[част 1 Телеграмата]
Леля Пена я знаете. Снажна българка. Възвисочка, усмихната до горната дясна пломба , дето й я плати здравната каса.Възпълничка, тантуресто приятна и поклащаща се като мама барба. С пеньоар от универмага , кафяв на червени квадратчета- ситни. И ролки си слага, но в специалните случаи: като банкета за Нова Година и прасешкия ритуал на село. Даже е суетна.В тия празнични и високохолестелорни дни можете да я видите с усмивка , достойна нахлепотила джуките в цвят 121 , туй беше подарък от Делчо за миналия рожден ден- от корекома. Ама що ви разправям за леля Пена.Вие я знаете!
{source pinterest.com} |
Един ден леля Пена получи телеграма. Прилежно сгъната, комай миришеше на нещо, ама тя така и не разбра на какво, защото бобът й загоря докато кокетничеше с пощальона.Тъй де, снажен момък беше, не като нейния Делчо – горкият едва 70 килограма ги докарва покрай Коледа. И баба Неда, комшийката, все цъка като мине покрай нея.Поздравява я човеку, а те все го мъмри: „Яж бе момче!Виж съ’ на ко’ мязъш.Пфу, не тъ ли ‘рани тъз’ тфойтъ?”. А , телеграмата.Ох!Пена се огледа ту насам , ту натам- епа съвсем сама си беше.[Делчо полираше чайника на кухненската маса] . Загърна се у пеньоара , па се тръшна на кушетката.
„Мила ми како Пенке,
[въх , кой тъй ще ме нарича мене...мила...па и Пенке, я съм си Пенъ....чей’ да прочетем надоле]
Аз ти пиша.Братовчедката ти Лена.От Париж.
[леле-майко...въх...тая пък чак от Пъриш ще ми пише, има ли акъл?]
Ние сме добре. Живеем добре.Вие как сте?
[я па тая, добре живеели... ми то ние к’во ни е?!Буркането съ гутой’, зельту’ е прицидену, пъ и някой и друг картоф шъ има... добре живеели, суха та суха си остана...пуу...]
Ние с моя Павел ще се женим.
[’еля, то т’фа вашту на нищо не мязъше, саму нагори-надолу, не бързали . ’еля кандисахти и вий]
Тук в Париж.И ви каним с батко Делчо на сватба.
[въх! E те ся я фтасъх.Де гу тоз Париш мъри моме, я дан’ земъ фръкна ...ми то далеч..пък и батя ти ми е болнав, де ще гу мъкна чвякъ...тамън са опрай горкият...]
Изпращам ти билети за самолет и адреса ни, защото не можем да Ви посрещнем.
[......самолед ....ко туй ся...пък щом билети имаме, квот’ ще да е..утиъми]
Поздрави,
Лена."
Леля Пена ....поседя, погледа телеграмата, па стана.Изтупа си престилката, сбърчи нос, свъси вежди па си сипа от загорелия бобец.Изнамери си и люта чушка, уважи и топлия хляб, че и мерудийката.И сирьнету.Ама не се усмихна.Ни веднъж.
Леля Пена не беше глупава.Нищо че все така изглеждаше в клюкарниците на улицата.Харесваше й да я мислят за будала.То така й беше удобно , па и се подсмихваше под мустак ( буквално).Тъй и тъй я говореха, тамън няма да им дава захар, сол, брашно, яйца назаем.То да не ги е гледала тез ниви и кокошки зарад комшийката.Тя па тая една сплетницъ...Пуу...
[Въх, ама я съ хептень съ отпеснъх...тя тъз тилиграмъ мъ замаи...у Париш на сватбъ...на тъ ей ся хукнаф...ууу Лено, Лено...де отиди и ти да се жениш мъ..ся да се чудим ко да кажем у селу.Къф тоз Париш, да не си тукъ да му ударим ено уро...кфъ' сватбъ шъ ми говориш ти на мени...] Пена се оригна сочно.
-Пено....Пено...Пено мъ!
-Ни мой рукъ мъ Гано..идъ.
-Пеноу...
-Кажи Ганоу.
-Ми то...такоутъ ... тоз пощальоня, що донеси мъ...нищо не каъш начи ... се си такъвъ ..крийш съ!
-Мба, за ко ши съ крия мъ.... [ше ти кажъ я на тебе клюкаркъ с клюкаркътъ ти]
-Ми кажи де, ко донеси, писму ли да беше или ко?
-Мълчи мъ.Писму.Кой пъ ше ми пиш’ на мени.
-Ми де тъ’ знам.То ся модерну било поща да имаш.Тъй вика оназ рус'тъ от тивилизоря.
-Ма нимой мъ занимаъ мъ...я тиливизия ни гледъм.Нал’ мъ знаиш.Точката да ми пей и хич ми не тряъ някой да ми говор’ .
-Ми то така мъ...
-Телеграма.
-Ъ?Ко?
-Нал’ мъ питаш ко донеси оня , тилиграмъ , ко друго.
-М’чи как тъй мъ?Кой т’фа, ко стан’ло?Кой умрял?
-Сакън.Стига прикаъ' глупости мъ Гано!Брадчекътъ Ленъ ши съ жени, та на сватба ни викат с Дельчъ.
-Ха!Ми айде честиту.Ко зъ й купьте?
-Ма ти ко приказвъш мъ?Кък пък няма да хукнъ , на 'орътъ зъ угаждъм...кък ли не?
-Мчи как тъй мъ Пеноооууу??
-Кък, кък..на тъй.Никъде не утийъм аз.Де да гу знам я тоз Париш дей.
-В Европа Пенке.
-Ти да мълчиш бе Дельо!!!
( туй отгоре съм го писълъ я, койту искъ да вервъ)
5 коментара:
Хахаах, глупавият си остава глупав:)
:)))
Е, все пак това е 1-ва част ;)
давай втора, че неам тръпение - буля Пена по Шанзъ лизе :))))))))))))))
Ахахха, Фиф :) Буля Пена ми звучи много шик ;)
Ще видим кога ще ми се появи музата.Нали ги знаеш наш'те- капризни са ;)
Радвам се, че се завърна блогово♥
Трябва да вкараш и непорочно зачатие, вдигнати фусти, срам пред цяло село, па то да се окаже просто сериал:))) Браво, Скаридке. Шест!:)
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)