Project Mall Stara Zagora

®all rights reserved

Усмивки

Свърши и поредният работен ден....поне в офиса,ама не и нацяло.Чака ме втората работа,но реших да отделя време за блогчето и да се изфукам с нещичко.
Чакахме се на спирката с Мишката.Отдавна ми беше казал ,че ми е извадил плюшено мишле от онези в машинките с желязна скоба и все ми го забравяше на работа.Е,донесе си ми го :)Жълто оранжево с меки ушички и синя панделка.Но изненадите не приключиха до там.Имаше си компания в пликчето-синьо,ухиленко динозавърче-много сладкооо...още цъфтя с грейнала от усмивки муцуна.Но неее...изненадите не свършиха.На път за вкъщи трябваше да понапазаруваме.Влезнах в зеленчуковия магазин под нас,а Мишето ме чакаше отвън.Излезнах и той ми се усмихна някак дяволито и изскочи с червена роза!Обичам тееее!

3D

Олекна ми!Справих се с новият software на Domus3D!За първи път се опитах да направя 3d проект със специализирана програма на базата на Autocad!Успях.Мъката беше докато инсталирам 4-те диска и да заредя библиотеките.

Ето и първият ми опит ,но не последният в 3D проектирането!

Рожден Ден

Днес празнува Любовта ни :)

Честита Първа Година Мило мое Мишленце!

Обичам те!

Победата

Успяхме!Кой сега е номеррр едноооооооооо :)

Край на притесненията-старт на здравото бачкане.Днес празнуваме у дома Победата :)

Поливаме с Шардоне&лимонче и пица Mercedes XL :)

Не ми остана много дъх и думи да изразя щастието-но по усмивките и настронието у дома се познава ,че Днес ликуваме.Заслужено!

Обещано

"Не си писала от Петък"...(мое обяснение)..в отговор "Ще чакам"

Пиша и се усмихвам с думи и снимки на мамето :) Благодарение на нея видях домашни кестени както ги нарече Дони и вкусих от тях.Дори ми ги направиха и после ми се смяха,че нямам и ни най-малка представа как се яде това чудо на природата.В началото има вкус на картоф - ама сладък,после и леко соленко и някакъв необясним,кестенов си вкус.Ядох ги варени.Оставих си и да пробвам с печени.Но си признавам ,че точно тази вечер ме мързи.

Тази седмица пак ми е притеснено.Мишката ме зарадва с хубава новина тази сутрин,но аз пък взех че я разбрах за моментална-нали не обичам да чакам,но ето ме на осъзнала реалното си седя и чакам.Заслужава си -поне така си мисля.Имаме си планове за уикенда и поне веднъж не искаме да се провалят: пу-пу да не ни е уроки.

Няма да се размина само със снимките на кестенчетата.Докато бях хванала фотоапарата се замислих,че не само цветенца имам за снимане ,а и част от домашния уют през моите очи разбира се.

Влезнах бокса и с умиление са усмихнах на единственото ми кактусче-ейй успях да го запазя,дори и след преместването, и дори му смених саксийката с шарена ,оставена ни в наследство от хазяйката.Има си и рапанче за компания :)

До него си имам още едно нещичко,което ме усмихва и ми навява спомени.Първото ми подаръче от Баджо (какчето ми) като замина за Англия :)

Беше в комплект с чаша за кафе и пръчици канела-всичко си пазя :)

Плодчетата у дома също заслужават фото-уважение :)

A самораслото ми цветенце не спира да цъфти напук на студа вечер и сутрин :)

Поредна седмица

Пак е Петък.И тази седмица се изтъркули или пък я избутахме не се знае.Есен е.По новините казаха ,че носела депресия със себе си или тъга.Жълтите листа всъщност са романтични.Дали това ги прави тъжни?!Не.Догодина пак ще са зелени.А ние ще сме уж по-мъдри и естествено по-стари.
Седя и си пуша и чакам.Чакам моята усмивка да се прибере.Радвам се,че я оставих на Васко да ми я пази.
Мисля си за негативното и как ,ако се опитам да го елиминирам с лошото -то ще рефлектира най-много върху мен.Изморих се от отрицателни емоции.Липсва ми Шуша и нейните сини очи,кафето с нея и милите спомени от времето ,когато бяхме неразделни.Ей,Шушкеее Обичам те!Ама и ти си далече.Всички са далече-и аз дори.Есентта май ми влияе или просто съм изморена.Да,може би.
И все пак -Петък е!Но всъщност какво от това след като и утре ме чака работа ...дано поне Мишката да си е у дома,че ако ми е криво да има на кого да си поплача.Възхищавам му се как таи всичко в себе си-аз не мога!В Петък приличам на онази риба-балон!Само ,че незнам ако се пръсне дали умира или си почива?!Не обичам да падам духом,но нещо тъпче духа ми -знам какво е-поддавам се на елементарни битовизми и позволявам това да ме изнервя-не бива.Ча какво ми липсва?!->Нищо!
Само малко вяра в самата мен и отслабващото желание да Я стъпча.Но пък не желая да е с лошо.
Енигма-Мишлето си идва и ми носи усмивката!

Петък е!