Ами...ако се случи?!

Мечтаем!Бягаме след мечтите си , докосваме краищата им, летим в ефирността на бляновете си.Свобода!Продължаваме танца, дори и да не знаем стъпките.

И изведнъж музиката е истинска.Танцът е реален.Балната рокля не е цепната, а ние потракваме в непознатия ритъм. Една мечта се е сбъднала!Тук започва нашият хаос.Бяхме си подготвили реч, специален поздрав, тост.А сега няма сценарий, чашите са още празни или въобще ги няма, но музиката не спира да ни напомня,че се е случило.Моментът на паника е неизбежен, защото дори и в най-смелите си мечти , не сме знаели как ще постъпим , ако се случи.

Този път знам сценария.Подготвила съм си няколко.Ще танцувам нашия танц, стъпките не зная, но съм готова да ме настъпят.Не искам да попадам в момента на ужас, в който не разбирам дали да се радвам или да бъда практична.Все пак съм мечтала да се случи.Дори съм искала, чакала, настоявала.И трябва да съм готова да дам точния отговор.Да!

Все още очаквам този голям коледен подарък – за нас!Търпението е сила.Минах през всичките си нетърпения, за да осъзная силата на собственото си търпение .Не е лесно да чакаш или очакваш.Но е много лесно да се усмихнеш на дошлото и да го поздравиш.Всичко това с ясното и подредено съзнание,че твоята мечта вече е реалност.

Хората сме неподготвени да сбъднем мечтите си.Страх ни е да нарушим изграденото и да се впуснем в нещо ново, чийто резултат или край не знаем.Боязливи сме, страх ни е.Но въпреки това винаги рисуваме готови пейзажи , за които в последствие не знаем какви цветове сме използвали.Объркваме се от мисълта за непредвидените нюанси на последствията.Започваме да се лутаме в чуждите реализации и пропускаме факта, че тези мечти са си наши.Мечтите обаче не са лични.Винаги са свързан с кой, къде и кога.Трудно е да понесем,че сме намесили целия си свят в химерата си.Винаги се стремим това да е нашият успех , нашият връх.Но всички наоколо ни виждат, споделят емоцията , дори искат да е тяхна.Сбъдването на мечта е еуфория, неописуема радост и заря.И всеки иска да са негови.Егоистично!Да!Разумът и фантазията винаги са съучастници , но не и в света на мечтите.

Аз съм мечтател на свободна практика.И ако се случи ще последвам мечтата си до края.

А ти?

План , а не равносметка!

Времето в края на годината предполага да извадим на показ всичките си падения, успехи и емоции и да ударим чертата.Резултатът никога не ни харесва, защото сме научени да искаме още, а не да се радваме на достатъчното.

Не очаквайте от мен равносметка.И аз не я очаквам от самата себе си.И такава няма да има.

План за новата година - да!

Wishlist или подреждане на мечтите- едно и също е, стига наистина да сте сигурни и да вярвате в нещата, които искате да ви се случат.

Аз искам и пожелавам да ми се случи:

Всички мои близки и приятели да са здрави!По-важно и ценно нещо от здравето няма.Преди много години , когато не знаех колко е важно да си здрав, бях болна.Сега се моля да не се разболея, защото ценя здравето.Не моето, на всички!Пожелавам Ви да сте здрави!

Мечтая да сбъдна поне една много малка част от мечтите си и да си изградя нови.

Искам и вярвам ,че всички около мен ще бъдат по-добри, по-щастливи и по-толерантни към другите.

Искам и вярвам в себе си , че ще успея в едно важно за мен начинание, в което се впуснах уж случайно.

Искам и искрено се надявам да не разочаровам по никакъв начин хората, които обичам и ценя.

Искам и знам ,че ще се случи да обичам още по-силно и да виждам онези зелени очи щастливи и спокойни.

Искам и знам ,че ще се случи всеки един мой близък човек да получи онова, за което мечтае.

Пожелавам на всички , познати и непознати, да бъдат хора със себе си и околните; да търсят спокойствието и пламъчето в очите на приятелите, любимите и дори враговете си; да отстъпват и да не поругават грешките , а да се учат от тях; да бъдат нечия пътеводна светлина!

Весели Празници!

И не забравяйте : "На Коледа се случват чудеса".

Поучително в дъжда

Всички предмети на разкоша

"Живял някога суфи, който бил и преуспяващ търговец, натрупал много богатства.

Един, който го посетил, бил потресен от богатството му. Той разказвал: "Току-що ми се случи да видя този суфи. Знаете ли, той е обкръжен от всевъзможен разкош."

Когато съобщили за това на суфия, той казал: "Известно ми беше, че съм обкръжен от всички предмети на разкоша с едно-единствено изключение. Сега вече знам, че в деня, когато дойде този чоВек, колекцията ми от предмети на разкоша придоби завършен вид."

Някой го попитал кое се явява последният предмет на разкоша :

"Последният предмет на разкоша е да има някой, който да ти завижда" - отговорил суфият. "

Източник : Царството на приказките

А иначе вали ;)

снимка:Internet

Теория за звездите

"...Чудесно се живее на сал.Гледаш небето и звездите , лежиш по гръб и се питаш : направил ли ги е някой , или от само себе си са се явили?.Джим казва , че са направени , ама аз смятам ,че самички са се явили ; защото , мисля си , много време трябва да се направят толкова звезди;Джим казва , че може да ги е изхвърлила луната, както рибата изхвърля хайвер ; това ми изглежда донейде възможно , та не му възразих ; виждал съм колко яйца хвърля , да речем, жабата;значи такова нещо може и да се повярва.Обичахме да гледаме и падащите звезди-как политат право надолу от небето.Джим смяташе , че може да са развалени , затова да ги изхвърлят от гнездото."

Из "Приключенията на Хъкълбери Фин " - Марк Твен



Лека нощ!

Това на български език ли е?!

От вчера изучавам една електронна страница разполагаща с многобройна информация преведена от английски [US&UK,според мен е английски за българи].Първоначално реших да чета парарелно английската и българската версия, но поради липсата на единна информация се отказах.Страницата в оригинал липсва като уникално копие на български език.Тоест не всички текстове са преведени към дадения момент.

Впечатлението ми очевидно е критично.Едва ли бих започнала да пиша тази публикация, само ако щях да описвам възхищението си.Не.Бях изумена,че такъв сайт , с толкова голям международен трафик , разполага с толкова [меко казано] безумен превод на български език.

