Start!

10:48,Петък.Точка.Край.Работната седмица я избутах.Свърши се!Хъх...уморих се!

Старт.Нека почивката започне сега!/мислех си,че скоро дори няма да си го помисля,а то взе ,че се случи :P /

Ще спя,ще се смея,ще типам по пижама и разчорлена коса,ще пия кафе в леглото,ще пътувам,ще обичам,ще снимам,ще се наслаждавам,ще усещам,ще запомням,ще дишам.И още ,и още,и още.Извън София!

Приятен Уикенд на всички! :)

Хората смърдим!

Хората миришат.Времето в тях мирише.Цветовете,начинът на живот,душата дори.
В буквален и в преносен смисъл-смърдим.
Това е ужасно тъжно,мръсно и леко гнусно.Не знам дали ще дoйде момент,в който да се подушим сами и да ни хареса.Аромат на момина сълза,роза,ягода,на чистота и ефирност-къде?Искам да ми замирише,да подуша...няма!
Виждам ги,подушвам ги и те мен.Стигнахме до там ,че да се душим-животинско е.
Как миришат ли?Тази вечер ми миришеше на примиреност,носталгия,изгубено детство,заминал нейде слънчев взор,на тъга!Всички ли са такива,еднакви-да.И аз така.Когато ми е тъжно мириша на сълзи,кисело,грозно дори.Как мирише грозното...трябва да питаме децата.Те миришат на живот.Но са малко,а ние не ги ценим достатъчно и пак смърдим на нечовешко.
Дори не уважаме миризмата на приятелите си.Защо?Вярно,чужда е ,но трябва да я споделим.А всеки бяга от асоциацията с миризма->тя не винаги е неприятна за сетивата,напротив.Но приемливите и галещи усещанията аромати намаляха.Миризмата на късо съединение става все по-разливна и докопваща.Това ме притеснява.Хората смърдим,все повече и повече-на не хора.
Жалкото е ,че нямам как да се измие от гранясалите мисли,гнойне негативи и прегорялите чувства.И с парна паня не става,изскването е невъзможно,а и едва ли нещо ще изтече..процесът е вътрешен,изгнил и отдавна приет.Заклеймени сме с тази миризма,примирени сме с нея,а някои дори не го знаят.По-добре.А горещият дущ/вана помага за замазването.

Сами сме си виновни.И не,марковите помади не помагат.

Едно е да миришеш на човек ,друго е на сладникава парфюмерия.

Децата....прекрасни са,нали?А ние....намирисваме на стари деца :)

Нов ред : enter

Записвате ли си ?

Да,точно така-водене на записки,to-do list,програма за деня/седмицата/месеца,задачки.

Аз го правя по цял ден ,тефтерът ми е окаян,ошарен,орисуван,но ми помага при систематизирането на задачките,напомня ми точките от дневния план и най-важното е ,че не ми позволява да забравя каквото и да било.Това ми се струва нормално в работна обстановка.Но дали си записваме нещо в личен тефтер,органайзер ,хвърчащи или лепящи се листчета ?Аз отново отговарям с Да.Дори имам тефтер-магнит на хладилника и от време на време оставям по няков забавно послание на домашните.Комично е ,налудничаво е,но е някак свежо.

Относно задачките извън офиса,а те въобще не са малко ,включая и сметките (семейния бюджет) са прилежно записани ,подчертани,датирани ,олепени и прочие.

Как ми помага записването ?

Основото е ,че не пропускам да платя еди коя си сметка ;не забравям ,че еди на коя си дата трябва да си внеса сума по картата;не забравям и рождени дни или специални поводи.Подосновно ,но отново с голямо значение е,че не натрувам в главата си излишна информация,която да се набърква в основните ми задължения или мисли.Да не ми пречи един вид.Вместо да архивирам всичко в мозъка си и да го пренатоварвам с риск да пропусна нещо наистина важно ,пиша бележки и ги лепя в тефтера си или ги поставям на специално цвете-кламер на бюрото у дома.Същото е и в офиса,бележчици,листа,тефтери.

