Диагноза

Изморена.Изтормозена.Изчегърткана.Изтъркана.

Хахава.

Антиемоционална.Асоциална.

Напрегната.

Изтощена.

Посивяла.Сбръчкана.Издута.

Прехвърлена.Зацапана.Затъпена.

Статична.Задимена.Притихнала.

Препълнена.Линееща.Изтърбушена.

So tired...

"Блатото" - Гордън Паркър [book review]

Първо издание 1978г , преведнa на български 1986 г.Оригинално заглавие : „The Pool”

“ „Блатото” на английския белетрист Гордън Паркър е остро социална творба за корупцията , ширеща се във всички сфери на обществения живот във Великобритания, за кризата, обхванала напоследък лейбъризма.Главният герой на романа Марк Бланчфорд се кандидатира от името на лейбъристите за градския съвет в родния си град и скоро се озовава под прицелите на консерваторите.Ще устои ли той на натиска и подкупите , на съблазънта за бляскава политическа кариера и охолен живот?Или пред духовния крах ще предпочете да отстоява своите идеали и гражданска доблест?Чрез съдбата на своя герой Гордън Паркър изобличава буржоазната демокрация с нейната уж „честна” борба между различните партии , за да покаже , че тя е просто витрина , фасада, прикриваща интерестите на едрата буржоазия”

[увод към книгата]

„Гордън Паркър е роден през 1940 година в Нюкасъл.Баща му цял живот е бил електромонтьор.Тъстът му е миньор , четвърт век е работил в рудник.Бъдещият писател следва вечерно в Политехническия институт и се дипломира като инженер корабостроител.Две години е механик на танкер , а сега работи в завод , който произвежда турбини, и пише вечер и в празници – на Запад не е лесно да свързваш двата края само с литература.В творческите си търсения Гордън се осланя на огромната подкрепа на Сид Чаплин – патриарха на работническата литература във Великобритания.”

[вместо епилог : от Георгий Анджапаридзе]

До тук.Това е цялата информация, която имам за тази книга и за този писател.Изключвам обявите за книги втора ръка.Нищо повече.От епилога разбрах , че авторът има издадени три книги , като се споменава само първата „Мрачно утро”, за която отново няма никаква друга информация, и чийто прочит е утопия.Едва ли дори е издадена в България.

Самата книга попадна в ръцете ми случайно.Майка ми дълги години работеше в печатница и съответно библиотеката ни е доста голяма.Тази ми хареса , заради обложката.Видях я , взех я и я прочетох.Помислих ,че е криминален роман [на пръв поглед], а се оказа една градация на човешкото съществуване,примесена с политически възели ,изцапани подкупи и един уж неподкупен човечец, чиято цел е да живее охолно и да предостави всичко необходимо на семейството си.

Харесвам изтънченото вплитане на типичния английски хумор във всякакви ситуации.В тази книга е под и над всеки ред, за тези които могат да го усетят разбира се.Четох я бързо, на един дъх , но и внимавах да не загубя нишката.

Всичко започва с идеята за един спортен център.Отправната точка към развитието на героя.Той преминава бавно и не без перипетии през възраждането на собствената си идея, опитите за реализацията й и в крайна сметка резултата.Минавайки през всички тези фази , Марк буквално се набутва в светове, непознати до този момент за него , но светове които бързо обиква и към които привиква с охота.Съдниците му [винаги има такива] се оказват съпругата му и най-добрият му приятел.Логично е да ни критикуват точно тези , които ни познатват най-добре, защото само те могат да установят промяната.Има и смърт.Има и любов.Има и секс.Има и кал.Има и пот.Има от всичко.Това е една от онези книги, чрез които се пренасяш там , в центъра на написаното, избираш си герой [в повечето случаи това е главният герой] и се сливаш с всичко случващо се.Отиваш на работа с него, наблюдаваш с неприкрита погнуса игричките на шефа си , тръгваш си сломен от човешката немърливост и слабост, прибираш се и събираш парченцата останали от семейството си , или просто ядеш сам , дори в тъмнината, лягаш си с мисълта за един по-добър утрешен ден.В който разбира се не се събуждаш.Главният герой обаче е целеустремен, скромен , търпелив и определно невписващ се в тамошния елит, в който е натикан бидейки част от градския съвет.Но и той има право на защита.Постоянно се опитва да се оправдае , че всичко което прави е в името на народа, на едно по-добро бъдеще за семейството му , че и за съседите.Знае ,че поема една доста рискована акция и въпреки всичко се потапя до ушите в кал.

В крайна сметка е постигнал всичко , към което се е стремял.Но...Остава сам в онова блато [макар и вече пресушено] , за чието премахване се е борил и чиито граници сам е оградил.

Да, става по-мъдър, по-трезвомислещ , приема подкуп [може би ] , живее охолно , подава се изпод падения и възходи , обича , мрази и тъпче.Минава през всички стъпала на йерархията , за да постигне желаното.Накрая...остава в изходна точка.

„Марк не знаеше колко е стоял така.Знаеше само , че му е студено , студено както не му е било никога дотогава.Чак го боляха костите .Но за пръв път от месеци наред мислите му бяха ясни , тялото му отпуснато и покорно.Тръгна бавно към стълбището заизкачва уверено и леко стъпалата.Застана на прозореца в спалнята и дълго –дълго не откъсваше поглед от черната пустота.А щом зората се изтъркули изпод тъмното крило на нощта , вече знаеше къде да отиде и какво да направи.Беше се пукнал новият ден.Неговият ден.Марк го беше чакал близо тридесет години.”

[откъс от "Блатото"]

Не можеш...

Има толкова много неща , които не можем да направим.