България е малка страна.Но Българите сме по цял свят.Защо по дяволите трябва постоянно и във всичко да се стремим да се изложим?Това е тотално необяснимо и алогично.Но факт.

Всяка международно насочена страница държи на поддръжката си , още повече на езиково ниво.Наличността на по-голям брой избираеми езици в полето language покачва интереса на потребителя и съответния брой хит посещения + акаунти.Въпросната страница, както вече стана ясно, разполага с родния ни език като опция за превод на оригиналното съдържание.Но...[без това но , всичко се обезсмисля].Голямото „но” е качеството на превода.Това е и нещото , което избоде погледа ми.

Правописните грешки са карфички, които намирам и в купа сено.И аз правя грешки, но що се отнася до официалността в даден изказ , още повече публично достъпен и със значение за потребителя, не бих си ги позволила.Открих невероятен брой грешки , още повече че те не са такива , които биха могли да бъдат забелязани само от професионалисти, а обикновени, очеизбоидни, груби.Най-фрапиращата обаче е на главната страница-HOME PAGE.Прегледах въпросната фраза ,съдържаща пет думи и изграеща ролята на подслоган (приканващо кратко съобщение с рекламна цел) поне пет пъти- с идеята, че аз греша.Грешката е правописна и се отнася до пълното членуване в трета сравнителна форма от българския език (най) на подлога във фразата.”Най-добрия ….....” Кой ли изяде „Т”-то?

Останалите грешки , които открих са пунктуационни и пораждащото възмущение объркване във времената.Пред погледа ми се получи изречение от вида : „ Ако се бях бил съм добре можеше , и да съм по-добре”.Това дали е на български език?!

Замислих се каква може да е причината за лошия превод.Едва ли са използвали google translate.Там положението е дори смешно.Личи си ,че преводът е извършен от човек.Но как – не знам.Не съдя ничии езикови способности, защото те са доказуеми.Пред кого обаче е ключов отговор-въпрос.Freelance преводачите предават всички свои преводи към 1st Line Manager.Ето там се крие отговорът.Ами ако няма такъв?!Е, явно няма, защото едва ли би допуснал следния превод:

„Остров Ман е подчинен на Британската Корона и намира се между Англия и Ирландия, в Ирландско море. Островът има най-дълго съществувалият парламент на света, наречен Тинуолд, като този орган законодателствува на Острова”.

Който и да е превел този текст,сигурно се гордее .Бил е /или още е/ нает да работи за един сериозен и прекалено известен сайт.Явно не разбира какво се случва с тези, които са решили да прочетат нещо си на български език.Или пък разчита на сценария, че никой не се интересува от написаното.Но аз прочетох!И отново се питам „Това не български език ли е?!”

Няма да спомена името на сайта ,излишно е.Яд ме е на този превод.Беше ми и смешно.Но изводът си остава:Трагично е!

Едно капучино?!

Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”.

Не знаеше дали да бъде ядосана, унила или просто безразлична.Въпреки вътрешната борба между всички знайни и незнайни за нея емоции, тя беше тръгнала на пазар.Шопинг.Не помогна.Отново й се пиеше несамотно капучино с пяна и сламка.Огледа се отново.Почувства се толкова мъничка, сглобена от невидими и чупливи нишки, че се сниши още повече когато едно голямо семейство буквално прехвърча покрай нея.Беше я страх да не я разплискат на пода .После щеще да се усмихва само на ресните на някой моп.И все пак да се усмихва.Това не се случва сега.

Постоя още малко в застиналата си паника и все пак реши да пие капучино.Отиде до съседното кафене, поръча си капучино с канела в картонена чашка с капак.Взе си сламка на зелени райета.Китайска.Напъха самочуствието си в чантата заедно с рестото и се завърна на трона си- скамейката.Никой не поглеждаше точно към тази скамейка.Но тя не беше невидима.Беше за изморени хора.И аз съм тук. „Е, хубаво.Да пием капучино.”

-Ами да пием!

Холи се вцепени.Костваше и цяла вечност да осъзнае,че не чува само собствения си глас.Паниката я понесе като мощна центрофуга и тя беше готова да разкъса на парчетата този, който се е осмелил да седне на нейната пейка.Само за днес!Извърна глава и немият филм на разума й продължи със субтитри.

-Здравей!

Тя дълго премигва и всяка мигла отказваше да не се залепи.Клепачите й искаха мощно да пърхат , но тя просто се пулеше насреща в ужасяваща гримаса.До нея стоеше млад господин, усмихнат и толкова чаровен.Държеше в ръка картонена чаша с капак , цикламена сламка и мирис на канела.

-Защо сте седнали тук?- тонът й беше коварно отблъскващ и смешен едновременно.

Господин Натрапник се усмихна още по-лъчезарно и шумно отпи от капучиното.

-Пия капучино на пейката в мола.Преча ли ви?

-Всъщност тази пейка днес е моя.-продължи да гъргори изпепеляващо Холи.

-Добре.Довиждане тогава и приятен ден.

-Не...

-Не?

Холи отново усети неприятно и парливо усещане в гърлото си.”Признание миличка, дишай!”

-Не обичам да пия капучино сама.-искаше да изстреля тези думи със скоростта на мисълта си, но всичко минаваше толков бавно и след всяка дума балончета от свян летяха около нея.

След около два часа капучино с канела в порцеланови чаши , кутия цигари и много смях Холи беше Холи.Не знаеше и не искаше да знае какво точно се е случило.Достатъчно й беше,че изпи най-хубавото капучино.Говори прекалено много без да се срамува.Говори с непознат.Два часа.Чувставаше се прекрасно.Усмихваше се и беше толкова доволна от тези мигове.Но осъзна , че дори не знае името на господина.

-Извинете, аз дори не зная името Ви.

-Името ми ли.Как искаш да се казвам?

Холи отдавна беше преплувала ледения океан на емоциите си и се бе разположила на зелена полянка от спокойни цветя.

-Тим?

-Ами добре, казвам се Тим.

След още няколко часа и приятна вечеря, дълги разговори , много усмивки и отлежали във виното думи , Холи не искаше да знае нищо повече.Искаше само да говори.Да изплюе всичко онова, което сутринта стоеше като празен кашон до нея , на онази „нейната скамейка”.Празният кашон всъщност се оказа препълнен и с всяка изминала минута тя вадеше по нещо от него и го оставяше навън.Свободно и дишащо.Нямаше и помен от сутрешната й самота.Щастие.

