22.12.11

Писмото

Стана модерно да се пишат писма до Дядо Коледа.Или винаги си е било?!Не знам.Но написах Писмото.
Написах го с мисълта за моя Дядо!Той правеше Коледа най-хубавата!!!



Скъпи Дядо Коледа,
От много малка знам кой купува подаръците, но се усмихвах тихичко и им позволявах да ми разказват за теб и среднощните ти подвизи в комина.Бисквитка и мляко не сме ти оставяли , защото не живеем в Америка.Намираме се в България.Не знаеш къде е?! Там след Румъния, от другата страна на Гърция...някъде там.У дома!
Вече съм голяма.И пак знам , че коминът е тесничък за теб ( наедрял си ) , но не и за Коледното чудо.В него вярвах , вярвам и ще вярвам.Това ми подаряваш всяка Коледа- Надежда!
Послушна- не съм.Дете- съм!
Обичам подаръците – онези без луксозната опаковка, без панделки и онези, които ме карат да се усмихвам през сълзи.
Какво ще си пожелая за Коледа ли?!
Здраве! За всички.Близки.Приятели.Познати.Непознати.Врагове.За всички!
Моля те да добавиш и една усмивка- специална.За приятелка – дай й щастие, донеси й го, изпрати й звезден прашец, моля те- нека се усмихне! За приятел- нека се усмихне така , че да се почувства истински.За приятелка- върни й усмивката! За мен : аз ще ти се усмихна J
Не забравяй да сбъднеш всяко едно желание породило се в детските главички, всяко.Обърни внимание на всички деца и не им позволявай да губят вяра и надежда.Коледа наистина е чудо.Тяхното чудо!
Спокойствие.Поръси  с него мама и татко , прегърни ги от мен , нашепни им , че съм добре, дори им изпей приспивна песничка или им разкажи приказка.Пази ги!Моля те!Светлина.Раздай я на всички и всичко.Не пропускай килера, пещерата и човешката душа.
Топлина.Прегръщам те да  ти е топло , там горе в облаците!А ти прегърни целия свят от мен!
Песен. Моля те , позволи на всяка душа да изпее своята Коледна Песен!
Вяра: дай я на себе си дори.
И накрая , ако заслужавам помисли и за мен. Знаеш замкакво си мечтая.Чудо!Само едно!

Благодаря!

                                                                                                                       
Весела Коледа!!!

8.12.11

Positive post

Допуснах да ми е негативно.Нежелано , но случило се.
За да оправя пейзажа в главното табло прочетох само една ( наистина) позитивна мантра , макар и с 10 подточки.
Може би ще прозвучи оправдателно, но аз не чета мантри ( да му се не види).Чета positive quotes и то защото ми харесват шрифтовете , от дизайнерска гледна точка.Но не ми се беше случвало абсолютно целенасочено да прочета нещо позитивно. Освен блоговете разбира се. Считам статията по-долу като онези , които пише моят "любимец" Робин Шарма. Но тази е кратка, лесна за възприемане и простичка ( не простовата).Хареса ми. Споделям я.

Та...let us be positive:



"Here are 10 things I did to help overcome my negative thoughts that you can also try:

