Тричко може всичко....

...от смяна на крушка до шпакловка, дърводелски шедьоври, ракия, туршия , мезета, ръчно направени нещица и още, и още ....

Не знам колко е хубаво да можеш всичко.Но знам, че е изморително, натоварващо, отнемащо време.А всъщност не е нужно да можеш всичко!Има си хора за всичко, с професии, с опит, знаят.

Не знам дали е прословутият балкански манталитет.Но знам, че не е чак толкова добре.Объркваш се във всичко-моженето, оставяш нещата наполовина, омотваш се в проекти, започваш да нямаш време за важните неща, да трупаш излишности и да си вярваш, че утре ей там онази задачка ще е свършена, готова.

Не знам дали искам да съм Тричко....

Но знам, че имам една сурия неща за довършване или започване.

по нашенски

Честит Празник!Димитров Ден!Светията да закриля семействата ни!

Не се усещам като фанатично религиозна.Но традиционалист, да -вписвам се.

Имените дни са с по-голяма важност от рождените , след определена възраст де 😊

Днешният ден е важен.Мама е именичка , та и половината рода.Не съм се интересувала от статистики колко нашенци носят името на Светията, но да речем : много и да се раждат още!Здраве, берекет, спокойствие в душата (смирение е доста църковно) и заедност!❤

Не мога да споделя празника с родителите ми ( пусти разстояния 😕), но мога да подържам традицията.

От малка обичам да знам какво се приготвя на всеки един празник.Сега прилагам наученото и държа да е така и в моето семейство.

Прочетох каква е традицията и за днес.Да си припомня.Трапезата ни не беше точно по традиция, но сходна и достойно уважителна за повода.

И това е важно за мен.Важно е детето ми да знае какво и как се случва и как е било от време оно!Важно е да разбера и споделя и други традиции и да ги запазя.Важно е да имам сушени чушки, да сготвя зеле с кремвирши, защото някъде в България така се прави.Да имам тиква.Да мога да меся!

Да имам България ❤ И да сме заедно!

По нашенски е топло, уютно, вкусно , тертеплийско, традиционно, наше!Заедно!

по женски

Отдавна й се каня на тази вечеринка.

Сладките приказки и софрите ги мога, но май ми куца останалата аранжировка🙄

Вечер лягам , навивам алармата и си "обещавам" : ставам, душ, грим, прическа, дрешки, обувки и с усмивка започва деня.

Сутрин ставам, не ми се говори, а почти крещя по диването, стъпвам на колички, на половината кафе вече искам валериан, мушвам се у клина, фанелката, маратонките и изчезвам.

А тя минава с грим, прическа, усмивка и минимум две сополиви чавета 😳

Как бе?! И кога по ръбестото лего?!

Кога намирате време, желание и способности при наличието на сополи, дрисканици, купища пране , гладене , работа, мъж ...някой да ми обясни?!

Наистина не разбирам и се опитвам да си обещая време за пълна програма тунинг.Свободното ми време обаче не успява да включи нищо повече от крем😕

По женски някоя дружка да обясни!Аз ще наредя сирената , виното с все добавки!Ама няма да имам перфектни вежди...не става бе!

Мрънкам си и пълня блога с моята истина😍

истина

 Всеки със своята.Грешна, недодялана, мръсна, перфектна, нелогична ,прозрачна .Своята.

Търсех място, където да се скрия от новини, спринцовки, глупости, мнения на висок глас, прекомерно натякване.Къде, къде?! БЛОГА.
Истината е , че състоянието на "Писна ми" е много удовлетворяващо и мотивиращо.
Не гледам телевизия, не чета не-новини, "храня" се със сладникави книжки , работя.Така протестирам и настоявам лигавите меченца, панделки, мотивиращите изреченийца със сутрешното кафе ДА СЕ ВРЪЩАТ.
Социалките щат не щат измениха изначалната си позиция бидейки платформа за мрънкане, викане, посочване.
Чета, чета и пак се връщам към мълчанието.Истината е, че ми се вика , крещи, псува, мрънка.Бих изказала мнението си във фейсбук, бих спряла коментарите, за няма как да ме овикат, наплюят ...ама бих.
Тук е друго.Спокойно и без капка срам мога да напълня блога с моята истина и да си оставя избор да споделя или да се скрия в съдържанието.Удобно е!Разрешено е!Може!