-Холи как сте?- запита някак неочаквано "Тим".

-Прекрасно,необикновено,пеперудено,цикламено.-можеше да продължава да изброява цветовете на настроението си ,но отново пиеха капучино и тя предпочете да се наслади на топлината му .

-Чудесно.Значи моята работа е свършена.

-Вашата работа?- Холи заекна.Центрофугата като че ли искаше отново да затанцува и то на още по-високи обороти.

- Каква работа?Не разбирам.Обяснете ми, моля?!

-Аз съм професионален приятел.Моли и Габи ме наеха и ме изпратиха при вас!

*by me , снимка:Internet

Дамата и Злодеят - анимация!

Facebook status [ И аз да кажа: Между 14 и 21 ноември, сменете профилната си снимка със снимката на герой от анимационен филм от вашето детство и поканете приятелите си да направят същото. Целта? Да няма човешки физиономии във Facebook, а истинска инвазия на спомени от детството ;) ]

Това е една от малкото инициативи във фейсбук, които приветствам с широко отворени спомени за анимацията и дългите часове пред телевизира , размазана на любимия фотьойл.

Няколко на нула за „Мечето Ръкспин”

Аз обаче разбрах или по-точно проумях начинанието към края на изморителния офисен ден.Загледах се в профилите на приятелите ми и ми стана едно такова носталгично спокойно и цветно.От всеки профил ми се усмихваше по един добре познат анимациоенен герой.Дори видях такива, които не познавам.Но ЕГН!Прочетох и посланието.Like it!

Не ми отне повече от -1 секунда да избера своя герой.Гаргамел.

Заслужено отнесох няколко поредни лайквания ( ядосвам се на себе си , че изкривявам българския език с такива новоизлюпки, но прогрес , няма да стъпваме назад я) и приятни коментари.Но всеизвестен факт е,че няма нищо случайно.Ама и аз една прелюдия сътворих.

Дружно стигнахме до извода, че дамите масово са си избрали герои злодеи.Защо попита Цвети.

Ето ти заглавие , мисля си и дори пиша коментар.Уж щях да спя ( в момента), но отчайващ „сърбеж налази закърнялата ми муза”.Ето ме на ,увита в любимите оранжеви завивки и тракаща.А трябваше да спя.Но разумът не е физически изморим.

Защо питахме, дамите харесвали злодеи?!

Хипотези:

-повечко хормони;

-недоизживяни сбивания с Пешо от съседния вход;

- вечната мечта „Пфуу, да се бях родила мъж”;

-добрата стара еманципация;

Факти ( според моите скромни въжделения и среднощни музосписвания):

Хормоните не ги разбирам.Това е наука, която не владея, не познавам , а и честно казано ми се струва твърде лепкава за моята изпосталяла математически непоносима и необорима логика ( никаква тоест).Вероятно или може би много сигурно е, че голям брой учени са извършили и още извършват редица сериозни изследвания по въпроса.Но тъй като и сред тях не съм , та не намирам място и повече спохождащи заспалия ми мозък факти, свързани с тази незнайно защо поставена на първо място хипотеза.Точка.

Ооо, сбиванията.Тук започваме с бинтованите спомени , преминаваме през уж случайните оскубвания и се натъкваме на сериозните попадения с щастлив край.А дали е Пешо или Гошо – тук не дирим точностите, освен една –онова момче.Е,била съм се с момче.Че той кой не е?По наше време си беше направо задължително.Вярно, отдадох малко коса, някой и друг нокят, извитите пръсти и разтегнати фанелки не ги броя; но за сметка на всичките поражения войнът (аз) се сдоби с безкрайно приятни спомени и моменти на желания на сутринта да се събудя момче.Толкова ми се искаше някой да им натрие носовете, ама не с люта чушка, както правеше баба Марушка, а сериозно , с ляво –дясно кроше!Ейй , каква дума влиятелна беше туй „кроше” ( имаше видео касети и млад Ван Дам).И така всяка сутрин мислех отмъщения за Пешо от съседния вход, докато вървяхме заедно към училище.

Мъжка дойна!Туй едва ли сте го чували.А аз не само съм го чувала безброй пъти, ами съм си го носила като менци от чужда мома.Бабите по нашия край наричат така момичетата , които крачат редом до момчетата и правят също като тях.Все едно да кажеш ‘мъжка дойна’ на Пипи.Имитарането тогава е било (сигурно) само термин от учебниците за следващия клас.Вярно е- така ми викаше баба Кера.А и мама май няколко пъти ми го метна покрай ушите (червени от отминалото „прослушване”).Тези две думички не са обида мили ми читателю.Напротив.Мъжката дойна е изравнена с момчетиите.Еха!Абе да си кажа право и обидно ми е ставало,но пък финките с дъвка бяха двупосочни.Докато си направя тръбичка със зарядник бая зор видях, но пък си защитавах титлата.Не звучи много като понятие за дама, нали? И не е .Мечтата да се събудиш момче не зная от къде идва, но силно вярвам,че много малки момиченца са се заканвали и са сънували как се превръщат в силни момчета с големи ръце и ошамарват комшулъка.

Ако трябва да излезем от рамките на детските спомени не мисля,че всяка жена би искала да е мъж.Може би е имала подобни щения, но преди да навлезем в тоя ми ти иновативен свят с всичките му прищевки и космически невидими различия между жената и мъжа ще уточна,че мисля само полът си остана съществената разлика.Факт!

Госпожа Еманципация.Някак ми е не много ясна.Да я премълча,м?

Аз харесвам героите злодеи от анимационните филмчета, защото накрая винаги ставаха добри.Сега осъзнавам,че това е поучителният герой.Е, нямало е как такива проникновения да нахлуят в 5-6 годишните ми мисловни процеси.А и винаги им докарват по-добри фасони.Как да не ги харесва човек.Че какво му е на Гаргамел или пък на сите там от ОЧЗ?Сладури.

Да,а трябваше да спя.

Ще прелистя няколко сгтранички от "Приключенията на Том Сойер и Хък Фин” и заспивам.Обещавам да се събудя в същия си вид и пол ;)

Тръ-ъ-ъ-къ-л!

Да-да-да-да!

Патриотизъм или спасение?!