{ Meditate or do yoga}
С удоволствие бих.Тук следва да изброя причините, поради които възпирам себе си от медитация или курсове по йога, но съответно аз няма да ги напиша, защото е само една.Нямам желание точно за този вид позитивна мантра, въпреки че съм наясно с  наистина добрите и позитивни резултати.Няма да медитирам, нито да се чекна.
{Smile}
Това го умея :) Никога не се усмихвам на сила, не притежавам от онези дежурни, лицемерни усмивчици.Та, тук се вписвам и продължавам да се усмихвам :)
{ Surround yourself with positive people}
Хм.Това е доста обстоятелствена мантра.Представям си се като цар  издебнат в мат с пешка.Кофти.Човек рядко успява да постигне пълно съвършенство сред околните.Но , опитвам се.Всички хора около мен са позитивни, другите просто са временно на близо.И това ми харесва.Но понякога не можеш да избираш , защото ....довършете изречението на ум, с лични примери.
{Change the tone of your thoughts from negative to positive}
Добре.Нека се взрем в реалността.
Negative thoughts
Нямам документи и няма да получа
Positive tone
Нямам документи, но ще получа или Ще мина 99 кръга на ада, но ще получа
Тц...не идва надежда, но самонавиването в позитивна насока ми харесва.И тук пасва.
{ Don’t play the victim. You create your life—take responsibility}
Това си е направо моята мантра.Не допускам да бъда приемана или да се изживявам като жертва.Абсурд, дори е срамно ( за мен ) . Отговорност- ключова дума за мен, която определено издирвам с лупа в околните.
{Help someone}
Нарцис не мога да бъда, егоист също, само чревоугодник ми приляга , но пък си готвя сама.Помагам на всеки ( може би) с каквото мога и когато искам.Тук се връзва наполовина, защото понякога не желая да помагам поради мои си причини.
{Remember that no one is perfect and let yourself move forward}
Разбира се, че не сме перфектни, съвършени, богове и дрън-дрън.Но пък има хора, които си го мислят и пак се чувстват добре.Приемам себе си за нормално човешко същество , с пороци, умения, глупости и прочие.Самокритична съм, но не съм душевна анорексичка.Стъпката напред съм я направила.Още една точка-мантра, която споделям като моя-позитивна.
{Sing}
Редовно!!!Пеех в хор като малка, но и способностите са ми останали в миналото.Тия цигари....Пея и сега, но е препоръчително да няма публика :) I am singing in the rain...
 {List five things that you are grateful for right now}
  • Родителите ми
  • Любовта на живота ми
  • Здраве
  • Учителите ми
  • Съдбата
{Read positive quotes}

Done!!!
И тази определено много ми харесва!!!

{Watch your thoughts, they become words.
Watch your words, they become actions.
Watch your actions, they become habits.
Watch your habits, they become your character.
Watch your character, it becomes your destiny.}

Happy positive thinking!"

 by Michelle Uy
Ако самите ние не успеем да бъдем позитивни , то никой не може да ни помогне.Важно е и да се опитваме да бъдем положителни в мислите и действията си.Не ми харесва, че позитивното мислене започва да се комерсиализира, дори да е основен бизнес . Да търгуваш с човешките емоции не е много позитивно, но пък е доста поучително.Бих дала позитивен съвет, бих побутнала приятел напред, но не бих продала помощта си.
Днес се усмихвам.

4.12.11

"Стъпки в пясъка"

Филм.Истински и много, много близък до съдбата, която в момента изживяваме. Миш-маш от смях, истини, тъга, любов , тарикатлък , цигари и мамините гозби. Много тъжен на моменти и много смешен в същото време. Отдавна не бях гледала филм, който да ме накара да се замисля колко много хора преминават през сходни перипетии и трудно успяват все още да усещат себе си към финала.
Една трогателна история, от която ти се иска да крещищ и да се смееш истерично в един и същи момент.История , която ти се е случвала . История , която ще запомниш.История по истински случай.

„Стъпки в пясъка“ е български игрален филм (комедия, драма) от 2010 година, по сценарий и режисура на Ивайло Христов.


След филма Васе въздъхна  ..." Това е филм , който оставя горчилка" .


Препоръчвам !!!

