Книжка

След хойкането по книжния пазар,се сдобих с няколко бижута,които много ме усмихнаха и напълниха библиотечката ми със стойностни четива.Една от книгите ,за която платих 3 лв,въпреки че е издание 2009,дори с целуфанче-сякъш пренебрегвах.Грешка!Захванах я на избирателния прнцип онче-бонче,а и без книга не мога да заспя!На първо четене "изядох" 190 страници от общо 351!Факт.Книгата се чете много бързо,не изисква да се тормозиш в разгадаване на авторските намерения и съждения,но и никак не е лека.Харесвам книги със средеш шрифт,не е необходимо да се зверя.

Заглавието е избождащо и цялостно!Резюмето ни въвежда в случая и сякъш ни казва всичко.Не,има и още.

"Натюрморт"-Джой Филдинг

Повествованието е от интересно по-интересно.Случката е съвсем човешка и случваща се.Идеята обаче-всеки си взима такава,от където поиска.Изводи много.

Но най-голямо впечталение ми направи следното:

Е,до сега не бях попадала на книга с толкова много въпроси.Ужасно много.В началото дори погледнах скептично,защото купчина от риторични въпроси,предполага и отгвори.Тц.Не е нужно.Прочетох я,хареса ми-препоръчвам я.

Моят извод беше ,че колебанието човешко има неизмерими параметри и че късметът определено не е опорна точка за съществуване.Всички тези въпроси,изписани по страниците не са никак случайни (мое мнение) .Ежедневни -да.Търсещи-не.Напомнящи-определено!

Не е много трудно да пресъздадеш една трагедия и да разчоплиш 5 характера,но е доста трудно да виждаш всичко ,или нищо.А да си страничен наблюдател на собствения си жовот си е изкуство.

1 second

Никога не съм се замисляла колко време отделяме за действията си ,онези малките.Да издишаме,да преглътнем,да погледнем встрани,да усетим и още милиони малко стъпчици,които ни водят към лелеяното съвършенство.Днес обаче се замислих,преборих...

Необходима ни е 1 секунда:

За да кажем 'Благодаря'

За да се усмихнем

За да направим стъпка напред

За да затворим очи

За да погледнем напред

За да се замислим

За да вдишаме живот

За да закъснеем

За да пропуснем

За да излъжем

За да повярваме

За да се роди нова мечта

За да сгрешим

За да променим

За да видим изгрева

За да сънуваме

За да си пожелаем

За да живеем...

И още толкова много ,все емоции,все допълнения към нещо голямо,все наши лични мигове,все неща ,за които не ни остава време,все секунди ,които не сме дооценили.Толкова малка,наглед незначима е тази една секунда.Но не бива да я пропускаме-тя ще ни подмине-за 1 секунда!
Постоянно се гърчим в липсата на време,стенем от тик-такането на часовника,следим секундите..забравяме тази важна 1 секунда,в която на милиони места,с милиони хора,с милиони души ,с милино очи се случва нещо важно,голямо и значимо.Запомнящо се!Понякога е последната секунда,но пак е една.Колко лесно е да я стъпчем и да я умножим по хилядите си други занимания.Да сме заети за нея.Дори и да не я считаме за време.А тя е.Хубава е.Мъничка,носеща голяма отговорност на плещите си.

Аз ще използвам пълноцено всяка 1 секунда.А вие?

И не, нямате 60 секунди, а само 1!

Желая ви топла и значима нощ :)

Разпиляно с усмивка...

По-лесно е да се нацупя,да изглеждам ужасно и да си личи,че нещо измъчва вътрешния ми свят.

По-лесно е да намокря бузи и да вкуся солеността на проблема.

По-лесно е да измрънкам на приятел какви грижи ми тровят деня.

По-лесно е да се обърна към близки за помощ.

По-лесно е да вярвам,че всичко щее наред,дори и да бездействам.

По-лесно е да щракна с пръст и да предам тягостното настроение на някой уличен стълб.

По-лесно е да изпсувам и да се опитам да изхвърля негатива,като вече джвакана дъвка,на която и е изчезнала сладостта.

Да,ама не.Не обичам да ми е лесно ,дори ми е неприятно.Всичко получено на тепсия не ми е приятно,дори е нежелано.Изглежда ми като студена порция от онова,което въобще не обичам да дегустирам.И да, има смисъл в това да се справиш с какъвто и да е проблем.Едно,че ти се закача поредната обеца на ухото,друго че няма да има същата,защото проблемите си приличат ,но никога не се повтарят.Тази ще ми е зелена с рубин –защото не харесвам комбинацията от зелено и червено.И за да не се наложи пак да се окича с нея,ще съзерцавам предишната и ще наказвам нехаресването си със стремеж към синьо и жълто.Сега се замислих какъв ли цвят има тъгата?Не знам.Но едва ли е безцветна.

Не ми е тъжно,мъчно или прочие.Тежко ми е.Усещам всичките си проблеми ,проблемчета и негативчета да ми тежат като дебело,родопско одеало.Зима е и ще си стои още малко,а на пролет ще го изтупам и ще го гледам пренебрежително всеки път като добавям по нещо тежко и зимно в онзи шкаф.Шкафът не опита.Да бе има и такъв.При други може и да е кошче,чекмедже...дааа..може и голям сандък с вериги.Обаче мен не ме е срам ,че си имам проблеми,които ме тормозят и ме открояват като нормален човек и затова си имам шкаф с опит.Отворено приложение.Ще трупам!

Но и този път ще посрещана проблема с усмивка.И това ще мине....

Успешен ден си пожелавам ,че и на вас :)

Стъпка напред

2010 г. дойде!Ще дойде и 2011 г. -живот и здраве!

Противник съм на равносметките,защото според мен връщането назад и пресмятането на собствената парабола е стъпка назад.Не е нужно да се философства над вече случили се емоции,лошотии ,усмивки и прочие моменти от изминалата година.По-удачно е да си кажем:Доволен/на съм!Време е за още една ,дори по-успешна година.И така ,с рогата напред.Годината ми започна активно,усмихнато,с гости,емоции -точно каквато съм си я представяла минута преди да настъпи.Пожелах си да сме живи и здрави,за да постигнем целите и да видим мечтите си на небосвода на реалността.Обещах си да се усмихвам повече,да се отнасям още по-позитивно към всичко сиво и да оцветявам дните си със спокойствие,любов и удовлетворение.Пожелавам го и на вас.

От малка съм на мнение,че всяка нова година трябва да се предначертае с нещо ново,за да ни върви.Спазвам това си самоправило.И тази година започнах с нещо ново.

С нови "дрехи" за двата ми блога.

И разбира се с така чаканият (от мен) момент да се захвана с проект,чието начало дадохме днес.Гордея се с колегите и им Благодаря.

Ние снимаме ми дава надежда,че винаги можеш да погледнеш навън и да видиш невидимото.Можеш да разчиташ на истинските хора,които са около теб.Можеш да споделяш ,без да ти задават въпроси и да те критуват.Можеш да бъдеш себе си.Благодаря!

Проектът е отворен за всички Вас,които намирате нещо свое в една снимка,момент,информация,детайл.Заповядайте!