Досие

Националост : българин

Гражданство: селянин

Житейска максима : „ Ще си запаля къщата, да изгори плевнята на Вуте”

Мечти: хорският провал

Работа: всякаква или никаква, зависи от социалните

Манталитет: балканска чубрица

Такива сме.Но ми става обидно , когато видя от говорещата кутия да ни се сочи с пръст онова, което знаем, но отричаме.Обиждам се от себе си , не от сочещите.Те са прави, но няма кой да им повярва.

През уикенда гледах филма за турнетo на Слави Трифонов в САЩ и Канада.Да, тоя е изтъркан , комерс , говори едни и същи неща и дрън-дрън – това си мисли всеки, който чуе името му.Но да има алтернатива ?Няма.Скоро няма и да има.Не ръся суперлативи по Слави, защо са му?

Гледах , гледах и пак гледах.Възхищение от САЩ в мен не се породи.Но евала на хората там , нашите сънародници, които дори вече сричат на родния си език или примлясват с леко американско „р”.Клатят глави по оня начин , при който всичко е Да, а Не е направо порок.И се чувстват добре.Да, тъжно им е.Да, мислят за всички , които не са успели да ги последват. Но не поглеждат назад, а искат тези които стоят на опашката да се редом до тях.

Останах впечалтена и от всички усмивки, сълзи , лъчезарност , които видях в очите им.Уважението също.Къде е отишла завистта им?Типичната , нашенската...На границата мили мои...там нейде в океана , в ауспуха или между крилата.Но я няма , не са е взели със себе си.Взели са шопската салата, млякото и кебапчетата, но злобата я няма.Песен!

Радвам се на такива хора, защото им стиска!

След края на филма бях убедена , че Слави умишлено е направил този филм.Не за да се покаже, достатъчно го е правил за доказване.Не за да чуем добре познатите песни.А за да видим ,че може.Че всичко това очаква всеки , на който му стиска.

Запомних думите на Анджела Родел „Имаше екстаз”.

Затворих очи и осъзнах ,че и в момента съм емигрант в родната си държава.Въпреки, че домът е усещане , а не местоположение- той се загуби и като двете в България.

Плаках на всички песни, особено на „Йовано , Йованке”.А мога да си плача и пред камината, с чаша вино в ръка, в онзи котидж.

Ама дали ми стиска?!

3

Обичам те!♥

От прозореца

Добре,че днес имаше слънце.В други дни тези щори ми изглеждат като решетки.Работата в офис си е направо затвор...но...да подплята със сериозен шаблон : "Такъв е животът".Хубавото е , че винаги можем да избягаме от тривиалното и просто да отворим прозореца :)

Трамвай №6

Около 18:30.Младите се прибират от работа, а тук-таме се потропва с бастунче и се чува шушу-муши на специалните вълни на слуховите апаратчета.

Качвам се от по-ниската стълба, че едвам се влача и се премествам като магнит...туп-туп.Позиционорах се на сравнително широко местенце в компанията на двама симпатични пенсионери.Да, той имаше лъснати обувки, които са има-няма колкото него на възраст, шапо тип идиотка, слухово апаратче , деликатно набутано в дясното ухо.Да, тя беше чиста, спретна бабетка, в спортни джинси, кларковете на внучката и рогови очила.Да,те си говореха.А аз се усмихвах.

Тя:Тази сутрин се качвам пак на шестицата с Митко.Беше около осем и половина [реститутките с кореняк-софийенско потекло говорят на книжовен език (ма моля ви съ’)].И какво мислиш виждам?!Само беловласи идиоти.Та и ние.

Той:Гледа я с интерес и накланя слух и главица все у десну!Усмихнат и очевидно заинтригуван.

Тя:Митко все ми се смее, ама то си е верно.

Той:Кое?- пак с усмивка

Тя:Че наричам трамвая дъртовоз!

 

И все още продължавам да се хиля!

*случката е истинска с днешна дата :)снимка:Internet

Разказ

Днес съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна.Сутрeшният тоалет премина  не толкова нежно и безкористно, но хигиената е важна.Не получих гланц , но какво пък – пак блестях.Знаех си , че вечерта ще стоя на тъмно, изкаляна , но поне подредена.Поне няма да стоя в клетка, като онази с панделките и ниската талия...ужас!

После тръгнахме ( на работа) и вървяхме.Поздравих есента от близо, дори се заговорихме с еднин жълт господин от парка за постмодернизма и климатичните аномалии.Голям симпатяга – малко накълцан и леко оръфан , но иначе снажен и цветен.Усмихна ме, но нали са ми казвали да си затварям устата, та си останах с душевен кикот някъде към горния прешлен.Вървяхме изправени, лев-десни, десни–леви; понякога се обърквам , защото тя притичва, надскача някакви огледални мокрости и после пак ме оставя на мира, да си вървя спокойно.Шляп-дрън, шляп-дрън.Много е досадна тази металната.Отгоре на всичкото е подвижна и ме удря отстрани,студена е!

По някое време ( още е сутринта) тя спря.И аз спрях , другата също.Чакахме.Ужасни шумове има по този маршрут и не чак толкова привлекателни места за почивка.Или ще са каменни или полепнали с няквки странни , шумолящи нещица.А най-неприятно е да те настъпят.Тогава се съюзяваме с нея , тя винаги ни защитава и се опитва да отбегне момента на допир с врага.Но само понякога.Още съм млада и не съм преживяла сътресението , онова с тротоара , но ония от втория етаж ми казаха , че боляло.

После изкачвахме едни стълби-тя не ги обича, но ние й помагаме.Пак покой.Видях една стара позната от съседния град.Беше се накиприла с нова прическа , лакирана, лъсната ...дори си имаше нова шапка ..тюх , ама й личаха годинките.Поздравих я глухо и някак премерено , а тя врътна острата си опашка и ме цапардоса леко по тила.

-Здрасти ...нова си още , м ?

-Че за кое да съм нова ?

-Ами не си ходила още на събрание , нали?

-Не.Но ще отида.

- Ха,ха – май са ти отредили място само в офиса.

-Не знам , още съм нова!

Замислих се , чак ми се искаше да се почеса по плешката, но тоя цип нещо ме стегна.”Събрание”...какво ли ще е това?!Сигурно ще е като преди да дойда тук.Много колеги, събрани на едно място, подаващи нос над подиумите и намигвайки на съседа с велуреното яке.Звучи забавно, но не съм сигурна.Ами , ако ме забрави на някое такова събрание...

През повечето време , благодарение на нея си почивахме ...но то омръзва.А и вечер наистина е тъмно , дори забравя , че и ние обичаме да си говорим.

