загубени в ...

Пандемична загуба на човечност.Това ми се върти днес в главата.

Мисля, премислям и винаги първоначлната ми реакция е "абе , аджеба грешката в моя телевизор ли е ?!"🙈

Оказва се , не.

Позагубени в отношенията, приятелствата, връзките, нормалното.Това се получи.Няма да е еврика, но тежи.

Едно заседнало такова, немърдащо и доста инатливо загубване.

Вероятно не от сега, но показващо се в рацвета на разпадането си.

Тъжно.

А някъде е удобно.Съкращение на излишни емоции, умишлено тичане в обратна посока.

Не знам.Объркващо е.

Аз не се губя , но се намирам.Интересна е химията между реалността и онова непоказно Аз.Лудостта на смелостта да се покажеш истински ,с всичките аз, вече не е модерна.

Събрала съм много бръмбарски Аз, но докато днк-то няма счупвания, пак сме едно.

А хората около мен се оказва (повторението на точно таза дума е умишлено) искат да са модерни 🤷‍♀️

Не се колебая да си запазя многоликата лудост, шантавите идеи, цветното мислене и топлината към сродните.

Останалите ще си се губят.Намирането...не знам...вероятно според сезона🤔

Пролетта е хубаво време за намиране!😀🦋🌿🍀🙃

{photo by pinterest}