С чаша кафе ...

17:06 ч.

Приключих със задачките у дома.Изхабих един бойлер с топла вода и се чувствам отново жива.Зъбоболът е по-търпим.

Заслужавам да си изпия кафето.Хубаво,ароматно,топло-в любимата ,жълта чаша.Запалих цигара и потърсих компания на кафето.Обичам да пия кафе и да чета.Намерих хубав разказ,малко розов (тоест лигаво-любовен),но поради авторската защита се отказах да дам линк.Присетих се,че някога пишех кратки разказчета -миниатюрни дори.Търсех точно определен.За едно кралство,за тъмнината и светлината,за една "сляпа" светулка.Знам къде е.Станах,смъкнах кашона и намерих опърпаната тетрадка,където събирам творенията си.Прочетох го.Сега го споделям с вас.Приятно четиво и много подходящо с глътка топло,следобедно кафе.

101/2005 г.

Две Кралства-Един Крал

Слънчеви лъчи порят девствените облаци,покварени събуждат се младите листа.Отровена капе сутрешната роса.Вятърът окован е във величествена клетка,без изход.Малките твари треперят под ударите на деня.От другия край е Нощта!

Облаци,птици,листенца и човешки сърца са обединени в едно-всички те дишат спокойно под воала на съня.В ъгъла на нощното царство две бедни души разговарят.Не се виждат очи ,не се усещат тела,не туптят и сърца-чуват се само гласове.

-Казват ,че е страшно да се събудиш в страната на Слънцето.Там има светлина.Светлина,която те заслепява,стопява силите ти ,сковава в блестящ лед сърцето ти.Прониква в теб и ти се събуждаш...започва денят...и няма спасение...той краде с пълни шепи от теб,изсмуква живеца ти ,завладява всяко тъмно ъгълче вътре в теб...изтръгва от теб съня...тихичко ти нашепва:”Ти никога повече няма да заспиш!Забрави за съня-него вече го няма!’-толкова ме е страх...

-Чух ,че някъде там ,в страната на светлината,се родило дете-заченато от греха на Ноща и Деня ,захранено със светлина и растящо в топлите прегръдки на Ноща.Дълго време ,точно в полунощ,Денят и Нощта се събирали ,за да вземат решение как да скрият греха си от света,как да го унищожат...Отрочето било положено под закрилата на една сляпа светулка.Светлина и мрак в едно.Детето растяло с бързината на вятъра,поемало от живота с пълни шепи и...сънувало без да заспива.Казват ,че това Дете ще ни спаси...!

-Светлината в тъмния ъгъл...коя е тя?!-крещяла Нощта на сенките и дълбините си-изгасете я!

-Аз съм ,сляпата светулка,Ваше Величество.Вие ме създадохте,нима не помните?

-Защо нарушаваш мрака бедно създание?

-Нося послание за Вас-от Детето.

-Изгасете я!Убийте светлината в нея!-раздираше себе си Нощта.

-Какъв е смисълът от това Господарке?Аз не я виждам.

Тогава в черното небе се разнесоха златисти лъчи,облаците потръпнаха ,прободени от парещи вълни ,листенцета се клатушкаха в нежна прегръдка,черната роза пророни чиста капка роса,бедните души в онзи тъмен ъгъл потънаха в дълбок сън.

-Но я усещаш вътре в себе си!-каза Детето.

Светла вечер желая на всички. :)

Лирично

Доза живот

Блажена сутрин и птича песен,
едно кафе и две цигари-есен.

Едно слънце и много лъчи,

една усмивка в твоите очи.

Бездънен пепелник и дълъг филм,

дълга почивка на дивана изгнил.

Една врата и много изходи

много решения ,малко отговори.

Неминуема дълга нощ и едничка свещ,

дълга прозявка и моментен копнеж.

Музика,силна и слаба –на вълни

танц,на двойка-тишината мълчи.

Живот,момент,онази история

ти,тя...той и ние,или вие-категория.

Аз и Ти,там бяхме и още сме,

не тръгвай –Обичаме се!


*by me

За светлината...

Светлината на утрешния ден е една възможно-невъзможна реалност,с която заспиваме,но незнаем дали ще се събудим.Марги и Бубка са чели мои мнения на тази тема на едно друго място.Тъй като не желая да отговарям там с крайната си позиция ще го направя тук.

