърца,  прегръдки и топли взаимоотношения.

При мама и тате е разкош.Там  я има топлината.Има го усещането за дом.



Но в почивната база абсолютно и неизменно влизаш като гост и биваш обслужен „подобаващо”.Майната й на касовата бележка!
Искам да мога да променя всичко.Бързо и ефективно.Иска ми се да е възможно хората да са добри.Да си припомнят човещинката в себе си и отново да могат да се усмихват без пресилена ленивост.Искам да могат да са спокойни, да спят дълбоко и да се събуждат с желание за новия ден.Като на почивка.Искам да нямат етикет „Българин”.Искам да сме хора!
Не съм разочарована от високите цени, тока, парното, праха, мръсотията и още хилядите последствия от стоицизма , който проявяваме в търпението си към реалността.Не.Това са само обстоятелства.Но Българинът не е.Българинът е история,  гордост,  планина,  сила!Забравихте ли?
Тъжна съм заради хората.Тъжна съм заради съседката, която и до ден днешен използва външна тоалетна.Тъжна съм заради децата, които знаят къде е Китай и какво идва от там, но не знаят какво е бустан.Тъжно ми е за възрастните хора, които с мъка броят стотинките за хляб и мляко.Тъжно ми е за политиците, които се давят в лакомия, защото така винаги е било.Тъжно ми е за младите хора, които мислят първо за чужбина, а после за ваканция в Почивна база България.
Тъжно ми е, че на мен ми се налага да НЕ бъда в България.Тъжно ми е , когато търся евтини билети,  за да похарча спечеленото с пот за нещо Небългарско.Тъжно ми е , да ни гонят- защото всяка почивка има своя край.

И въпреки тъгата, негативността и всичко останало, с което се сблъсквам/х/те - Аз Обичам България!
А тази гледка е най-чаканата от всеки един Българин , който по една или друга причина е в чужбина.Българското небе!




1.7.12

Прототип


Представяш си я чиста.Спретната.Толкова подредена,  досадна дори.Перфектна.
С розова бузи,  непорочни очи,  коса без прическа и толкова никакво излъчване.
С убито зелена блуза,  колие от баба тип вит синджир, обеци-халки,  черна пола под коленете ,  с плисета.Перфектните,  бляскави,  лъснати обувки.
Усмихната,  мазна дори.Понякога модерна.Но все пак педантично,  нахално ,  добра.Иска ти се да не ти харесва,  но тя е толкова устремена в усмивката си,  толкова настоятелна в добротата си,  че няма мърдане.Ще я харесаш.Тя е хрисима,  с таке.Тя е винаги спокойна,  подмолно уравнвесена и завистливо знаеща.Тя ще ти помогне,  винаги.Тя ще те потупа по рамото ,  ще одобри постъпката ти,  ще ти подаде учтиво още една пълна чаша с морал.Тя ще бъде показателно ,  натрапчиво и горчиво критична спрямо поведението ти.Ще бъде ярка,  зорка и бдителна за доброто в живота ти.
Може би ще бъде ужасно старомодна.Дори ще мирише на нафталин.Или лавандула.На домашен кекс  в табличка,  прилежно предложен с кафе инка и поднесен с търпеливо гостоприемство на масичка с бяла покривка ,  изплетена на една кука.Тя ще разнася аромат на българска роза и ще има най-перфектните нокти,  които си виждала.Тя ще бъде накъдрена на ролки с  червило 121.Тя ще носи в чантичката си носна кърпа, от плат,  с инициали.Ще има и гребен,  дървен може би,  и всичко ще ти е толкова познато,  изпипано,  подредено ,  надиплено...ужасно.



А ти ще я гледаш.Защото загубенячката ще си ти.

24.6.12

3 см щастие


Щастието мили ми читателю с е измервало.При това съвсем редовно.Бива изчислявано, премервано,  анализирано,  статистически прекатурено и изплюто от телевизора.
Преди дни получих покана за интервю  от репортер на bTV .Няма да излъжа, че се ухилих със сите си 32 зъбеца и чак подскочих.Много се смях,  то защото не знаех как точно да реагирам на определението „организация” отнасящо се към скромния ми блог.Бяха така любезни и да ми се обадят ( чак на острова),  но така или иначе интервюто не се състоя.Разбира се,  че всичко това си има и едно после, което обяснява заглавието на този пост.Стана ми любопитно аджеба какво толкова са искали да ме попитат, свързано със щастието и то на интернационално ниво.Serious.
Потърсих материала в сайта на медията и честно казано останах доста разочарована.Оказа се поредната статистика,  поредно измерване,  поредното перчене с номер в таблицата,  поредните 3 см щастие.Но по-интересното е начинът на измерване,  който мен лично мен ме хвърли в „хилеж, ама хилеж да видиш”.
Цитирам : 
„Индексът на щастието се публикува за трети път. Той излиза на няколко години, като за изчисляването му се вземат предвид удовлетвореността от живота, очакваната продължителност на живота и потреблението на енергия.”
bullshit in % 