Дори не сме си пожелали да го сторим.Напротив , заричаме се в обратното, плюем на билото и случилото се и продължаваме напред.Колко достойно.Минали сме под асмата, откъснали сме си грозде , но горчилката е нетърпима и бързаме да го захвърлим.Може би прасковата не е толкова горчива.Право напред- да откъснем следващия си спомен, който така или иначе ще захвърлим , защото спомените не са настоящето , което ни привлича с тръпчивия вкус на узряла смокиня.[Хич не обичам смокини].

Мисля върху не моженето.То никак не е потребност и всякак е задължение.Объркващо е да не можеш , да искаш , а всъщност въобще да не трябва.То е същото като онази кофа сладолед, за която си мечтаеш да изядеш , ама друг път.

Всъщност не можеш да забравиш.Не можеш и да се завърнеш.Не можеш да се обърнеш дори.Разбира се всичко това на практика е възможно.Но никога няма да е същото.Именно там се ражда непоносимостта на не моженето.Ние човеците сме уродливо инатливи.Така е- та нали сме родени уж , за да надскочим собственита си нарцистична порода.Някой обаче се е постарал това да спада към не моженето.Не познавам човек , който да не е егоист.Да има разлика между егоист и нарцис – това е човекът.

И именно човеку е отредено да не може.Каква трагикомедия.Всичко , което искаш е вече дадено някому , а собственото не е за продан , дори показването е трудно без да бъдеш стилно и недостижимо опакован.Тук се сещам за новия вид изкуство с опаковането на сгради, дървета и проичие неодушевени предмети.Да, там няма егоизъм , защото няма дъх.Ние не можем да дишаме в опакова , макар и да сме опаковани.Дори и експериментално и с възможност за вдишвания човекът не би позволил да бъде опакован- та нали неговата собствена кора ще бъде покрита и ще е на показ не неговото ,а чуждото.Падение.И тук пак не можеш.

Не можеш и да си кажеш , че ще[се] поправиш.Баси , та ние не подлежим на ремонт , дори и чучурът ни да капе [внимавайте с асоциативните реакции ].

Жалкото в случая с не моженето е , че ние не го осъзнаваме , или по-точно не намираме най-достойния начин да си признаем неумението.Да с отвертка и френски ключ е лесно , кранчето ще бъде поправено и гък няма да каже, но как ще приложиш същите инструменти върху себе си , върху времето или дори върху небето.Не можеш.

Не ставам дума и за съвместимост.Там човекът навлиза в интимности , защото всичко свързано с вътре, във и пазва са отново характеристики и мръснишки подробности, егоистично преписани на похотта.Дори не можеш да намериш тънката нишка между близостта и интимността без да я опорочаваш.Да, не можеш.

Но нищо , което не можем не ни тревожи.Ние сме настроени да знаем , че това което е неугодно някому е полезно другимо.Тоест , ако аз не мога , тя може и обратното.Реципрочност при моженето обаче няма.Защото да не можеш , трябва да знаеш какво можеш.

А, да: пише се не мога и не знам!А и ние хората толкова много обичаме и се усланяме на това отрицания , че забравяме какво е истинското значение на „Не”.Да?!

Несъмнено

Когато искаш да ти се случи нещо хубаво, то винаги се случва.Факт.

Лошите неща са несъмнено непредвидими и няма как да ги включиш във фантазиите си.Може би хората сме не толкова песимисти , колкото мазохисти.Предизвикваме всичко , онова което не харесваме да се случи , а после си задаваме въпрос „Защо на мен?!”.Живеем толкова тривиално и повърхностно , а искаме да сме фантазьори и да се радваме на магьоснически замъци , ефирни рокли и задължително маскарад.

Но несъмненото още е , че дори и да сме заключили фантазията , хаоса на емоциите си и въображението си , ние пак мечтаем.По-семпло , по-сиво , но мечтаем.Правим го , защото отдавна сме смесили мечтата с целите си.

-Искам сладолед.

-Ами иди и си купи.

-А не , аз си мечтая за този сладолед.

Колко сбъркано.И след като си изял една кофа от любимия сладолед си доволен от себе си от постигнато и си забравил да се радваш на уж сбъдната си мечта.Глюпости.

Когато искаш да ти се случи каквото и да е,то не се случва.Факт.

Изненадите , онези неминуемо непредвидими моменти , емоцията от случващото се – това не можеш да го искаш , нито да го планираш.Това е хаосът на твоите емоции и дори педантичността на мисленето ти не вирее сред бурята им.Няма как.Не искаш да ти се случи нещо лошо , но искаш да се случи каквото и да е.Отново колко сбъркано.

-Ех , сега да имаше една кофа шоколадов сладолед.

-Бам...идва приятелка и ти носи сладолед.

-Ееее,ти луда си ли да носиш толкова много сладолед в тоя студ.

Когато не мислиш какво ще ти се случи , или по-точно не впрягаш желанието си в резултата- тогава се случва всичко!Факт.

Днес искам [не мечтая ] да ми се случи спокойствие и то се случва!

Хубав ден на всички :)

Разговорите [продължение]

Продължение на Началото [<-url]

-Карла?!

-Карла...?-повтори като ехо Мойра , застинала на мястото си с останалата част от въпроса.

-Да.Името ми е Карла- наблегна на глухо л или френско р [ не беше сигурно , кое от двете е по- впечатляващо ]

-Ти..ти.. какво правиш тук?-Лорейн беше лоша актриса.

-Не помня да съм ти се обаждала...-отсече , сигурна в студенината на гласa си , която се беше пречупила още в началния си тон.Фалшивата й изненада не беше ня място и Мойра си го отбеляза на ум.