Sometimes

Понякога си мисля, че не съм толкова добър човек , колкото ми се иска да бъда.
Не , не се самобичувам ( въпреки , че бих могла) .
Понякога си мисля, че  има нещо сбъркано в околните и ми става неудобно да бъда като тях.
Понякога не мисля. ( хубаво е)
Но винаги приемам хората, такива каквито са.Никога не прощавам и не обещавам.Защото познавам себе си и познавам чувството от неизпълнено обещание или даден втори-трети-пореден шанс.
Изживявам лошотията, понякога я крия, понякога се примирявам с нея, понякога крещя.
Това ме кара да си мисля, че хората сме еднакви. Такива, които обмислят действията и думите си и такива, които просто действат и говорят.
Случвало ми се е да бъда и от двата края на емоционалността : анти и прекалено. Не е хубаво да си прекалено емоционален, понякога вреди и точно в тези моменти се замисляш дали не си лош.
А всъщност добри и лоши хора като че ли няма.Всички сме хора.Границата е много тънка, а и разбиранията са толкова широки и неразбираеми, че дори и добрият човек се мисли за лош.
Объркващо е.
Още по-объркващо е да  търсиш вината в себе си, когато някой те е обидил. Тежко е.
Понякога си мисля, че има нещо объркано в мен самата и хората, които съм допуснала до себе си.Онези, които са като мен, но са много различни от другите.Мисля си , че ако моята истина е истина и за другите , то тогава тези хора са като мен.Има логика.Но няма логика да търсиш признаци на нелогичност в хора, които не познават логиката.
Объркващо е.
Понякога не мисля за околните.Това не ме прави егоист.Не мисля, защото не ме интересува.И ако един човек не ме интересува, то тогава този човек или е лош ,или е добър ,или просто не е като мен.
Понякога много ми се иска да мога да разбирам всички.За да зная как да се държа с различните от мен.Понякога полагам огромни усилия да проникна в чуждата истина и да намеря част от своята.Понякога се опитвам да бъда добра , с онези които наистина не го заслужават ( според мен).Понякога , дори често , се опитвам да се поставя на мястото на хора, които не разбирам , не чувам и са ми далечни.Не винаги успявам, но се опитвам.
Понякога , дори често, знам че не постъпвам добре или правилно спрямо останалите , но зная че моята истина си е моя , а и не разбирам обосновката на останалите за нея.Истината винаги е една, моята, твоята , тяхната.Но е една.
Винаги ще се опитвам да разбера дали човекът срещу мен е като мен, за да не пропусна да видя различното от мен.Аз не съм едиствена, но съм аз.
Объркващо е.
Написаното по-горе е объркващо, за мен. Не търся съвет.Не търся доброто и лошото.
Понякога просто ми се иска да напиша нещо като това.

25.11.11

Лъжица пилешка супа

Не е тайна, че жeните си падаме по сладникавите нещица. Мъдри мисли,  поезия,  романтика,  книги за любовта [ не любовни романи] .
Не знам до колко е сладникаво да прочетеш книга като  „Пилешка Супа за женската душа”, но на мен ми дойде като огромен тублерон.Но както във всяка книга и в тази има по нещо за всеки.Минах я на бързо четене.Като книга за тоалетната- четеш я само, когато имаш време и настроение.


И все пак намерих нещо наистина стоплящо душата ( мисля не само женската).Моята лъжица пилешка супа от „Пилешка супа за женската душа”:

„Писмото на една майка до целия свят „
"Скъпи хора и целия свят,
Днес сънът ми тръгва на училище.Известно време ще му бъде  ново и чуждо.Искам ми се да бъдете добри и мили към него.
До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор.Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша.
Но сега нещата се променят.
Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение , което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания.За да живее в този свят , ще са му необходими вяра, обич и смелост.
Затова хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае.Научете го , но ако може, нека това да стане с грижи  и любов.Научете го , че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен лидер; че на всеки враг се пада по един приятел.Научете го на чудесата на книгите.
Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.Научете го, че е много по-достойно да загубиш , отколкото да измамиш.
Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят , че не е прав.Научете го да продава мускулите и ума си  на най-висока цена, но никога да не продава сърцето и душата си.
Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата...но да се изправя и да се бие , ако смята , че е прав.
Научете го с нежност , хора , но без да го разглезвате , защото само в огъня се закалява чистата стомана.
Молбата ми е голяма, хора, знам , но вижте какво можете да направите.Той е толкова мило момченце."

Неизвестен автор

Бъдете добри и пазете децата!!!

17.11.11

Думичка една

Чоглаво!!!
Няма превод, няма обяснение- но познавам точното усещане.
В момента ми е чоглаво!!!


Всъщност Google said :

чоглаво

1. чо̀главонекласифицирана дума
Значение
нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.
Грешни изписвания (3)
чоглаву
чоглъво
чоглъву
2. чоглаво — ср. р.
чоглаво е производна форма на чоглав(ср. р.).
 
И все обяснението на думата, не променя състоянието.
 Дори ми се слуша музика...

16.11.11

Causa Perduta

Отново Англия.Отново и все още има на какво да се възмущавам, радвам, усмихвам , цупя или да споделя.Мислих дали да преместя всички чаени писаници в отделен блог, но ми се стори прекалено локумено.Имам си място за споделяне [т-у-к] и тематиката си е само въпрос на мой избор, настроение и емоции.Включвам и преживелиците, защото те са ми най-шарени, запечатани, цветни и доста често дъждовно-влажно.[добре че не се чувствам като охлю-бохлю].
А всъщност става дума за магарета.Не за мъже, дами ;) А за магарета.Не наш Марко , или Цона , а  едни такива от оня свят....вече доказвам "прикритата си лудост".Ама нейсе има и такива.Виждам едно такова+causa perduta . И ще ви го покажа.