Ъъъ....ъкам си.И как ще разбере бедният статистик колко аджеба аз съм щастлива като ми провери електромера.Ми то си е цяло нещастие да си платиш тока.Бахтибахти!!! Сигурно ако сготвя супа за 20 минути ще съм нещастна, а мазен джолан за 2 часа->щастлива!М, питам аз?! Удовлетворение казвате...нека почоплим.Ти Българино доволен ли си или това усещане си изгубил още с прокарването на тръбите за парно в първата панелка по Татово време?!Пак не искам отговор. Нека първо достигнем  до ниво доволен ,  а удовлетворението ще го трупаме после.Това откъм материалната страна на нещата и кризата, тока, парното...all those shits!
Но...в България рядко се намира другата страна на монетата.Защото ,  ако няма хляб,  няма хоро.Няма усмивки,  няма доволни хора,  няма нищо бе! Тук вече не съм съгласна,  предното да се чете като масовка.Мен лично всичко ме прави щастлива.Ще кажете ти си еди-къде си, печелиш еди-колко си ...дрън-дрън.Няма значение колко печелиш, дали имаш мазоли, дали си потен, дали си мръсен или просто си седиш на шибания , удобен стол в някой офис и климатика ти прави мозъка на плисета.Важното е да разбереш какво е щастието! А то въобще не е пръчка салам или кило домати.По-скоро твърд комат хляб и сол!Много се ядосвам , когато измислят нови линийки за човешките емоции.Хубаво,  статистиците затова са учили,  но аз не искам да ми слагат термометър в задника и да мерят пулса на душата ми.Ай сиктир бе!
123-то място.Ми кое  да е?!И вместо моето простичко обяснение за щастие , някакво пъпчиво юпи, ръкомаха със заучени реплики и проценти във физионимията на щастливец 123 по телевизора.
Мина ми еуфорията от поканата.Мина ми и  желанието да разказвам за щастието.
Ни никога няма да ми мине да бъда щастлива и да правя хората около мен щастливи.
Казах!

19.6.12

Преглед на целия ми профил [cv]


Аз.

A selfish post which I’ve never desperately need but thinking of .