Досещам се,че мотив за воденето на записки е и самото писане.Във времето на компютрите съвсем сме забравили ръкописното изписване ,или поне сме го намалили до минимум.Понякога ,особено след лятната отпуска се усещам как ръката ми зацепва ,просто не иска да пише.Това въобще не ми харесва,защото определено не съм прописала на компютър.А и почеркът ми е станал...не намирам точното определение,но не си го харесвам.Преди години ,като студентка имах най-красиво изписаните лекции в групата,макар и да се налагаше да пиша скорострелно.Сега дечурлигата ходят на лекции я с лаптоп,я с диктофон-мързел или ?

Защо пък да пренебрегваме писането?Не считам за удачно да се отдаваме само на технологичните инструменти.Че защо тогава се учим да пишем в тетрадки с малки,големи редове,квадратчета и прочие?Някак излиза безсмилено (в случая).

Не знам за околните,но аз не желая да забравя да пиша.Не.Винаги съм харесвала писмата по пощата например,или да си разглеждам някоя тетрадка от училище ,на която грижливо съм залепила цветно етикетче с надпис „Всичкология”.Очарователно е.

Чувала съм и много хипотези отнасящи се до методът на разпознаване чертите на човешкия характер,анализирайки почерка му.Е какъв почерк ,то стана шрифт!

Аз няма да спра ежедневно да пиша или записвам (защото според мен има разлика).Обичам да записвам с точно определен химикал...ама кво’ ли значение има?!Довършвам поста днес,започнах го вчера-загуби ми се настроението нещо...,а всъщност темата си я бива.Нали?

Покажи ми...

Покажете ми вашият начин да визуализирате:

Усмивка

Любов

Поздрав

Дъга

Слънчоглед

Емоция

Буря

Все неща от живота.Малки,големи,стойностни,красиви или просто неща!Виждаме ги всеки ден,срещаме ги всеки ден,усещаме ги ежеминутно.А запомняме ли ги?Покажате ми :)

Снимки:Интернет

Питам Ви :)

Моля,споделете първото ,което Ви идва на ум като погледнете тази снимка.Благодаря :)

Моята асоциация: Настроение,щастие,свян,усмивка,емоция,равенство ;) , момент,усещане,привличане,младост,игра,живот,спомен,обич!Да,всичко наведнъж! :)

снимка:Интернет

Да,да -угаждам си!

Самонаграждаване за труда ми или по-точно олесняване на процедурата "стоене на стол".Боже колко е добре на диванчето( за сега дотам ,заради временната липса на безжична връзка).Това да седиш на стол цял ден ,че и повече хич не е лесно.Като малка се радвах на кабинета на мама и на велуреното й елече с пухчета.Беше страхотно да сядам на въртящия се стол и да обикалям света на колела.Хубаво беше и да си рисувам на бюрото й,не винаги върху правилния лист,но това е друго мляко (бира е окончанието,ама все пак бях малка де :P )Там имаше и огромни печатни машини и всички лелички нареждаха миниатюрни оловни блокчета с букви,вместо връхчета.Четяха и редяха-на норма.А аз си угаждам и се любувам на спомените.

Та ,след като ще си давам зор (цялостно) поне да си предоставя условия.Кръст ме боли ,колене-остарявам.Аааа,не!Просто седя продължително време на  стол,ама не и сега :) Доволна съм.Бях тръгнала за червен HP,но в крайна сметка се прибрах със син Acer.

-За какво пък ти е лаптоп?-пита мама с достолепнa доза упрек.

-Писна ми да стоя на стол!-заковавам аз от другия край на линията,почти крещейки.

-Ох,разбирам те!

Преди този разговор лекинко се колебаех дали си заслужава (финансово) да инвестирам в лаптоп,само защото ми се иска да си полегна ,да изпружа изморено телце и да продължа да напягам акълеца си.След покупката -никакво колебание,нито усещане за егоизъм или лицемерие спрямо домашните.Да,да угаждам си и зазслужавам!И не ,не се оправдавам.Пу-пу да не му е уроки,чудесен е и действа безшумно,бързо и навсякъде!

Ами да ми е честит! :D

И да,имам си кабел-5 метра!Кеф! :P

Как си почиваме?

В последно време си почивам в движение.Налага се,но и не се оплаквам.Както сподели Фифка   ,когато си натоварен повечко ,животът ти е по-динамичен и определено се чувстваш доста по-жив,способен и еуфурично-енергичен.Не е толкова лошо да бачкаш по 15-16 часа.Още повече ,че е въпрос на личен избор и приоритети.Плюс ,че не остава време за размазване ,мързел и ленивост.

