12.2.12

За Блоговете [сериозно]

През последните дни ми се мяркат фрази като “Блоговете умират” , „Няма блогове" , " има сайтове”, "Хората не пишат" и прочие.
Не ми харесва.Не съм съгласна.Ще пиша опровережение.За себе си разбира се.Кому е нужно да се обеснява защо не му е необходимо нещо , което сам е създал?!
Отдавна мисля по въпроса, но насоката беше различна.Ще я включа като част от сериозното ми постване на тема блогове.Да,  трябва да сме сериозни.Блоговете са сила.Доказана.
Далеч съм от мисълта тепърва да обеснявам какво представлява блога, как се създава и за какво служи.Защо се използва всеки решава сам. Кога и къде отново е въпрос на авторски избор.
Скоро гледах клип на ТЕD Simon Sinek - How Great Leaders Inspire
Златният кръг , който се основава на три въпроса : Какво, как , защо. Точно в тази поредица.


Какво е блог се знае или по-скоро всеки е приел дефиниця, която му е достатъчна , за да разбира , подържа и разпространява съществуването му.
Как- използвайки дадени матрици или по своя начин.
Тук считам за необходимо да се отплесна.Не тирадично, а подкрепено с мои лични наблюдения върху блогосферата.В началото на моя личен блог не знаех как. Започнах да използвам блога , вместо стария и верен дневник.Може би съм тръгнала в правилната посока.В която и сега вървя, що се отнася до блоговото ми присъствие и то в Шматкология- блогът, който си остава моят.
С течението на времето започнах да осъзнавам, че този блог  се нуждае от подръжка, развитие, корекции и всякакъв друг вид интервенции прилежащи към него.В този момент се запознах с приложенията на blogger. Добавях, триех, търсех начини в помощни блогове за постигане на точно определена визия или поставяне на даден бутон, таб или скрипт , който не се предага за автоматично добавяне от матрицата.Развивах блога си.В полезрението ми се появиха други блогове, които започвах да чета , разглеждам , преглеждах source кодове, дизайн , шаблони и идеи и хващах себе си да търся нещо за себе си в „чуждата паничка”.Тези ми действия да не се приемат като кражба- в никакъв случай.Менях и настроенията.Това също въздейства върху блога ми.Сменях името , шаблона, шрифта.След време се научих как.
Сега следя как се развиват останалите.Приятно е.Почти като да засадиш дръвче [ и такова приложение се появи].И точно тези наблюдения свързвам със златния кръг на Синек.Малка отметка: предполагам тази лекция е много известна  и ще бъде добър наръчник за всички бъдещи лидери.На мен ми помогна да се взирам по-добре и да изграждам планове за действие, като първата стълбичка се нарича Какво мечтаеш.Целта : как.Резултатът:защо.Работи.
Та относно моите впечатления.
Има блогове, които харесвам и които не харесвам.Нещо тривиално, според усета, мирогледа, характера ако щете.
Има блогове  , на които се възхищавам, но не чета.Това не е толкова клиширано.Харесвам ги , защото авторите им са затворили своя златен кръг много успешно.Защото визията им е безупречно съчетана със съдържанието.Защото са от хората, чиито блогове трябва да се обеснят на  другите.Защото спазват изначалния си замисъл и следват точно определени стъпки.Защото са постоянни и сериозни в блого-работата си.Защото споделят , това което добре са пресметнали за интересно.Защото са famous. Но такива блогове не причислявам към графа лични.Дори и някои от тях да са точно такива.
Има блогове, които ме вдъхновяват.Харесвам ги.Някак по default.Харесване от пръв прочит.Следя ги, чета ги доколкото времето ми позволява, споделям ги. Знам , че винаги когато пожелая ще намеря , видя, прочета нещо за себе си.Текст.Картина.Заглавие.Винаги ще има нещо в моя стил.Защото авторите са хора, които са от моята кръвна група и искам да знам какви са настроенията им.Искам да ги виждам да се усмихват.Интересувам се от настроенията им.Пука ми за тях.Комуникирам с тях.Коментирам и очаквам техните коментари.Такива са всички лични блогове, които са в блогрола ми.Не всички ( защото добавям много).Но е достатъчно за мен самата да отсея какво искам да чета и кого.
Има блогове, които не разбирам защо съществуват.Като трън са.Не се посещават.Пишат се голословни текстове или се публикуват прекалено лични истории, в повечето случаи тип gossip.Не зная къде им е скъсана нишката, но виси , разбримчена.Нямам категория за такъв тип блогове.Но те съществуват.
Има блогове , които ще дам за пример.Не на подражание.Това са различни по тематика блогове, които разбира се харесвам.Не само аз , но и приличен брой читатели.Това са блогове, които попадат в графа Истински Блогове. Завършен цикъл и все пак се развиват.Преплитат, донавиват, действат, живи са.Постоянно.

