Направих си експеримент.Отворих "11 минути " на Пауло Коелю на произволна страница.Прочетох това:
"Из дневника на Мария, една вечер, в която тя бе загубила смелостта да излиза, да живее, да продължава да чака те¬лефонното обаждане, което така и не идваше:
Днес минах край един увеселителен парк. И тъй като не мога да си позволя да харча пари на вятъ¬ра, реших, че е по-добре да наблюдавам хората. Дълго стоях пред скоростното влакче: установих, че повечето от хората, които се качват, търсят емоции, но когато влакчето тръгне, те примират от страх и молят да бъде спряноКакво искат всъщност? След като са избрали приключението, защо не са готови да стигнат до края? Или смятат, че ще е no-разумно да избег¬нат тези стръмни качвания и слизания и да прека¬рат цялото време на въртележката, обикаляйки на място?В момента съм много самотна, за да мисля за любов, но трябва да повярвам, че това ще преми¬не, че ще успея да си намеря работа, нали съм тук, защото самата аз избрах този път. Скоростното влакче е като моя живот, а животът по принцип е смела, увличаща игра, да живееш означава да се спускаш с парашут, да рискуваш, да падаш и отно¬во да ставаш, да си като алпинистите, да искаш да се изкачиш на върха вътре в себе си и да си не¬удовлетворена и разтревожена, когато не успя¬ваш.Не ми е лесно да съм далеч от семейството си и от езика, на който мога да изразявам всичките си емоции и чувства, но от днес нататък, когато съм потисната, ще си спомням за този увеселите¬лен парк. Ако заспя и изведнъж се събудя на някое скоростно влакче, какво ли ще почувствам?Е, добре, най-напред ще изпитам чувството, че съм в затвор, ще се изплаша от завоите, ще ми се повръща и ще поискам да сляза. Но ако повярвам, че релсите са моят път, че Бог управлява влакче¬то, то тогава кошмарът ще се превърне във въоду¬шевление. Та нали скоростното влакче е точно то¬ва, сигурна играчка, на която мога да се доверя и която ще стигне до края, но по време на пътуване¬то ще съм длъжна да гледам околния пейзаж и да крещя от възбуда."
Пасва си идеално на днешното ми измито от дъжда настроение.Ще изчета цялата книга,както и още много.И самата книга, четенето , възприемането - това е емоция.Мисля си защо хората търсят емоции, а не им се наслаждават?