Но и при високата динамика пак се налага почивка,макар и минимална.Как се почива в движение ли?Не е толкова трудно.

Лично аз имам нужда от почивка на очите,ума и душата.С очите е лесно.Погледнеш ли  нещо красиво ,дори и снимка или статия ти става някак по-леко,защото не се напрягаш за детайлите.Учените хорица казват,че след дълъг престой пред компютър е хубаво да наградим очите с нещо разтоварващо и по възможност зелено.Е,днес всичко е бяло ,та чак блести.За пореден път споменавам ,че ми омръзна от тази зима и снега!Нека погледнем зелено тогава.

Хубаво било!

Следва почивка за разума,ума,акъла,мозъка-все едно как наричате мисловния си инструмент.Мисленето определено не е почивка,тогава нека натиснем бутон Off и да се насладим на нещо,за което е не е неоходимо да се напрягаме.Какво да бъде?Като за работен офисен ден може да бъде чаша топло кафе,поглед навън ,облягане на стола и абстрахиране от всичко наоколо.В случай ,че и това не става,нека прибегнем до визуализация.

Четох някъде ,че снимките на бебчета много успокояват и съживяват някакви си хормони на щастието.Не знам какво се случва на хормонална или органична основа,но знам ,че успокояват.

Вярно е ,нали?

Душата.Да й потърсим храна и да успокоим туптенето.Не е трудно.Трябва да се научим да отхвърляме със силен откат все повече негативни набези.Не е нужно да изпълваме деня си с грозотията на околните и да я превръщаме в своя.Музика,статия,книга,усмивка и още толкова много приятни душевни подсладители.Днес ще задоволя душичката си със спомена от прекрасната снощна вечер,с целувката за събуждане и с това:

Намерете начин да си почивате.Приятно е,необходимо е ,а и понякога човек намира неща,на които дори не е знаел ,че ще се зарадва.

Спорен,спокоен и син ден желая :)

снимки:Интернет

Моят 14-ти!

И днес е хубав ден!Като многото преди това и като тези,които предстоят.Свети Валентин,Трифон Зарезан и Ден за прошка!Не си избирам специално какво ще празнувам,защото ми идва в повече клишираността на този вид еуфорично подскачане с хелиево балонче в ръка.Е,търговците им се полага да припечелят повечко днес,благодарение на последователите на лигави флинтифлюшки в червено.Цветът ми харесва,но не и опорочаването му.Харесвам червеното вино.И прощавам.Трудно,но прощавам.Да ,искам прошка,но не от всеки.Близките заслужават,дори повече.Приятелите също.Поименно ще поискам на тези,които имат специално място в мислите и сърцето ми.И да Обичам-силно,пламенно,горещо и както само аз мога.Но защо трябва да го афиширам баш днес.Ами не искам!

Моят 14-ти започна с целувка-като всеки друг ден.И така ще завърши.И какво е по-различен от 15-ти?Ще видим-предстои :)

Не съм против еуфорията около този ден,против съм че е само на този ден.Моят 14-ти е всеки ден,всяка минута,всяка секунда.Така запазваме всичко ,непокътнато от измислени поводи и ненужни пресилвания.

Какъв ще бъде Вашият 14-ти-изберете си сами!И ей,не е само през Феврурари,но е 14-ти.Аз пък обичам и празнувам на 23-ти.Лично е,съкровено е и е наше!

И не се опитвайте да обичате днес-ако не умеете,ще си е същото като вчера и утре!

Усмихнат,позитивен и наш-това е моят 14-ти днес :)

Началото

Минаваше 12.Странната мелодия на входния звънец разпори нощната голота на апартамента.Лорейн леко помръдна и разроши буйните си коси.Очите й с болка търсеха светлинките на часовника на нощното шкафче.

-По дяволите-измърмори под нос и се опита да се надигне от леглото.

Думите макар и тъй кратки породиха парлив стон в гърлото й и тя прехапа неволно долната си устна.Стана,облече халата си с цвят на шампанско и мирис на изминалото и с неуверена походка зашляпа към вратата.Отвори и се успокои от познатото лице.Мойра-нейната приятелка и адвокат.В следващият миг острие от спомени прободе съзнанието й и на преден план се пльосна вечерта.Женското парти,тежките миризми на отлежал тютюн,кристалните чаши и онези толкова сочни маслинки ,които допълваха удоволствието от поредното питие.