Споко, не е живо- макар и да си има самарче!
А всъщност това е витрина на магазин.И то не какъв да е магазин , а second hand.
И не това е фрапиращото.Едно  магаре на витрина не би могло чак толкова да ме трогне, че да се разпиша по сред нощите[дописвам сутринта].То това магаре не е там случайно.Има си кауза, която у дома наричаме causa perduta.Прочетете си я сами...мен все още ми е трудно да се оправя с превода ( не технически , разбира се)!


Е хубаво....имало и магарешки рай.Възможно е.Ама да спасяваш баш тоя рай ....купи си нещо и предостави спокоен небесен живот на магарето.Хъх!
Много ясно, че не ми го побира главата.Що за кауза бре англичанино?!Питам и отговор не искам.
В интерес на истината магазинчето е много приятно и перфектно декорирано.Но до тук.Нищо няма да си купя, дори в началото си мислех , че е някой изчанчен бутик.А то к'во било.Хайде сега си представете този същия магазин на Вишотка.

Хубава седмица!!!

4.11.11

Shared

Много е приятно някой да сподели нещо твое.Някой , когото не познаваш, някой който те оценя без дори да знае кой си , какъв си и прочие.Хубаво ми стана на душичката.Фукам си се, ше' знаете.
Причината не е върхова (или може и да е), но е наистина много приятно изживяване.

К'во е станало ще да се запитате.Те туй...


А тази я пазя само за блога :)

20.9.11

Ръководство на имигранта

1.Билет (еднопосочен).Посоката -> Англия, Испания, Америка – тези са модерните дестинации , ако няма да си студент разбира се.За студентите задължително вмъквам Германия.И поне един познат в държавата, където ще кацнете.
2.Пари.Не можеш да си позволиш да тръгнеш без една стотинка.Немислимо е .Винаги са ти необходими, а и самочувствието не ти е толкова смачкано.
3.Луканки, сирена, маслини и половинка домошарка.Без дисагите няма да успееш да запълниш цялостната визия на Бай Ганя.
4.Документи:
-тук ще се отплесна в тирадични обяснения
В Англия (погледнато от моя страна) си никой или поредният имигрант.Това е ясно всекиму.Правят изключение висококвалифицираните кадри , чийто късмет е в повечко  и минават само с паспорт и много дипломи.Но колкото повече бумащина представяш , толкова повече започваш да си някой.
Личните документи са задължителни:
-Международен паспорт, лична карта, шофьорска книжка  (ако имате такава);
Останалото се свежда до каквото имате , в буквалния смисъл:
-дипломи –задължително преведени на английски и/или легализирани.Разбира се и тук можете да задействате този процес, но колкото и учудващо да звучи, ще получите крайния резултат след много по-дълъг период от време и определено ще ви излезе доста по-солено.
-квалификации- всякакви , сертификати за курсове, допълнително обучение, че дори и сертификат за компютърни курсове, дори и да е от далечната 96-та- отново всичко на английски.
- ако имате късмет да знаете с какъв статус ще сте пред Имиграционните (HO+Border Agency) ще знаете и каква бумащина да диплите още от родината.Брачно свидетелство, акт за раждане,снимки (много снимки),разните му там декларацийки и бля-бля.
-няма да сте пионер и затова намерете някой вече изминал „Пътя на луканката...” , да ви обясни къде и за какво да отидете.Но проверете и сами онлайн.Ще предоставя линкове под поста.
-не забравяйте да  си вземете куража, търпението и усмивката!!!
-ако вече знаете с какъв статут ще сте тук или където отивате, направете копия на всички документи, по две дори.
4.1.Българите тук са предимно self-employed.Казано по нашенски еднолични търговци, които си плащат всички осигуровки и данъци или минават по втория начин със скриването им.Да, тук също си има вратички в закона, да не кажа порти.За да се превърнете от новодошъл в Self-employed са ви необходими следните неща:
-банкова сметка;
-NIN-National insurance number ;
-UTR ;
Разбира се и тук ще се сблъскате с огромни противоречия като например: за да си откриете банкова сметка ви искат NIN,  за който искат банкова сметка преди откриването й.Да, объркващо е , но хората са го измислили.И то Българите.Тук има счетоводни и адвокатски фирми , които срещу заплащане ти помагат да минеш през Ада , но не чакат после с теб.Тук ще направя малко реклама , защото наистина си заслужава.Ние минахме през първите две стъпки благодарение на :


