Утре пак май ще вали
Е - в мен вали от дни
Сърцето искам да е спряло
Сърцето кърви...а навън отново вали
Май пак е закъсняло
Душата като призрак броди
Дъждът след себе си тя води
Из дебрите нощни сянката ходи
Кога ли ще спре да ни трови?
Остани,думите се губят в мрака,
Евтини думи май никой не чака
Часовникът предсмъртните часове трака
Изпуснахме май за рая влака
Никой няма на гарата...само свраката ни чака
Сякаш за вечно сбогом ни грака
И отминава ни на щастието влака
Дай да хванем някоя друга пряка
Непогазена от на съдбата валяка
Така и така много ни окаляха.
Нека и днес да вали болката да отмие
Старите рани обаче си гният
Спомените напомнят за себе си,не се трият
Чувствата не могат лесно да се ският
Сърцето за тебе тупти,сълзите за тебе са днес
А аз от теб пак нямам вест
Чакането ме убива,но пак съм тук
Дали не се превръщам в някакъв боклук?
Навън вали..студено е..тъмно е,но аз те чакам
От нерви със зъби вече взех да тракам
Няма те,къде си...дали било е пак лъжа
Писна ми от тази безумна игра
Писна ми ,но защо тогава стоя под дъжда..
Може би така си прикривам плача.....
Дъждът спря,ти не дойде..ами сега накъде..
Дали наистина искам дъжда да спре?
Няма много пътища за мен,но тръгвам пак на път
А сълзите все така си текат
Ще дойде ли ден за теб да не потекат
Май никога няма да могат да спрат
И тръгвам пак по онзи прашен път
Нека всички обиди да умрат
Нека пак да вали и да има дъга
Тя поне не ми навява тъга
Нека има цветове за нас и прекрасна пролет
Нека да се впуснем в дълъг полет
Птичките да са ни спътник в синьото небе
А тревата под краката приятно да боде
Цветенце да ни гали с аромат на свобода
А ние сме се хванали двама подръка
И вървим блаженно към края на таз събда
Все пак тя май ни събра
Нека тез слова завършим с искрено "Благодаря"!
29.04.2007
От двама луди
®all rights reserved
