~ Лачена история ~

Добър вечер :)

Имам леки съмнения , но никакви колебания, че този разказ съм го публикувала в момента на написване. И така да е, не ми пречи да повторя. Харесвам си го.

source : internet 

Днес съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна.Сутрeшният тоалет премина  не толкова нежно и безкористно, но хигиената е важна.Не получих гланц , но какво пък – пак блестях.Знаех си , че вечерта ще стоя на тъмно, изкаляна , но поне подредена.Поне няма да стоя в клетка, като онази с панделките и ниската талия...ужас!

После тръгнахме ( на работа) и вървяхме.Поздравих есента от близо, дори се заговорихме с еднин жълт господин от парка за постмодернизма и климатичните аномалии.Голям симпатяга – малко накълцан и леко оръфан , но иначе снажен и цветен.Усмихна ме, но нали са ми казвали да си затварям устата, та си останах с душевен кикот някъде към горния прешлен.Вървяхме изправени, леви-десни, десни–леви; понякога се обърквам , защото тя притичва, надскача някакви огледални мокрости и после пак ме оставя на мира, да си вървя спокойно.Шляп-дрън, шляп-дрън.Много е досадна тази металната.Отгоре на всичкото е подвижна и ме удря отстрани,студена е!

По някое време ( още е сутринта) тя спря.И аз спрях , другата също.Чакахме.Ужасни шумове има по този маршрут и не чак толкова привлекателни места за почивка.Или ще са каменни или полепнали с няквки странни , шумолящи нещица.А най-неприятно е да те настъпят.Тогава се съюзяваме с нея , тя винаги ни защитава и се опитва да отбегне момента на допир с врага.Но само понякога.Още съм млада и не съм преживяла сътресението , онова с тротоара , но ония от втория етаж ми казаха , че боляло.

После изкачвахме едни стълби-тя не ги обича, но ние й помагаме.Пак покой.Видях една стара позната от съседния град.Беше се накиприла с нова прическа , лакирана, лъсната ...дори си имаше нова шапка ..тюх , ама й личаха годинките.Поздравих я глухо и някак премерено , а тя врътна острата си опашка и ме цапардоса леко по тила.

-Здрасти ...нова си още , м ?

-Че за кое да съм нова ?

-Ами не си ходила още на събрание , нали?

-Не.Но ще отида.

- Ха,ха – май са ти отредили място само в офиса.

-Не знам , още съм нова!

Замислих се , чак ми се искаше да се почеса по плешката, но тоя цип нещо ме стегна.”Събрание”...какво ли ще е това?!Сигурно ще е като преди да дойда тук.Много колеги, събрани на едно място, подаващи нос над подиумите и намигвайки на съседа с велуреното яке.Звучи забавно, но не съм сигурна.Ами , ако ме забрави на някое такова събрание...

През повечето време , благодарение на нея си почивахме ...но то омръзва.А и вечер наистина е тъмно , дори забравя , че и ние обичаме да си говорим.

Мина и този ден, заспахме- прави- но гордо изпънати.Сънувах , че съм принцеса в меко , цикламено и топло палто.Някой решеше къдриците ми и пееше.Возих се на лъскава каляска , със специална капра и кочиаш.Беше толкова хубаво.

Утре пак ще съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна!Нищо , че съм дясна обувка!

Сливи за смет ( инглиш вържън)

Каква е разликата между боклук в торба и боклук в пластмасова касетка?!

Разликата е едни 146 паунда на месец. Сто четиридесет и шест! 

Напълно заставам зад разделното рециклиране и много послушно си отделям стъкларията , пластмасата , хартията. По цвят. Па измити тарелка. Па без етикети. Измити бурканчета. Добре де, шишетата са немити, ама са празни!

Редовен платец на въпросните 146 английски (******) лири. 

Не ми харесва да вдигам скандали на местната управа и винаги изчаквам преди да започна с лютнята.

Достатъчно дълъг реверанс от моя страна беше. Ама днес ми прекипя на рециклиращата душица.

Чакам си аз липсващи и допълнителни контейнери от има няма Февруари/Март. Много търпеливо пиша едни любезни писъмца с различни служители. Плащам си всеки месец.Подчертавам ги тия 1-4-6 камъка!!! И след периодични безпочвени обещания , мъкнени на торби със стъклария ( епа пийваме си!) и прилежно натъпкване на н-на брой пластмасови ( гадни, противни, смърдящи макар и измити ) тарелки , НЕ МИ ВЗЕХА БОКЛУКА БЕ!Тоя евтин , лъскав, почти педантично подреден , ама БОКЛУК. 

Очевидно съм ядосана.По-скоро бясна, че чак да се разпиша в блога!!!

Не е приятно да се молиш на служител облян в пот и гледаш някак ядосанко , че нямаш синя касетка за стъкло , но пък втора седмица трупаш стъкларийка ( щото нали пийването де) , но пък една ултра, мега, гига любезна леличка от кансъла ти е казала  да не го приемаш толкова насериозно и да си редиш торбичките. Без торби.Туй то. Каза служителят в отговор на моите молещи очи , две торби, чорлава тиква и чехли с панделки. 

Е, постигнахме консенсус . Изсипах си шишетата в копанката на комшията и ги взеха. Дотежаха му две торби , ама каза без торби беее алоууу. 

Е то хубаво се отървахме от бутилчиците, ама умилението и пърхащите мигли не помогнаха за пластмасата ( втора поредна седмица) . Ем, оставих си културно торбето на тревичката пред къщенцету и набрах оня ми ти кансълски орган.

Много ми се извиняваха.Ама м-н-о-г-о. Можех да ги мъча до 146 пъти, ама викам айде че нямам цял ден за тоя реквием , боклучарски при това. И все пак ще чакам. 

И ще си платя де. И  ще мия, подреждам...бля-бля.

Обаче! Много искам да ми обеснят каква е тая толкова голяма , непреодилима , и айде си го кажем честно , доста скъпа разлика между това да изсипеш боклука от касетка, не от чанта. 

