Грижа

Стоим си двете, с елхата.В тъмното.До тук добре.Аз пия чай и ям сутрешен мъфин.За хората, които ме познават, първото изобщо няма да им направи впечатление.Сама, елха, лампички.Нормално!

Аз и чай...тук вече може и да има няколко вдигнати вежди😳

Ами то и на мен ми е странно, ама на, пия чай.Праскова и портокал за имунитет (така пише)!Не е лош.

За тези, които още по-добре ме познават, веждите тук са две, барабар с нарисуваните.

Странна работа е тоя чай ....

Вярно е.

Вярно е и че се променяме, наместваме, разместваме и натаманяваме.Има хиляди клишета за тоя чай.

Не е от чая обаче мили ми смехурко.

Аз даже й си го купих напълно умишлено.Странно е , но е това което ми дава минути спокойствие, тишина , разговор с елхата , бръмбарите в строй.

Изморена съм от не странности , и хоп чай!

Няма да е редно да не е в цвят, щото нали....

Топъл, тръпчив, в цвят и любима чаша.

Достатъчен.

Грижете се за себе си и ако пиенето на чай е нужната 5 минутка, нека!

Здрави да сме ❤️🍀

седмична мотивация

Ставам една такава усмихната, предразположена към приятности.Есен е , мирише на тиква, мокра трева и капчици роса галят прозорците.Слънцето гъделичка заспалата ми наивност.

Понякога е по-добре да се самозаблудиш , да сложиш тия розови цайси и да ти е едно такова лежерно, спокойно....

20 минути от гореописаното...

Винаги има после и стандартния сценарий те "удря с правата лопата"

Пиша този пост в един шокиращо натъпкан влак, подпряна на нещо си и невярваща ...

Не съм се сблъсквала с толкова народ, дори и преди пандемията, или нямам спомени за такова натъпкване.

Разбира се, че хората не са ми виновни за натъпканото усещане...ама байгън.

Следващата спирка, слизат няколко, качват се още толкова,че и повече.

Преди време си бях казала с прекалена доза наивност, че никога, ама никога няма да живея в този град....глупава.

Тази сутрин наивността е изместена от мотивация.Да не се качвам на точно този влак.Вече мога да избирам Свобода.

Не необходимо да си причиняваме случки, които можем да избегнем и които не ни носят нищо освен усещането за неописуема тясност, нежалано присъствие, натъпкваност, зависимост и все едни такива стягащи гърлото нерадости.

Мотивацията ми помага да стоя изправена, поклащайки се в един претъпкан влак, 7:36 to London Waterloo.

Поуката мили мои ...винаги имаш избор и когато си готов да смениш посоката, не се качвай на този влак, защото се чувстваш длъжен.Слизай, сменяй и продължавай.

Вечерно след нормално претъпкан влак , мотивацията си стои и една студена бира й прави компания 😀

мешана скара

Когато много ти се иска да го започнеш точно онзи проект, за който си си купил специален тефтер , химикал и си го изписал.Когато материалите за този същия проект те преследват от всеки ъгъл.Когато по цели нощи въртиш, сменяш, нагласяш идеи, стъпки, пазаруваш със скрийн шотове и си правиш папки в Pinterest.Когато ясно си представяш всеки един детайл, цвят и изпълнение.

И после когато "когатото" се изпари.

Ама ей така, изведнъж, без предупреждения, няма го.

И так няколко оборота в седмица.

И става едно размотано, недовършено, почти безсмислено.Мешана скара.

Докато пак се върне....

загубени в ...

Пандемична загуба на човечност.Това ми се върти днес в главата.

Мисля, премислям и винаги първоначлната ми реакция е "абе , аджеба грешката в моя телевизор ли е ?!"🙈

Оказва се , не.

Позагубени в отношенията, приятелствата, връзките, нормалното.Това се получи.Няма да е еврика, но тежи.

Едно заседнало такова, немърдащо и доста инатливо загубване.

Вероятно не от сега, но показващо се в рацвета на разпадането си.

Тъжно.

А някъде е удобно.Съкращение на излишни емоции, умишлено тичане в обратна посока.

Не знам.Объркващо е.

Аз не се губя , но се намирам.Интересна е химията между реалността и онова непоказно Аз.Лудостта на смелостта да се покажеш истински ,с всичките аз, вече не е модерна.

Събрала съм много бръмбарски Аз, но докато днк-то няма счупвания, пак сме едно.

А хората около мен се оказва (повторението на точно таза дума е умишлено) искат да са модерни 🤷‍♀️

Не се колебая да си запазя многоликата лудост, шантавите идеи, цветното мислене и топлината към сродните.

Останалите ще си се губят.Намирането...не знам...вероятно според сезона🤔

Пролетта е хубаво време за намиране!😀🦋🌿🍀🙃

{photo by pinterest}