Мина и този ден, заспахме- прави- но гордо изпънати.Сънувах , че съм принцеса в меко , цикламено и топло палто.Някой решеше къдриците ми и пееше.Возих се на лъскава каляска , със специална капра и кочиаш.Беше толкова хубаво.

Утре пак ще съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна!Нищо , че съм дясна обувка!

*by:me                                                                                     снимка:Internet

Пухкава гвардия

Фифка  постави началото на един въпрос, за който отдавна ми се искаше да надраскам нещо.Изключвам това "нещо" да е злобен коментар към всички , които са се вманиачили на тема килограми, диети, мюсли и разни зелентии с далеч нежелан вкус и ефект.Та Фифка написа това За дебелите дупета, младите момичета и липсата на вкус...

Но мен ме „ закача” една друга насока на същата тема.

Да, ние сме пухкави!И дайте да се разберем , говорим си за пухкави сладуранки , а не за огромни жени със здравословни проблеми.Мислех тук да поместя снимка, но ще се сдържа!Използвайте чичко гугъл да се образовате.

Думата или по-скоро епитетът „ дебел/а” не ми харесва и не го използвам.

И мили дами , да имаме огледала и да такива сме :)

Писането по темата в никакъв случай не е избиване на комплекси , а напротив.Когато се говори за дадена тема, тя бива поглеждана от различни страни и разбиране по различни начини.

Мен лично това не ме притеснява ( килограмите).Познавам усещането да носиш къси поли , но в последствие раздадох с голямо удоволствие „ слабия гардероб” на приятелки.

Стигаме до това, което всъщност ме вълнува, а именно малките и злобнички човечета , които нямат представа за същността на човека , а виждат единствено и само опаковаката.И това са жените.Факт.Пухкавата гвардия не е гонена, преследвана,одумвана или посочвана с пръст от мъжкото съсловие-Не!Всичката жлъч и подмятанията още от училище „ Виж я тая дебелана”, идват от „ скромните” женски уста.Защо така бе Миме?

Може би ви се струва не дотам обективно , написано от жена.Но съм осъзнала ,че мъжете не са дребнави или повърхностни, злобни въобще- но ние сме.Кифлата с прилепналия клин , цикламеното пончо и русо-сивата метла вместо коса си умира от кеф да посочи някоя пухкавичка колежка с пръст и да изсипе възможно най-цветистите и прочие описания по нейн адрес.Хубаво е и самата тя да знае защо го прави.Жалко е обаче, че има добри хора, които са бичувани от обществото, в което уж са си намерили място и това ги съсипва.Липсва им силата и волята да бъдат себе си , без да обръщат внимание на лъскавото огледало , което им се привижда на сън , не им дава мира и изпотява душите им …водейки до не толкова разумни действия и съответно последствия.Де да имаха истински приятел до себе си , който да ги ошамари и да ги накара да погледнат себе си извън рамката пухкав- слаб…шанс!Е , това сега дали е комплекс?Може би.

Не ми допада и мисленето,че пухкавите хора не били хора- ами що да сме?

Други пък се опитват да бъдат мазнишнки любезни и те преследват с фрази от сорта „ Абе знам една диета, която е много лесна, що не я пробваш,м?”или „ Е, кво сега все едно и ти не искаш да носиш пола”?

Ами диети не понасям , пола нося?!

Та мили мои анорексични душички , пухкавата гвардия е такава , каквото на вас ви се иска.Чела съм научни изследвания, в които са описани доста плюсове в наша полза.

А и е лошо да забравяте,че всички сме хора, равноправни :)

                

 

 

 

 

Фиф,черпя те с карамелна торта с ужасно много калории :D

 

 

 

 

Поздрав към @Ondine и да- Хубава си :)

 

 

 

 

 

 

 

За всички останали: хранете душата и себе си, организмът знае кое и как да преработи , за да се чувствате добре ;)

Виртуална изложба

Здравейте!

Дълго време работих заедно с колегите върху този проект и сега Ви каня на първата Виртуална изложба на блога Ние Снимаме.

Виртуална изложба "Хора и Улици"

Благодаря :)

Аламинут

Привет :)

Усмихната съм!☺

Доволна!☼

Обичана!♥

Минавам за малко.Днес съм се отдала на снимки и блогове.Водиха ме на разкошна разходка с капучино.Вижте сами:

Линк към албума: Капучино в парка

Не ми е свършило свободното време,нито желанието да пиша.Но..спирам дотук.До скоро ;)

Чувалче от мечти

Nezzo попита онези , които мечтаят , какви са мечтите им.

Ще ти напиша.Но преди това не искам да вярвам, че ти не мечтаеш.Невъзможно е.

А моето чувалче е изтъкано от мечти.Винаги има място, за да събирам вътре сбъднатите мечти и да подарявам сбъднати на приятелите си, да тъка нови.Така никога няма да е наполовина празно, или наполовина пълно.Избрах да е чувалче, защото се свързва с подаръци, а мечтите са подарък за съзнанието и храна за душата.

Моите мечти са малки , ако въобще има мяра за тях, но сбъдването им носи заря от емоции.

• От малка въздишам по всичко италиа[я]нско.Нямам представа защо точно по Италия.Ама никаква.По-късно като голямо дете (2003) , направо много голямо , прочетох „Шестото клеймо” на Дан Браун.Тъкмо беше излязла от печат и още пареше.Тази книга беше повратната точка в оформянето на моята мечта.РИМ.И по-точно Сикстинската капела.Преди седмица гледах и филма.Препрочитам отново книгата и мечтата ми гори като клеймо.Мечтата ми се сбъдна , но не нацяло.Бях в Италия,но не и в Рим.Обещала съм сама на себе си да сбъдна и тази мечта.
• 
  
  От малка и голяма си мечтая за малка спретната къщурка с две липи отпред.Това може и да ти се стори не като мечта, а като материално искане.Не.Домът не е материална придобивка, а усещане за сигурност, за топлина и още нещо.Това не мога да си обещая да сбъдна, то ще дойде само.

В чувалчето има още много  нишки , къде запечатани , къде все още висящи.Те са лични, измайсторени от душата и пазени в нея.Няма да ги споделя.

А най-голямата ми мечта е вечна и сбъдната- Да мога да мечтая.

Прекрасно е.А ти за какво мечтаеш?

p.s.Дори имам татус означаващ мечта ;)

снимка:Интернет

За Мама!