Не можаха да ми отговорят.Ама пак ще питам!

Битовизмите в английски вариант са скъпинки , дългички и изнервящи. 

Мрънкам си :) 

{ поръчка }

Сигурна съм, убедна, знам!

Това е мнението ми за приятелите по поръчка. И да, има такова понятие.

Затворете очи ( след поста) и тогава се съгласете . Евентуално.

***

Всеки един от нас има нужда от приятели.Всеки иска те да се верни, от детските години , да са винаги до вас. Звучи толкова простичко, елементарно и човешко.Да!

Ама надали.

***

Ина от ул.”Поройна” си е поръчала приятелка за излизане.Драсна ми у фейсЪ.

„Който и да си ти/тя/оня/тоя ( все тая) искам да ме чуеш.Ама сега, веднага ( подсмрък).Много,ама м-н-о-г-о искам ( не, не ферарито и оня с опънатите дънки, не сега де) приятелка. Да, да-точно приятелка.Гледаш ме умно и ми се чудиш- знам аз. Правилно си прочела ( сигурна съм вече , че си тя) – искам приятелка.Да живее близо до нас, да е слаба, по-ниска от мен и не чак толкова хубава де.Да има пари. И ако може, ама не е задължително- да има и хубав брат ( от ония , ти се сещаш).Да може да се гримира, да има супер яки френдове във фейса и нов телефон!Колата после.Ама, искам я бързо.Хайде, прави си там каквото правиш и утре да е новата от класа.Мерси.”(усмивка и хиксче).

***

Мария от ул.”Малина” си е поръчала приятелка за съвети.Изпрати ми мейл.

„Здравейте.Пиша Ви по повод обявата за приятели и способността Ви да доставяте такива. Бих желала приятелката ми да бъде доставена в  най-скоро време и според изброените по-долу характеристики.

-брюнетка ( по възможност, разбира се)

- образована ( поне в рамките на допостимото- Магистратура)

- разбираща ситуацията и реалността и способна да предостави реална преценка в реално време

-профил в linkedIn

- познания в сферата на психологията

- да бъде на разположение в работно време и евентулано почасово през уикендите.

Бих желала да получа и допълнителна информация относно условията за връщане на продукта.

Поздрави,

Мария.

***

Юлето от 6-я етаж  си поръчва приятели за купон.Знам, два пъти на ден ми крещи през терасата докато простира.

-И да не ми допляскаш някоя простакеса от ония с джофренските муцуни, че кат’ я докопа моя Пешо и само на парцалка ще ми стане.Па гледай на чвяк да мяса де, да не е от ония дет’ се в ъгъла навряни и гледаш ги, аха и ке си резнат нещо- я вена, я някоя сланинка.Аааа и да не забаиш’ у нас се пие домошарка, яде се шопска и шкембе с  много чесън.Ай чи ми изгоре фасуля.

***

Обява няма. И трите имена са измислени. Но идеята е истинска.Затворете очи и  ги вижте. Те са до вас, дори и далече в километри. Те са във фейсбук, във всички медии, пощи, телефони, таблети. В ума и сърцето ви. Те, приятелите.

В най-добрият случай , реален такъв, имате шепа верни приятели или един. И сте щастливи.

Бъдете. И внимавайте какво си поръчвате.

текст: аз  снимки: internet 

p.s. а защо в женски род. не знам . усмивка.

-32 глюпости-

Толкова ми е скучно, че започнах да гладя.

Няма да си кривя душата, докарах я до панталон и блуза . Майка ми ще се гордее , ако ме види да гладя дори и подгъв.Епа, не ме бива.

Майната й на ютията, аз да си кажа каквото ще да казвам.

Порастнах. Не искам, ама ей на...няма обелени колена, нито захарни петлета и дъра-бъра-сто-чадъра.Станах на 32.

Хрумна ми да си напиша 32 неща.Някакви.Без обещания.Нови.Стари.Мои.Разбираемо  цветни и луди.

1.Спрях да чета.[дори не искам да коментирам.ужасно е.но нямам време.тривиално]

*Забележка: ще започна пак да чета.една –две странички няма да ме забавят.

2.Искам да си направя ( сама) дървена полица за стена и ваза от глина.

*това ще го оставя за някога си  , някъде – но няма да забравя

3.Започнах да гледам тенис.за -1 да си закупим ракети.

*ще си купим ракети, топки и подходящи пътъци.кортът ме гледа всеки ден от съседния парк

4.Трагично или не , започна да не ми харесва да пуша.Странно, но аз наистина обича(х)м да пуша

*мисля

5.Pink.

6.Неистово ми се иска да ходя гола. Това вече си е признак, но с  тая сган около мен е разбираемо.

7.Спрях да имам време за интернет.

*Ъъъ...ами нямам време.

8.Ядох магданоз. [това е велик прецедент и нямам никаква представа дали ще се повтори]

9.Искам празна къща и много пари .Да я обзаведа и подаря.

10.Примирих се, че съм луда.

11.Чакането ми се превърна в навик.Но не и търпението ;) Поне не още.

12.Простих.

13.Любимото ми число.13.

14.Все още снимам.Но искам повече.Онази мечтана изложба ми липсва.

15-25 Премълчавам си.Мога и да псувам.Определено мога.

-тук нейде да се вмъкне , че ще си направя още един татус.много важно , но пък за мен е.посланието си е послание.

25-31 Не ме бива в числата , та си помислих да използвам и тире.

32.Никога няма да спра да мечтая.Дори и на 302 ;)

Всъщност нека се усмихнем и бъдем здраве, останалото са глюпости :-) 

Цинична скука

Когато ми е скучно, ама наистина много скучно , ъзвън всякакви скали , измервателно-тъпорни устройства и прочие- започвам да пиша глупости.

Безмерни , врели-не-кипели, досадни и безметежно грубовати глупости.

