18.1.12

[370]Keep dreamin'

Мечтател на свободна практика!!!Луда (може би приятно), шарена, мрънкаща! Харесвам това: "Трябва да си имаш мечта.Ако си нямаш мечта как ще се сбъдне?" Аз.
Научих се да мечтая.Бях малка. Боса  и с обелени колене.
Имах оранжев слон, парцалена кукла и много мечти.Нито една не приличаше на другата.Обичах мечтите си.Обичам ги и сега.Пазя ги.
Но тогава мечтаех наистина.Като всяко малко момиченце.Но не бях принцеса.Мразех поли, панделки и чоропогащи.Ужас.
Имах златисто-бяла коса, 12 шева , много безсънни нощи и огромен чувал с мечти.
Знаех какво искам.Още като малка.И знаех , че искането не е представата ми за мечта.И до сега пазя мечтите си далеч от целите.Водя ги на разходка в различни часове.Обличам ги с мисли в червено и черно.Обеснявам им колко са различни.
Разбира се , че съм луда.И да, мога,  мечтая и ще!
Ти за какво мечтаеш?!
Да теб питам.Точно теб.Ти, който всяка сутрин пиеш ръждясало кафе с мокра цигара.Ти който закусваш с целите си.Ти , който си душевен ( а и не само) далтонист.Ти, сивият, скучен ( но не и кардинал) – по-скоро повехнал нарцис с чесново его.И пак ти , който живееш като търкаляща се тоалетна хартия.
Не знаеш.
Да.
Но аз знам.
Не няма да ти покажа как.Намери си розов балон , погледни към небето, виж себе си поне в две измерения.Научи се да си говориш сам.Тогава, може би, ще разбереш и усетиш насладата от това да умееш да мечтаеш.
Искаш да мечтаеш или искаш да можеш да мечтаеш...дали има разлика?!
Пожелавам на всеки поне една сбъдната мечта.Останалите прегърнете и оцветявайте.Понякога и незавършеният пейзаж е съвършен.



Лека нощ!

17.1.12

Времена

Днес  хората са различни.
Вчера бяха онези , които винаги си търсил като сродни, а днес вече ги няма.
Постоянството като че ли се изтърка.Замина си . Като дъвката ‘Идеал’.Марката не е модерна, а и защо му е на някого да бъде постоянен в свят изпълнен с простовати дъвки. 
Днес хората са като хотел.
Вчера бяха онази гостоприемна гостилница , която си търсил в гората.В спокойствието на шкембе чорбата , задушевните разговори насолени с пот от хорце и тук- там някоя културна шапка.Постоянно ти се е искало да бъдеш там , да си почиваш и да се чувстваш като у дома- дори и сред пукащата емоция на утрешния ден , която пропива бъдещият ти артрит. 
Днес хората са като магистрала.
Вчера бяха онази пътечка, единствената която те води до постоянството на навика.Трънлива, с жълти малини , камъни и магерешки тръни.Но толкова позната.Винаги си знаел , че е там и те чака да се спънеш в неравния й характер.А когато минеш по нея си остава зад теб.Няма да ти се прииска да минеш отново, защото е дошло днес.А тя е стара, крива и постоянна.За какво ти е?!
Днес хората са като дървен материал.
Вчера бяха филизи, млади , зелени и жадни за парченце дъга.Усмихваха ти се през новите си тичинки и ти сочеха хоризонта на мечтите си.Галеха дори мисълта ти и ти даряваха свежия полъх на новото начало.Но някак бързо остаряха, днес.Повяхнаха, поизсъхнаха...замряха.Оставиха се да бъдат насечени за нечия камина.Да, ще бъдат топли, горещи дори , тлеещи- но дърва.
Днес хората са хора.
Вчера бяха хора с хората, днес са само хора.2 човека.Или повече.Плът, аорти, няколко ишиаса и една изтърбушена душа.

Утре.


{picture by 365q.ca}

Не зная!

9.1.12

За една цигара време...

Здравей ,
Аз съм Пол и съм от Испания, на 29 години съм.Имам два брака, разведен съм и дъщеря ми е разкошна.Живея при майка си и събирам пари за самостоятелна квартира.Работя по 24 часа и пия Редбул , за да оцелея.Но после сам ще се наслаждавам на мръсните си чорапи и няма да си мия чиниите с дни.Не мога да виждам дъщеря ми.Скоро съм на дело.Жена ми , бившата де ( да , първата) е ужасна.Родителите й мислели , че сватбата е равна на паспорт.[ нещо на испански].
А , аз съм от Северна Испания и не е толкова топло.Но знаеш ли , там е скъпо, хората ипотекират къщите си и изведнъж остават без тях.Баба ми е там. [ мълчание]
Пуша разбира се.Да, тук съм от 10 години – но какво от това, като не мога да виждам дъщеря си.
Да, имам още едно дете.От другата бивша.Преди малко бях там и им се радвах.Разбираме се добре, но аз искам да съм си сам.Точно сам.
Объркахме пътя.
Аз се усмихвам.”Още преди пет мили ти го споменах”
***
Здравей ,
Аз съм Линда.Имам диабет от около 11 години.Не е вроден.Но съм на инсулин.Имам три деца, семеен заем , а съпругът ми има добра работа.Малката ми дъщеря също има диабет.
Не, не ми пречи.Пуша си. И работя, дори през нощта.
О, здравей Пол радвам се да те видя.
Аха, докарал те е.Значи се познавате.
Клатя глава в не-посоката.
Чувам гореописаното за втори път.
***
Здравей ,
Аз съм Хелън.Да хубав е , но няма значение, защото ме заряза.Преди две седмици.Писа ми смс.Нещастник.
Чистачка съм.Печеля добри пари.
Пуша.Дори си свивам.Имам и сестра.Омъжи си , мамицата й.
Примлясва български сандвич и се оригва.
Усмихвам се .

