Обещано

"Не си писала от Петък"...(мое обяснение)..в отговор "Ще чакам"

Пиша и се усмихвам с думи и снимки на мамето :) Благодарение на нея видях домашни кестени както ги нарече Дони и вкусих от тях.Дори ми ги направиха и после ми се смяха,че нямам и ни най-малка представа как се яде това чудо на природата.В началото има вкус на картоф - ама сладък,после и леко соленко и някакъв необясним,кестенов си вкус.Ядох ги варени.Оставих си и да пробвам с печени.Но си признавам ,че точно тази вечер ме мързи.

Тази седмица пак ми е притеснено.Мишката ме зарадва с хубава новина тази сутрин,но аз пък взех че я разбрах за моментална-нали не обичам да чакам,но ето ме на осъзнала реалното си седя и чакам.Заслужава си -поне така си мисля.Имаме си планове за уикенда и поне веднъж не искаме да се провалят: пу-пу да не ни е уроки.

Няма да се размина само със снимките на кестенчетата.Докато бях хванала фотоапарата се замислих,че не само цветенца имам за снимане ,а и част от домашния уют през моите очи разбира се.

Влезнах бокса и с умиление са усмихнах на единственото ми кактусче-ейй успях да го запазя,дори и след преместването, и дори му смених саксийката с шарена ,оставена ни в наследство от хазяйката.Има си и рапанче за компания :)

До него си имам още едно нещичко,което ме усмихва и ми навява спомени.Първото ми подаръче от Баджо (какчето ми) като замина за Англия :)

Беше в комплект с чаша за кафе и пръчици канела-всичко си пазя :)

Плодчетата у дома също заслужават фото-уважение :)

A самораслото ми цветенце не спира да цъфти напук на студа вечер и сутрин :)