-Ха-ха-ха.Как така какво правя тук...да не би да си забравила снощи?-Карла беше толкова непринудена и някак пошло-наивна , личеше си че говори истината.А и се опитваше да си придаде изтънченост с няколко коси и отчеливи сгъвки на таза ...тя позираше.

Мойра , все така безмълвна , пресмяташе на ум всички възможни сцени от въпросната нощ.До този момент й беше лесно , само Лорейн участваше, но сега и тази Карла..”Боже мили...Ло..да не би..?Не, не...категорично не.Та ние обсъждаме позите [разбира се в моменти на опиянение или няколко чашки шоколадов ликьор].А може би е било експеримент...изпробвала е себе си, похотта си...желанията си.И все пак...не и ти..и то с тази...не!"

-Лорейн, би ли ми няляла нещо по-силно за пиене?

Лорейн ,все така свита в себе си и виновността си се обърна към нея и видя...видя жената , която беше с нея още от малка,жената която знаеше ,че това тук е тотално нелепо недоразумение,жената , която не би я подозирала...или пък..

-О,Мо..моля те ..не е това , което си мислиш.

-Нищо не си мисля Лорейн.Просто те моля за чаша уиски!

Карла ненавиждаше сериозните лица на хората и беше преминала през този разговор като стреличка за дартц през захарен памук.Дори и сериозните погледи на тези двете й се струваха ужасно не в нейн стил , равносилно на досадни.Но когато стана „напечено” тя ококори очи и вече беше застанала пред сухарката [Мойра] с чаша уиски с лед .

-Благодаря!

-Ка-ррр-ла

-Да,благодаря ти Карла.

-Та,Лори...какъв е планът за днес?Мислех да излезнем на шопинг, да поиграем боулинг или да отидем в мола на кино.

-Карла млъкни.И не си въобразявай , че си добре дошла тук-сега Лорейн не играеше.

-Ооо,не бъди лоша Ло.Хайде, вземи си душ , а аз ще се занимая с Г-ца Сериозност.

-Каквоооо?-Мойра изпъна гръб и застана в бойната си позиция, готова да изплюе поне десет аргумента в своя защита .

-Ех , нали си адвокатка.А всички адвокати са скучни , имат изгладени костюми , носят отропедичи обувки и ядат здравословна храна.С-к-у-к-а.Сериозни и много скучни.

-Ама ти не си била толкова глупава, колкото облеклото си.

-Че какво ми е на облеклото?Да, от разпродажба е , но пък ми стои перфектно.А и нямам дефекти ,които да прикривам с колосани ризки и поръбени четвъртити поли.

Карла се завъртя , позирайки.Това беше любимото й занимание- да позира.Въобще нямаше намерение да се занимава с тази излъскана госпожица, просто се забавляваше , докато дойде време да излязат.За да се покаже отново.Обичаше да събира погледите на лигавите сополанковции от квартала и потната страст в очите на женените , зяпащи я „тайно” от прозореца на кръчмата.Обичаше да минава близо до прозорците, да забавя ход и да движи бедрата си в меки , топли и съблазнителни движения.Винаги носеше поли.Приемаше ги като лесно облекло.А и й стояха добре.Какви крака!

Мойра изостави така бленувата глътка уиски , събра вещите си от масата и се отправи към входната врата.Лорейн изтича след нея , за да я спре , но само успя да подуши отвратеността й зад затръшнатата врата.

-Лооо-реееейн,бавиш се!-измрънка Карла с провлачения си провинциален диалект.

Лорейн се обърна,хвърли й един поглед и се скри в банята.Бе успяла да вземе мобилния си телефон , докато тичаше след Мойра по коридора.Включи го и набра номера, който знаеше на изуст.Чу познатата мелодия и зачака , вкопчила се в апарата , сякъш това беше единственото й спасение.А може би бешет точно така....”Хайде Мо,вдигни проклетия телефон,вдигни гоооо”.

-Не смей дори да ми се обесняваш- Мойра вледени слуха й.

-Мо, ти не разбираш , моля те , върни се, всичко ще ти обясня.

-Не.Имам среща и вече закъснявам.Говори.

-Как така да говоря?Сега ли?

-Ами кога?!Да, говори сега.Нали искаше да ми обясниш.Ами направи го.Имаш не повече от пет минути.

-Но Мо,не мога така ...по телефона.Не е толкова просто.Аз..аз..

-Какво ти?Какво ти Лорейн Малоун???

-Ами аз ...аз...неудобно ми е ,срамувам се.

-Ама ти наистина ли преспа с тази парцалена кукла Карла ?

-Мойрааа, говориш глупости.Как въобще си го помисли ????Не,разбира се.Божее...Не.

-Ами тогава от какво се срамуваш?Какво толкова ужасно е станало ,че си скована от срам пред най-добрата си приятелка?Кажи ми Лорейн...кажи ми.

-Ами...аз...наех я.

-Какво?Кого си наела?За какво?

-Карла.Наех Карла...за...Мо..знам ,че няма да ме разбереш...но моля те не ме съди.

-Лорейн наистина закъснявам.Спри да мърмориш неразбираеми неща и кажи каквото имаш да ми казваш.

-Наех Карла да....Ало,ало,Мойра.Шибан телефон,точно сега ли намери...мамка му!

Стъкмистика [утопия... might be ]

Като малка си мислех , че може би съществува магьосник със чучулеста , черна шапка и крива , но лъскава пръчица , който раздава знанието.Ей така завърта пръчицата си , пръска звездички или някаквии други лъщящи предметчетата , прави пътечка и изпраща знания по математика на някой друг.Сигурно става така.Не знам , мен ме подмина.

