На 4 бутона

След истерията ми от предишния пост и решенията на blogger да ме докарат до будалък , Zory  "заповяда" да се пръкне нов пост, който да избута шматкенските ми подвизи.Изпълнявам!!

На 4 бутона.

Това е нова рубрика в блога ми.Всъщност е първата такава.Тя ще ви отведе в по-личните светове на блогърите.

Реших , че искам да попитам точно определени блогъри, точно определени въпроси.Интервюто с блогъри е доста разпространен гастрол, който дава допълнителна информация за автора написал ваш любим разказ, нарисувал ваша любима картина или колаж , създал ваше любимо прозорче към света.Блиц е кратко интервю.Много кратко дори.Въпросите са такива, които съдържат теми, за които не сте писали/чели и ви се иска да го направите.

Давам начало на 4 бутона сега.

Започвам с НЕЯ!

На колко езика можеш да кажеш „Здравей!”?

Да видим… „Здравей!” на български, на английски, италиански, румънски, френски, руски, чешки  и на хавайски …битуин последното най-ме кефи – Алоха :)

Котка или куче?

Куче!!! Това не пречи да обичам Пена – черната глезана у дома.

Любов или чадър?

Любов, но пък може и любов под чадъра J

Три думи за политиката?

Три думи не мога. Мога цяло изречение – Мръсна работа, която все някой трябва да върши!

Една тревога и една мечта?

Тревога ми дали ще успея да се съхраня и да остана себе си въпреки и напреки на житейския си път. Искам, когато настъпи Мигът, да знам, че съм оставила нещо след себе си и че нищо, което съм направила, не е било напразно.

България?

Обичам я с всичките й природни красоти и генетични недостатъци!

Нещо много лично?Поне едно ;)

Често плача, но малцина знаят. И когато ми е хубаво, и когато ме боли!

Кино или театър?

Не мога да избирам – различни са. И двете имат своето очарование!

Обясни ни за писането?

Писането … или ти идва отвътре, или не. Насила не става. То е като своего рода спасение на душата …на белия лист да накъдриш всички онова, което чувстваш и мислиш, което не смееш да споделиш на глас …изповед на емоции и настроения.

Какво би направил/а с : химикал, буркан, цигара и велосипед?

Хм! С химикала бих оставила послание, бурканът …ще го отворя и с пръстче ще близна от сладкото с ягоди …велосипедът …ще го подпра на оградата и ще запаля цигара, докато ми дойде смелостта, за да го яхна …

Любим автопортрет или снимка?

Книга или филм по книгата?Защо?

Строго индивидуално е. Например след „То” по телевизията, отказах да чета книгата на Стивън Кинг. В същото време пък гледах „Изкуплението Шоушенк” и с удоволствие четох книгата, при „Мизъри” беше обратното. Да не останете с впечатлението че само неговото творчество познавам, но затова се сетих в момента. Но може би е добре първо книгата …в писан текст някак по-истински можеш да усетиш събитията и да четеш дори между редовете. Например обожавам Агата Кристи – но пък не пропускам „Случаите на Поаро”, когато ги дават по ТВ-то :)

Какво би променил/а ?

Нищо и всичко! Харесвам се такава, каквато съм – харесвам живота си с всичките му плюсове и минуси… и в същото време понякога ми се иска да съм  лошото ченге.

Pink?

Защо не – нищо, че е малко кукленско!

Социална мрежа или бира на пейката?

И трите, дядо Попе :) Важното е клюки да има!

Рецепта?

Тази за щастие май още не е открита.

Ще ни покажеш ли кътче от дома си?
Той е отворен като сърцето ми.

Дефиниция за свобода?

Обратна на тази за робство и различна от тази за слободия.

За кафето?

Ароматът му е този, който отваря сетивата ми за новия ден.

Ще ме нарисуваш ли?

С думи или с молив?!

Твоят блог е?

C`est La Vie

Лятото е ?

Свобода за душата и тялото.

Кауза или мечта?

Каузата е една – да остана в родния си град! Мечтата … оставям за себе си :)

Ти си?

Аз съм …една Дева, която си е сбъркала зодията, според приятелите ми, тайфун, който помита всичко по пътя си!

А ако не съм – искам да съм!

