20.9.22

седмична мотивация


Ставам една такава усмихната, предразположена към приятности.Есен е , мирише на тиква, мокра трева и капчици роса галят прозорците.Слънцето гъделичка заспалата ми наивност.
Понякога е по-добре да се самозаблудиш , да сложиш тия розови цайси и да ти е едно такова лежерно, спокойно....
20 минути от гореописаното...
Винаги има после и стандартния сценарий те "удря с правата лопата"
Пиша този пост в един шокиращо натъпкан влак, подпряна на нещо си и невярваща ...
Не съм се сблъсквала с толкова народ, дори и преди пандемията, или нямам спомени за такова натъпкване.
Разбира се, че хората не са ми виновни за натъпканото усещане...ама байгън.
Следващата спирка, слизат няколко, качват се още толкова,че и повече.
Преди време си бях казала с прекалена доза наивност, че никога, ама никога няма да живея в този град....глупава.
Тази сутрин наивността е изместена от мотивация.Да не се качвам на точно този влак.Вече мога да избирам Свобода.
Не необходимо да си причиняваме случки, които можем да избегнем и които не ни носят нищо освен усещането за неописуема тясност, нежалано присъствие, натъпкваност, зависимост и все едни такива стягащи гърлото нерадости.
Мотивацията ми помага да стоя изправена, поклащайки се в един претъпкан влак, 7:36 to London Waterloo.

Поуката мили мои ...винаги имаш избор и когато си готов да смениш посоката, не се качвай на този влак, защото се чувстваш длъжен.Слизай, сменяй и продължавай.

Вечерно след нормално претъпкан влак , мотивацията си стои и една студена бира й прави компания 😀

19.9.22

мешана скара

Когато много ти се иска да го започнеш точно онзи проект, за който си си купил специален тефтер , химикал и си го изписал.Когато материалите за този същия проект те преследват от всеки ъгъл.Когато по цели нощи въртиш, сменяш, нагласяш идеи, стъпки, пазаруваш със скрийн шотове и си правиш папки в Pinterest.Когато ясно си представяш всеки един детайл, цвят и изпълнение.
И после когато "когатото" се изпари.
Ама ей така, изведнъж, без предупреждения, няма го.
И так няколко оборота в седмица.
И става едно размотано, недовършено, почти безсмислено.Мешана скара.
Докато пак се върне....


3.9.22

Пена на Гурбет 2

Все някога трябваше да има част 2 .Не чак след 10 години , ама туй то 🤷‍♀️
Да припомним началото през далечната 2012 
https://firedblood.blogspot.com/2012/02/blog-post_24.html?m=1

Част 2 [ Делчо 1 ]

Телеграмата Пенъ гЪ забута в най-долния долап и галибъ гЪ забури...на моментя!

В 8 сутринта в Сряда , Делчо вече приключил със закуската,мина през външната чешма, позами се , сложи каскета и с тиха стъпка се отправи към портата

-Дельо, 'де отьоЪш бря?

-Отивам при Киро.Кафе да пием.

- Кафе да пиели.Мноу ти пораснъ рабтътъ на тебе .Па и каскетя турил.А яла тука.

Пена не беше глупава, само така искаше да я мислят по село, че да не я закачат за нищо.Па и от ръки й идваше да мяза на онея от Макаренкото.

Делчо я погледна, па се врътна и излезе.

-Довиждане Пенке, ще си дойда за обяд.

Пена поседя , погледа подредения двор, изметената пътека, мързеливата котка до кладенеца, па влезе в лятната кухнята.

Зарзаватя готоф , 'ляба топъл.Ми сиге?!

-Къвъ да гЪ фатъм ся ?!

Погледна , почуди се , па се запъти към долапету. Уж да подрежда.
Огледа се , бръкна в най-долния долап и извади плика с телеграмата.Ама телеграма вътре нямаше!
-Въх майкоууу!Ми ся!Къ Зъ съ обесняЪм на Ганъ...
Изрови целия долап, изкара сите баклуце и от другите , телеграмата я намаше.

Застанала с ръце на кръста, пот на мустака и прах по престилката Пена въздъхна тежко, отрои потта на мустакя и смърмори....
- Дельоооо, мискин с мискина ти!!!!! Я зЪ тЪ научъ тебье !!!
Часът беше 11 и половина, хаменчи обедно време.
*****

Три къщи по-надолу Делчо трепна на стола и обърна чашката с кафе.
-Дельо, ко станъ въ артикь?
-Ба де да знам бе Киро, дай един парцал
-Ей, не гъ научи саа приказкъ въ.На, земь саа гюдерия
-Киро, парцал си е парцал, ама не кът парцалету на жинъ хни
-А, саа гъ можиш.

