Когато ми е
скучно, ама наистина много скучно , ъзвън всякакви скали , измервателно-тъпорни
устройства и прочие- започвам да пиша глупости.
Безмерни ,
врели-не-кипели, досадни и безметежно грубовати глупости.
Сега се сещам ,
че никога не съм писала за циничността като едно от любимите ми изразни
средства.Не съм от хората, които се крият зад срамежлива завеса и надничат в
общия сеир с половин око.Аз просто сядам на първия ред и зяпам с отворена
уста.Дори ръкопляскам.Псувам.Ле-ле как само псувам.Не зная дали е лошо, съвсем
не е типично за една дама, но на мен ми харесва да псувам и да бъдам
цинична.Разбира се само, когато ми е скучно.Или „ми е паднало пердето”, „хванала
са ме карастанчовите”, „ел таблото ми е дало на късно”.Е как пък да не ни е
хубав родният език?!
Всъщност на
сръбски се псува доста по-благозвучно.
Та.Псувам.Споменах
го, нали?!
Показвам среден
пръст и много не му мисля на кого.Пак в онези странни състояния разбира се. И ми казват , че съм невъзпитана.
И определено има кой за какво и защо да напсувам.Но вместо това се сещам за една книжка
"The Loo Companion"- тоалетен хумор.
След втория ред реших , че тази книга е напъвателно полезна единствено и само за тоалетни нужди и творческо усамотение.
Гледах Марина Абрамович и великият й пърформънс.3 месеца на стол в Музея на Модерното изкуство.Бидейки в по-горно посоченото , среднопоказателно настроение се зачудих колко ли време бих издържала в позиция "middle finger". Осъзнах , че псувнята, показването на среден пръст се случват и на ум.И дори е много по-образно и описателно и всичко фантастично и толкова истинско, развиващо се чак до онова прословуто 9-то коляно.
На края гледаш една комедия и разбираш колко много мразиш Дженифър Анистън.
:finger:
Лека нощ.