Едва ли е толкова важно, но бих искала да споделя с вас на какво лично аз обръщам внимание  в моите блогове и тези , които чета.
В моите :
Шматкология: моят бодил.опитвам се да бъде място , в което ми е удобно.втора кожа да душата ми.Държа визията да ми харесва.Да- на мен.Не на аудиторията.В момента съм намерила точно това, което ми е удобно.Искам да пиша на широко поле- бяло.Пространството ми напомня на добрия , стар , бял лист.Изчистените дизайни са ми любими.Разбира се, че има какво да се „пипне” тук-там.Но това „пипване” е в тясна връзка с настроението ми.Сега те са в хармония.Полагам усилия и при постовете.Опитвам се да бъдат простички, ненатруфени и написани.Не изплюти като споменатата от мен поточна линия. 
Ние Снимаме: проект, който започнах с много хъс, чудесни хора и усмивка.Проект , който и до днес ми носи много настроение.Тук има много за „пипване”.Но, колеги дайте ми време , моля.Държа този блог да получи перфектната визия, която заслужава, да бъде полезен, приятен и посещаван.
Brush&Pixel ( или Шматкофотия) : Мислех си , че ми е необходимо място за другите ми страсти извън писането.Дизайн.Снимки.Графики.В момента смятам това за излишно, пък намерих подходящата за настроението ми и тематика на блога визия.Доволна съм и не забравям да поствам и в този блог.
Чернова: този блог беше изблик.И още е.Въпрос на време да го залича или превърна в идея, която подхранвам от месеци.Не зная.Ongoing.
Сборен Пункт: Отново екипен проект. Занемарен.Признавам си. 
Е, други блогове нямам.
Всъщност имам само един.Този тук.Така го усещам.Всички останали наричам проекти.Не ги умаловажавам, но те не са личното пространство  и удобство на Шматкология. 
Има и блогове, които са широкообществени, популярни.Превърнали се в страници.Лично аз правя разлика между блог и уеб сайт.Последното винаги ми носи асоциация за търговия.Тук ще наблегна на брънката Как от златния кръг.В подобен тип блогове са важни : потребители, посещения, генериран трафик, споделяния, бутони, реклами.Това гиотдалечва от моята представа за блог.В тази графа обаче има такива, които харесвам и чета.Използвам ги като източник.Те имат точно определена тематика, която в повечето случаи е достатъчно широка , за да се пише за саксии, копчета и химия.Читателите определят интереса.Те подсказват какво да се предложи на самите тях.Няма нищо лошо в това.Но отново подчертавам личното си виждане: скъсан златен кръг във  фаза какво.Няма да давам примери, защото коя съм аз да определям чий/кой блог е еди какъв си.Всъщност го правя , но няма адресат. За да си отговориш или обясниш значението на „Как”  е логично да използваш средство.Това средство в посочените блогове е ракламата.Можете да го видите като партньорски банери , информация за семинари, директна реклама, постери и прочие.Тези блогове продават.Изгубили са чара на личното и се оповават на аудиторията и популярността.Подкрепям в случай , че не са наричат , списват , декларират като блог. 
Не съм пропуснала Защо.Но аз не мога да отговоря за всичките милиарди блогове по света.Мога да отговоря за Шматкология- защото имам нужда.
В тези , които чета: само текстовете, смисъла, посланието.
Блоговете, които ще дам за пример.Те си имат мои названия.Нарекла съм ги някак си , заради точно определена черта , която съм открила в тях. 
Нямам Идея- Постоянство
Владо е блогърът – блог .Уважавам , чета, харесвам и споделям този блог , заради постоянството на автора.Той  публикува неуморно всеки ден.Не е така нехаресваната от мен поточна линия.Носи смисъл с всеки един пост.Има ясно поставена тематика, визия, стил.Този блог давам за пример на първо място.Пример за постоянство, не за подражание.Пример за автор-блог-аудитория.Симбиоза на всички съставни части.Б-л-о-г!
Ради е един страхотен блогър, човек и артист.Тя се учи да блогва- в буквалния смисъл.Взима уроци, показва реални резултати.Постоянна е.Пише на два езика.Показва ни красоти, арт, вдъхновения, лични експозиции.Има перфектна визия на блога.На този блог нищо не му липсва.Радвам се, че го има.
Васи ли ?!- Василена Вълчанова-Smart
Възхищавам се на Васи.Като блогър.Стилът й на писане е завидно висок.Визията – непоклатимо прилежна , както и постовете.Тя пише за маркетинг, лични въжделения, фотография и много теми, които вълнуват блог обществото.От този блог получавам вдъхновение, цялост и много полезна информация.
In Brief – Надинка- Истина
Повече от харесване ни свързва с този блог.Понякога авторката пише така, както аз бих искала или написала, но не съм, защото не съм тя и обратното.Настроението , което можете да намерите там никога няма да ви е излишно.Не винаги е добро, слънчево или усмихнато , но е толкова истинско, че чак боли.Авторката е пич!Respect!
{ggmu♥}
Режицата неножи или как снежат хвърчинките-Ирония Идиотова-Усмивка и сила
Не знам дали трябва да коментирам този блог и автора.Това е място за големи пичове, силни и истински личности и много хора-идиоти.Теди ,  аз те обичам! Препоръчвам!!!
Lammoth – Асоциация
Колегата Ламоть е сравнително нова фигура в нашето скромно блогърско мегданче.Но това не му пречи да бъде неотразим в шантажирането на усмивки и продуктивността на смешниците ни.Уникални текстове.Авторът е непоправим добряк и шоколадомелачка.Да се чете, препрочита и запаметява.Визията е добра, заради емотиконите ;) 
Something – вкусна фотография
Чета.Попивам.Примлясквам.Един страхотен кулинарно-фотографски блог.Авторката е пре-завидно талантлива и благородна.Споделя с нас.Блог , в който ще се насладите на всичко.Дизайн, визия, публикации, фотографии.