Две Кралства-Един Крал

2005

Слънчеви лъчи порят девствените облаци,покварени събуждат се младите листа.Отровена капе сутрешната роса.Вятърът окован е във величествена ,безизходна клетка.Малките животинки треперят под ударите на деня.От другия край е нощта!Облаци,птици,листенца и човешки сърца са обединени в едно -всички те дишат спокойно под воала на съня.
В ъгъла на нощното кралство две бедни души разговарят.Не се виждат очи ,не се усещат тела,не туптят и сърца-чуват се само гласове.
-Казват ,че е страшно да се събудиш в страната на Слънцето.Там има светлина.Светлина,която те заслепява,стопява силите ти ,замрежва погледа ти ,влиза в теб ,обсебва душата ти ,сковава в блестящ лед сърцето ти.Прониква в теб и ти се събуждаш... започва деня ...и няма спасение...той краде с пълни шепи от теб ,изсушава живеца ти,завладява всяко тъмно ъгълче от теб...изтръгва от теб съня...тихичко ти нашепва:"Забрави за съня -него вече го няма!"...Толкова ме е страх...
-Чух ,че някъде там ,в кралството на светлината се е родило дете ,заченато от греша на Ноща и Деня ,захранено със светлина и родено в топлите ръце на Ноща.Дълго време ,в полунощ,Денят и Нощта се събирали ,за да вземат решение как да скрият греха си от света,как да го унищожат...Отрочето било положено под закрилата на една сляпа светулка.Светлина и тъмнина в едно.Детето растяло с бързината на вятъра,поемало от живота с пълни шепи и...сънувало без да заспива.Казват,че това Дете ще ни спаси...
-Светлината в тъмния ъгъл...коя е тя?-питала Нощта сенките и дълбините си -изгасете я!
-Аз съм сляпата светулка Ваше Величество.Вие ме създадохте,нима не помните?!
-Защо нарушаваш тъмнината бедно създание?!
-Нося послание за Вас от Детето!
-Изгасете я!Убийте светлината в нея!-крещеше Нощта.
-Какъв е смисълът от това Повелитеко на мрака?!Аз не я виждам!
Тогава в черното небе се разнесоха златисти лъчи,облаците потръпнаха прободени от парещи вълни,листенцата трепереха от нежна прегръдка,черната роза отрони чиста капчица роса,бедните душици в тъмния ъгъл потънаха в дълбок сън!
-Но я усещаш вътре в себе си!-каза Детето.

*by me

®all rights reserved

За Лека нощ :)

За Лека нощ

/за Нези и Бубка/

Побутвайте звездите нощем

ходете като птици без криле

Докосвайте луната денем

пейте без глас,но със сърце.

Полъхът на нощта уловете

вдъхнете блаженно без дъх

Качетe се на онази каляска -двете

Лека нощ-потънали в звезден мъх

®all rights reserved

Първа Пролет!

Честита астрономическа пролет на всички!

Дете на пролетта съм и се вдъхновявам от бавните й,макар и снежни ,стъпки.

Нещо мое за Добре дошла :)

Безцветен ден
Черна дълга нощ ..самотна
няма те..душата е сиротна.
Блещука нейде сянка в тъмнината
звезди трептят,сноват там нейде телата
Уморена,сива и зла завръщам се сега
няма те...няма да съм цветна пак.
Тъмно е,има само пепел в този мрак
нямате ...няма да съм цветна пак.
Слънце виждах в твоите очи
макар и банално да звучи
камбанки ми пееха денем
пеперудки ме галеха нощем.
Усмивка имах за кратко
заспивах нощи две,тъй сладко.
Сега е тъмно пак
няма те...няма да съм цветна пак.
Денем бродя по увехнали цветя
нощем полагам глава и не спя.
Събуждам се и тръгвам пак
бутам се в онзи толкова познат мрак.
И днес те няма,пореден самотен час
няма те...и няма да съм цветна без тебе аз!

®all rights reserved

Красотата на деня

В красотата на деня се раждам с разперени криле

в красотата на ноща си заминавам с свито сърце.

Оглеждам се за бисерен лъч в тъмнината,

намерих си лъч-но нe e Луната.

В красотата на деня се въздигам отново,

в красотата на деня ,утрото е ново.

Усмихвам се и те обичам,

в красотата на деня-към теб аз тичам!

С много любов на моето Мишле!

Обичам те!