Сега се сещам , че никога не съм писала за циничността като едно от любимите ми изразни средства.Не съм от хората, които се крият зад срамежлива завеса и надничат в общия сеир с половин око.Аз просто сядам на първия ред и зяпам с отворена уста.Дори ръкопляскам.Псувам.Ле-ле как само псувам.Не зная дали е лошо, съвсем не е типично за една дама, но на мен ми харесва да псувам и да бъдам цинична.Разбира се само, когато ми е скучно.Или „ми е паднало пердето”, „хванала са ме карастанчовите”, „ел таблото ми е дало на късно”.Е как пък да не ни е хубав родният език?!

Всъщност на сръбски се псува доста по-благозвучно.

Та.Псувам.Споменах го, нали?!

Показвам среден пръст и много не му мисля на кого.Пак в онези странни състояния разбира се. И ми казват , че съм невъзпитана.

И определено има кой за какво и защо да напсувам.Но вместо това се сещам за една книжка 

"The Loo Companion"- тоалетен хумор.

След втория ред реших , че тази книга е напъвателно полезна единствено и само за тоалетни нужди и творческо усамотение.

Гледах Марина Абрамович и великият й пърформънс.3 месеца на стол в Музея на Модерното изкуство.Бидейки в по-горно посоченото , среднопоказателно настроение се зачудих колко ли време бих издържала в позиция "middle finger". Осъзнах , че псувнята, показването на среден пръст се случват и на ум.И дори е много по-образно и описателно и всичко фантастично и толкова истинско, развиващо се чак до онова прословуто 9-то коляно.

На края гледаш една комедия и разбираш колко много мразиш Дженифър Анистън.

:finger:

Лека нощ.

Овцевъдство

Раздел на животновъдството , с тясна специалност-> отглеждане,  угояване,  остригване и прочие на животното „овца”.Овцата мили мои е една такава рунтава особа,  интелектуално остригана, нахранена и мисля често отличваща се  с едно единствено тъпо и комично блеене.Бе-е-е-еее!

В зоните на Европа , в частност емиграционните полета , миграционните савани и нищоподозиращите ливади е пренаселено с овце. Тук-таме някоя вакла , ама и тя блее. Мъжкото на овцата така и не можах да го нацеля коч ли е, овен ли е , мъжка овца ли е или просто овч.

В ранното си детсво овчицата е една такава миловидна,  сълзливо-трепетно-трогателна и прочие нелогични и близки до хипербуличен оскиморн епитетченца. Бива глезена, подмятана, гушкана и встъпително побутвана към традиционализъм, национални и прочие гордости, нравствени будили и все подобна халтурна храна.А те овцете пасат. Предполагам интелектуално наторена трева или поне обсипана с родителско-стадни възпитателни методи лично от майката овца.Животът й преминава екологично , органично и прочие прочиствателно с чести изхождания от драхонкоподобни изблици, чието отделяне се спохожда от възхвалително-блеещи-звучни възгласи от единоблеещото себеподобно стадо.

В подрставаща възраст бива свободолюбива, ученолюбиво и миловидно тийнеджърско съсловие, подражаващо с имитационна сила на ваклата част от родата.Все тъй гальовно подтиквана от майка ‘фца.Тоя татко нещо ми се губи!

Периодът на съзряване свързваме с остригването.Процес на добре обмислено щавещо оскубване, поплатен с някоя и друга драскотина , остъргано бутче и тук таме насинена муцуна.И пустото му блеене в октавите на невъзможния алт.

После не знам.Овците не мигрират.Размножават се , знам. И после пак не знам. Не съм яла овца.А и скоро не съм се усетила канибално настроена.

Познахте се предполагам.Щото абсолютно и тотално умишлено ви/ни описах.

Пропуснах модните тенденции, жалките опите за халтуризации и съпътстващите наствителни процеси като „обучение, развитие, кариера” и прочие.

Поне овците са все така единомислещо и дружелюбно стадо!

Това е единственият отличителен белег спрямо нас.

Хората!

Бе-е-е!

3 см щастие

Щастието мили ми читателю с е измервало.При това съвсем редовно.Бива изчислявано, премервано,  анализирано,  статистически прекатурено и изплюто от телевизора.

Преди дни получих покана за интервю  от репортер на bTV .Няма да излъжа, че се ухилих със сите си 32 зъбеца и чак подскочих.Много се смях,  то защото не знаех как точно да реагирам на определението „организация” отнасящо се към скромния ми блог.Бяха така любезни и да ми се обадят ( чак на острова),  но така или иначе интервюто не се състоя.Разбира се,  че всичко това си има и едно после, което обяснява заглавието на този пост.Стана ми любопитно аджеба какво толкова са искали да ме попитат, свързано със щастието и то на интернационално ниво.Serious.

Потърсих материала в сайта на медията и честно казано останах доста разочарована.Оказа се поредната статистика,  поредно измерване,  поредното перчене с номер в таблицата,  поредните 3 см щастие.Но по-интересното е начинът на измерване,  който мен лично мен ме хвърли в „хилеж, ама хилеж да видиш”.

Цитирам : 

„Индексът на щастието се публикува за трети път. Той излиза на няколко години, като за изчисляването му се вземат предвид удовлетвореността от живота, очакваната продължителност на живота и потреблението на енергия.”

bullshit in % 

Ъъъ....ъкам си.И как ще разбере бедният статистик колко аджеба аз съм щастлива като ми провери електромера.Ми то си е цяло нещастие да си платиш тока.Бахтибахти!!! Сигурно ако сготвя супа за 20 минути ще съм нещастна, а мазен джолан за 2 часа->щастлива!М, питам аз?! Удовлетворение казвате...нека почоплим.Ти Българино доволен ли си или това усещане си изгубил още с прокарването на тръбите за парно в първата панелка по Татово време?!Пак не искам отговор. Нека първо достигнем  до ниво доволен ,  а удовлетворението ще го трупаме после.Това откъм материалната страна на нещата и кризата, тока, парното...all those shits!

