Апчих...

Болна съм.Криво ми е,отпаднало ми е не си понасям течащия като река нос.Ужасно е!
Рядко се разболявам,ама случи ли се си е сериозно.

От тази ми хрема (или грип-незнам) се замислих за налудничавите неща,които се случват около нас и в целия свят.Всичко е мутирало до безобразие и катаклизмите и аномалиите са факт.Дори времето се побърка.В Събота беше лято,в Неделя зима-хайде в Понеделник с настинка!
Сега съм у дома и си почивам и ми е някак странно,че не съм в офиса и не съм се заровила в бумащини.Осъзнах,че съм си свикнала през седмицата да съм на работа и сега някак си се чудя какво да правя.Мързелувам си -да,ама и това омръзва!
Снощи макар и болно-крива се радвах с умиление на греещата физионимия на Васко.Купих му за подаръче любимата книга и списание.Обичам да го гледам как се усмихва и грее /самоцитирам се,защото преди малко го написах на майка му/.Ех,любов....
Дъждовен ден-така му викам аз на този ,защото нищо не правя,подсмърчам си ,кихам си и се тъпча с хапчета и чай.Странно,ама пак ми се пуши...
Пожелавам си да оздравея бързо.

Настроение в цветове

Още като малко много се радвах на цапаницата с боички и бурканче.Рисувах много и то каквото ми падне.В 7 клас с една приятелка си направихме доста нетрадационна изложба.Баща ми беше запазил 1 кашон плочки (фаянсови,бели) на тавана и докато ние с нея се мотахме там ги намерихме.Доста умувахме как да употребим новата си находка и изведнъж ни хрумна идеята да ги изрисуваме с водни боички и да ги покажем на нашите.Речено-сторено.Получи се доста интересна мозайка от залези,цветенца,море и още какви ли не уж изображения.После дълго стояха закачени на една от стените в детската ми стая-бе бяха си бая добри.

После започнах да недолюбвам цялата цапаница около използването на боички (бурканчетата,четките /които постоянно оставаха без косми/,изпоцапаното бюро) и продължих да рисувам с молив.Незнам какво точно самата аз разбирам под рисуване,но след като нарисувах нещо дълго мислех какво всъщност е.Колекцията ми е у дома в Хасково,но все се каня да си я взема с мен-заслужава си,защото си харесвам драсканиците.

Много отдавна не ме бе обземала нуждата да взема лист и молив и да излея онова,което се мъти в шашавата ми глава.Скоро обаче усетих тази нужда.Беше ми трудно .Но все пак успях.Но само една рисунка и после скицника и молива си правеха компания с праха по бюрото.Един ден обаче музата ме сполетя и изпитах огромно желание да се изцапам с боички и да съм дете.Васко ми купи луминисцентни боички и четка.Радвах се като малко дете,скачах из хола дори,а той ми се смееше.Чудех се какво ще да ги правя.Е измислих.Дони също ми се смя.Излезе ей това:

Днес отново ме споходи музата.Грабнах кутията,в която държа инструментите на изкуството си и започнах неистова да хлепам.Точно хлепаници си излезнаха,но аз си ги харесвам.

Изумяващо е колко много настроение може да ти донесат 6 бурканчета изскряюи боички ,две четки,кафе и цигара.А и действат наистина успокояващо.Не съм велика худжничка ,но считам себе си за творец,защото каквото и да сътворя,то ще бъде само мое и уникално.

Съботно-Неделно домашно фото

Вече стана ясно,че много обичам да правя снимки,а откка мама и тате ме зарадваха с дигитален фотоапарат все гледам да си увековеча нещичко.Та така стана и вчера и днес.

Събота-станх късно,насладих се на топло нес кафенце със сок от портокал -няколко цигарки и хайде навън с Васко и Дони.Обиколка на Илиянци -леко се изнервихме,но утолихме нервата в кварталната сладкарница!Ей не съм ходила на сладкарница от малка-велико реживяване.Само дето продавачките не са милите лелички от детството ми,а нацупени лелки,на които хич не им дреме,че трябва да са усмихнати и в услуга на клиента.Вместо това,чаках ужасно дълго ,но пастата пънче беше убийствена.Ядохме сладко до надуване на коремите,поляхме с кола и разговори за работа (извън работни много ясно).Времето беше лятно,но към 18.00 започнаха да надничат пухкави облачета.Беше ме яд ,че не си нося фотото-защото видях красив облак-смесица от бяло пухкаво лято и от тъмна и сърдита есен.

Наваксах си у дома.Прибрахме се и гепах фотото.Не успях да снимам хубавото облаче над парка,но успях да хвана ето тези от тераската ни :)

После реших да си запазя и последните спомени от отминаващото лято в цветове :)

Имаме две тераси у дома и реших да погледна какво се случва и на другата,защото изгледите и от двете са страхотни,разбира се гледката към Витоша е по-хубава,но понякога еднообразна за снимане :)

Минавайки през спалнята ни се израдвах на това:

Е стигнах до терасата все пак и там реших да се поровя в настройките на фототапаратя и то взе ,че се получи нещо доста интересно :)

Приключих с щракането,поне за момент де,защото нищо друго не ми хвана окото измежду изгледите.Свалих снимките и се израдвах на резултата.Особено на този с новите настройки на фотото.Брей,едно такова малко чудо какви големи неща ражда и то само с няколко щраквания на копчетата и смяна на настройките :)

Последва мисълта ,че май не сме решили какво да вечеряме.Васко предложи да си поръчаме нещо от gladen.bg.Дадох предложение за пица и си избрахме BMW от Пица XL.Доста се почудихме дали ще се справим с голяма пица,но като се сетихме,че всичко в България показано на снимка е доста различно на живо си я поръчахме без да му мислим много,а и бяхме прегладнели :)

Е,изненадата дойде заедно с доставчика и зора на Дони да вкара пицата през вратата на хола.Беше огромна и още е ,защото още си седи.Нямаше начин да не скоча за фотото :)

Изненадата за Неделя сутрин беше адски студ и незнайно как едно цветенце на терасата ни,което си е саморасло решило да цъфне в най-студения ден.Природа :)