Честит Рожден Ден Мила Мамче!

Обичам те!♥

Получено!

Часът е 23:12.

Дочувам грохотното мърморене на хладилника,звука на рекламите и нежното бучене на съседния компютър.Някой разлиства книжка .Всичко останало е някак запушена тишина.

В такъв момент музата ми ме поздравява.

Така се случва със странните умове.Среднощните писаници са някак сладки за ума и не изморяват, точно обраното – събличат сетивата ти и изсипват мръсното пране на усещанията ти.

Трябваше да напиша анотация /рецензия за една странна книга , която изуми окото и разбиранията ми, но ще оставя това за следващ момент.

Сега ми се пише за усмивките.

Такава една усмивка получих скоро.Умножена по три.

Как изглежда получена усмивка ли ?

Така: прибирам се от офиса и мечтая за захвърлени в коридора обукви, свален костюм и чаша сода с лед и три резенчета лимон.Ключовете ми са  ужасно своенравни и винаги избират най-закътаното място на чантата ми , за да се приютят.Заставам в странна поза, с пликовете в едната ръка и ровеща в чантата с другата.Карам го на метода на опипване и съм доволна от себе си,че отделям ключовете с различни връзки.Не успявам да погледна в чантата, защото погледът ми е закован върху стъклото над пощенските кутии.Там ми се усмихва гръбчето на едно симпатично бяло пакетче, което съм уверена,че е за мен.Всъщност вратата се оказа отключена [поне входаната],а за другата си има звънец ;).Отворих припряно и плахо надзърнах да се уверя,че поне първата буква от името ми се мъдриу върху бялото пакетче.Но първо видях надпис в червено, който беше достатъчен.Опаковано прилежно и някак вежливо , то ме чакаше.Грабнах го.Прибрах се , захвърлих всичко по мечтания начин, запалих цигара и се насладих на отварянето.Е, не си представяйте,че съм разкъсала опаковката като малко дете подаръка си на Коледа [въпреки, че усещането е точно такова].Отворих го, усмихнах се още веднъж.Прочетох и последвах стрелката.Отново се усмихнах.

Какво имаше в пакетчето ли?!

Подарък.От Nezzo .Книжка на Пратчет.

Благодаря за усмивките, страхотното послание и усещането за специлен момент.

[получено пред седмицата, написано сега]

Happy Birthday!

Честит Рожден Ден Neizi [Фифче]♥

УТРО

Димчо Дебелянов

След бури - мир и тишина,

след нощ - безбрежна светлина.

Над равноширнатия път

лучите вихрен танц въртят -

път царствен царствено поел,

високо плува горд орел.

И аз, пиян от светлина,

в зорите ранни на деня,

повярвал в слънцето, вървя,

през буйно-зрейнали нивя,

и слушам радостно-смутен

как шепне утрото над мен

с дъха на ранните цветя

ще дойде тя, ще дойде тя.

Притча за късмета

Имало едно време един  беден  човек.Всеки ден отивал в града преминавайки по дървен мост.Минавал и се оглеждал.И така години наред.Никой не знаел къде живее, с какво се храни и как оцелява.Виждали го всеки ден , на моста.

Местният богаташ също го виждал- всеки ден.Един ден решил да стори добро и се сетил за бедния човек, който всеки ден минавал по моста.

Рано сутринта се качил на колата си , отишъл на моста и оставил една торба злато за бедняка.

Същия ден , в ранни зори бедният човек отново се запътил към града с надеждата хората да се смилят над него и да събере нещичко за храна.В началото на моста се спрял и си казал :

-Минавам по този мост от години.Познавам всяка кривинка и камъче.Защо да не го мина днес със затоворени очи.

Речено-сторено.Беднякът преминал мостът със стиснати очи на път към града.

[споделена в разговор с Баджо]

"Имаш ли блог?"-издателство "Лик" и моята рецензия

Благодаря на издателство "ЛИК" за книгата и за страхотната инициатива под мотото "Имаш ли блог?"

Изявих желанието си да участвам , избрах си книга , изчетох я ...време е за рецензията.

Не ми харесва да се налага да извършвам дейности , които ми се диплят в съзнанието със заглавка „Трябва”.Някак си ми е непоносимо да правя нещата, защото някъде, някой е лепнал този глагол пред главното действие.Тук може би се опаковам в неотговорност, но когато иде реч да напиша нещо, то определено не се връзва с „трябва”.

Та , трябваше да напиша тази рецензия в срок.Благодаря за книгата, не очаквах дори да я получа, но е факт.Няма да се възползвам от любезната част от възпитанието ми и да изисквам етикирано извинение за закъснението.

Книгата е „Любовта online .Емоциите в интернет” на Аарон Бен-Зеев.

Хубаво щеше да е , ако бях попрочела някоя и друга кратка предистория за четивото , преди да си я избера.Уви, не го направих и я избрах на прима виста.Заглавието ми хареса.Стори ми се близка до случващото се постоянно,но...Да, винаги има едно пословично, тупнато не на мястото си НО.

Книгата не ми харесва.Едва ли издателите са очaквали да прочетат точно това.Факт.Заглавието е тотално подвеждащо и докато си мислиш как ще изчетеш чуждите повратностни на живота, още от първата страница си с забит шамар от трудносмилаема психологическа анализа.Неприятно.Тази книга е от онези, които ако не се интересуваш от тази тематика, ще ти пресъхне погледът от изписаните изводи , статистики и прочие анализаторски явления.Трудна е за четене, идва ти да я захвърлиш и да си кажеш „Ох...”.И все пак я прочетох.

Интересното беше,че още от първата страница бях убедена каква ще бъде резенцията ми и какво ще напиша.

Книгата е със съдържание 419 страници, вкупом с библиографията.Авторът не ми беше познат.Гръбчето на книгата ме „информира”.Нещо , което трябваше да изпълня преди избора си.

Та...да анализираме.Това е всъщност ядрото на цялото писание, което според моето скромно мнение на обикновен читател , би могло да се побере и в 100 страници.