Сега съм голяма и образът на магьосника се превърна в роботизирана машинка с кодове, чипове [безжична връзка ] и може би антенки.Издава пиукащи звуци и по цели дни препрограмира главите ни.Не ми звучи толкова нерално.Поне не толкова, колкото действието на бляскавия прах от онази вълшебна пръчица.

И все пак трябва да има сила или силов обект , който да настройва лъча на знанието и да го разпределя.Да?!

Защо си задавам този въпрос ли?

Не разбирам от числа.Изпитвах ужас от часовете по математика и особено от словесните задачи [онази за пощальона ще я помня цял живот ].Може и да е смешно , но не знам цялата таблица за умножение.Да не говорим за някакви сложни сметки и прочие.Въпреки това борява с числа и огромни суми пари , без да греша фатално.Използвам логиката.

Обожавам литературата, езика , писането , четенето , размислите и всичко свързано със словесното изкуство и самото изкуство.Математиката определено не я приемам като част от изкуството с всичките й придворни дами – физика, химия и астрономия , че дори и биологията.

Не харесвам или по-скоро не разбирам точните науки , но умея да боравя с методите им : логика, анализ и прочие.

Мимето [примерно] е толкова неземно запозната с математиката , че изпадам в туш от прехласване по способностите й .Гледам тъпо и неразбиращо и се чудя защо моят мозък не ги приема тези числа така добре и по този гладък и някак вдъхновяващ начин.Тя чертае, смята , преписва прилежно уравненията на отделни редове и изписва всяко число с някакво уважение , дори почит – все действия , които на мен не са ми ясни.

И така : има хора , които разбират от точните науки и другите [като мен] , които не само че не ги разбират, но и се страхуват от тях.Има и хора , които без да са „ книжни червеи” почитат словото, разтягат локуми без проблем и речта им е гладка , почти с еднаква скорост като мисълта.Едните могат да се научат да боравят с числата , както и другите със словото.Но онези словесните герои звучат някак металическо , когато говорят за цифри или се опитват да кажат нещо само с едно точно , ясно и кратко изречение.Не им отива.Както няма да отива и на точните науки да бъдат представени като преразказ с елементи на разсъждение.

Е кой казвате ги решава тези неща?Ти тук при числата , а ти марш при романите.Това разпределение гради характери.Математиците са дисциплинирани , а горките поети [примерно] ходят с прилепена табелка „хаймани”.Едните са нобелови лауреати , а другите цял живот тракат по пишещата машина гонейки евентуален Пулицър.

И всичко това заради едните гени и онзи , който ни ги инжектира.

Далеч съм от мисълта да тръгна да разгадавам началото на света или въпросите на генетиката.

Не.

Аз съм почти сигурна ,че някъде ни произвеждат на конвейер с различни характеристики.И етикети си имаме , само дето ми се струва , че тук на Земята изпадат дефектните бройки.Да, доста утопично , но съм склонна да вярвам , че има нещо там горе , което е живо и ни се смее.

Е, аз няма да се науча да смятам по-прецизно и да боравя със сложни цифрови изрази ,ама и оня отгоре няма да спре да ми се смее.

Поредният кръговрат или моята стъкмистика [утопия ...might be] ;)

Снимка:Internet

Диалог

-Здравей.

-А, здрасти.

-Как си ?

-Бива.Пуша.

-Не те питам какво правиш , а как си.

-Ами ...пуша де.

-Абе , ти знаеш ли какво всъщност те питам ?

-Ами да .Попита ме как съм и аз отговорих , че пуша.

-Добре.

-А какво правиш?

-Пуша.

-Хм...ти май не ме чуваш.

-А, моля ,моля – чувам те чудесно.

-Аз пък нищо не съм казала.

-Е, как така нищо не си казала. И ти жена ли си ?

-Ами да.Нали ти си жена.

-Е , това  какво общо има?

-Ха-ха .Ти говориш със себе си.

-Ха-ха-ха.Че да не съм луда да си говоря сама.

-Не си говориш сама, а със себе си.

-Ти какво сега , да не искаш да ми кажеш ,че страдам от раздвоение на личността.Имам ли нужда от усмирителна ризка и миризма на хлор?

-Не.Имаш нужда да чуеш себе си.

"Лапмата светна.Събудих ли те?

А,да.Ти никога не спиш.Аз да.Но ти и аз сме различни.Говорим си , ама не се чуваме.Или аз те чувам , но забравям какво си ми казала.Не знам."

Сутринта е тежка, шумна и сива.Чух , че съм добре.

А ти говори ли със себе си ?

Снимка:Internet

Закъснях ли?!

Бяхме на разходка.Целенасочена->Глобул.Ядосаха ме.Ядът на жената минава най-лесно с покупка.Забързах към първата "сергия" -не ми хареса , това което първосигналния гняв ми посочи като евентуално "потушаване на бурята".Преминах на план Б , който винаги работи [особено що се отнася до шопинг ].Пазарът Славейков , първата маса, първи поглед ,взех я [дори не знам дали е първата] –Хорхе Букай „Нека ти разкажа”.Олекна ми!Дори за секунда си помислих , че съм способна да закупя всички книги на Букай , ей така както си бяха изтипосани пред буреносния ми поглед.Е, сдържах се![явно съм изленала у време от globul ]

Прибрахме се.Интересното беше , че все още вилнеех вътрешно.Покупката не възстанови равномерното туп-туп на пулса ми.Сладолед и книжка!Минах 60 страници без да се усетя.Спрях , защото заспах.Не , не от скука – доспа ми се.Извод : книжлето е увлекателно и определно ми разказа.Не съм я дочела , но вече си имам любима притча.