Много приятни, търпеливи и знаещи хора.Благодаря Таничка
Те ще ви съдействат за всичко, с което бихте могли да се сблъскате по време на документалния ад!
Процедурата е и кратка и ужасно дълга.Накратко:
-банковата сметка се открива за един ден; необходими са ви паспорт или лична карта, името на една фирма, за която „евентуално” сте/ще работите ( обикновено е фирма на приятел/познат българин);£100 , които да внесете като депозит и които е желателно да не теглите ;търпение!
-NIN или национален осигурителен номер.Този номер се вади веднъж и е за цял живот.Фирмата посредник ви урежда интервю в Job Centre Plus – това са социалните , дава ви придружаващо писмо, с което един вид гарантира за Вас.Предварително обаче трябва да имате най-малко 3 препоръки на английски език от хора, за които сте работили.Тук вече трябва да сте задействали схемата с познатите, на познатите и до девето коляно, защото иначе няма как да минете с фалшификати.Към тези препоръки се добавят фактури за извършени от вас услуги към еди кой си.Фактурите тук са кочани с листчета на редове, с индиго и номерче.Надпистват се лесно:
From (вашето име)
To  (името на човека, на който сте извършили услугата)
Адрес и особено пощенски код и на двете лица
Вид на услугата.При Българите преобладават: Gardening , General building services, Painting, Decoration или нещо свързано с носене или преместване на тежки предмети.Хаамалска работа.
Дати и брой дни , за които е извършена услугата.Единична цена на ден/час , Обща сума, Подпис от лицето издаващо фактурата.
*Ако някой се интересува ще снимам Invoice book+invoice и ще покажа.
Въпросната Invoice Book се продава в  книжарниците и струва около £15
В случай , че сте бояджия например или градинар и сте self-employed се предполага, че трябва и сам да си набирате клиенти.От фирмата посредник  ще ви направят и брошурки, които се предполага,че сте раздавали на хора по улицата и съответно сте набирали клиенти.Което разбира се е бошлав.
Пак във фирмата посредник ще ви кажат и какво да отговаряте на въпросите и как да се държите по време на интервюто.Промиване на мозъка му викаме ние ( с усмивка).
Та, в уречения ден и час отивате в клона на Job Center Plus, влизате, шашкате се от опашката, от многото индийци и чернокожи служители.Отивате на рецепция, дават ви една мижава бланка, в която да попълните имената си и референтния номер, който са ви дали след запазване на датата за интервю-важен е, пазете го!
Важно!
Ние вече минахме през този процес.Но след това четохме в пресата,че до един-два месеца ще прокарат закон или просто допълнение,че всеки който се явява на такова интервю ще трябва да знае английски език.Аз бях преводач и минахме.Но ако не знаете езика ще ви изпратят на езиков курс, тоест ще ви върнат за да научите езика.
Хората, при които се провежда това чудо са психолози, много любезни и същевременно подмолни.Давате им сите документи, които сте надиплили, внимавате за подвеждащи въпроси и си помните добре промиването на мозъка, което сте преминали!
После идва голямото чакане.До 4 седмици.Нашият NIN дойде за няма и 2 (късмет).Номерът Ви идва в писмо, пластиката ( карта с вашето име и НИН) доста по-късно,ние още чакаме.
Веднага след това се свързвате с фирмата посредник и давата номера си .Те ви регистрират за UTR и пак започва голямото чакане.
4.2.Другият известен статус е присъединен или студент.
Тук бумащината е огромна.Крайната цел е blue card.За това ще пиша като я получа ;)
4.3.CSCS карта/тест