Но...в България рядко се намира другата страна на монетата.Защото ,  ако няма хляб,  няма хоро.Няма усмивки,  няма доволни хора,  няма нищо бе! Тук вече не съм съгласна,  предното да се чете като масовка.Мен лично всичко ме прави щастлива.Ще кажете ти си еди-къде си, печелиш еди-колко си ...дрън-дрън.Няма значение колко печелиш, дали имаш мазоли, дали си потен, дали си мръсен или просто си седиш на шибания , удобен стол в някой офис и климатика ти прави мозъка на плисета.Важното е да разбереш какво е щастието! А то въобще не е пръчка салам или кило домати.По-скоро твърд комат хляб и сол!Много се ядосвам , когато измислят нови линийки за човешките емоции.Хубаво,  статистиците затова са учили,  но аз не искам да ми слагат термометър в задника и да мерят пулса на душата ми.Ай сиктир бе!

123-то място.Ми кое  да е?!И вместо моето простичко обяснение за щастие , някакво пъпчиво юпи, ръкомаха със заучени реплики и проценти във физионимията на щастливец 123 по телевизора.

Мина ми еуфорията от поканата.Мина ми и  желанието да разказвам за щастието.

Ни никога няма да ми мине да бъда щастлива и да правя хората около мен щастливи.

Казах!

Преглед на целия ми профил [cv]

Аз.

A selfish post which I’ve never desperately need but thinking of .

Аз съм голяма.Висока.С големи живи очи.Plus size.

Аз съм жена.Сериозна.Често пъти на 13.Усмихвам се постоянно.Говоря с небето и слънцето.Ходя на сън.Хъркам , когато съм болна.Умея да разговарям със себе си.

Обожавам синьо и циклама.Не нося високи обувки, макар и да ми отиват (според мама).Мразя чоропогащи, слава на клиновете.Не носех поли.Обичам аксесоарите да доказват лудостта на душата ми.Искряща съм.Имам и периоди тип „градска мърла”.Не обичам да нося дънки.Маниак на тема чанти ( раници, торбенца, сакчета, куфари).Имам усет за подреждане.Тоест падам си по кутии, шкафове, купички, мастилници, огледала- Плюшкин.

Не обичах морето.Не виждам нищо на слънце.Къртица.Късогледа.Кафеви очи ( моите).Обичам да гледам.Всичко.Любопитна съм към света до нахалство.Мога да отида при някой странник и да го попитам най-абсурдното нещо на света.С усмивка.

Сутрин съм кисела.Крива.Непоносима.Разхвърляна.Рошава.Мотла.Мрънла.Обожавам ритуала с кафето и цигарата и изпадам в ужас , ако едно от двете го е хванала липсата.Аз обичам да пуша.Диагноза!Пиех черно , късо кафе.Лятното с бучка лед.13.Сега пия нес кафе с много мляко и бучка захар.С цигара.Цигари.Обичам да пия кафето си навън и не понасям задимени помещения.Не обичам пепелниците.[не замърсявам природата, използвам рециклиращи се метални кутии].Не помня да съм искала да откажа цигарите.И не искам.

Обичам да ям.Тотален чревоугодник.Личи ми разбира се и това ни най – малко не ме притеснява.Обичам да опитвам нови вкусове  [ като гръцки люти чушки пълнени със сирене и заляти със зехтин или паниран октопод].Обожавам морската храна.Китайската.А благоговея пред италианската.Мразя сушени домати.Парадокс!Умея да готвя неща, които на МЕН ми се ядат.Със същият успех ще направя и вкусна мусака за любим човек.Готвя с любов.Когато съм в  настроение и когато искам.В останалите случаи пазарувам до припадък.Обичам месо.Риба.Паста.Кашкавал.Изчанчени сосове.Десерти с крем.Обожавам моцарела, съответно салата капрезе.Не ям много плодове, но наваксвам откъм зеленчуци.Умирам за череши и грах!Без свян и притеснения ям чесън и лук.Научих се да правя страхотен боб с целина.Подреждам всичко в изряден и удобен вид за дегустация.Падам си тертеплия.

Пия не/подбрани бели вина.Оригвам се след бира.Не пия концентрати , освен домашна ракия, която не приемам за такава.

Спя с много възглавници.Ритам.Споменах ли ,че хъркам?!И се прозявам шумно.Обичам да си разквам приказки или да чета такива.Не заспивам без книга.Не мога да спя на шум.Обичам да е тъмно.

Не мога без цветя и цветове.

Тежката част от характера ми е много стройно изградена, утвърдена, тренирана,бетон.Безподобен инат.Преследвач на мечти.Прахосник.Злопаметна съм ( много).Не обещавам.Не прощавам.Заставам зад/пред/до приятелите си дори и при смъртна опасност.Спокойно и хладнокръвно мога да извърша убийство заради майка ми и баща ми.

Обичам да рисувам.Да творя.Да пиша.Да чета.Да гледам.Да преценям.Да критикувам .Да стоя в интернет с часове и да се занимавам с мои си неща.Да снимам.

Луда съм.Не е доказано, но няма да бъде трудно.Понякога съм нетърпима дори за себе си.Не се сърдя.Просто казвам край.Обяснителна съм.Справедлива съм.Плача.Работохолик.

Не понасям и изпитвам ужас от лазещи/хвърчащи насекоми.Пищя, врякам , подскачам, всявам паника, скачам, гнус ме е, страх ме е.

Мога  да плувам.Не обичам да ми е топло.Почернявам бързо.Пия бира, а не мента.Капучино , а не еспересо.Ям риба с много лимон и пържени картофи с оцет.Лятото не нося бяло.Обичам сандали.Не мога да ходя боса.Имам татус на крака.

Егоист.[научих се]

Зодия Телец.

Мразя.Мога.

Точка.

 [и още толкова много...]

Въпроси?!

{ за всички любопитни душици}

Последна въздишка...

Тя стоеше права.Впримчена в размисли и тесен корсет.Беше далеч в морето на въздишките, вълни от емоции  и връхлитащи с плющяща сила течения.И ако можеше да свали пустия корсет.Все се намираше някой „приятел”, комуто му се струваше прекалено не стегнат.Пипаха я толкова много ръце, че се почуства мръсна.