*************

Благодаря Фиф♥

Гответе се ;) Ще получите официална покана на електронната си поща ;) 

Blogger country

Така се нарича новата простотия , която произхожда от Blogger!!!

Тотален абсурд!

Какво означава ли?Ще обясня съвсем кратко.

Аз съм в Англия и поради тази причина blogger е решил да ми сложи приставка co.uk на блога.

Но в България, всички Вие които ме четете (благодаря за което) виждате блога с приставка com.

Не знам дали ще засича промяната при хората, които ме четат през рийдър, но сега ще видим.

В първия момент се побърках...повярвайте ми , идеше ми да се разрева.Но помислих трезви, видях им смотания съпорт и съответно това е едно от hot съобщенията.

Надявам се това да не пречи на всички приятели да се отбиват тук.

Натъжих се.... :( 

@dzver благодаря {blush}

Ето и screenshot

Това ще важи за всички, които са в чужбина , а всъщност родината им е друга.
Ужасно....

Необходимостта

{source pinterest}

Чернова,  която стои твърде дълго време се лута в мислите ми,  и от която реших най-сетне да се отърся.

Често си задавам въпроса : ” Какво ни е необходимо,  за да...?”

За да сме щастливи.За да живеем стойностен и пълноценен живот.За да се усмихваме по-често.За да сме толерантни с другите.За да сме с една идея по-мотивирани.За да загърбим негативността.За да сме приятели.За да сме хора.

Приятелите ми казват, че  е неоходимо да вярвам в малките неща.Приветсвам тази идея, но не я приемам като необходимост.Задължението извиращо от думата необходимост умаловажава емоцията от малките радости.Трябва да се радвам,  не е моето мото.

Хората казват, че са ни необходими пари , за да сме щастливи.Не знам.Щастието отдавна не дрънчи на монета ,  не е хартиено ,  камо ли мастилено,  но пък хората свикнаха да си го купуват.И то им е необходимо , за да са щастливи.Да,  купеното щастие трябва да те направи щастлив. Не ,  и това не е моето мото.

Други казват,  че са ни необходими приятели ,  за да сме повече хора.Приятелите обаче не са щастливи от факта да бъдат средство или разменна монета на нечие полущастливо съществуване.Приятелите са истината.А тя е необходима, само на онези , които са се изморили да я подминават. Приятелите са необходимост, ако ги няма.Трябва да имаш приятели, за да си човек.Не знам.Не ми харесва.

Някои жени  настояват , че необходимостта е материална.Склонна съм да се съглася,{но само когато се отнася до наистина необходимите неща}.Превърнали сме я в такава.Трябва да пазрувам скъпи стоки , маркови дрехи и още толкова label артикули.Цената е  важна, качеството ( абе,  Versace е,  к’во ми говориш), удоволствието от употребата е по-скоро показност.Тези жени още казват , че е неоходимо да си печеливш.Разбира се отново от материалната страна на потребността.Да бъдеш богат , за да си по-материално устойчив на женски похищения.Хищничество го наричам аз.Ловът на богаташи не е в моя стил.И тук се разминаваме.

Други жени твърдят, че суетата е необходимост. Бих казала навик или придобита черта от характера.Далеч от всичко , което се класифицира под “трябва ми”.

Някои мъже се нуждаят от жени.Други от майки.Всичко останало не приемат като необходимост, а по-скоро като даденост.Тук се връзвам на висок процент, а съм жена.

Аз не обичам да казвам „трябва ми” , ако наистина не е така.Парите ( знаете отношението ми към тях) са средство, а не необходимост. Всички онези материални облаги , които правят хората "щастливи" , всички излишно показани аксесоари на личния им комплекс – това са неща, от които по-скоро бих избягала, отколкото да изпитам необходимост.

Имам нужда е по-приемливо при мен.И всичко , от което се нуждая е безценно.Няма стойност.Вечно е.

Имам нужда от тях, него,  спокойствие,  мечти,  зелено,  кафе ,  хубава книга,  музика и телефон, лудост,  странности,  интернет ,  красота, вяра...и още толкова безценни , мои , наши неща...

А какво не ми е необходимо? Всичко онова, което виждам в хората около себе си в момента.