Но!
Влиянието можело да бъде и вдъхновяващо, усмихващо и доста влиятелно бе!
Завряла съм се в едни групи (нямам идея как попаднах там) и си въздишам.
Редовната носталгична въздишка, вече в алт.
То са едни селски къщурки (снобските хвалебствени ги пропускам), една тревица с всичките му жужащи прекрасности, цветенца, животни и свобода.Зелено, доматено и онова родно небе.
Бръмбарите са събудени и са много настоятелни!