Повечето , да не кажа всички,българи работят в строителството.За целта трябва да преминете Health&Safety Test (Охрана на труда) и след това да попълните application за въпросната cscs карта.Записването става онлайн (виж линковете по-долу).При записването ще ви изискат NIN, който едва ли ще имате.Ако го имате , просто попълвате.Ако ли не, използвате временен, който се формира по следния начин :
TN дата и година на ражданe M / F мъж или жена, тоест ТN25081980M (примерно).
Избирате си къде да идете на изпит според това къде сте отседнали.Важно е да намерите сайт (защото са няколко), чрез който да си поръчате изпит+карта и да ги платите предварително.По този начин избягвате следното протакане: ако сте минал само тест, след това трябва да попълните една форма, в която се изисква ръчно изписване на една от секциите от работодател, който може и да нямате.Изпитът струва £17,50, картата с форма (която е добре да избегнете) струва £30.Ако поръчате и двете и платите предварително ще ви струва около £50.По-скъпо , но избягвате вече споменатото.Тестът се състои от ужасно лесни въпроси , провежда се на компютър с българско озвучаване.Резултатите излизат веднага и ви дават сертификат.На изпита отивате с потвърждението, което сте получили на мейла, документи за самоличност.Самата карта идва до 2 седмици по пощата.
*При всички стъпки , които следвате при издаване на документи ще ви изискват proof of adrress.Доказването на адрес се случва чрез : писма за сметки, bank statement от България на официална бланка, който доказва адреса Ви по лична карта/паспорт; писмо от хазаин (в Англия), регистрация при лекар, библиотека.Всичко това е малко трудно да имате , затова и фирмата посредник ви е гарант.Избягвате доказването на адрес, а след като вече имате банкова сметка, това ви дава доказването за всички останали процедури.
5.Чакането
Това е един много важен, дълъг и ужасно изнервящ процес , без който няма как да минете в Англия.Тук всичко става м-н-о-г-о бавно, но става!За целта моят съвет е да си вземете лаптоп пълен с филми, защото тук всичко се плаща да му се не види.Поне 2-3 дебели книжки и цялото търпение, на което сте способни!Другият вариант е да си купите книга на английски ( като мен) и да подобрвяте знанията си.Чета Здрач в момента. 
6.Цигарите
Пушенето тук е забранено.На обществени и закрити места, което включва гари, автогари , молове и бля-бля.Цигарите са скъпи.Най-евтините са Winston и струват £5,29.Не ме питайте от де знам!Пушачите да си носят цигари, поне 2 стека като за начало.Ако пътувате със самолет, разпръснете ги на кутийки в багажа ( не в личния).Ако пътувате със автобус може и повече, разпръснати във всяка налична чанта (щото сърбите ровят).Другият вариант е простичък и много труден-отказвате цигарите .Купувате си Никорете , хапчета с никотин , които се продават в големите супермаркети и струват около £15 кутийката, вътре има 5 блистера по 12 хапчета!Аз пуша в момента и ми идва доста соленко...но пък чакането е ад. 
7.Лаптоп, телефон , контакт , зарядни
Вземете си всичко това от България, ако го имате.Английските карти стават за български телефони.В началото си купете Pay-and-go карта , тоест ваучер.Заредете си £10 и получавате безплатни смс-и, международни минутки и малко фри към английски оператори.Аз съм с такава.Или са безплатни като рекламни или струват около £1.Зарядни всякакви.Снабдете се с адаптер за английски контакт.В България не знам дали има, ние си купихме от тук.Струва около £2,50.Но без него не става.
8.Избягвайте да носите излишни дрехи и джвъчонки.Просто няма да ви трябват.Връхна дрешка задълже.
И не забравяйте да се усмихвате.Навсякъде, на всеки, винаги!
Полезни връзки :