Изпиха си кафетата двамата приятели, разделиха се с уговорка за пазара в Събота и Делчо тръгна към вкъщи.

Много тихо му се стори.Погледна си часовника, 12:15..хм.Къде ли е Пенка.
Влезе в лятната кухня и спря на входа.
Пена беше разсипала обяда по чиниите, нарязала хляба , турила нова покривка , чак здравец на масата.

" Ей ся я втасах" каза си на ум Делчо

-Здравей Делчо.Как беше кафето? -без засукан мустак изчурилика леля ви Пена.
Делчо я погледна , огледа се , пак я погледна и седна на стола.Пенка говореше на книжовен български, беше си махнала мустака, сресана, облякана, без черно под ноктите и май намирисваше на лавандула.Реши да си мълчи за промяната.
-Пенке, много хубаво беше ама го разлях.
-Защо така бе Делчо, да не ти прилоша?
-Ами не знам, одеве към 11 и половина , седим си с Киро и едно като ток ме удари по ръката, дясната, и айде отиде кафето.
-Към 11 и половина, а?Дясната ръка.Хм.
-Да, точно тогава беше и на дясната ръка, ей на полях си и часовника.
-Ми то в същия час на полета за Париж бе Делчо.На 5ти.

Делчо зяпна.

"Таман да почна част 3 и дребният спука балон на ухото ми🙄"







3.7.22

{влияние}

Който ди мисли, че социалните мрежи не промиват с големия моп, да ми идентифицира.
Но!
Влиянието можело да бъде и вдъхновяващо, усмихващо и доста влиятелно бе!
Завряла съм се в едни групи (нямам идея как попаднах там) и си въздишам.
Редовната носталгична въздишка, вече в алт.
То са едни селски къщурки (снобските хвалебствени ги пропускам), една тревица с всичките му жужащи прекрасности, цветенца, животни и свобода.Зелено, доматено и онова родно небе.
Бръмбарите са събудени и са много настоятелни!

26.6.22

{чуденка}

08:40 Неделя , духа, пия кафе на балкона .
Странна чуденка се появи.
Как да свържа нивата и технологиите.
Не става дума за бърз интернет (да си кажа де).
Гледката на голям , узрял ,български домат е някак покоряваща.Какво да сложа там, че да бъде технологично и прилично за този век , без да е кантар.
Какви технологии помагат на тоя домат?!Същото е положенито с чушката, лука, марулята и ягодите.
Искат си побарване!
Човешката ръка им е технологията и модерното.Иначе е пестицид , неистинско и невкусно.
Следващата чуденка...защо им е тогава да я развиват тази технология ?! Салата с ракия , няма нищо технологично бе.Хибридни домати и дестилация не става пак.
Мотиката е ясна.Първична технология , подлежаща на усъвършенстване.Дори не зная дали в днешно време съществуват производители на мотики?!🤷‍♀️
Селото, нивата, къщата (барабар с окабеляването) е свещена общност.
Няма технолигия , която да я замени.
Извод : не е нужна технология за душата, нужна е вяра, човечност и истинско усещане.
Искам на нивата, с мотиката, под ореха!
❤️

10.6.22

{написаното}

*не помня кога го започнах, но го дописах днес във влака*

Да пишеш не е никак лесно.
То говоренето вече е висша форма на пилотаж....
Писането като блогуване да се счита, макар че има доста читави писания из социалните мрежи.
Не държа на перфектност в писането или педантичност в изказа, но да ме задържи като читател поне след второто изречение е някак наложително.
Аз чета ( по-скоро препрочитам) себе си.Не метафорично, а буквално.Често ми се случва да не помня как и защо е  написан даден текст , някъде през времето...
Два или три разказа не мога да обесня как са написани , а да навържа повода / спомена - въобще.
Защо пиша за писането ли ?!Защото все някой, някога и някъде ще го прочете.
Чета какви ли не писания и понякога не обръщам внимание на минималната нескопосаност на изказа, защото съдържанието ме е грабнало.
Разбира се, че съм критична към постове  обяви , статии, които така се набиват и то не заради видимо набързо напечатване или недоглеждане.
Българският бидейки роден ....да се научите да пишете грамотно за мен е задължително.Не е нужна университетска димплома, за да се изразиш правилно, нали?!
Дори, че аз съм филолог о/у сагата ме мъчи редовно🤷‍♀️
Много се ядосвам в случаи, когато първо ми идва думата на английски и след това на български, или изобщо да не мога да се сетя ...срамота.Но признавам, случва се доста често напоследък...
Та, за писането идеше реч.
То е за четене!Дори и сам да си го препрочиташ, пак е за четене.Четенето води до натрупване на знание, развиване на онези 3% и пълнота.
Та такива размисли си пиша 😃