Аз съм голяма.Висока.С големи живи очи.Plus size.
Аз съм жена.Сериозна.Често пъти на 13.Усмихвам се постоянно.Говоря с небето и слънцето.Ходя на сън.Хъркам , когато съм болна.Умея да разговарям със себе си.
Обожавам синьо и циклама.Не нося високи обувки, макар и да ми отиват (според мама).Мразя чоропогащи, слава на клиновете.Не носех поли.Обичам аксесоарите да доказват лудостта на душата ми.Искряща съм.Имам и периоди тип „градска мърла”.Не обичам да нося дънки.Маниак на тема чанти ( раници, торбенца, сакчета, куфари).Имам усет за подреждане.Тоест падам си по кутии, шкафове, купички, мастилници, огледала- Плюшкин.
Не обичах морето.Не виждам нищо на слънце.Къртица.Късогледа.Кафеви очи ( моите).Обичам да гледам.Всичко.Любопитна съм към света до нахалство.Мога да отида при някой странник и да го попитам най-абсурдното нещо на света.С усмивка.
Сутрин съм кисела.Крива.Непоносима.Разхвърляна.Рошава.Мотла.Мрънла.Обожавам ритуала с кафето и цигарата и изпадам в ужас , ако едно от двете го е хванала липсата.Аз обичам да пуша.Диагноза!Пиех черно , късо кафе.Лятното с бучка лед.13.Сега пия нес кафе с много мляко и бучка захар.С цигара.Цигари.Обичам да пия кафето си навън и не понасям задимени помещения.Не обичам пепелниците.[не замърсявам природата, използвам рециклиращи се метални кутии].Не помня да съм искала да откажа цигарите.И не искам.
Обичам да ям.Тотален чревоугодник.Личи ми разбира се и това ни най – малко не ме притеснява.Обичам да опитвам нови вкусове  [ като гръцки люти чушки пълнени със сирене и заляти със зехтин или паниран октопод].Обожавам морската храна.Китайската.А благоговея пред италианската.Мразя сушени домати.Парадокс!Умея да готвя неща, които на МЕН ми се ядат.Със същият успех ще направя и вкусна мусака за любим човек.Готвя с любов.Когато съм в  настроение и когато искам.В останалите случаи пазарувам до припадък.Обичам месо.Риба.Паста.Кашкавал.Изчанчени сосове.Десерти с крем.Обожавам моцарела, съответно салата капрезе.Не ям много плодове, но наваксвам откъм зеленчуци.Умирам за череши и грах!Без свян и притеснения ям чесън и лук.Научих се да правя страхотен боб с целина.Подреждам всичко в изряден и удобен вид за дегустация.Падам си тертеплия.
Пия не/подбрани бели вина.Оригвам се след бира.Не пия концентрати , освен домашна ракия, която не приемам за такава.
Спя с много възглавници.Ритам.Споменах ли ,че хъркам?!И се прозявам шумно.Обичам да си разквам приказки или да чета такива.Не заспивам без книга.Не мога да спя на шум.Обичам да е тъмно.
Не мога без цветя и цветове.
Тежката част от характера ми е много стройно изградена, утвърдена, тренирана,бетон.Безподобен инат.Преследвач на мечти.Прахосник.Злопаметна съм ( много).Не обещавам.Не прощавам.Заставам зад/пред/до приятелите си дори и при смъртна опасност.Спокойно и хладнокръвно мога да извърша убийство заради майка ми и баща ми.
Обичам да рисувам.Да творя.Да пиша.Да чета.Да гледам.Да преценям.Да критикувам .Да стоя в интернет с часове и да се занимавам с мои си неща.Да снимам.
Луда съм.Не е доказано, но няма да бъде трудно.Понякога съм нетърпима дори за себе си.Не се сърдя.Просто казвам край.Обяснителна съм.Справедлива съм.Плача.Работохолик.
Не понасям и изпитвам ужас от лазещи/хвърчащи насекоми.Пищя, врякам , подскачам, всявам паника, скачам, гнус ме е, страх ме е.
Мога  да плувам.Не обичам да ми е топло.Почернявам бързо.Пия бира, а не мента.Капучино , а не еспересо.Ям риба с много лимон и пържени картофи с оцет.Лятото не нося бяло.Обичам сандали.Не мога да ходя боса.Имам татус на крака.


Егоист.[научих се]
Зодия Телец.
Мразя.Мога.
Точка.
 [и още толкова много...]
Въпроси?!

{ за всички любопитни душици}

17.6.12

Последна въздишка...




Тя стоеше права.Впримчена в размисли и тесен корсет.Беше далеч в морето на въздишките, вълни от емоции  и връхлитащи с плющяща сила течения.И ако можеше да свали пустия корсет.Все се намираше някой „приятел”, комуто му се струваше прекалено не стегнат.Пипаха я толкова много ръце, че се почуства мръсна.
А и сега предстоеше да вижда всичко това извън корсета.Щеше да готви , докато се изпоти и и отново.Щеше да храни гладните с миризми на чесън, пот и тъмна бира.В най-добрия случай биха били любимите й зелени салати, много зехтин и моцарела.Но това тук меню не мирише.Не.Щеше да я боб с наденица и люти чушки.Шкембе.И отново чесън.Мамицата му.Щеше да прави тих секс.А после да слуша стържещото туловище до себе си.Щеше да надебелее и да носи анцузи.О , да!Мърла.Подмина мисълта да чистенето , като че ли това беше черешка на огромна торта.Пазеше си го за десерт.А и чистенето би било удоволствие.И подходящо време да приготви фондю от разтапящи стегната й душа спомени, да потопи пръст в греха, да изпита емоцията на тайната.Да си вземе вана, да си отвори шампанско и да се подуе от ягоди и сметана.О,да!Щеше да е точно през уикенда-чистенето.Моментите на самотно стържене в утробата на желанията й.Тези малки спотаени кръвопийци, които така и не успя да стъпче.Неистове й се искаше да ги беше пуснала да растат, да се вплитат в нея , да пищи от мощта на емоцията.Да бъде тя.Да бъде усмихната, доволна, щастлива и толкова различна.Марш!Ще готовя.А чистенето е за през уикенда.О, свещена самота.Щеше да пере, да свива, да глади.Да прибира вмирисани чорапи и да избира евтини вратовръзки за мними командировки.О,командировки.Прибавям ги към чистенето.И ходенето на село.Мотиката и потта са интимен момент , време за душата да бълнува.Може би щеше да има време да си спомни онези топли очи, онзи тембър, онези дни.Трябваше да може.Докато чисти, готви , пере, колосва- споменът за него трябваше да храни изкомерната й душа.Искам с теб, в душата си.
Някой отново стегна шибания корсет.
-Мамицата ви , не ме пипайте!- вече не беше на ум.
Въздухът пращаше от пролетна напращялост, приливни аромати на скришни погледи, тежка миризима на очаквания , нагло намигване.Усети карамфили.
-Мразя карамфили.Махнете ги.
Всичко я стягаше.Искаше й се просто да излезе оттук гола.Чиста.И старата тя.
-Джил, време е.
***