-Мо,какво за Бога правиш тук?

-Имахме среща за обяд не помниш ли?

-О,извинявай.Снощи...аз...всъщност влез де.

-Не идвам в подходящ момент ли?

-Не,не влизай.

-И все пак случило ли се е нещо?

-Влизай де!Ще направя кафе!

Мойра Акиано,стройна фльорца на около 22 направи онзи странен въртеж на очните си ябълки,убоде приятелката си с един въпросителен поглед и влезе.Всяка гънка от скъпият й костюм настръхна при гледката.

-Ама,какво...?-стрелна я Мо.

Лорейн въздъхна ,посочи й хола и се шмугна бързо в кухнята.Мо се вторачи в хаоса и мислено изписа поне пет версии за предишната вечер.Счупени чаши,надупчени мебели,навит и захвърлен в ъгъла килим.Миришеше на цигари,алкохолна пот и слюнка.Завесите бяха загубили тук там обаятелният си син цвят и петнисти малки дупчици пропускаха светлината в хола.Мо се огледа за нощните лампи,които Лорейн колекционираше от малка,но не намери нито една здрава.Дръпна завесите със замах и накара сетивата си да приемат мириса и усещането за погнуса поне докато получат резонно обяснение за всичко това.”Това?!Боже,какво ли е ставало тук?!Лорейн не е от типа евтини кучки с бляскави петъчни партита за сметка на терена.Да,сигурно всичко си има обяснение.”-Мойра не спираше с хипотезите на ум и продължаваше да бълва недоволство и неприязън към всичко.Имаше следи от чужди характери,нови следи,липса на вкус...кич.

Навън кипеше старият живот.Гледката от френските прозорци не беше от любимите на Мо- и въпреки грозноватата си и ръбеста визия,днес индустриалната зона на града й изглеждаше позната,спокойна и своя-за разлика от приятелката й.

Лорейн се появи с кафето.Погледът й не смееш да прошари из хола и тя неволно сведе глава и заби взора си в парата от прясното кафе.Мойра взе чашата си ,отпи и изчака няколко минути преди да заговори.

-Е?Имаш ли да ми казваш нещо?-тонът й беше студен,невярващ,пропит с недоумение и капки чиста погнуса.

-Не много,но...-притесни се Лорейн и запали цигара.

-Пропушила си?

Две повдигнати в безразличие рамене посрещнаха въпроса си.

Лорейн преглътна срама,покварата и онзи снощен мирис,който се беше пропил в нея и изля всичко наведнъж.Кратко резюме.Така обичаше да й бъде представяно всичко.Мойра не слушаше ,а гледаше.Видя Лорейн ,но не нейната Лорейн ,а онази която не познаваше.Носеше й подарък, извинение че пропусна партито за рождения й ден.Смачка инстиктивно плика със скъпия шал ,захвърли логиката в невидимия килер на безупречното си възпитание и въздъхна.

-И какво още?-беше поумекнала,но все още парираше разказа на Лорейн с назидателния си поглед.

-И...-Лорей спря,обърна се и вторачи невярващ поглед зад себе си.

Карла стоеше пред вратата,която токущо бе затворила с крак и се кискаше с прекормерно задоволство.”Карла.Боже!”-Лорейн изгуби чувството си за приземяване ,премигна и отпусна глава ,натежела от спомена за вечерта.Карла беше проститутка.Клиф,бившият приятел на Лорейн я беше поканил като развлечение за гостите.На нейния рожден ден!Погледна я отново.Беше малка брюнетка,с набиваща се на очи сладникавост и лъскав потник с изрязано деколте.Сините й очи не бяха никак на място,но бяха стахотно оръжие в професията й.

-Преча ли?-изчурулика Карла.

*Текст -by me
*Графики-by me

Недописано...

Беше август!

Майлс получи голям пакет от леля си Шийла.Благодари любезно на пощальона и дълго време стоя зад вратата,държейки пакета в потните си ръце.

-Кой беше Майлс?-провикна се майка му от кухнята.

-Пощальонът-извика на свой ред Майлс.

И отново тишина.

Майлс усети как пакета натежава в ръцете му,огледа се и забърза да се качи на тавана.