*следва продължение/ако имате въпроси ми пишете в коментарите :)

19.9.11

По пътя на луканката...

Не е толкова трудно да се събудиш имигрант.По-трудното е да си бил такъв и само да си сменил местоположението.Усещането е почти като да  се събудиш вчера.Преди време , когато отново бях имигрант в родната си страна си бях казала,че ако не намеря мястото си и в София, то тогава изходът е наистина само един...летище,автобус, кола, граница..и да ни няма.Речено-сторено.Не е приятно.Ново е , възхитително...до към втората седмица.Охкането и ахкането по всичко чуждоземско и натурално европейско приключва в момента на осъзнаването, че и тук си никой.Поредният гурбедчия ..пеещ на сън ‘Облаче ле бяло’.Но тук  нямаш право да се оплакваш, защото сам си избрал да дойдеш.Сам си избрал да продължиш да се „мъчиш”.Сам си събрал багажа, казал си ‘Довиждане’, преглътнал си сълзите и носталгията и си си поставил цел , която в родината не можеш да титуловаш и като мечта.И не си сам, защото много такива като теб са минали по тази пътека.Пътят на имигранта е един.Навън за добър живот, обратно за почивка и харчене.Истината е една : „ Всички сме тук за пари”.

Англия

Хубаво е , зелено е, чисто е, спокойно е , тотално различно е ...но не е у дома.Разбира се ,че хората тук живеят нормален живот.Не мислят или по-точно не влагат усилие в мисълта за насъщния, сметките не им тежат , държавата на ги цица за щяло и нещяло, животът им е уреден до последният детайл.
Англичаните
Доколкото има такива около нас, те са любезни до втръсване, бозави, праволинейни и ужасно добре живеещи ( база за сравнение всъщност няма).Като че ли няма и от какво да се оплачат...Но един англичанин през очите на Българин се описва само с една дума: Скука.Другите със статут на англичани са : индийци.Много индийци.
И какво от това, след като са спокойни?
Живот в Англия
Не мога да кажа все още какъв е .Мога само да споделя пътят , по който върви всеки един имигрант тук, особено ние от страните А2 – Българи и Румънци.Решил си и тръгваш.Общо взето няма какво да те спре, защото нито ще си пионер ,  нито ще си последния стъпил на острова и търсещ своето ковчеже с несметни богатства , макар и надиплено с банкноти от по 5 паунда, грижливо натъпкани и изкарани с пот и мазоли.Нашият път продължи 47 часа, обогатени от пиян Българин , кифла с пресована глава и мамино комплексарче .Позната картинка, мила и родна.Поне беше забавно ( до едно време).Усещането , че си част от търкаляща се в хаоса торба с картофи е същото, макар и по западняшките магистрали.И всичко започва на Victoria Station,London.Там всеки пристигнал българин е вече англичанин.Умело смъква куфара с луканките и се запътва в посока, която може и да е обща , но за него е единствена и несподелена.Указанията, помощта, въпросите -> към англичаните.”Братсвото по родина” е до последната стълбичка.Но пък се оправяш лесно.Любезни хора   колкото искаш.Но от Бай Ганьо не моиш избега!!!
Транспорт
В Англия транспортът е направо космически.В смисъл БДЖ е като сал в сравнение с тукашните влакове.Но като всяка добра услуга струва скъпо.Удобно, бързо, с табелки от сорта „Внимание висок таван, пазете главата си” ( неотлепена, ненадраскана, запазена).С климатик, място за багаж, тоалетна и безплатен вестник.Да живееш у влака да  му се не види...Купуваш си билет, възможно е без дори да знаеш бъкел английски , важно е да знаеш посоката.Намираш перона, ако не успееш любезни хора в зелени или оранжеви жилетки ще те качат на правилния влак и ще ти пожелаят „Лек път”.Тук още си на ниво”Ох, ах...баси”.Пътуваш ( смазан от път), но ти е приятно.Мила дама на достолепна възраст ти се усмихва с новата си прическа, малчуган те закача с очи, седалката е мека, удобна..таблото говори и няма как да не пристигнеш.Посоката е важна.Знаеш ли накъде си тръгнал в Англия, няма начин да не стигнеш!Гарите са приветливи, чисти, говорещи, гратисчии няма, топло и светло е.Найс,а?!
Храна

Всички Българи милеят по две неща в Англия: Българско сирене и Български домати.Не че тук няма сирена от не знам си къде , не че няма домати ( но са скъпи), но вкусът наистина е друг.Всичко останало мога да опиша по следния начин: „ Писна ми от пържоли”.Реших да проверя за какви пари можеш да се нахраниш.1 паунд се оказа достатъчен. Тук никой не мисли за храната, в онзи смисъл, който се влага в родината ни.
Магазини

