Безразличието народно

Имам малко свободно време и съм се замислила над следният обществен казус :Безразличието
То това ще да е поредният неразрешим и настоятелно пробиващ си път симптом на новото време.
Не се зачудвам въобще на какво се дължи.Обяснимо е и резонно -но само за тези ,които са облечени в него,или пък ги заобикаля.
Илюзорно е за онези ,които са си оптимисти по природа -макар и почти изчезващ вид.
Та по моята скромна преценка около 70% от нашето общество попада в този кръг на безразличните.Видимо никой не се притеснява от това ,нито му пречи да се появява и да завладява поредното човешко съзнание ,лишено от способността да се съпротивлява.Дори и желание не се мярка на тъмния хоризонт....
Това ме тормози...защо?
Нима е нужно просто да приемаме това коварно чуство,което притъпява сензорите ни за ценното и онзи слънчев лъч,който би ни огрял?!
А да си безразличен към самия себе си вече граничи с самонаказание -отново защо?!
Не смея да си отговоря,защото не искам това което си мисля да е истина......
Още по-стряскащ е фактът ,че това е масово .....
Не вярвам,че народът ни е безхарактерен и слабоприемчив (това май не е съществуваща дума,но се изразих точно) и не осъзнава резултатите от собственото си нежелание за успех.
Бях решила да изпиша поне страница по тази странна,нововремска проявя -но някак си сама се настройвам негативно пишейки за това....
Пусто безразличие-налази всичко и всички.....просто ей така....