Но нe това искаш да кажа. [Лош навик : тирадични обяснения в детайли].

След като доволно си размятах новата книжка в найлонов плик [ искаше ми се да е хартиен, но не ми достигна пиперливостта , за да си я закупя от „Хеликон” ], се зачудих че май съм закъсняла с Букаевата мания.Хората подлудяха, разказваха ми впечатления , не спяха и четяха.Аз работех и четях наличното.Отказвах да си закупя творба на този тъй известен психоаналитик , покорил с езика на народа , който използва при писането си.”Че какво толкова му е прекрасното, увлекателното , и още , и още , и още на Букай?”-така се питах преди днес. :) Вече ми харесва на 50%.Не съм изчела всичко.А и заспах...

Мислейки върху това, че съм позакъсняла с вманиачаването се досетих , че то така се получи и със социалните медии , със списанията [Top Gear визирам ] , със мини-миксера, с ..не знам , още нещо , което съм "докоснала" със закъснение.Дали това ме прави назадничава личност?!Глюпости.Действам избирателно.Е , още не съм ходила да си изплакна табанчетата във фонтаните пред НДК , не съм яла суши , не съм играла голф.И кво закъснях ли?!

 

Та за притчата...

„Жабки в каймака” – Из „Нека ти разкажа”-Хорхе Букай

„ Беше по време на изпити.Бях преминал два заключителни и един текущ.Следващият ми изпит беше след седмица и имах много за учене.

-Няма да смогна- казах на Хорхе. – Излишно е да си хабя силите за тоя , дето духа.Мисля , че е най-добре да се явя, пък колкото съм научил , толкова.Така поне , ако ме скъсат , няма да се тюхкам , че съм учил цяла седмица.

- Знаеш ли приказката за двете жабки ? – попита ме Дебелия.

Имало някога две жаби, които паднали в един съд с каймак.

 Жабите тутакси разбрали , че ще потънат: нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърността на този каймак , гъст като плаващи пясъци.В началото двете жаби заритали в каймака , мъчейки се да стигнат до ръба на съда.Напразно , само шляпали намясто и потъвали Усещали , че става все по-трудно да излязат на повърността и да си поемат дъх.

 Едната от тях викнала : „Не мога повече.Няма как да изляза оттук.Не може да се плува в тази каша.Щом ще се мре, защо да удълбавам страданието.Няма смисъл да умирам , изтощена от напразни усилия”.

 И като казала това , престанала да рита с крака и тутакси потънала , буквално погълната от гъстата каша.

 Другата жаба , по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла: „Няма начин!Нищо не мога да направя , за да изляза оттук.И все пак , въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх .Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми”.

 И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно място , без да напредва нито със сантиметър.

Но скоро от това шляпане в каймака , от биенето и ритането той станал на масло.

 Изненадана , жабата скокнала , плъзнала се по него и стигнала ръба на съда.Така се върнала у дома, квакайки весело.”

Не знам защо , но след прочита на първото изречение един въпрос се „пръкна” в умната ми главица „ Е къде намериха този каймак тези жаби?”.След края на притчата установих , че самата тя като съдържание и бидейки една от поучителните брънки на сеанса на Букай , го опровергава в основната му теория , че нищо не се постига с усилия.Намерих пробив и в култoвата му  реплика  [Напъните са за ...запека].

Но какво разбирам аз , закъснялата четящя Букай ;)

И аз чета

Блог-играта за  четенето си я "откраднах" от Punkass. Благодаря ;)

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Да, но само ако чета вестник или списание.Обичам да си хапвам плодове или сладолед.Когато чета книга не ям , или по-точно "ям" от написаното и си "пийвам" коктейл от книжни емоции.Изпитвам ужас от това да видя някое петно или отпечатък от мазен пръст върху книгата.Но това е сега.Като малка редовно сядах с учебник или книга на масата.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Кафе [ако въобще пия нещо , освен гореспоменатият коктейл ]

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Не.Не драскам по книгите в никакъв случай.Че защо ми е да ги осквернявам?!Така или иначе написано вече си има!В гимназията си имах тетрадка и записвах интересни пасажи или фрази от книги.Още си я пазя , но записвам нищо в нея.Когато нещо ми направи голямо впечатление го запомням.

Q: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Никога не прегъвам книга , нито я оставям отворена.Имам усещането , че нещо ще се изсипе или нагърчи.Използвам книгоразделител.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Докато бях студентка и двете.Сега предимно художествена литература.Нещо не ми достига съзнанието да попивам факти , да ги запомням и да следя хронология [примерно].

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Да.Не оставям книжката,ако не съм прочела до край главата.Не ми е пълно.Дори и да ми се спи или да нямам време бързам да прочета до край.Не си оставям любопитството за после ;)

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Да.Правила съм го.Но после винаги започвам отново и я дочитам , колкото и трудоемка да ми се струва.Тук бих споменала следното [ шантаво е ] : не знам дали ви се е случвало , но когато чета , всъщност "чувам" гласът на разказвача и попивам "казаното".Ако не го чуя от самото начало на книгата я връщам отново на рафта, до втори или дори трети прочит.Оставяла съм книга и заради шрифта.Не харесвам дребен и сбит шрифт [напомня ми за "дебелите книги" , които се четат по принуда преди сесия ].Така се случи и със "Старирите дяволи" на Кингсли Еймис.Страхотен английски хумор , който харесвам и чета , но в случая и "разказвачът мълчеше" и шрифтът е меко казано дребен.Но ще му дойде времето и на това книжле :)

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Не.Контекстът ме въвлича в откриването на значението й.А като се замисля , не ми се е случвало да попадам на непозната дума , освен ако не е термин за нещо специално [както при фентъзито има страшно измислени думи , които няма как да знаеш , камо ли да си наясно със значението им ].