Равновесие

Падам ...ставам..катеря се...но имам достъп до върха..гледам го..но той не ме вижда...крия се..с каква цел..защитна...калта е прясна и топла..но не ми допада..нека някой друг да се хлепа и затъва..погледжам към върха...нещо ми синее..обичам синьо...навеждам се да видя какво имам под краката си..някои наричат това основа,а на мен ми прилича на скала..кратер...нещо ръбесто..а как се държа ли..ама не летя все още..подпирам се на ъгъла..на ръба..хоп на нечия чужда площадка..но с разрешение..пак се катеря...дали съм боса..тцък..обух се в миналия живот с търпение...поглеждам пак на горе..още наведена..нещо ми лепне на крака...кал..но заваля...син дъжд...дори не се намокрих...чух името си от онези долу...викайте си..аз съм си тук горе..забравих даже,че ме е страх от високо...опа..облаче..пускам чистачките...пак нагоре..още малко...подадена ръка от върха..пак синя...милиметър...секунда...пак се Изправих!

Знам как!

®all rights reserved

Лудост

Ние


Утре пак май ще вали
Е - в мен вали от дни
Сърцето искам да е спряло
Сърцето кърви...а навън отново вали
Май пак е закъсняло
Душата като призрак броди
Дъждът след себе си тя води
Из дебрите нощни сянката ходи
Кога ли ще спре да ни трови?
Остани,думите се губят в мрака,
Евтини думи май никой не чака
Часовникът предсмъртните часове трака
Изпуснахме май за рая влака
Никой няма на гарата...само свраката ни чака
Сякаш за вечно сбогом ни грака
И отминава ни на щастието влака
Дай да хванем някоя друга пряка
Непогазена от на съдбата валяка
Така и така много ни окаляха.
Нека и днес да вали болката да отмие
Старите рани обаче си гният
Спомените напомнят за себе си,не се трият
Чувствата не могат лесно да се ският
Сърцето за тебе тупти,сълзите за тебе са днес
А аз от теб пак нямам вест
Чакането ме убива,но пак съм тук
Дали не се превръщам в някакъв боклук?
Навън вали..студено е..тъмно е,но аз те чакам
От нерви със зъби вече взех да тракам
Няма те,къде си...дали било е пак лъжа
Писна ми от тази безумна игра
Писна ми ,но защо тогава стоя под дъжда..
Може би така си прикривам плача.....
Дъждът спря,ти не дойде..ами сега накъде..
Дали наистина искам дъжда да спре?
Няма много пътища за мен,но тръгвам пак на път
А сълзите все така си текат
Ще дойде ли ден за теб да не потекат
Май никога няма да могат да спрат
И тръгвам пак по онзи прашен път
Нека всички обиди да умрат
Нека пак да вали и да има дъга
Тя поне не ми навява тъга
Нека има цветове за нас и прекрасна пролет
Нека да се впуснем в дълъг полет
Птичките да са ни спътник в синьото небе

А тревата под краката приятно да боде
Цветенце да ни гали с аромат на свобода
А ние сме се хванали двама подръка
И вървим блаженно към края на таз събда
Все пак тя май ни събра
Нека тез слова завършим с искрено "Благодаря"!


29.04.2007

От двама луди


®all rights reserved

Безмълвие

Безмълвна прошка
Тиха мрачна нощ,кърви,
някой някъде своя път върви.
Предал душата си скита и в деня,
някой спрял е неговото „летя”.
Туп-туп-чува се по навик
заглушен умира онзи повик.
Има звезди,има и небе,
но няма го невинното дете.
Блясък,писък и гарван
черен,лепнещ катран.
Събда,сълза, спрян живот,
някой останал е сирот.
После пак ден без слънце,
недостигнали,изтръпнали ръце.
Болка,страх и ужас
Прошката и аз!