Още съм на ниво „Ох, ах...баси”.В момента се намираме в малко китно градче, близо до океана и на сравнително  близко разстояние до Лондон.Големите магазини са онези , които са винаги пълни.От сорта на Лидл, Теско , Уейтроуз и бля-бля.Всъщност няма значение в кой магазин пазаруваш.За Българите тук пазаруването е свързано с една дума „ намаление”.Намаленията тук са истински.Не от онези, при които се увеличава цената със 100% , пък после има -20% дискаунт.Тц.Reduced си е reduced!Разпродажба си е разпродажба.Пълниш количката, плащаш и да те няма, без много мислене.И се чувстваш клиент.Обслужването е на светлинни години от родното.Стоките са..мм...абе английски!Има неща, които никога не си чувал , камо ли виждал и ти е приятно да пазаруваш.Дори да си влезнал за един хляб.Всъщност хлябът тук е скъп, средно , тънко, дебело нарязан, рехав, мек , черен и бял или просто намален.Има стоки, които в сравнение с България са изумително скъпи: като маслините.Това ме изненада.Има и неща, които ги няма на английският пазар ( като да не повярва човек).Едно от тях са семките.Тук няма печен слънчоглед!Най-скъпите храни са Organic или казано на наш език доматки от градината.Има и веро от зелен фасул ( не се шегувам!).До тук с йеденето!Марковият алкохол е скъп.Бирата е толкова много марки , че забравям асортимента.Има Българско вино- евтино!Дрехи и бля-бля.Тук на почит са магазините втора употреба ( които са като нашите бутици).Можеш да си купиш много неща, които някак си няма да са ти толкова необходими, ако са нови.Евтино е , много са , купува се.Дори самите англичани си пазаруват там.Обувките са скъпи, маркови и от истинска кожа!Спортните дрехи измежду нашенците са като хит..заради работата.Посетихме един спортен магазин в Brighton.Не ме е срам да си кажа, че се просълзих държейки оригинална фанелка на Манчестър Юнайтед...к’ва съм ревла , м?Та този магазин ми е цел номер 1 след някое време..направо ще си тръгна с една количка!Обещавам си го!
Боклук и recycle  са двете ключови думи за обзавеждането в Българската квартира.FREE!
А какво работят Българите в Англия?
Ще завърша този пост с това : ние чистим и носим тухли!

А тези , които не работят се разхождат и снимат на воля ;)

*to be continued ( обещавам) ;)

16.6.11

Turn off

Странно ми е да напиша такъв пост, но е факт.Давам си творческа почивка.Лято е , топло ми е и не ми е удобно мислите ми да се разтичат по клавиатурата.Винаги имам какво да напиша тук, но в последно време се загуби желанието да го напиша точно тук.Затова едно изключване ще ми дойде добре.Може би ще се включа утре.Не знам.До скоро!

Много от приятелите ми очакват да напиша тирадично ревю за почивката ми по чуждоземско.Ще го направя, след като си набера факти за съпоставяне с родната голяма вода.
Наслаждавайте се на лятото, събирайте спомени и не забравяйте да сте по-добри.

Оставям Ви снимка от Егейско море ...ей така да си въздишате ;)


p.s.Шматbook (facebook page) не е в почивка-> в случай , че ви залипсва настроението на Шматкология :)

18.5.11

English humour on air

Обичам черният , дръзкият и неповторим английски хумор.Неподправен е, звучи съскащо и е употребяван на точното място , от точните хора.Да чуеш такова блаженство за скритата ти цинична част от разума е душевен оргазъм.Да гледаш филм нацвъкан до пръсване с всички окраски на въпросния хумор е реално удоволствие за съзнанието.Мамка му!Този филм ми хареса, много ми хареса.

Едно селце, с една автобусна спирка , едни и същи хора, едни и същи случки – векове наред.Само бръшлянът и мухълът се развиват.Всичко останало си е същото, плесенясало до вкисване.И един ден ....



Препоръчвам горещо!

17.5.11

30!Today ☼

17.05.2011.
Този път си легнах на 30 и се събудих пак на толкова {не съм очаквала да се събуда на 20 де} :D
Хубавото на рождените дни е , че ни карат да се чувстваме специални.За мен не е така.Аз се чувствам специална всеки ден, всеки миг, при всяка една целувка, при всеки един разговор.Благодаря на всички , които ме карат да летя.

Благодаря Мамо!Благодаря Тати! (мислех да не цивря толкова рано, ама к'во да се прави -> егн).

Бъди Здрава!- това си пожелавам!

Хайде сега на виртуалните почерпки!

Тортата за вас, песничката за мен :)