Q: Какво четеш в момента?

"Далечно царство"  на Алън Кол и Крис Бънч.Книга , която попадна при мен съвсем случайно.Нямаше какво да чета докато бях в родния си град и грабнах първата книга , която ми попадна в полезрението.Бях я оставила за известно време , но сега я дочитам.

Q: Коя е последната книга, която си купи?

Тук сигурно се очаква да напиша [последната книга на Букай] ,  но не . Обичам да си купувам стари книги от кашончетата преди пазара на Славейков.Последните , които си закупих са няколко.

"Натюрморт" - Джой Филдинг

"Черният оркестър" - Фредерик Лоран

"Парола Унтервелт" - Георги Вълков

"Мили , не бързай " - Гунар Цирулис§ "Чудото на Бригита" - Владимир Каяк

"Старите дяволи" -Кингсли Еймис

Q:От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

 По принцип обичам да чета само една книга , но ми се е случвало да чета и по 3 наведнъж.

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Тривиално.Вечер в леглото :) Обичам да чета и на плажа.

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Любимата ми книга всъщност е поредица "Мечът на истината".Но нямам предпочитания.Чета всичко.

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Да, и той е български автор.Богомил Райнов.Любимата ми негова книга е "Не ме разсмивай".Разбира се препоръчвам и поредицата "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд- но това е трудна за четене "приказка".

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Тъй като не разполагам с голяма библиотека тук , съм ги наредила по прочетени.У дома майка ми ги нарежда по жанр.

Q: Коя е последната, която прочете?

"Best friends" на Martha Moody  , в оригинал на английски.

Q: Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?

Не.Обичам да ми е тихо и спокойно.Само чуруликането на птичките ме радва или шума на морето.

Q: Препрочиташ ли книги?

Не.

Ех,свърши!Обичам да чета и го правя постоянно.Не оставам без книжка в ръка.

Тази блог-игра беше без покана , но аз ще поканя вас:

Нейзи [Фифка] , Бубка  и Nezzo

Вие сте дами :)

"Вечерница"

Скромната мечта вече я описах.

Сега е топло , запотено и тежко.Дишам на пресекулки и преди малко съм си взела душ+десерт ;)

Пих и студен чай.Не излязох на терасата.Шумно е и прашно.

Голямата ми мечта е чиста, зелена и тухлена.И тривиална, но в никакъв случай сива.

В последно време ме преследва дори в съня ми ...фиксира се , подсеща ме.

-Здравей.Аз съм отново тук.Голямата ти мечта.

Аз мълча и кимам безпомощно.

-Лека нощ.Ще ти дойда на гости.

Отново мълча и полагам глава на [поне моята] възглавница.

Мъчително е да искаш нещо толкова много , а да не намираш поне един единствен начин да тръгнеш по пътя към него.Само един.Той ще е достатъчен , защото ще е първият.Силният, изпълненият с емоционален хъс и борбен заряд.

-Добро утро.Как спа?

Не замълчавам.

-Спах добре.”У дома”.

Мечтата ми усеща натрапричвата си наглост и се прибира в предишния скътан, прашен и полу-забравен кът.Отново ще дойде и ще ми помаха.

Но аз не съм те забравила.Мисля за теб всеки ден.Изчислявам, градя, забивам пироните и дори посадих бели лалета.

Мечтая за нашия дом!

Лека нощ!У дома!

 

Снимка:Internet

Скромна, но сбъдната мечта!

Обожавам фрапе!

Пяната, вкуса , аромата , потракването на кубчетата лед  , запотените стени на чашката , сламката ...насладата!

Веднага се се сещам за Бубка!

Мечтаех за мини-миксерче още от времето , когато бях барманка на морето.Тази джаджа върши страхотии.Приложима е не само за фрапе , но и за страхотни , лятни коктейли с плодове , лед и бял ром...ммм карамелизирана черешка и малко лайм!Чудо!

Няма причина , която да ме е възпрепяствала да си купя мини-миксерче , освен че не посещавам магазини за техника [пазарувам онлайн].Описанието на стоките е идентично с това , което ще ти измънка изнемощелият и потен продавач-консултат.Само дето ще пропуснеш мириса и аромата на снощния му/й махмурлук!

Е, днес нищо не ми попречи!Вече съм горд собственик на мини-миксерче :)

Толкова дребно нещо , а носи голяма радост.Да бе , тривиално е .Но аз му се кефя!

Всъщност дилемата беше между кафемашина на Делонги и мини-миксер.Разликата в цената е цели 100 лв.Но мини-насладата победи.Обичам нес кафе много повече от обикновеното кафе , а у дома се пие предимно "бързо" кафе :)

Иначе съм ценител на всякакви видове кафе и с усмивка поставих новата си придобвка на кафения рафт.

 Разбира се , че в момента пия  черно фрапе!Дори си закупих специална чашка като компания на миксера.

Не случайно уточних , че пия черно фрапе.Има и бяло.Разликата е в това , че черното се приготвя с вода и кафява захар [може и бяла разбира се , но по-ситна] , a бялото фрапе се приготвя с мляко и задължително бяла захар.

Рецептата за фрапе е много лесна.Но самото приготвяне е тънкост.Всичко зависи от умелото разбъркване и пяната.

