12.12.22

Грижа

Стоим си двете, с елхата.В тъмното.До тук добре.Аз пия чай и ям сутрешен мъфин.За хората, които ме познават, първото изобщо няма да им направи впечатление.Сама, елха, лампички.Нормално!
Аз и чай...тук вече може и да има няколко вдигнати вежди😳
Ами то и на мен ми е странно, ама на, пия чай.Праскова и портокал за имунитет (така пише)!Не е лош.
За тези, които още по-добре ме познават, веждите тук са две, барабар с нарисуваните.
Странна работа е тоя чай ....
Вярно е.
Вярно е и че се променяме, наместваме, разместваме и натаманяваме.Има хиляди клишета за тоя чай.
Не е от чая обаче мили ми смехурко.
Аз даже й си го купих напълно умишлено.Странно е , но е това което ми дава минути спокойствие, тишина , разговор с елхата , бръмбарите в строй.
Изморена съм от не странности , и хоп чай!
Няма да е редно да не е в цвят, щото нали....
Топъл, тръпчив, в цвят и любима чаша.
Достатъчен.
Грижете се за себе си и ако пиенето на чай е нужната 5 минутка, нека!
Здрави да сме ❤️🍀

7.12.22

22:26

Много ме бива да не ми се спи.Пълнолуния ме морят, бръмбарите танцуват, вълнения и страхове се разхождат свободно, тялото не иска да стои мирно....🙈
Много ме бива да подържам нежеланието за заспиване и да си измислям задачки-закачки🤷‍♀️
Днес ми беше един размествателен ден.План програмата беше замислена със съвсем различна цел , тематика и бля-бля по 100...Та така де, поразмествах, поработвах, понаготвих , поиграх ...да поспа?! 
Успях и елфът да го измисля и в един момент закъсах откъм задачки😕
Тук винаги си е моят остров.Няма да ме приспи, няма да ме обвини в натрапничество, няма да ми е неловко в обясненията.И между всичките тези "няма" , няма да спя пак изплува.
Май съм се наспала ....което не е невъзможно всъщност.Има си физика, химия, биология да дават дефиниции, но аз нали съм спец по логика, считам за разумна диагноза : прЕспан.
Скоро ме посъветваха да се отпусна и да се наслаждавам на новостта, свикването и аз , ами аз така не мога бе?!Relax ...ама после не мога да спя!!!
Още много мога да ги редя , мрънкам и добавям , ама положението на острова си остава неспящо, с много излишна енергия и 3 дни пълна луна ...шЪ му сЪ ни види 'начи🙈
Здрави да сме, все ще преброим овцете 😃🍀❤️

20.9.22

седмична мотивация


Ставам една такава усмихната, предразположена към приятности.Есен е , мирише на тиква, мокра трева и капчици роса галят прозорците.Слънцето гъделичка заспалата ми наивност.
Понякога е по-добре да се самозаблудиш , да сложиш тия розови цайси и да ти е едно такова лежерно, спокойно....
20 минути от гореописаното...
Винаги има после и стандартния сценарий те "удря с правата лопата"
Пиша този пост в един шокиращо натъпкан влак, подпряна на нещо си и невярваща ...
Не съм се сблъсквала с толкова народ, дори и преди пандемията, или нямам спомени за такова натъпкване.
Разбира се, че хората не са ми виновни за натъпканото усещане...ама байгън.
Следващата спирка, слизат няколко, качват се още толкова,че и повече.
Преди време си бях казала с прекалена доза наивност, че никога, ама никога няма да живея в този град....глупава.
Тази сутрин наивността е изместена от мотивация.Да не се качвам на точно този влак.Вече мога да избирам Свобода.
Не необходимо да си причиняваме случки, които можем да избегнем и които не ни носят нищо освен усещането за неописуема тясност, нежалано присъствие, натъпкваност, зависимост и все едни такива стягащи гърлото нерадости.
Мотивацията ми помага да стоя изправена, поклащайки се в един претъпкан влак, 7:36 to London Waterloo.

Поуката мили мои ...винаги имаш избор и когато си готов да смениш посоката, не се качвай на този влак, защото се чувстваш длъжен.Слизай, сменяй и продължавай.

Вечерно след нормално претъпкан влак , мотивацията си стои и една студена бира й прави компания 😀