Всички останали блогове, блогъри, които не споменавам тук да не се чувстват пренебрегнати, забравени, прескочени.Не.Пристрастна съм.Вие си знаете.♥

Та, кои блогове умират?!

20 коментара:

Владимир Кабрански каза...

Чудесен пост, Лили! Преди година мислех, че блоговете започват да загиват, но през тази се уверих, че не е така. Причината е, че блогът е индивидуалност, а нея винаги ще я има.Различни сме и това е най-хубавото. Всъщност най-ценното, което ни дават блоговете, възможността, да се докоснем до хората зад тях.

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) каза...

Пишеш "обЕснявам" :) Моят блог къде попада, супер любопитно ми е какво ще ми отговориш :)

أمل каза...

Лили :)
много мило, благодаря! Взаимно е.
(GGMU!)

أمل каза...

Лили :)
много мило, благодаря! Взаимно е.
(GGMU!)

أمل каза...

Лили :)
много мило, благодаря! Взаимно е.
(GGMU!)

traiana каза...

Винаги е удоволствие да те чета, нищо че съм от онези безбройни кулинарни блогове:) Някога и аз пишех...като вас, може би....

Radostina // 79ideas.org каза...

Много си мила, Лили, че споменаваш и мен. Благодаря ти много, чувствам се поласкана ;)
Поздрави,
Радостина

Lil каза...