Можете да целунете булката....


{text: by me photo: internet}

9.6.12

На 4 Бутона с Лю♥


Intro: Тя е слънчева.Тя е рошла.Тя е уникална.Тя е МАМА (с големи, главни, подчертани букви).Тя е Лю Чан, ЛК2, deni4ero :) 


1. На колко езика можеш да кажеш „Здравей” ?
- български, руски, бритиш инглиш, американ инглиш, аустрелиан инглиш, испански, италиански, немски, някой от скандинавските, арабски, хавайски ...(въобще скучна работа съм ;) )
2. Котка или куче? 
-Твърдо котка!
3. Любов или чадър?
 - мда ... логиката е желязна :) 
4. Три думи за политиката?
 - работа като останалите
5. Една тревога и една мечта? 
- а). да не ми дойде акъл да ходя зализано, б). да науча ирландски (само тва ми е в главата, то пише 'селски пастет', аз чета 'келтски пастет' - трагедия)
6. България? 
- Австралия?
7. Нещо много лично? Поне едно ;)
 - малкият ми син понякога хърка много смешно ... понякога изяждам шоколада на хлапетата и гледам да се изкарам невинна, оправдавайки се :(
8. Кино или театър? 
- абе ... мечта ми е Джони Деп да ми изиграе на живо Джак Спароу ... до тогава нема да призная ни кино, ни театър ... Шегувам се. И двете си имат своето очарование, така че - и двете :)
9. Обясни ни за писането?
 - писането е като дишането за мене, въпреки че рядко да пиша (добре, че се научих да дишам на пресекулки)
10. Какво би направил/а с : химикал, буркан, цигара и велосипед? 
- химикал - определено да пиша или да скицирам нещо аматьорската, буркан - бих искала да го напълня с течен шоколад, но, ако не ми се получи, ще го направя свещник или ваза, цигарата ще я скъсам, ще я хвърля на земята и ще започна да скачам отгоре, велосипед - 'а някой кара коооолелоо' ще се подхилквам, докато се старая да не падна :)
11. Любим автопортрет или снимка? 
12. Книга или филм по книгата?Защо? 
- Книгата фърст! Стига първо да е книгата. Предпочитам аз да си фантазирам как изглеждат героите, повече ми харесва усещането действията да се случват във въображението ми, отколкото да го гледам. Даже когато гледам филмирана любима книга и видя разни отклонения, подивявам. (ужас, голяма съм консерва)
13. Какво би променил/а ?
 - Цената на Нутела. Срамота е да е толкова много пари, а да свършва толкова бързо! 
14. Pink? 
- Why not? 
15. Социална мрежа или бира на пейката?
 - виж сега как те съзирам веднага и ти разкривам конспирацията - искаш да видиш кои са кърканделите ли :Р иначе ... зависи от пейката :)
16. Рецепта?
 - За перфектната стойка и липса на болки в гърба е правилният стоеж, седеж и так далее. 
17. Ще ни покажеш ли кътче от дома си?

18. Дефиниця за свобода? 
- Любовта.
19. За кафето? 
- Доколкото разбирам, кафето не може без мене, затова всяка сутрин му правя компания до към 4-5 следобед
20. Ще ме нарисуваш ли? 
- в пясъка на плажа, да :)
21. Твоят блог е?
 deni4ero.info
22. Лятото е ? 
Близо (и един от 4-те сезона)
23. Кауза или мечта?
- в дадени области се покриват :)
24. Ти си? 
-Аз съм, която съм :)


Благодаря!