®all rights reserved

У лево

Обяснение за „любов”...не „в”

Те тфа чуство,ако въобще е такова ме мрази ...ама и аз не падам по-долу...ненавиждам го.
Някой някъде и някак си бил обичал...шшш.. моля ви...изпадам в смехов транс...тц..това е някво положение,в което препоръчвам на себе си повече никога да не изпадам.
Сещам се за един приятел-все ми викаше..”Стига си се лигавила беее....к’фо е тфа лИбоф”....ужасно е бил прав.
Но хайде да си отговорим на въпроса „От къде идва измамното чувство наречено любов?”
Прекалено много неща ми идват на акЪла като отговор,но само едно май си е на точното място и си приляга най-много на зададеният въпрос-„От нас самите,от внушението,от блъскащите се мозъчни клетки и от няколко водки”.
Любов ли....ае бегай!
Сега си мисля,че аз като не се разбирам с това оптично-измамно явление,не означава,че другите не му се кланят като на велика емоция ,заместваща споменатите вече водки и влиянието им.Еми,да ...що пък да не му се кланят...могат..навеждат се...мен пък ме боли кръста..ха-ха-ха.
Е да де...то имало такова изкривяване на хормоните (не при мен разбира се) и хората му се радват...после и букети некви се размятат и се чува „Горчиво”...хух...то ако беше сладко ,всеки щеше си поиска парче от тортата...ама аз и сладко не ям.
Та...подминах началото...ама се сетих,че съм забравила да спомена едно състояние на неописуем,граничещ с изпадането в медитация и пукането на балони или играта на дарц,момент-надеждата.
Това е някво измислено от нас самите,простите хуманоиди състояние ,в което онез хормонални частици се блъскат в стените я на лявата камера...я на дясната на така нареченото ни сърце.Ама яко се блъскат...ей от това иде сърцетупа...ха-ха-ха.
И след като вече усещащ ударите им се намесва умът или подобието му.Мислите те връхлитат и се мислиш за велик...аааа..да се отлепиш от килима у дома и се оказва,че прахосмукачката е оставила някой болклук ,за който си се залепил...пффф...това беше несбъдната мечта или прокопсана надежда.
Мда,иронично е...дори граничещо с лудост и мания за озлобяване,но за съжаление..като погледнеш надолу ..установяваш ,че боклукът закачил ти се на крачола си самия ти...
Втора част....вече си минал на по-горно ниво...Обичаш.
Хич не ти се иска да обесняваш на никой,щото нали си велик,мощен,извисен...демек си забучил нос в облаците и всички и всичко са под теб..щото така не виждаш собствената си изгалация....
Е та обичаш си...обектът знаен или незнаен-горко му,щото вече от влюбен/а си мотирал в стимулиран стелт с цел да те обичат..пък какво от това,че не те виждат..ха-ха-ха
И ето я заветната,отрезвяваща трета част...
Опааа..нейде из облаците,дето устремено си забучил нос се появява едно „И аз те обичам” и така ти бърка в слуховите органи,че клечките от сутрешното почистване са нищожни в дейността си.....и слушаш и не чуваш...просто „усещаш”
Ей това беше кулминацията.
И като всяко творчески замислено и идейно издържано до първичност действие иде спадът ...демек всеизвестната развръзка (нормалната,не тази по филмите).
Минава време...не се знае колко,защото общоприетото време съвпадащо с всеки друг часовник,но не и с този на ония с любовта ,не трака за тях....то се слива с всичко останало и никой не му обръща внимание...но то минава.Случват се там некви неща от сорта на обещания,вричания,обяснения (пред всички тях слагам „псевдо”) и изведнъж се пльосва тя..рязвръзката..точно като сняг през Юни....
Единият от обектите на това,което се опитвам да обрисувам си „го мести в другия крачол”и опаааааа ей ти края.
Някъде между последният ред на развръзката и първия на епилога следва сърцераздирателна картинка от „пет ред сълзи и шест реда сополи”,но това е човешко състояние на прочистване на оргазнизма от излишни частици и пренатоварване на зрителните органи,предполагащо в последствие я налагане с пресни краставици, я лед..така че няма да му обръщам особенно внимание.
Ох...дойде епилога...много кратък и разбира се по „научному” показателен:

„Ай сиктир бе”

®all rights reserved

Цвят без нюанс

Безцветен ден
Черна дълга нощ ..самотна
няма те..душата е сиротна.
Блещука нейде сянка в тъмнината
звезди трептят,сноват там нейде телата
Уморена,сива и зла завръщам се сега
няма те...няма да съм цветна пак.
Тъмно е,има само пепел в този мрак
нямате ...няма да съм цветна пак.
Слънце виждах в твоите очи
макар и банално да звучи
камбанки ми пееха денем
пеперудки ме галеха нощем.
Усмивка имах за кратко
заспивах нощи две,тъй сладко.
Сега е тъмно пак
няма те...няма да съм цветна пак.
Денем бродя по увехнали цветя
нощем полагам глава и не спя.
Събуждам се и тръгвам пак
бутам се в онзи толкова познат мрак.
И днес те няма,пореден самотен час
няма те...и няма да съм цветна без тебе аз!