А и сега предстоеше да вижда всичко това извън корсета.Щеше да готви , докато се изпоти и и отново.Щеше да храни гладните с миризми на чесън, пот и тъмна бира.В най-добрия случай биха били любимите й зелени салати, много зехтин и моцарела.Но това тук меню не мирише.Не.Щеше да я боб с наденица и люти чушки.Шкембе.И отново чесън.Мамицата му.Щеше да прави тих секс.А после да слуша стържещото туловище до себе си.Щеше да надебелее и да носи анцузи.О , да!Мърла.Подмина мисълта да чистенето , като че ли това беше черешка на огромна торта.Пазеше си го за десерт.А и чистенето би било удоволствие.И подходящо време да приготви фондю от разтапящи стегната й душа спомени, да потопи пръст в греха, да изпита емоцията на тайната.Да си вземе вана, да си отвори шампанско и да се подуе от ягоди и сметана.О,да!Щеше да е точно през уикенда-чистенето.Моментите на самотно стържене в утробата на желанията й.Тези малки спотаени кръвопийци, които така и не успя да стъпче.Неистове й се искаше да ги беше пуснала да растат, да се вплитат в нея , да пищи от мощта на емоцията.Да бъде тя.Да бъде усмихната, доволна, щастлива и толкова различна.Марш!Ще готовя.А чистенето е за през уикенда.О, свещена самота.Щеше да пере, да свива, да глади.Да прибира вмирисани чорапи и да избира евтини вратовръзки за мними командировки.О,командировки.Прибавям ги към чистенето.И ходенето на село.Мотиката и потта са интимен момент , време за душата да бълнува.Може би щеше да има време да си спомни онези топли очи, онзи тембър, онези дни.Трябваше да може.Докато чисти, готви , пере, колосва- споменът за него трябваше да храни изкомерната й душа.Искам с теб, в душата си.

Някой отново стегна шибания корсет.

-Мамицата ви , не ме пипайте!- вече не беше на ум.

Въздухът пращаше от пролетна напращялост, приливни аромати на скришни погледи, тежка миризима на очаквания , нагло намигване.Усети карамфили.

-Мразя карамфили.Махнете ги.

Всичко я стягаше.Искаше й се просто да излезе оттук гола.Чиста.И старата тя.

-Джил, време е.

***

Можете да целунете булката....

{text: by me photo: internet}

Plus size

Днес  съм ядосана. На пошлостта и меко казано грозното изказване на видният ,   български разбирач Иво Сиромахов.Едва се сдържам да бъда доста по-пиперлива в обрисуването на този снажен момък. Но мога и да не се сдържам. Ето така: "Г-н Сиромахов, имайки предвид телосложението Ви ,  което лично аз отличавам като пихтиесто, мазно , плешиво и дори гнусно, не разбирам с чия от силите на комплексираната ви психика изписахте следния статус: „Проблемът не е в теб, проблемът е в мен. Ти не си виновна, че не харесвам скучни, дебели жени.” "

Да разнищим целостта на проблема Ви. Една скучна жена е наистина опасно явление за Вас,  тъй като и прилично умните такива,  рядко биха били покосени от изконната остроумност на Вашата простащина. Не, не съм Люба Колезич,  но заврънтулките в българската реч  не са ми далечна утопия. Изпитвам отврат и неизлечима непоносимост към типове от вашия сорт.Неузрял домат е по-добрият избор от Вас самия.

Не се стърпях.

Но за да не бъда голословна, нека погледнем фактите.

Plus size.

Всички ние , жените с извивките, които от 7-ми клас „страдат” от размер XL+ сме Plus Size.Кавичките са на място.Страданието е лично Ваше, на всички онези , които не разбирате  смисъла на понятия като уважение,  равенство,  единство и дебела жена.

Дебели жени ,  драги зрители,  няма. Разбира се, че ще предизвивам анорексичен бунт сред нискокалоричните и заклети фитнес звезди. „Погледни се, ма!Ти си 100 кила”.Това няма да ми го каже отражението в огледалото, а някоя оскубана, плоска и импотентна душица, която е наизустила всички диети, калории и прочие и се радва на своето tummy , все едно е хапче за акъл.Да, ама не. Килограмите никак не са белег на интелигентност скъпа.Да не говорим , че всеки мъж ( спорете, ако смеете) далеч не е привлечен от стърчащ кокъл , ръбещ задник или плоска предница.Хайде де?Как е на пипане?Зле, нали? И тогава къде отива резултатността от всичката мъка , от глада или от потта при хлътване на корема?!

Не успорвам фактът,  че жена с перфектно тяло ( без смъртоносни диети) буди уважението ми.Но аз не съм тя. И по-важното е  ,  че не искам да бъда.А ако поискам ,  ще го направя.Въпрос на избор.

Предполагам повече от половината читатели ще се изсмеят ехидно на горното заявление, а останалите ще поклатят глава в нечия посока, ще извикат асоциация или ще си цъкат с език или с каквото имат там.Дори и няма да се замислят над това, което искам да напиша.Майната Ви! Без да се извинявам , защото това  е моето лично мнение.

Да носиш дрехи XL не е нечовешко, нито грозно, камо ли скучно.

Аз съм дебела.Е и?

Два типа изказвания:

1.Отслабни.Направи нещо за тялото си.Престани да се тъпчеш.Ще се кефиш на два размера по-надолу.Супер е да кръстосаш крака, без да се сгъваш на фльонга.Вредиш на здравето си. Дане говорим за гардероба.И ще си секси!!!

Аз: Кой е казал , че се тъпча? Аз си кръстосвам краката!Аз съм секси!

2.Аз те приемам такава  каквато си, но няма да имам нищо против ако  отслабнеш, стига ти го пожелаеш.

Аз: Съгласна.