8.5.22

{когато...}

Когато успея да мога да имам малката дървена къщурка на Дядо и Баба, земята поела сълзите, потта, смехът и раждала прехраната.Там където съм израстнала, на черната пръст под сянката и закрилата на ореха, с апрпаджика на чергата, с кутела с най-вкусната храна, въздухът, цветята, буболечките, водата.Там където се връщам и до днес.Това място е свято!
Когато мога ще я запазя и пак ще има черга, пак ще има ягоди, пак ще има бустан, котки, кучета и смях.Орехът ме посреща всяка година.Там е и ме чака.
Когато е моя, наша, споделена и има живот.
Искам да мога да видя лехите съживени, сливите усмихнати в разцвет и после натежали с плод, старата мушмола жива, дебела мара, круша, дюла и толкова още живот.Искам да споделя, да мога да я видя как бръмчи, да взема старата мотика на Баба и да прекопая , да поливам, да мъкна вода , да съм мръсна , потна, изморена.Щастлива.
Когато успея, ще бъда себе си.
Помня всеки ъгъл на малката дървена къща, масата в ъгъла с жълтата мушама, белите перденца, голямото легло, закачалката и шапката на Дядо.Верандата , цветята, варела с вода, пътечката.Тя е още там.С гордата табела носеща името на Дядо.Дори пердетата са там, здрави.
Когато душата ти е в родната земя.
Когато и аз ще бъда там.
Когато....
❤️

5.5.22

{моменти}

Има едни такива моменти, които са толкова заредени с розАво, приятно гъделичкащо, цветно, достатъчно и щастливоносещо.
Идват точно, когато ти се иска да се откажеш, да се заровиш в пясъка, да спреш, да крещиш, да не си ти.
И са навсякъде.
Благодаря за такива моменти.Имам нужда!

2.5.22

Списък със ...

Скоро попаднах на интересна дискусия за човешките странности, които не винаги са такива според сходността с другите.Споделих някои от моите бидейки убедена, че единични случаи ръсят оцет на пържени картофи, ама нейсе!😁
В този ред на мисли сме голяма група чудаци и измежду нашите си страностите се превръщат в навици и нормалност.Какво им е на п.к., риба, боб & супи, варени яйца заляти с  оцет?!
Извън този кръг на себеподобни обаче те чакат странни хора със списъци със странности (как така толкова "с"-та се насъбраха🤷‍♀️), които път те имат за странен тип.
Някои от моите са така чудновати, че чак самата аз им се изненадвам ...понякога (рядко)🙈
Тъй като блогът си остава формат "мило дневниче" е редно да си го напиша този списък със странности.
Класацията води непоносимостта да ми бъркат в чинията🤨Sharing is caring, съгласна, но всеки да си знае паницата!
Следва битов тип странност свързан с прането този път : да не видя дрехи простряни на опаки...изтръпвам!Дънки със закопчани копчета в пералнята, вдигам пръст.Чорапи без да са на чифт ...не бива така!
Цветовата понисимост съм я "подстригала" с два цвята.Обичам шарено, пъстро, мешавица от цветове, но бяло и червено ...стигам до мартеница и пердета (бяло) и приключвам.Нямам бели и червени дрехи , нито бельо, нито чаршафи, нищо!
Скорошна чудатост (придобита) е да козирувам на птици по веднъж за поздрав , ако е една .Става дума за сойка.Моя приятелка на село все се размахваше.Имало такова поверие, че и песен ...странна му работа, ама ей на козирувам си, а то на острова сойки да искаш🤭
Поредна битова...ям с определена вилица и нож и пия в точно определени чаши.Не съм имала такава чак привързаност като по-малка...ама ей на.Ресторантските обаче, хич не ги подбирам😂
Останалите привички са някак типични за мен самата и са по-скоро характер, настроение и бля-бля.Трябва да има бла-бля🙃
Туй то със странностите.

14.4.22

извънреден труд ...

Ще трябва да се потрудя извънредно.
Наложителен е основен ремонт на изкъртено настроение, нацепени емоции, затлачено търпени и запушени  щастливости.
Необходими са материали в розово, синьо, жълто и шарено, много шарено, чак дразнещо очите.
В списъка с инструменти се налага включване на балони, музика, храна, слънце, зелено, хора, кръчми, кафе и кафенета, паркове, градински центрове, нови дрехи, обувки и грим.За правата лопата ще обмисля множество приложения, че ми е само една.
24/7 работен ден, тренировки и възвръщаемост на полу-усмивки, полу-обещания, полу-мечти.
Никакви почивки!
Започваме с влакчета!🍀😍🦋

13.4.22

загубени в ...