®all rights reserved

Живот-човешки
Живот човешки-едни се раждат други умират
едни продължават да вървят нагоре,други пък спират.
Някои виждат всичко,на други отредено е да бъдат слепи,
едни живеят с разтворени длани,други умират със свити шепи.
Живот човешки –на хората даден от Бога
хора-различни-едните живеят без проблеми,а другите в постоянна тревога.
Щастие,радост,сълзи и мъка,с какво ли не ни е дарил
и с воля ,надежда,копнеж и скръб ни е калил.
Живот-в едно измерение човешко,
където той тече си спокойно –мъртвешко.
Но идва един такъв момент,когато Бог те прибира
и „защо” никой човечец не разбира.
Живял си-умираш млад или стар,не се знае,
а на живият какво му остава-гроб да копае.
А душата му-на мъртвеца-те гледа,наблюдава
постъпките твои или не харесва или одобрява.
Но ти човеко,който на Земята живеш
не си надарен неговото съществуване да прозрееш.
Плачеш,помени правиш,мъка разливаш,
а животът-човешки е такъв-или живееш,или умираш!

®all rights reserved

Нещо

<.......>



Наистина е много трудно..дори не мога да знам какво започвам да пиша и какво ще излезе накрая..просто искам да напиша това,което чуствам искам да изпразня онази миниатюрна кофичка за нерви,която сега гледам....миниатюрна,...хахаха ..побра доста и продължава да го прави....винаги се получава така ,когато съм наистина на ръба,когато просто не върви...”има дни,в които просто не върви”(песен беше тфа)..ама то дни ли не бяха ...станаха месеци..дали ще мине година...в март месец гадаеш по първата буква от името си и по времето на съответната дата...Л..12..валя дъжд..беше мрачно ...спомням си..дали това бяха сълзите ми...толкова много..дали това беше намек от страна на моята приятелка съдбата,че ме чака обичайното.....никъде не видях слънчев лъч в небето...защо ли ...дали няма да се усмихвам..то не че го правя...как ли изглеждам от страни...а дали въобще имам място в 2006...какво ли означава да гадаеш по първата буква от името си..дали то има значение за индивида...май се задълбах...то какво ли ми остава освен да мисля..да обмислям..да прониквам ,в това което уж ми се случва..е да случва се..защото боли...кой е измислил това усещане..Бог е наистина гениален програмист..как ли е забогатял тогава Бил Гейтс....?..дали това не е игра на асоциации,но с моите чуства....или нещо съвсем нормално..редуване на сезоните или нещо подобно....тъмно е ...да..дали е нощ или нечия почернена душа...може би моята..едва ли..сигурно има и други...по-почернени души..или простo телевизорът се е изключил ..съжалявам..искам да помогна..ставам виновна ....помагам на себе си..но за да потъна още повече..после пак съжалявам и се опитвам на поправя стореното...защо не ме разбраха...исках да направя добро..може би не си личи...защо ли...пак боли...и ето още една емоция..зададена програма от Великия програмист..загубата...пак той я е заложил в нечии съдби..защото други не я разбират,а на трети просто не им пука...те са родени да губят..не съм от тях ..и не искам..какво да правя...поредната емоция..да се молиш..не е лесно..понякога помага..не винаги..дали има рецепта за добра молитва...моля те..нима не е достатъчно..май не..ако беше за мен ..еми..да прощавам..защо са заложени толкова много емоции...способен ли е човек да опита от всички и да успее да оцелее..без нито една от тях..тук загубих логиката..а тя е важна...поне се научих да пиша...това дали е емоция..да..голяма...разтоварване..споделяне...тогава защо е измислено приятелството..за какво служи..като някои беше казал..”каквото си направиш сам и Бог не може да направи”( не съм сигурна дали е точното)...щом можеш сам защо имаш нужда от хора..или нямаш..това страст ли или пристрастяване..има ли разлика въобще ..да има..нуждата е различна..ето пак..емоция..нужда..свързана с онова кратко ..моля те..защо сме се научили да обиждаме ..онези..хора..приятелите ни...те не са наши...може би ние сме тяхни....границата е много тънка..а и онзи въжен мост..който се клати и те кара да си мислиш какво ли ще стане ,ако се скъса,а после минаваш..въжения мост на доверието..какво означава да вярваш..или да обичаш..или няма смисъл..-смисъл може би не..чуство..ето пак..емоцията..после ...страх..това е кулминацията..навързваш ги и става страшно.. има и произовдни...добрият програмист си е свършил работата..кой му помага..има ли такива хора..има ли хора въобще..чух брат ми да ги нарича “мравки”..земята същество..не се знае какво..но може да се изправи и да се отърси от тях..те гъделичкат..дразнят...а ако ги няма..няма емоция..онази..между редовете дори я има...няма въжен мост..или има..спасение..добра логика..как биха могли мравките да се спасят..като се помолят..или като променят начина си на съществуване и гъделичкат по-малко...ами ако съществото се изправя бавно..падат по малко,но достатъчно да се оттърве от поредния гърч породен от мекото щипкане на крайниците им..те са живи все пак..движат се..налага им се..после какво?..да..продължаваш..идва друг гърч..не преди това има леко замисляне...какво е чуството да те гъделичкат..незнам..щастие..радост..видяхме се за малко..беше хубаво..хубава..асоция..момент..колебая се..да сигурна съм Искам да продължа да живея....това е емоцията и смисъла...ако съществото се изправи аз ще застана на върха..съжалявам..искам да живея..смелост или малодушен страх..не..вяра..в себе си..егоизъм може би..дали си заслужава...
.....опитай.....