Била съм 60 килограма, била съм и повечко.Тоест вкусила съм и от  двете торти , нискокалоричната и онази със страхотния маслен крем.И двете са ми вкусни,  но аз съм си аз.

Най-важното е да се чувстваш добре в кожата си!

Скучна.

Има и такива хора.Но комплектът скучен, дебел – Не!

Здраве

Тук залагам на това, че всеки преди всичко трябва да е здрав.Няма две мнения по въпроса.Но понякога , слаб не означава здрав.И обратното.Ако килограмите са нездравословни, тогава съм За отслабване.Но само в случаите,  в които става дума за здраве!!!

Моралната  страна на plus size.

1.Депресирана ученичка с очила и брекети.Това е картинката, която масовката рисува.Натяква и вглъбява.И накрая се получава.Тя ще си повярва и ще стане скучна и дори ще напълнее.Не защото не умее да се усмихва,  не защото не е секси, не защото няма  влудяващ поглед,  не защото няма разкошна трапчинка,  не защото няма разтапящо черно бельо, не защото носи дрехи plus size, а защото някой друг е пожелал така.

2. Аз съм жена plus size.Period!

И ако някой иска да ми каже или дори намекне, че не е възможно една закръглена дама да бъде секси , ще се изсмея.Гърлено и от сърце.

Фактите.

Plus size моделите са едни от най-харесваните, обличаните и показваните.Защо ли? Вижте сами.

Ta?! Вие какво мислите?

Пена на гурбет

[част 1 Телеграмата] 

Леля Пена я знаете. Снажна българка. Възвисочка,  усмихната до горната дясна пломба ,  дето й я плати здравната каса.Възпълничка,  тантуресто приятна и поклащаща се като мама барба. С пеньоар от универмага ,  кафяв на червени квадратчета- ситни. И ролки си слага,  но в специалните случаи:  като банкета за Нова Година и прасешкия ритуал на село. Даже е суетна.В тия празнични и високохолестелорни дни можете да я видите с усмивка ,  достойна нахлепотила джуките  в цвят 121 ,  туй беше подарък от Делчо за миналия рожден ден-  от корекома.  Ама що ви разправям за леля Пена.Вие я знаете!

{source pinterest.com}

Един ден леля Пена получи телеграма. Прилежно сгъната,  комай миришеше на нещо,  ама тя така и не разбра на какво,  защото бобът й загоря докато кокетничеше с пощальона.Тъй де,  снажен момък беше,  не като нейния Делчо – горкият едва 70 килограма ги докарва покрай Коледа. И баба Неда,  комшийката,  все цъка като мине покрай нея.Поздравява я човеку,  а те все го мъмри: „Яж бе момче!Виж съ’ на ко’ мязъш.Пфу,  не тъ ли ‘рани тъз’ тфойтъ?”. А ,  телеграмата.Ох!Пена се огледа ту насам ,  ту натам- епа съвсем сама си беше.[Делчо полираше чайника на кухненската маса] . Загърна се у пеньоара ,  па се тръшна на кушетката.

„Мила ми како Пенке, 

[въх ,  кой тъй ще ме нарича мене...мила...па и Пенке,  я съм си Пенъ....чей’ да прочетем надоле]

Аз ти пиша.Братовчедката ти Лена.От Париж.

[леле-майко...въх...тая пък чак от Пъриш ще ми пише,   има ли акъл?]

Ние сме добре. Живеем добре.Вие как сте?

[я па тая,  добре живеели... ми то ние к’во ни е?!Буркането съ гутой’,  зельту’ е прицидену,  пъ и някой и друг картоф шъ има... добре живеели,  суха та суха си остана...пуу...]

Ние с моя Павел ще се женим.

[’еля,  то т’фа вашту на нищо не мязъше,  саму нагори-надолу,  не бързали . ’еля кандисахти и вий]

Тук в Париж.И ви каним с батко Делчо на сватба.

[въх! E те ся я фтасъх.Де гу тоз Париш мъри моме,  я дан’ земъ фръкна ...ми то далеч..пък и батя ти ми е болнав,  де ще гу мъкна чвякъ...тамън са опрай горкият...]

Изпращам ти билети за самолет и адреса ни, защото не можем да Ви посрещнем.

[......самолед ....ко туй ся...пък щом билети имаме,  квот’ ще да е..утиъми]

Поздрави,

Лена."

Леля Пена ....поседя,  погледа телеграмата,  па стана.Изтупа си престилката,  сбърчи нос,  свъси вежди па си сипа от загорелия бобец.Изнамери си и люта чушка,  уважи и топлия хляб,  че и мерудийката.И сирьнету.Ама не се усмихна.Ни веднъж.

Леля Пена не беше глупава.Нищо че все така изглеждаше в клюкарниците на улицата.Харесваше й да я мислят за будала.То така й беше удобно ,  па и се подсмихваше под мустак ( буквално).Тъй и тъй я говореха,  тамън няма да им дава захар,  сол,  брашно, яйца назаем.То да не ги е гледала тез ниви и кокошки зарад комшийката.Тя па тая една сплетницъ...Пуу...

[Въх, ама я съ хептень съ отпеснъх...тя тъз тилиграмъ мъ замаи...у Париш на сватбъ...на тъ ей ся хукнаф...ууу Лено,  Лено...де отиди и ти да се жениш мъ..ся да се чудим ко да кажем у селу.Къф тоз Париш,  да не си тукъ да му ударим ено уро...кфъ' сватбъ шъ ми говориш ти на мени...] Пена се оригна сочно.

-Пено....Пено...Пено мъ!

-Ни мой рукъ мъ Гано..идъ.

-Пеноу...

-Кажи Ганоу.

-Ми то...такоутъ ... тоз пощальоня,  що донеси мъ...нищо не каъш начи ... се си такъвъ  ..крийш съ!

-Мба, за ко ши съ крия мъ.... [ше ти кажъ я на тебе клюкаркъ с клюкаркътъ ти]

-Ми кажи де,  ко донеси, писму ли да беше или ко?