-Мамо,ще си поиграя на тавана-изчурулика Майлс ,вече качвайки се по стълбите.

-Ох,пак ли този таван....-смъмри го майка му ,докато почистваше набрашнените си ръце и отваряше нова бутилка.

Миналият Август Майлс навърши 13.Леля му Шийла се обади да го поздрави и обеща да му изпрати подарък.Майлс въртеше очи ,разговаряйки с нея и придавайки изкуствено вълнение в гласа си.Пощальонът дойде няколко пъти,но не донесе нищо от леля Шийла.Тя така и не се обачи повече.Вечер ,Майлс зачеркваше изминалия ден в опърпан календар,който беше намерил в кофата за боклук.Календарът беше за 1971,но той изчисли и промени датите,за да го използва през 1972 г.Беше оградил 28-ми Август с червена боя ,която намери в чекмеджето на леля Бърта-съседката.Тя беше сладкарка и у тях винаги беше цветно и миришеше на захар и карамел.И беше топло.

И тази вечер Майлс запазли газеника ,потри ръцете си ,за да изчегъртка потта и мръсотията от тях,извади календара и въгленчето и зачеркна изминалия ден.Искаше му се да има зелена боя,но леля Бърта беше болна и не можеше да отиде у тях.Задоволи се с въглена ,но изписа кръстче върху датата,а не чертичка както правеше обикновено.Пакетът още стоеше на тавана .Беше го напъхал под един стар юрган.Нетипично за неговата възраст ,Майлс не изпитваше любопитство към съдържанието ,а по скоро защо идва през Август.Остави тази мисъл за сутринта и заспа изпълнен с надежди ,звук от ужилвания и кашлицата,която го мореше.

***

Щеще да излезе добро разказче.Но го оставих така,недописано.

Знаех какво искам да напиша и честно казано изпитах неудовлетворение от намисленото.Стана ми грозно и тъжно.Установих,че  хората сме емоционални лешояди.Попиваме всяка една тъга,съседската несполука,счупеното от миналата година,мъката ,всичко лошо.Толкова ли е интересно да си подправка в чуждата помия?!Не ми стана интересно премисляйки на ум развитието и края на разказа.Майлс е неизлечимо болен ,знае го ,но не се страхува.Обича само Август и другото време не съществува за него.Харесва календара,въглена,цветовете и цветните съдинки на съседката,при която намира покой и уют.Патология.А всъщност в пакета има кукла!Така щеше да завърши.Но недописвайки го ми е по-добре,по-чисто,по-изчегърткано откъм негативизъм ,макар и утопичен.

Е,това няма да ме направи по-добра,защото все някой ще разкаже историята на Майлс.

Но поне няма да съм аз!

 

п.п.Днес ми е ден :P

Минавайки...

И какво като изкопираш походката ми ,усмивката,завоя,погледа,света,стремежите?!И още хиляди неща?!Цялата ,дори?!

И какво от това,че се опитваш да си като мен ?Къде да се обидя?

Не можеш да бъдеш като мен.Аз съм само една-яд те е нали?

Но недей,аз пак ще съм си аз,а ти няма да си онова прекрасно нещо,което познавах,помнех и обличах с очи.Защо ли?! Ти си (по)мисли,аз зная отговора.

И не спирай да ме имитираш ,следите от индигото са някак приветливи ,стърчащи по ръбчетата на оглозганата ти „личност”.
Да се подигравам ли?-Не!

Взорът ,виждането,гледането –някак захласващо е,повторно е,неспиращо.

Омагьосваш ли ме в синьо?-Не.Само обичам този цвят ,не и теб.Цветът е едно ,петната от него са друго.Не ме плашат,но са остатъчни.Не обичам огризки,запази си ги.

Червилото ли?!-Не,гланц.Хубав е,усещам вкуса му-пъпеш ,за разлика от теб,оставям ти само блясъка в края на долната устна.

Малко ли?!-Не,размерът няма значение.Важно е да напълниш кръгозора си до толкова,че да няма място за твоя,само моя си е.

Хубава ли?!-Не,пред теб съм Аз-бъркаш ме с нечия друга сянка или случайно залепил се силует.

Другите ли?!-Не знам,ти събираш погледите,аз дори не ги броя.

Тъмно ли ?!-Не,няма да ме видиш ,когато е тъмно.

Ти си просто едно Огледало!