@Владо, съгласна съм :)
@limitednickname: не познавам блога ти.И не мога да дам никакво мнение.А мисля в случая не е необходимо.
@Надинка, ама три пъти: разбирам де ;)
@traiana- благодаря :) И какво им е на кулинарните блогове?Чудесно е да имаш и списваш такъв.
@Ради-без теб няма как да мина :)

Направиха ми забележка за правопоса и запетаите.Ами майната им : не се съобразявам често , макар и да съм филолог.И какво? Мога да пиша и без пунктуация. Мога да пиша и безупречно.И какво? Да не би постът да е по-смислен или по-достоен.
Полето за коментари е първото приложимо в blogger.Няма да го променя.Който има желание да коментира, виждам справя се добре.
И не си мислете , че не приемам критики.Напротив.Но понякога трябва да се научим да критикуваме , избягвайки нотката на обида и настоятелност.
Отплеснах се.
Благодаря на тези, които са разбрали и прочели поста.За мен беше важно да го напиша.
запетая.запетая.запетая.
Хубава Неделя :)

أمل каза...

ахаха извинявай, не знам защо е 3 (три) пъти :)
поизтрий де

Lil каза...

@Харесва ми точно така, три пъти :)

Omnia каза...

Умира само онова, което не се поддържа. Има блогове, които наистина не знам защо са създадени. За мен това е отговорно нещо и, когато създадеш нещо, когато използваш някакво пространство, е редно да си го поддържаш, а не оставяш на произвола на съдбата. Нароиха се много глупави блогове- чак не им знам адресите/ имената, че да ги цитирам. Сигурно е нормално всеки да търси някакво признание / предполагам за това ги създават/, но за мен е глупаво, да не можеш да прецениш собственото си време, вдъхновение и сили за подобно начинание.

Чудесна селекция- повечето от тях чета и аз, старая се да е редовно:) Радвам се, че и ти се разписа повсеместно, друго си е така да ти усещам присъствието :)

Lammoth каза...

хехе, Лили, наистина много, ама много съм трогнат :D :D Страхотно е да знаеш, че хора като теб, ми четат блогчето :) Електро-импулсите са взаимни :P :D

Заради такива фенки на Юнайтед като теб и Надинка, може и аз да стана фен на дяволите :P GGMU :D

Lammoth каза...

Ох, забравих. Онзи ден заложих за Брайтън (зарад теб сигурно :P) и те сензационно спечелиха в Лийдс :P Обещавам да те черпя с печалбата :D

Lil каза...

@Omnia споделям мнението ти относно глупавите блогове.Там вече става дума за прословутата поточна линия и следването на максимата : "Модерно е, чакай и аз да си спретна един блог".А после?!
@Ламотьееее :) Много смях , много чудо.Но то иначе нямаше да си ти. A фен на Дяволите- че ти още ли не си?! :P

Lil каза...

Ха-ха-ха ! Но те всъщност са много добри.Имат чудесни спонсори и база.А и виждам добре се справят в първенството, но Premiership още им е голяма лъжица :) И да не забравиш почерпката, ще си я търся :P

Ирония Идиотова каза...

О..никога не съм се считала за блогър. Така и не разбрах в крайна сметка какво трябва да правя, за да съм "блогър". Просто споделях:) Но пък те обичам и аз, това е факт:)

пп- не го слушай Ламот, той само с пълна уста пише;)))))

Neizi_ss каза...

боже колко съм изостанала ....да еба работата и да еба не ми остава време нито да чета, нито да пиша, не че няма за какво ...добре, че са съботните нощи, че да установя колко съм замотана ......тенкю Смиф, че ма разсъни :)

Lil каза...

Ахаххаха, браус Фиф- каруцарската ми харесва :)
Ми то аз не смея да те закачам , покри се , закри се и викам си работата й е в повечко- мълчим си.Ей на, самичко си дойде ;)♥

Lil каза...

Идо , ти ако не си блогър, то не знам кой душо :)

Lulu каза...

Чак сега го видях този пост:( Сраааааам! Ама то не е защото не чета тук. Аз нопследък и в собствения си блог не влизах:)
Чувствата са ни взаимни, макар, че аз не пиша много коментари. Благодаря ти за оценката!

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)