Пандемична загуба на човечност.Това ми се върти днес в главата.
Мисля, премислям и винаги първоначлната ми реакция е "абе , аджеба грешката в моя телевизор ли е ?!"🙈
Оказва се , не.
Позагубени в отношенията, приятелствата, връзките, нормалното.Това се получи.Няма да е еврика, но тежи.
Едно заседнало такова, немърдащо и доста инатливо загубване.
Вероятно не от сега, но показващо се в рацвета на разпадането си.
Тъжно.
А някъде е удобно.Съкращение на излишни емоции, умишлено тичане в обратна посока.
Не знам.Объркващо е.
Аз не се губя , но се намирам.Интересна е химията между реалността и онова непоказно Аз.Лудостта на смелостта да се покажеш истински ,с всичките аз, вече не е модерна.
Събрала съм много бръмбарски Аз, но докато днк-то няма счупвания, пак сме едно.
А хората около мен се оказва (повторението на точно таза дума е умишлено) искат да са модерни 🤷‍♀️
Не се колебая да си запазя многоликата лудост, шантавите идеи, цветното мислене и топлината към сродните.
Останалите ще си се губят.Намирането...не знам...вероятно според сезона🤔
Пролетта е хубаво време за намиране!😀🦋🌿🍀🙃

{photo by pinterest}



13.2.22

за Либофта❤

Да изпреваря вълната от сърчица, меченца, розички, шоколадчета и още тата!
Нямам нищо против романтична вечеря, рози (ама бели), джи-биджи и всичките му там добавки.Хубаво е!
Но не е хубаво да си купуваш любов.Икономиката на всяка държава да се помпа излишно с инфлационни постижения и да забравяш най-важното!Цветя, мога да си посея и да гледам с любов.Мечета си имам(даже цяла зоологическа градина) , сърчица ми рисуват❤Е защо са ми още ?!И на точно определен ден.Айде , няма нужда 😃
Любовта приятели е такава, каквато я усещате.Щото нали какво сам си направиш и Дядо Боже не може да ти го направи.А и цветята за салата не ставали🙈
Любов е в неделя да те мързи, но да омесиш двойна доза колачета и да ти се изпържи пърженето.Па и пиле със зеле да е в план , пак в същата неделя.А ако ти стига любовта и кекс!
Любов е да си свободен да говориш, да мрънкаш, да казваш, да размахваш къде пръст, къде тиган.Любов е и да си помълчиш от инат🙃
Любов е да не можеш да спиш и блееш тавана стоически, защото хъркането е непоносимо.
Любов е да направиш кафе в 3 следобяд и да имаш точната компания.
Любов е да те събудят с  плонж връз корема и Мамооооооо!❤
Любов е да търпиш нетърпимото и да го наричаш компромис в името на същата тази любов!
Любов е в 8 сутринта  да знаеш, че ще пиеш кафе с Мама, макар и виртуално.
Любов е да знаеш, че и в 2 през ноща можеш да пишеш, да си кажеш, да бръщолевиш.
Любов е да гледаш как цветята растат и устояват на студа.
Любов е да ти се готви, чисти, излиза, пуши, яде.
Любов е да ти се живее.
И тук-таме от ония тата, трябват си🤣
Та така, да сме здрави да виждаме любовта❤

12.2.22

да си признаем

Няма нищо чудно, странно и нечовешко в това да си крив!
Не зная да има хора постоянно ухилени и без кривотия 🙄
Не става само с розовите очила, иначе е доста неистинско такова.
Да станеш с Д нагоре, човешко е .
Да си помрънкаш, да се ядосаш, да ти е просто криво!
Много има писано как да си позитивен, да търсиш доброто измежду л@айната.Абе хора!Животът е живот с всичките му нюанси.Надрисканият нюанс не е негатив , а случване.
Сякаш аз искам да ми е криво, смотано и бля-бля?!Зазвуча като оправдание.
Та.Кривотията мили приятели е полезна.Осъзнаване, чувстване, две-три каруцарски, разтоварване.А каква сила ми идва при чистенето, направо летя на тая метла 🤣
Необходими са такива моменти.Емоцията изобщо не е нагативна.
Та признавам си, кривотия е.
Хубавото е, да можем да ги изживяваме тези емоции.Да сме човеци!

7.1.22

2022

Тая Новата 2022 е добре да бъде читава!
Да сме здрави.
Да си бъде едно такова, както преди.
Да си е битово-мрънкащо, с малко цветности, предизвикателства, балони и разните му там обикновени нещица.
Да мечтаеш за спокойно живеене е някак вече байгън😕
И пак, здрави да сме.
Много искам да сбъдвам, да се усмихвам, да мечтая , да си се нося на моя балон.
Приземявам се разбира се, ама се заземих за едно такова много продължително времетраене🙈
И пак, здрави да сме.
Няма лошо човек да си помрънка, да му е чоглаво, вкиснато и някво никво.
Мрънкам си😃