Да.Точно така се случва всичко. Стъпка по стъпка, бавно , с плахи погледи, но смели мечти. Мечтата приятели е една толкова силна емоция, една толкова голяма стъпка , но сбъдването й е в красотата на онези малки стъпчици , от които са ви излезли мазоли, от които ви боли като от нови обувки, от които се радвате . Всяка малка стъпка е като прохождане. Ходене по ръба, по леда, достигане не онзи свой хоризонт , чиято дъга сте рисували мислено милиони мечтателни години.
А после.После е хубаво.Оглеждаш се плахо и се чудиш дали това е последната малка стъпка или винаги има още една по-малка, последна или може би поредна.
Низ от пълзене, влачене, голяма стъпка и още няколко по-големи назад.Танц от мечтани малки стъпки.Грациозни.Необмислени.Непохватни.Свободни.Чакани.
Стъпка по стъпка и си там!
"It doesn't matter how slow you go, as long as you don't stop"
Нашите малки стъпки.Стъпка по стъпка ни водят до онези малки победи , които ни карат да се чувстваме като големи победители.
~happydays~
