Някъде в Англия. Вали. С вода.

През изминалата седмица успях да достигна личната си граница на търпимост. Дълго време се опитвах да постигна цел , която сама знаех че е много висока за мен.Много трудно се отказвам и признавам поражение, защото съм научена да се боря и да се трудя за победите. Много дълго време се поставях в ситуации в професионален план, които доказваха качествата ми , доказваха на мен самата , че мога да се развивам , да постигам , да се изкача по стълбата.Учих се на търпение .Учих се да на чужди протоколи и прилагах наученото много успешно.Въвлякох всичко , което мога да дам. Видяното и резултатът са лично удовлетворение , но недостатъчно.Погледах през годините и видях себе си на същото място, на различно бюро.Не съжалих за всичко научено. За създанената култура на работа , за контактите и хората, които разпознаха потенциала в начина ми на работа.

Всичко звучи леко напудрено нали?!Работата си е работа. Всеки ден по график , на бюрото се клатят два чифта високи токчета и десет лакирани нокти щракат безсмислени текстове за английски лири на час. Така виждат хората моята работа. 

Трудно се комуникира в такава среда.Смених я.За да успея да превъзмогна догмата на стереотипите и да успея по начина , по който аз съм планирала и съм работила за което. 

Винаги се намира един шеф.Там е и границата в развитието. Преминеш ли линията на "царя дава, пъдаря не дава' си готов, прясно и неминуемо успял.

Шефовете тук са като всички останли . Няма разлика в стремежа да свършен обем от работа за сметка на този, които стои извънредно с офиса да трупа точки пред началството и винаги си остава там. Няма разлика в отношението и изкривената любезност .Отново въпрос на обем свършена работа. Дори и да надскачаш собсвените си възможности, да рискуваш личното си пространство , за да успееш да се докажеш професиоално - пак е същото. И винаги се намират няколко 'бекита' , които да те довършат.Хубавото си остава натрупания опит и познанствата в сфера , която е спесифична и пазара на работна ръка е високо квалифициран. Мотивацията остава.Разбираш , че не си блъскал напразно и все пак ( независимо от положителната нагласа) ти се иска да си вземеш дарц с лицата на шефа + бекитата. Тези моменти не се избягват. Не са негативи , а реалност . 

Границата ми на търпимост се изпари.Миналата седмица. В началото на 5-тата година. 

Взех мерки , предприех действия, рискувах. Хората ми показаха, че без да ме познават  и благодарение на целия ми труд , този момент си е заслужавал. 

2-та чифта токчета , 10-те лакирани нокътя , изправения перчем и моята усмивка. На друго бюро, с друг изглед, с желание за развитие , с шеф.

Някъде в Англия.Студено е . С нови сили. Хубава и успешна седмица!

Ден от 2017-та

2017 
Някъде в Англия. Студено. Петък с капучино и писане.

Поредица от случки ме накара да се замисля за енергията, усилията и прочие ресурси , които човек пропилява , за да установи своята житейска истина. А тя , като толкова много други , е проста. Пилеем време в спорове, негативности и още толкова много излишности. Не е трудно да се живее, но ние успяваме да постигнем степен на трудност, което 1% използваем мозъчен материал , класифицира като непоносимо , гадно и прочие . Излишно. 

Не е никак трудно да положиш усилия да бъдеш добър , честен и работлив. Изчела съм доста статии от видa мотивация, по-добър начин на живот и прочие .В началото си мислех , че снимките със сладки бебчета , цветенца и пеперудки , които са начало на деня в социалните мрежи , са досадни , преповдигнати , лигави. Не са. Защото зад тази картинка има човек , който е натиснал бутона Публикувай с ясната мисъл, че този образ , цвете , небе му харесва, носи му усещане за хубавини и усмивки. Няма нищо по-хубаво от реалността, усещанията и моментът, в който игнорираш външните влияния и започнеш да си важният , да постъпваш според своите важности , да бъде на преден план за себе си и да успяваш да създаваш щастие .

Винаги се появява момент, в който прекомерната доза шарено и розаво е в границите на "не ми е ден" , "аре стига лиготии" и подобни себеотрицателни фрази , на иначе красивия ни Български език.Реално тези дни са наш избор. 

Събуждам се и ми предстои почивен Петък , за който колегите ми завиждат. Завистта или по-скоро "ох , и аз искам" е излишна.Притеснявам се . Вдишвам студения въздух , правя снимка (защото аз искам да снимам постоянно) , качвам се в колата и съм сигурна , че всичко ще е наред.Дори и да се е объркало в последствие , винаги има живо същество или енергия  да насърчи онзи 1% мозъчна дейност да работи на позитвна вълна.

Оперативка в офиса - лекция за 2017 . Stay Positive. Бях в настроение , чието влияние не харесвам и идеята с позитивността ми се стори толкова смешна. Почувствах се дори обидена, че в момент на уж стрес ( има толкова по-важни неща от работата),  колегите ми се смеят. Смяната на мнения е очевидна, четейки този пост. 

Върнах се към четенето.Правенето на смисъл и хубавините. Купих 17" инча телевизор втора употреба.Започнах да се храня и мисля здравословно . Чета статии и осъзнавам , че не съм разбирала тялото и душата като едно. Започвам фитнес в Понеделник.Искам да се чувствам човек.Да променя залинялостта на това мрънкащо ежедневие.Да рискувам да сбъдна няколко мечти , не е трудно.Ще работя. Няма да се отказвам. Не бива да се оставяме на вълната работа-вкъщи-работа-вкъщи .Не се оставяхме преди , когато не виняхме политика, хора, всичко за това как живеем,Комунистическите лозунги в крайна сметка си ги бива.Искам и ще имам хоби - калиграфия.Писането не е само за четене.

Ще се моля за важните неща. Ще се усмихвам , за да не забравя. Ще се будя с усмивка и ще благодаря на Бог за този ден. Ще бъде добра.Ще бъда.