Интернет, ние и онази виртуална тръпка, която ни е покосила.Знаем : всички искаме да сме онзи образ, който ни преследва още от детските ни мечти и най-лесно покоримият връх затова е да седнеш удобно зад монитора и да бъдеш този образ.Разбира се имагинерен, но зареден с твоите емоции, живинки, любови , глупотевини и всичко твое , плюс фантазията ти за онова, което никога не е било и няма да бъде.Дотук сме в крачка с всичко, остава да си изберем публика.Какво по-аплодирано поле за изява от мрежата.Оплетени, баламосани, уродливи, но бидейки идеалът си сме толкова щастливи, че чак забравяме офф лайн битието си.Имаме приятели, правим кибер секс и се наслаждаваме на клавишна романтика.И всичко това е реално дами и господа.И точка.Край на развитието.Достигнали сме онзи лелеен момент, когато всичко е толкова захаросано,че няма нужда от дневната доза кленов сироп.Или може би пропускаме момента с изневярата, която е доста по-реална като усещане и последици от всичко, което правим , нищим и тъчем в мрежата.Да, има хора, които са преживяли всичко това, но важното е да е в минало време.Разбира се всички статистики са извадени от чуждоземско и при нас са малко размити или твърде...твърди.

Всичко написано дотук е малко мрежесто не мислите ли?

Нека разплетем случая с малко цитати.

Глава 8, Киберлюбов

„Съпругът ми си има „Плейбой” и други неща, които може да използва.Но за мен това са думите.Това е съблазън във висшата й форма”

Открихме нов афродизиак???Или ти не гледаш порно?- моя реплика по цитата [това си го мислех, докато четях].

Има и „нететикет”.Тук се съгласявам , защото е общоприет и създаден от самите потребители..и все пак нека прочетем:

„Не пиши съобщението си с главни букви-възприема се като равносилно на крещене”

„Не изоставяй събеседника си без да се сбогуваш”

„Придържай се към чистотата на сянка-вулгарността никога не е впечатляваща”

„След като и двамата киберпартньори са постигнали удовлетворение или поне са симулирали постигането му, кажи поне „благодаря’”[тук се смея , на глас]

Ти да видиш?!

С няколко думи: Изнамерете семейна двойка , по възможност извън пределите на нашата мила Родина, хванете ги на къс пас и им препоръчайте тази книга.Особено на жената.Това е един скромен наръчник за недоразбрали се жени или поне не знаещи какво е саморазбиране.Изчитайки книгата ще се посмеете, ще цъкате с език или ще намирате сходства-задължително, защото едва ли някой не е минавал през всички фази на описаното, макар и оставайки с не чак толкова вълнуващи спомени.После разчитайте на резултат: Плейбой, ревнив татко, бясна и тресяща се от хормонален дисбаланс мама и ..развод??А не, те са онази стара двойка,която познавате.Ще преминат през това и все някога ще превключат на off.

Книгата не ми хареса.Но цитатите преди всяка глава ме изненадаха приятно!И все пак намерих нещо за себе си като читател .

„Раят е досущ като мястото, където сте в момента...само че много, много по-хубав”-Лори Андерсън

„Женен,осем деца;предпочитам честите пътувания”-Из резюме за постъпване на работа.

„Ангелите летят,защото не си придават тежест”-ДЖ.К.Честъртън

Убедена съм,че книгата има своите почитатели ,които си я препрочитат в движение.Има и интресно факти, като например, че дори и телеграфът като средство за комуникация, може да се отбележи като свързочник между кибер партньори—разстояния!Ще намерите още доста описателно-фактологически информационни статистики, свързани с видовете комуникация, партньори, кибер случки , лични примери от кибериращи.

Достоен завършек на резенцията ми би бил само цитат.

[Глава 9,Понякога и четенето е изневяра

Подзаглавие: Киберсекс със софтуеър.

„Хубавият секс е като хубав бридж.Ако нямаш добър партньор, по-добре да имаш добра ръка”-Мей Уест]

Ако и Вие искате да напишете резенция за тази или някоя друга книга на издателство "ЛИК",прочети  тук  [<-url]

►The end!◄

Животински мисли

Ставам , събуждам се и няма разлика от тогава, когато си легнах.По-скоро има допълнение.Това няма значение в момента, защото е някак си прекалено лично , за да го отбележа в блога, а и не ми се иска да си измислям метафори , за да пресъздам едно положение, в което не ни харесва да бъдем.По други мисловни друми съм тръгнала днес, по-точно си го мисля от вчера.

Извод или заключение [нещо такова ще да е ],  но стигнах до него: По-добре е да си животно.Не в смисъла на деспотична особа, с вечно мрънкаща и дразнеща муцуна ,или с вмирисан вид на прясна преварка.Не.В буквалния.Животно.

Че какво им е на патиците например?Може и гъски, щъркели, фитки, петели, кокошки - всички там пернати.Ми нищо не им е.Живуркат си свободно , пляскат с крила в някое кално блатце или селската локва.Хранят ги , поят ги , размножават се, гледат се, а после определят вкуса им след топлинна обработка.Ей ти на кръговрат на живота, само дето нас не ни ядат [ изключвам канибалските племена ].Всичко им е на ред, у ред, по план ...чудесно!

Не плащат наем , не мислят за прехрана, нито за образование, здравни осигуровки, сметки ..шибаният ЧЕЗ не им шкартира нервите в запаса си - баси свободията.Още повече ,че се радват на природата, тишината и бездумието.Кеф!

А на мечките гризли кво им е?Дори ни изтребват- браво на тях.Хапете, яжте- заслужаваме да ни вкусят в суров вид, белким ни изтекат соковете!!!

А и животно да  си  и няма да си асоциално.Ами и те си комуникират и смея да кажа няколко хиляди пъти по-успешно от хуманоидните идиоти, в които сме се превърнали.Имали сме разум,език и говор , че дори и интелект- ай сиктир бе- за к'во ми е!А да, да пиша, чета и разговарям.Аман!

Изключвам горките инсекти [малките].Те  са или на свободна практика в някоя необитаема джунгла, или по подметките ни.

Някой да пуска завесите и на следващия панаир ме бройте болонка!

Та такива ми ти работи, джаф-бау!

Мъгляво...

И днес така.Ако някой ме докосне , ще усеща вибрaцаии,дори пръщене...не е добре!Ами , ако гръмна!?Тц..по-скоро бих гръмнала някого.[в крайна сметка ще съм доволна и на бирени кутийки или капачки].

Не ми е удобно в тази мъглявина.Пари ми на очите, дори и "снайперите" не помогат.Не съм свикнала да не знам и да не "виждам".Ужасно тясно е...жалко за моята истерична мания да съм на широко-клаустрофобия де...