-Мълчи мъ.Писму.Кой пъ ше ми пиш’ на мени.

-Ми де тъ’ знам.То ся модерну било поща да имаш.Тъй вика оназ рус'тъ от тивилизоря.

-Ма нимой мъ занимаъ мъ...я тиливизия ни гледъм.Нал’ мъ знаиш.Точката да ми пей и хич ми не тряъ някой да ми говор’ .

-Ми то така мъ...

-Телеграма.

-Ъ?Ко?

-Нал’ мъ питаш ко донеси оня , тилиграмъ , ко друго.

-М’чи как тъй мъ?Кой т’фа,  ко стан’ло?Кой умрял?

-Сакън.Стига прикаъ' глупости  мъ Гано!Брадчекътъ Ленъ ши съ жени,  та на сватба ни викат с Дельчъ.

-Ха!Ми айде честиту.Ко зъ й купьте?

-Ма ти ко приказвъш мъ?Кък пък няма да хукнъ ,  на 'орътъ зъ угаждъм...кък ли не?

-Мчи как тъй мъ Пеноооууу??

-Кък, кък..на тъй.Никъде не утийъм аз.Де да гу знам я тоз Париш дей.

-В Европа Пенке.

-Ти да мълчиш бе Дельо!!!

( туй отгоре  съм го писълъ я,  койту искъ да вервъ)

Causa Perduta

Отново Англия.Отново и все още има на какво да се възмущавам, радвам, усмихвам , цупя или да споделя.Мислих дали да преместя всички чаени писаници в отделен блог, но ми се стори прекалено локумено.Имам си място за споделяне [т-у-к] и тематиката си е само въпрос на мой избор, настроение и емоции.Включвам и преживелиците, защото те са ми най-шарени, запечатани, цветни и доста често дъждовно-влажно.[добре че не се чувствам като охлю-бохлю].

А всъщност става дума за магарета.Не за мъже, дами ;) А за магарета.Не наш Марко , или Цона , а  едни такива от оня свят....вече доказвам "прикритата си лудост".Ама нейсе има и такива.Виждам едно такова+causa perduta . И ще ви го покажа.

Споко, не е живо- макар и да си има самарче!

А всъщност това е витрина на магазин.И то не какъв да е магазин , а second hand.

И не това е фрапиращото.Едно  магаре на витрина не би могло чак толкова да ме трогне, че да се разпиша по сред нощите[дописвам сутринта].То това магаре не е там случайно.Има си кауза, която у дома наричаме causa perduta.Прочетете си я сами...мен все още ми е трудно да се оправя с превода ( не технически , разбира се)!

Е хубаво....имало и магарешки рай.Възможно е.Ама да спасяваш баш тоя рай ....купи си нещо и предостави спокоен небесен живот на магарето.Хъх!

Много ясно, че не ми го побира главата.Що за кауза бре англичанино?!Питам и отговор не искам.

В интерес на истината магазинчето е много приятно и перфектно декорирано.Но до тук.Нищо няма да си купя, дори в началото си мислех , че е някой изчанчен бутик.А то к'во било.Хайде сега си представете този същия магазин на Вишотка.

Хубава седмица!!!

Реквием за една съседка

Рано сутрин , в мрачната неделя, когато облаците тежат над Витоша и песента на косовете се губи в тракането по паветата, се сещам за нея.

Тя е руса.Жена на инженер.Грък.Има апартамент на третия етаж в баровски, столичен квартал.Целият е на теракот, и съвсем случайно заема своята площ от над 120 м2 над моята нежна чувателна система.Тя е ранобудна.Суетна е.Винаги е на токчета.Винаги.Често си мисля, че не всяка плочка от теракотения й килим растат по два чифта остри, тънки токчета, без капачка, а тя просто върви по тях.Сутрин я чувам да танцува.Ах, този танц.Толкова феерично-потракващ, толкова семпъл и повтарящ се.Обича ремонтите и преместванията.От къде знам ли ?Чувам я, постоянно, незаглъхващо, неспиращо, неуморимо, всекидневно, проточващо се.

Тя е и домакиня.Обича да готви.Отново съвсем случайно извършва този свещен ритуал над заспалите ни същества. Обожава рано сутрин да готви с лук. И пак съвсем случайно притежава от онези огромни кухненски помещения, които се ширят над колоарите на нашия Морфей. Сутрин, сякъш чувам палтото си , панталона , понякога и сгушената на долния ред туника да ми шептят „Въздух,моля”. А вечер- тогава тя прелита от помещение в помещение, качена на токчеста вълна от трополящи рачешки пипала и мести.Мебели, слухови възприятия, съседи, звукови пъзели.Често се питам дали не играят на монополи, отново над нашето разкъртено спокойствие.

Тя е и майстор-зидар.Обича да ремонтира.Нощем.Представям си я като нощна светулчеста фея , захванала с две ръце мистрията на труда.И всичко , отново съвсем случайно, стърже в тупуркащ реквием над нашето привидно мълчание.Подът-таванът пухти, лапмите отказват да издържат на вибрацията и висват на кабелите си като изтърбушен стомах.Терасата не устоя.Горката.Една сутрин се събуди с отверстие в средата на бетонната си гордост.И без грим (мазилка).

От къде знам всичко това за нея ?! Имам огромната чест да си живуркам сивото ежедневие в краката й , там долу, където ехото на хилтито се разнася след полунощ.Там където с трепереща ръка и боязън пръскам с препарат против мухъл и ароматизатор.Там където полагам морното си тяло в унеса на почукването й.Там на втория етаж, в онзи столичен , баровски квартал.

*авторът не претендира за стилистично-граматическа издържаност, но за истинност да.

Ох панелка, ох кеф!

Няма позитивно мислене днес.Тц! Днес съм сдрусана ( да не кажа сдъвкана и изплюта) от реалността.То парен чук да бяха ми треснали сигурно нямаше да съм толкова увиснала.

А, да.Днес съм Мери*.

Това е положението Миме!

