Понякога ми се
иска да имам друга мен, която да изтърпи всички несгоди, гадости и дразнещи
състояния , които не харесвам. Имам достатъчно сили да ги изтръпя и сама, но
искам да не ми се налага.
После ми се иска
да съм още по-силна, за да не искам някой друг да понася моите емоции.Те са си
мои.Камъчета, парченца и милиони пъзели.
А в един друг
момент ми се мълчи.Мълчи ми се и ми се чете. Някоя мила история за щастливи
хора или мотивация написана накриво на умиляваща снимка на кученце с панделка
или бебешок в пъстра рокличка.
А днес ми е
кофти.Почувствах се ниска, малка и много огорчена.
Случава се.Но все
пак го считам за нечестно.
{ понеделник }
Утре ще бъде по-хубаво.Знам го.
~♥~
2 коментара:
нали знаеш, което не ни убива ни прави по-силни - изтъркано, но вярно - и в същото време несгодите и мъките, те ни правят такива, каквито сме - добри, сърдечни и любвеобилни - обичащи живота и знаеш как да му се радваме :) ♥
Обичам те ♥
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)