Още по-мъгляво винаги може да стане- sure!Но този път колкото и да искам да избутам дима, не става...не ги харесвам тези обстоятелства дето се бутат все пред мен..мамка му, чакам на опашка за собсвеното си аз..гадост!

А не , не съм депресирана, тъжна, жална или прочие- абсурд!Толкова бясна,че дори спокойна [ което е доста по-опасният вариант ].Да, мога да бъда и такава...защото се изморих от тях мъгла!

Я се разкарай!!!

Свят ден!

Днес е Успение Богородично!

Голям празник и свят ден за моите приятелки.Те са само 3 , но са най-верните  и най- големите.Обичам Ви!

Муцка, днес имаш юбилей!Пожелах ти всичко от сърце и ти го пожелавам отново.Благодаря ти за всички години , през които си била неотлъчно до мен.Пожелавам на всеки да има такъв приятел до себе си!Обичам те Муце!

Мимка , днес имаш двоен празник:Имен ден и рожден ден на любимия човек!Нека от днес започне онази част от живота ти , за която винаги си мечтала!Желая ти любов и спокойствие.Винаги да си онази приятелка, която познавам от дете и с  която сме минали през какво ли не.Обичам теее!!!

Фифче, днес е твоят ден!Онзи специален ден, който ти носи огромна надежда, смисъл , вяра и красиво бъдеще!Пожелаваме ти с Васко от все сърце онова  , което бленуваш толкова силно да се сбъдне!И то ще се сбъдне!Днес се моля за Вас и давам цялото си сърце за Вашето щастие!Нека днес е денят, който ще запомниш и споменаваш години наред!Благодаря ти за всички емоции, усмивки и прекрасни моменти!Обичам те приятелко!

Днешния ден свързвам с майките!Благодаря на Мама за всичко и да Прощава всички мои грешки!Обичам си те Мем!

Хора, моля Ви , поне един ден (дори и да не е днес) се усмихвайте и нито за момент не мислете за нещо лошо, отрицателно или зло!

Честит Имен Ден на всички именици!

Една разходка?!

Още два дни и голямата отпуска остава в спомените, емоциите , снимките и уловените моменти.Беше толкова хубаво, разнообразно , заредено с какво ли не .Дори негативизми, които обаче наритахме с бързи и отучени шутове!Не си даваме отпуската на никой , еййй! [това към ненацелената компания гларус+чайка ].

Мисля си , че хронологично ще е най-удачно да Ви замъкна из местенцата , където се разходихме.

На кратко маршрутът ни : София-Хасково-Равда-Несебър - Слънчев бряг- Бургас-София-Благоевград- Банско-връх Вихрен- Предела-Пирин пее- София-Хасково-София!

Ох, бая път изминахме, но сме доволни и щастливи.Яд ме е , че не успяхме да споделим цялата отпуска заедно,но...каквото такова!

Та...let's go :)

Заминахме за Хасково, напълнихме чантите (дето се вика) и беж към морето.Успешно пристигане.Посрещане на изгрева и домакинът ни (жълто паяче ) .Настанихме се в прекрасния комплекс "Алмера" в Равда.Благодаря Баджо ( Обичам си каката и туй то!).И хора да знаете : всичко е хубаво, когато си го направиш такова.Пропускам ония наританите и продължавам да Ви водя.Бях ходила в Равда преди години, но освен едно познато бистро, друго всичко ми беше ново, претъпкано и чуждоезично.Мисля , че си споменавахме Камчия поне по 5 пъти на ден.А да ...все пак сме на море.Плажът : централен плаж почти няма.Южният е достъпен , скалист и пълен с руснаци, но водата е страхотна :) Има и още един , под руските хотели , който си е 5 лв и това е!При вида на това море, ми се отщя и плаж и всичко.Не че миналогодишното не е нашето си море, но кажете ми моля какво сравнение да направя между това (снимката долу) и оня ми ти 6 км дълъг и около 300 м широк плаж....?!

Мда, без коментар!

И все пак намерихме своето местенце и  плажа.

Мина то морето и да е живо и здраво басейнчето, бирата по 1,20 и спокойствието на комплекса :) Дето Васе вика : " Така се живее 100 години " .Съгласна :)

А кръчмите...ммм!Не мм-кам от възторг , но все пак намерихме нашето местенце ;) Бистро "Мария" , на път за южния плаж.Едно прекрасно местенце, което не знам защо подминавахме два поредни дни.Там намерихме уют, перфектното обслужване и страхотна кухня.Цените са съвсем прилични, а обстановката е прекрасна.Малко кофти снимка предлагам , но от бързане да щракна  , забравих настройките за нощно снимане ;)

Ох,ами жарките следобеди...оле-мале-леле!Жегааа , огън пада!Но..климатик и ето тази компания!

Не пропуснахме Старият Несебър , разходка с влакче до Слънчев Бряг и рибеното парти с Идичка в Бургас.Благодарим ти миличка.Посрещането беше невероятно, топло , усмихнато ( в интерес на истината се счупихме от хилеж) , а софрата си беше типично морска.Сафридката ми тя :)

Мога още много да разказвам за морето, но някак си снимките са по-красноречиви.Най-долеее има линк към албум,приятно Ви гледане ;)

Ех, няма да пропусна и тези двете снимки...любими са ми и носят различното настроение ;) 

 

А, нее...отпуската не е свършила ( дори и в момента) .Следва Балканът!

Неописуемо-това е , което мога да кажа!Чист въздух, зеленина, прохлада и много спокойствие!

Единственото нещо , което ме разочарова беше "Пирин пее".Е то хубаво пее, ама къде?Това видяхме ние, а сцените..не знам , не успяхме да стигнем до тях...Вървяхме около 6 км пеша и така и не видяхме бабата в носия , която толкова исках да снимам!Ужас!Типично по нашенски!

И все пак Балканът ме очарова за пореден път!И тази година не пропуснахме да отидем на Минералния плаж в Симитли :) Разкош: полягваш си на тревичката, гледаш небето и зелените дръвчета и се наслаждаваш на живота!

Малко София и хайде пак на път.Тази ми е любима от снимките правени в движение :)

Хасково!Градинката, мама и тати , комшиите , дружките, тишината и уикенда :)

И ние разбира се  ;)

Ето и обещаният албум от Нашата Ваканция  <-click  :)

Пожелавам Ви такива залези, такова спокойствие - заедно с любимия човек!

Всички снимки принадлежат единствено и само на автора на блога!!!