Та за Мен(р)и . Благодарение на стожерската прецизност на община София и навикът на оператор Виватромб да обещава , вече не знам кой поред ден си стоя у дома. Да, правилно. Нямаме окабеляване в офиса. Но това всъщност няма никакво значение, а и там Мери я няма.

Мери я порази кризата. Колко тъжно нали?! Гепа я, обърна й джебчетата и сега си ходи по хастар. Но въпреки това пак обича пица с доставка у дома (ламя). Та тая ми ти криза и белият хастар изплют от джоба й я накараха да търси. Какво? Мери живее под наем драги читателю. Мери е от така омразната на софиьенци – провинция. И тъй като още не разполага с телепортатор от Хиперион е принудена да си кротува в кооперацийката за „скромен” и вече веднъж намален наем. Бомбоубежище от 110 м2 , с подвижно хилти, мухлясали съседи и пробит балкон. Идилия. Но Мери е упорита.Често напомня онова с магарето там на моста.Предприемчива- не. Но виж с находките се справя много добре. Все едно е била под спаначена карантина един месец и сега всички находки й се лепят като малки, гнусни пиявици с магнитен гъз. Най-обича да ровичка с пръстов търсач в едно гнезденце на имотни лешояди. Ей , колко е хубаво там. Цифрички, картинки, телефонна сметка +50 лв.Кеф, та дрънка (това май беше за някви луканки). Днес Мери пак работи дистанционно- к’ва е модерна тая бе! И пак пръсто-рови-кликосва-майносва в оня лешпероядник. И оооо, каква находка драги зрители!!! Двустайна колибка след основен и качествен ремонт, котелче с пара и диванче с лежанка (без тежестите).А каква цена!!! Ох панелка, ох кеф! Дзъъън- свободен- оглед-преглед-заглед. Страхотна!Панелка.Синя спалня (тя обожава синьо).И дивана, от ония с новите системи и бели възглавнички.Пък и всичко в цвят, че и лъскав под, ламинать!Мирише на пролет, чистичко, новичко, евтиничко, белосанко бе, аха да светне!Огромна баня!Пък  едно куфне: дървена маса с едни такива приветливички столчета ( само кафенцето дето не й сипаха).А гледката!Ле-ле-ле.Кръчмица до входа, че и магазин. Паркче с борчета и катерушки, места за паркиране (много), тихичко , самолетчета, спокойничко...собственици.Роми.Мери няма да ви ги опише, не и днес.

Мери си има и опашка.Днес е подвита.А в мозъчната й кошница всичко се нагърчи, та чак докара и процес на триене с миризма на изгорял лук.Днес бях Мери*.

*Мери ме нарича само един човек , когото много уважавам и с когото безаварийно мерих българските и чужди пътища има няма 4 години.Щерката бе!!!Моят шофьор! А защо Мери- не знам!Никога не съм го питала и нямам намерение!

Сега, аз, Лилия – с целия си опулен мироглед ще скоро-пуша-работя-ям-пия-псувам още малко.Ще си гледкам сапунката, после ще псуем съдията и пак ще си легнем в 110 квадратното бомбоубежище.Утре ли?! .Утре , може и да съм Мери.

Смачкана суета

Жена си и искаш да изглеждаш красива.Е, хубаво де!Никой не ти взима това право , стига да е в нормите и най-вече да е лицеприятно за околните.Че нали красотата щяла да спаси света?!

Чудите се защо ми е да коментирам женската красота?!Ами след сутрешното опулване не се сдържах. Казват , че не било културно да увисиш чене на публично място и да се вторачиш по минаващия субект (видно вторачване), но....И то какъв субект. Възраст около 50 + (може и да не са личали и плюсът да е относителен) , къса руса кошница, бръчки , свиснал задник,  прилепнали дънки, кожено яке иииииии черни обукви на бели раета с ток 15 см!!! Е как да не се възмутя!!! Огледах се, не бях само аз!Разбира се всичко това се случва на столична спирка.То къде другаде ще видиш подобно нещо да се разхожда рано сутрин. След няколко секундния шок , мисълта ми започна да работи и да се чуди аджеба тия огледала за какво ли са?!То хубаво да си сложиш макиаж, па и прилепнали дънки , но да ги увисиш на закачалка със стойка от тия сантиметри , пък и най-демонстративно да си полюшваш кожляците пред хорските очи/ла...епа дойде ми в повечко. Обувките....ах , тези обувки. Търсих дълго време подбни в интернет ( и какво още видях ...ле-ле-ле).

Подобието е следното:



О!бувки

А на какво още се натъкнах докато търсих горните ....[опул на max]


Дали са на колелца?!




Язък за цветята



Направо ми се изпари всичко женско/дамско/нежно.Качих се в трамвая и само за момент се сетих , че ако нещото ме последва може и да ме настъпи с онези О!Бувки!!! Седнах , прилепих чантата скромно до себе си и се замислих. Тая женица не е за смях...по-скоро за съжаление. Но и това нямам право да правя.Тя се мисли за красива. Излезнала е да се покаже и да обере малко овации и определено няма верни приятели , които дори леко да й намекнат , че точно това не е нейния стил.След това минах на хипотезата, че късно е родила и сега има щерка на 19/23 , с която си менкат обувчищата.Тц...това също не ми се вижда правдоподобно.Преминах на чалга-модата (‘щото нали обувките). Но пък запецнах на коженото яке ...някак рокерско беше. В крайна сметка не намерих логика (за себе си) - защо тази жена ходи на тези чудовищно високи обуща.Ми то е трудно бе. Аааа..допълнението : тънък ток, също с черно-бели лентички+ такива на подметката.Баси!

Предполагам, че и моята скромна особа е била обект на подобни трамвайни размишления, но поне краката ми не са били мъчени на такова чудо ( упсс...само веднъж , но токът беше по-дебел, а и имах бал!!!).После прилежно си ги носих в ръка и съсипах копринените чорапи подарък от мама.

А дамата-обувка от тази сутрин ми смачка цялата представа за суета.