Та да си направим черно/бяло фрапе за утоляване на жаждата , за разхлаждане и най-важното за удоволствие и наслада , с която да дарим вкусовите си рецептори и душата:

2 лъжички нес кафе [може да се използва и разтворимо кафе, което в последно време е хит на пазара , но вкусът не е същият ]

Захар [ зависи от поносимостта ви на сладко]  - аз слагам 2 ч.л.

Вода -малко

Сместа трябва да е не повече от два пръста [ хоризонтални :D ]

Взиматe мини-миксера и го потапяте до дъното на чашата.Включвате го и започвата да разбивате с издърпващо нагоре движение.Започва да се образува пяната!Когато сметнете , че е достатъчна добавяте кубчета лед [внимателно , за да не нарушите цялостта на пяната].

Доливате с вода [  за черно фрапе]  или с мляко [ зя бяло фрапе ]. Доливането се извършва бавно и по стената на чашата , за да не смачка пяната.Бодвате сламка [  цветна или черна ].

Готово е за консумация!

[забележка: приготвя се във висока и тънка чаша , по възможност охладена и задължително суха.Поднася се върху чинийка+салфетка ]

Ето го и моето първо домашно-приготвено черно фрапе!

 Хубав и прохладен Петък на всички :)

Снимки:Lili

Защо гледам и харесвам "Листопад"

 Антикампаниите свързани с турските сериали не са ми по вкуса. И не само , защото следя един от тях от самото начало.Историческата фактология не ми се връзва с това , че комшиите ни са успели да създадат добри и високорейтингови продукции.Едва ли реакцията щеше да е същата, ако филмът беше с американски произход .Всички ефирни и кабелни телевизии „удариха кьоравото” с излъчването на сериали от турски произход.Хубавото и доходосното за тях е , че са увеличили възрастовата граница на потребителите, които превключват в точно определен час на точно определен канал, за да гледат сериал.Гледането на сериали е заклеймено като занимание на възрастните дами и майките.Точно тази хипотеза е наложила крайните и негативни отношения спрямо съдържанието на самите сериали.Да, има сериали [изаурови сапунки] , които не биха заковали цели семейства пред телевизора.Но е факт , че „Перла” и „Листопад” счупиха всички очаквания за рейнтинг.

Извън статистиката и цифровото значение на сериалите те са едни истински истории ,спечелили награди , изградили се като стойностни продукции и оставили трайни следи в аудиторията.

Какво ни показва „Листопад”?

Гледайки този сериал човек опознава сходните навици и традиции на два народа ,опорочени от историята да бъдат врагове.Не , не  съм привърженик на реакциите „фесове” и прочие епитети използвани за турците.Гледам от страната на обикновен човек , намиращ ценни изводи и идеи в този сериал.Грабна ме от първата серия.

Ще прозвучи като изтъркано клише, но малките неща като:

-събирането на цялото семейство около масата ;

-уважението и йерархията в семейството;

-искреността в отношенията между хората ;

-злобата и хитринките;

-баницата и баклавата ;

-съседите;

-градината;

-празниците;

-мъката;

...са тези , които ми се иска да ги има във всяко едно българско семейство .

Разбира се намирам някои типични турски привички и навици [представени в сериала] са отминали като традиция ,но не са измислени.Минало им е времето и нямат релано приложение в съвременния живот.

Всичко останало ми говори за истинските неща от живота,усещанията за цялост , взаимопомощта и най-важното : идеята за семейството като институция.Идея , която отказваме да приемем или прескачаме , защото такива отношения вече на са модерни.Но съм сигурна ,че всеки един човек би искал да има семейство , на което да разчита , да обича и да дава любов ,уважение и подкрепа.

Когато гледам сериала ми се иска да съм там , да се разходя покрай Босфора , да ям кюфтета на  брега , да пия чай и да ми е уютно  , когато се прибирам у дома.И сега ми е добре , имам страхотно семейство.Но всичко околно , което опорочава чистотата  на човешките отношения разкъсва красотата на това изживяване.

Някой би казал ,че съм се „вкарала във филм”.Е, нали това е замисълът на всеки един филм –да се почувстваш част от него , да намериш себе си в някой от героите , да извлечеш полезното и да съприживееш емоциите. 

Харесвам и музиката към филма,въздействаща е и е подбрана много точно спрямо моментите,в които звучи.

Точно в 20:00 часа тази вечер ще гледам „Листопад” и не се срамувам от това.

Пожелавам хубава вечер на всички :)

Бели мисли

Защо бяло?

Казвала съм и преди , че не харесвам белия цвят , но за точно определени неща , които според мен обезличава с присъствието си.

В последно време дзяпам много сайтове за темплейти и някак неумишлено се насочвам към белите,изчистените и прегледните.Това ми навява пожълтели спомени по отминалите училищни дни.Обичах да имам бели тетрадки , с бяла подвързия и не харесвах квадратчетата-ама въобще.Почеркът ми беше подреден ,но буквите като че ли всеки път изскачаха извън квадратчетата или някое непослушно ченгелче бягаше на предния/следващия ред.Така ми се губеше подредеността на изписаното и се ядосвах.За това исках само тетрадки с редове , по възможност голям формат и дебела подвързия –без спирали.

После всичкото това и онова писане се премести на бялото поле в word.

Тук е по-лесно и много по-прегледно.Радва ме!

Та така и с блоговете.Започнах с черен цвят ,преминах през сив и зелен и мирясах на бялото :P

„Белият лист” не е само клише в случая.На бял фон изписаното е като заковано,избродирано,релефно ако щете.Вижда се и е лесно за окото да проследи мисълта дори и между редовете.Лично аз не харесвам черно поле за писане-вреди на очите и прелива написаното-но въпреки това всеки има право на избор.Но чета „черни” блогове.

