{било е август}

Смътно разплитам текстовете измежду бръмбарите.

Така намирам тази чернова.Октомври е.Бръмбарите са си тук.Смътно не знам дали е, но е замазано.

Трудно се обеснява с думи , онова което сам не разплиташ.Идват изречения, спомени, картини.Бутат се измежду случващото се.После нямаш времево разпределение за подреждане и те , текстовете, остават в мъглата.

Така се връщаш към Август през Октомври.

Сезоните на думите.Изгревите на мислите.Залезите на спомените.

Права линия, чист текст.Едва ли?!

Небето е тетрадка.

истории

Снимам, за да разказвам Да запомня, да не забравя, да се връщам, да се усмихвам, да тъгувам, да съхраня, да бъдем.Не разбирам снимането за полза, показване или пари.Пословично сантиментална съм и никак не го крия.Всички снимки, които някога съм правила са истории.В повечето случаи мои, после наши, а сега още повече наши.Неопетнен от мисли спомен, спонтанност, красота, цвят.Дърво от истории.

Спомням си за времето, когато беше нашумял проектът 365.Не си падам по трендове, мода и вървежност.Правя нещата във времето, когато съм готова за тях.Сега съм готова за 365.

Проектът е учебник за търпение, търсене и постоянност.Да завършиш нещата, което при мен винаги е преливало в "оставям това за после" ....

В мислите си започнах 365 на 17ти.4 дни на осмисляне, борене с "утре, може би" и паралелно 4 поредни дни публикувах снимки.Този път ще го завърша. 

365/3