9.12.08

Среща с манджата!




Да,манджата!Това едно от стомахо-чревните задоволства на сънародниците ни.Без време ,без час ,но задължително с привкус на чревоугодничество и миризмата на училищния стол от време оно.Да-точно онази миризма,от която като деца ни се пълнеха устата със слюнка,която преглъщахме с мисълта,че мама или лелката в стола днес са били в настроение.Голямо лапане пада в нашата държава!А тя манджата -дали е само и чисто наше си творение?!Не се знае-няма дефиниция за този готварски ,слюнкоотделящ термин!Има синоними,но те са международно-известни.Е след като няма ,можем и ние самите да дадем такова.Аз вече го направих!Но понякога това чудо на кулинарията няма нужда и да придобива форма-то се усеща-мирише!
Пиша всичко това само в една връзка-трамвайна случка 2 (след нафталинката).Седя си мирно и кротко и си се возя (културен пътник уе-даже с карта-фук) и на Пиротска (там обикновено по стъпбите зачукват бастунчета ,задава се смесена и непоносима миризма и дори се случва да усетиш как колелцето на някоя пазарска,бабина количка минава някак неусетно през крака ти!) се задава една заушена в плетената си шапка старица,свила бръчките си в шепата на опърпания си шал и носеща със себе си МАНДЖАТА!Е,няма такава миризма на запържен с червен пипер лук,къкрещи в старо олио и на бавен огън домати с незнайни подправки,най-често стрита чубрица или джоджен.Тежка миризма-дори в училищния или студентския стол не е толкова упойваща и въздействаща повдигащо на организма!Чак се ударих в прозореца в желанието си носа ми да избегне този вулкан бълващ тежка миризма.Но тя се настани точно до мен-нямаше къде да се обърна дори.Навря миризмата си в мен и си се сгуши в опърпаното като проскубана котка палтенце!Това не беше бабата,а манждата в нея!Вдишвайки на малки глътки се надяваш да прецедиш въздуха и да си вземеш от чистия (доколкото е такъв в трамвая) и си представяш бабичката наведена над старата си печка "Раховец" ,бъркаща доволно манджата с дървена лъжица!Туп-капачето и нека къкри.Бабето сигурно е било доволно,че е подготвила рано-рано манджата за обяд и има време да разнесе новината за това в трамвая и да се наслади на Женския пазар!Точно това зловонно бабе от трамвая тази сутрин ми се видя мила женица,нищо че пръскаше опусумски миризми.Но има някои ,които ти се струва че нарочно са се напоили с манджев сос ,за да смърдят.Е те хората правят кръг около тях ,за да се опитат да избягат от чудовището за носа им.Ето ти място в трамвая и никой няма да ти диша във врата,защото ти така смърдиш,че другите вече усещат и съставките на сутрешната манджа!

5.12.08

Кампания

В тазгодишната надпревара за Сграда на Годината 2008 участва и Парк Мол Стара Загора.
Един от проектите на Marazzi ,с който много се гордеем.
Нека подкрепим тази капмания и да се надяваме да спечелим :)


web page: ввв дот buildingoftheyear дот ком

Успех!

Нафталинката

Събудих се сама ,в 8.25.Крива.Всичките ми сетива наострени като бойни копия ,готови да пронижат всеки доближил се.Пих кафе,даже две-пуших,гледах сутрешния блок.Всичко машинално и без грам интерес.Докривя ми от отношението по телефона-много ми се изкриви всичко.Облякох се,марш към работния процес.Наближавам спирката на трамвая и срещу мен се задава кучкарка с 6 песа.Изпитвам ужас от кучета.Намалям и се чудя какво ли ще стане,ако някой от уличната порода псета ми скочи.Двоумя се между вариантът да го одуша с голи ръце или да крещя неистово от страх.Кучкарката свива в дясната пряка,аз минавам с облекчение надолу.Спирката в разкопан вид,многосгание и неработеща машина за минутите до идване на трамвая.Преживява се.Отразих го като факт.Преживях да изчакам и двамата пенсионери,които изкачваха трите стъпала на трамвая като видни планинари ,Витоша.Набутах се в навалицата и успях да се домогна до мястото срещу отворения (Слава Богу) прозорец.Слънчевите очила ме опазиха от гадното слънце,което убива уморения ми поглед.Но миризмата....тя не се преживява.Стоях си кротко.Усетих че някой се блъска -нормално.Направих място без да виждам кой минава зад мен.Туловището изплу пред мен,разперило величествено костеливите си ръце.Възрастна дама с мирис на нафталин.Disgusting!Де да беше само нафталина.Подвижната миризма против молци имаше прическа стил станах-тръгнах-нямам гребен.Бели коси,по върховете остатък от червена кана.Измежду бръчките и острия поглед се мъдри червило с цвят на керемида и изписани с някога бил черен молив.Лилаво шалче и светло лилава лачена чанта.Ощърбани ръкавици вероятно изхвърлени от внучката или някоя по-млада съседка.Миризмата не се понася.Усещам,че радостта ми от отворения прозорец ме възпира да се преместя.Вдишвам нафталиново-нафтения въздух и се замислям дали Нафталинката е в мисия.Неминуемо.Качила се от средната врата мисията е активирана.Бавно пробиване на път до предната част на трамвая и така привлекателните предни местенца до парното.Пречка-има хора,които не помръдват.Спира се и всява респект.Приплъзва лапа до пилона и се лепва над главата на жена на средна възраст,която видиш ли си е позволила да заеме полагащото й се място.Пристъпва нервно от крак на крак.Върти глава и в другата посока-наблюдава за освобождаване на терена.Трамваят скрибуца ,намаля и спира на следващата спирка.Бабето ме бута рязко,забелязала надигащата се жена.Бавно се настанява на "трона" си ,скръства ръце,повдига глава и морковените коси се помръдват за малко от спластеността си,свива керемидените си устни в кокош хилеж-Успя.Миризмата става непоносима.Хората качили се от първата и средна врата сбърчват нос.От ляво кисела тинейджърка се маца с фон-дьо-тен и се пъчи с брошката си-лъскава,розова пеперуда-незнайно защо закачена на ластика на суетчера й.Намазва муцуната си с поредния пласт грим и кокетничи уж само пред огледалото.Хвърлям й презрителен поглед през очилата и си казвам на ум "Е окей,видехме те-ама гледката не струва".Нафталинката не помръдва и като че ли изпада в летаргия от постигнатия успех.Трамваят продължава да си скрибуца по релсите,слънцето бие в очите ми,а миризмата продължава да ме упойва и да навлиза в ноздрите ми с всичка сила.Едвам издържам до моята спирка и бързо слизам,за да поема чист въздух.Нафталинката продължава пътя си като победител!


®all rights reserved