Падам ...ставам..катеря се...но имам достъп до върха..гледам го..но той не ме вижда...крия се..с каква цел..защитна...калта е прясна и топла..но не ми допада..нека някой друг да се хлепа и затъва..погледжам към върха...нещо ми синее..обичам синьо...навеждам се да видя какво имам под краката си..някои наричат това основа,а на мен ми прилича на скала..кратер...нещо ръбесто..а как се държа ли..ама не летя все още..подпирам се на ъгъла..на ръба..хоп на нечия чужда площадка..но с разрешение..пак се катеря...дали съм боса..тцък..обух се в миналия живот с търпение...поглеждам пак на горе..още наведена..нещо ми лепне на крака...кал..но заваля...син дъжд...дори не се намокрих...чух името си от онези долу...викайте си..аз съм си тук горе..забравих даже,че ме е страх от високо...опа..облаче..пускам чистачките...пак нагоре..още малко...подадена ръка от върха..пак синя...милиметър...секунда...пак се Изправих!
Знам как!
Знам как!
®all rights reserved