Не харесвам и шаренийките като декорация ( зависи от написаното и тематиката) ,но бялото си остава бяло.

Странното е ,че още от малка пишех по-добре и по-равно на абсолютно бял лист (без никави редове или квадртачета) и още го правя.Никога не ми е харесвало рамкирането на каквото и да било.Това се отнася и за писането.И тъй като определено съм тотално отдадена на писането и четенето , не харесвам и не разбирам от математика и хич "не се обичаме" с цифрите.Но обичах геометрията,заради чертането на белия лист.

Сега правя скици на ръка и чертая по-правилно ,отколкото ако използвам линийка.Дори късам по-лесно с начина на прегъване отколкото да режа с ножица.

Бяло поле ,без рамки и красиви думи.Тук добавям капка любов,кафе и цигара [музика] .

Случва се музата ми да е бяла ,тогава не пиша.

Кофеинов глад

Странно.Допи ми се еспресо с каймак и две лъжички захар.

Не знам дали е показателно , но начинът на консумиране на кафе през годините определено показва някакъв вид градация/развитие на живота и навиците ни.

Не си спомням как и кога пропих кафе.Беше в гимназията , когато си брояхме стотинките за дълго кафе в ‘Марчела’-та.Беше в онези високи , дебели , керамични чаши и опредено нямаше каймак.Пиехме по няколко , та да седим по-дълго време в кафенето.

У дома си правех кафе на джазве.Беше никакво /нямам спомен от удолствие-вкусово/.Но си спомняма доста ‘електрически’ преживявания с бързоварчето.Кафето не го пропусках никога като съставка, но водата – да.Е, случва се.

После пиех кафе от машина,води се еспресо , но всъщност е блудкава течност с изкуствено постигнат каймак , който спада при разбъркването.А и вкусът му беше наполовина добър , заради пластмасовата чашка.

Нес кафе пропих в Букурещ , по време на служебни командировки.Нямаше време за джезвета , кани и прочие.Бързо , лесно и вкусно . И така много години.Отказах турското кафе съвсем , еспресо рядко вкусвах.

Около 10 години пиех чисто кафе , без захар, без сметана- почти студено.Не обичам топло кафе.

Скоро ми се наложи да намаля „дозите” кофеин , или да ги подсладя.Избрах втория вариант.Сега пия 3 в 1 (не ми харесва) , пия го и топло.

Каква промяна само.Безгрижното училищно кафене, забързаният живот в офиса,здравето,все по-дългият работен ден,пътуванията ,натоварването.Кафето минава през всичките ни периоди и си остава там.

Но днес ми се пие силна лаваца , с две лъжички захар и с каймак.В средна чашка с чаша вода и лимон.

Хм , дали и пиенето на кафе не е един безкраен кръговрат?!

Млади спомени

Припомних си какви щуротии сме сътворявали с момичетата.Бяхме всички , заедно , на едно място.Всяка знаеше какво прави другата и къде е.Усещахме се.Бяхме неразделни.И то без да си го обещаваме.Споделяхме всичко.Карахме се.Дори сме се били.После просто отивахме на кафе и оплювахме всички в квартала докато ни мине глуповатия инатлък.Играехме белот по 10 часа на ден и пиехме кола с течна сметана.Ходехме на бар по 12 момичета в комплект.Пиехме,псувахме и бяхме дами ;)

Защо използвам социални медии

Откликвам [макар и с голямо закъснение]  на поканата на Бубето  и Силви за блог-играта 'Защо използвам социални медии'.

Аз и социалните медии.Чудесна комбинация, в случай че питате публиката.Що се отнася до мен самата – не ги понасям!Имам клаустрофобия....не знам дали се вижда смисъла, но дори и на най-голямото и просторно място е лесно да усетиш , че ти е тясно.

Социалните медии са сборно място за хора , които споделят.Мисли , картинки, снимки , видео ,статуси.Напомнят ми за добрия стар форум, където няма да се откажа да пиша, защото навикът е приятен и не е задължаващ.

Не използвах никакви социални медии до преди 6 месеца ( грубо казано) . Не ги използвах за лични нужди.Запознах се с всички социални клик-статус-мании чрез работата ми като freelance editor.Припомням си какво кликане и създаване на акаунти беше ...популяризация.[г-л-у-п-о-с-т-и].

Не съм се замисляла кой е открил този вид общуване , но ми е някак твърде масово .И все пак към дадения момент използвам facebook [споделянето на снимки ме „спечели” , както и съучениците ми ] , ТБЛ – агрегатора за блогове [обичам да чета и блогвам] и до тук с моята социализация.

Да , имам ферма [смея си се] , в която копаех!Ново място , интересно – мда , оправдавам се –а не виждам смисъл в това.Сега само кликам умело на бутон ‘игнорирай’-да ме извиняват всички , които ми изпращат подаръчета, розички , усмивки , сърчица и фермерски пособия.Аз харесвам това повече:

Не искам да чувам за твитер,линд [нещо си ],техно(к)рати,микс,диг,стамбЪл бл-бля.Не ми допада този начин на групиране по заглавие и статус.Харесвам обаче възможността за създаване на страница във фейсбук.

Като цяло приемам всички социални мрежи като бит пазар на емоции ,шаренко и още толкова проснато пране.И все пак можеш да намериш нещо за себе си , стига да го търсиш.Понякога имам настроение и обичам да „пия” виртуално кафе с приятелите си във фейсбук , друх път просто сядам с чаша капучино на лаптопа и се завирам в кулинарните блогове.

Асоциална не съм.Но чак пък да твитвам-Не.

[Блог –до-блог-до –блога-пак-блог]

:)