17.03.2006

Friendship

Що е то приятелството...?

Какво всъщност представлява прителството..една връзка..като тази за маратонките..дето все не можеш като дете да я завържеш..и в най-лошият случай си с обелено коляно,защото баба,мама или тати са я завързали накриво../то какво ли са ми виновни те.../ами какво става с тази връзка ,когато пораснеш и вече са на мода обувките без връзки..носиш си я в джоба за късмет..надали..но пак я има и ти пак се опитваш като неопитен първолак да сричаш..при..я..тел..ств..оооо../или бъркам сричките?/да ама не..и какво става когато допуснеш правописна грешка..казваш си..ох..добре че пиша с молив и хващаш без да влагаш никакъв умисъл добрата фея “гумата”..ама да помага..до тук добре..намираш как да се справиш и с връзкта на обувката/нищо ,че си запазил белега на коляното от палавото детство и нищо ,че си посегнал към гумата///то и без това нея отдавна я няма...какво ли се случи стази гума??/Да ама след това идва стадия на колямото кълбо от връзки,което си нарисувал с неизтъркващия се почерк на собсвения си живот ..а и вече четеш гладко..нямаш право да сричаш..въпреки ,че е много удобно..като гумата..и какво става тогава..уфф вечният въпрос...до къде бях стигнала..ахх..да от където и започнах..що е то приятелсвтво..едно такова измерение,което търпи ужасно видоизменение,деформация и всичко що е свързано с промяната,.че накрая/изобщо ако има край,защото край без начало няма/ сам си се модифицирал и си се доближил до същността на това измерение..и хоп..изплъзва ти се ...как ли ще го стигнеш..кабела на мишката не стига ,за да можеш просто да кликнеш върху него...а и излиза от монитора...тогава какво гониш ...след като една гонка е възможна само ако накрая има победител..тук няма..то няма и как да има..но не става ли всъщност дума за едно безкрайно състезание..пак се отплеснах и загубих началото...кое начало..ахх да..ПРИЯТЕЛСТВОТО ... с главното П..има го ...да но къде..ами намери го..а как се намира нещо ,което не съществува....е на мен един Приятел ми каза как..защо да се мъча тогава като той вече ме улесни обяснявайки ми нещата по простия им и първичен и визуален метод:Аз и Ти...това са перфектните инициали на това,което търсиш...решението на уравнението...но все пак си остават само инициали...довърши имената сама..започнах..край няма..а и начало...е как тогава ..от къде да тръгна,за да стигна до края..или в тази игра няма финал...тук се намеси друг Приятел..не ми даде шанс да повярвам на това ,което ми казва..дали и го чух не зная..но усетих..да ..усетих..и така Приятел след Приятел..а къде се загуби това Приятелство..ах тази гонка...мишка-котка;котка-мишка..и така../някой беше казал/..та чак до края на света...
Що е то приятелсвото ли-опитай се сам да разбереш...може би моята дефиниция е неправилнa, но си е моя....


23.02.2006