Здравейте, Аз съм Лили [ точка]

Това са трима души , които виждам за първи път.Те са искрени.Казват си всичко , още след здравей.Останах изненадана.Всеки се изповяда пред мен , и не само, все едно ей така...ние така си комуникираме.Всичко се случва за една цигара време...
Чудех се дали искам да знам.Но след като съм запомнила.Реторика.
Такива са хората тук.Спокойни и прозрачни.Нямат тайни.Не знам за мечтите.Не съм чувала някой да си мечтае...поне не на английски.Странно и бездушно.
Не им завиждам!

*Историите са истински , но умишлено съм сменила имената.

22.12.11

Писмото

Стана модерно да се пишат писма до Дядо Коледа.Или винаги си е било?!Не знам.Но написах Писмото.
Написах го с мисълта за моя Дядо!Той правеше Коледа най-хубавата!!!



Скъпи Дядо Коледа,
От много малка знам кой купува подаръците, но се усмихвах тихичко и им позволявах да ми разказват за теб и среднощните ти подвизи в комина.Бисквитка и мляко не сме ти оставяли , защото не живеем в Америка.Намираме се в България.Не знаеш къде е?! Там след Румъния, от другата страна на Гърция...някъде там.У дома!
Вече съм голяма.И пак знам , че коминът е тесничък за теб ( наедрял си ) , но не и за Коледното чудо.В него вярвах , вярвам и ще вярвам.Това ми подаряваш всяка Коледа- Надежда!
Послушна- не съм.Дете- съм!
Обичам подаръците – онези без луксозната опаковка, без панделки и онези, които ме карат да се усмихвам през сълзи.
Какво ще си пожелая за Коледа ли?!
Здраве! За всички.Близки.Приятели.Познати.Непознати.Врагове.За всички!
Моля те да добавиш и една усмивка- специална.За приятелка – дай й щастие, донеси й го, изпрати й звезден прашец, моля те- нека се усмихне! За приятел- нека се усмихне така , че да се почувства истински.За приятелка- върни й усмивката! За мен : аз ще ти се усмихна J
Не забравяй да сбъднеш всяко едно желание породило се в детските главички, всяко.Обърни внимание на всички деца и не им позволявай да губят вяра и надежда.Коледа наистина е чудо.Тяхното чудо!
Спокойствие.Поръси  с него мама и татко , прегърни ги от мен , нашепни им , че съм добре, дори им изпей приспивна песничка или им разкажи приказка.Пази ги!Моля те!Светлина.Раздай я на всички и всичко.Не пропускай килера, пещерата и човешката душа.
Топлина.Прегръщам те да  ти е топло , там горе в облаците!А ти прегърни целия свят от мен!
Песен. Моля те , позволи на всяка душа да изпее своята Коледна Песен!
Вяра: дай я на себе си дори.
И накрая , ако заслужавам помисли и за мен. Знаеш замкакво си мечтая.Чудо!Само едно!

Благодаря!

                                                                                                                       
Весела Коледа!!!

8.12.11

Positive post

Допуснах да ми е негативно.Нежелано , но случило се.
За да оправя пейзажа в главното табло прочетох само една ( наистина) позитивна мантра , макар и с 10 подточки.
Може би ще прозвучи оправдателно, но аз не чета мантри ( да му се не види).Чета positive quotes и то защото ми харесват шрифтовете , от дизайнерска гледна точка.Но не ми се беше случвало абсолютно целенасочено да прочета нещо позитивно. Освен блоговете разбира се. Считам статията по-долу като онези , които пише моят "любимец" Робин Шарма. Но тази е кратка, лесна за възприемане и простичка ( не простовата).Хареса ми. Споделям я.

Та...let us be positive:



"Here are 10 things I did to help overcome my negative thoughts that you can also try:

{ Meditate or do yoga}
С удоволствие бих.Тук следва да изброя причините, поради които възпирам себе си от медитация или курсове по йога, но съответно аз няма да ги напиша, защото е само една.Нямам желание точно за този вид позитивна мантра, въпреки че съм наясно с  наистина добрите и позитивни резултати.Няма да медитирам, нито да се чекна.
{Smile}
Това го умея :) Никога не се усмихвам на сила, не притежавам от онези дежурни, лицемерни усмивчици.Та, тук се вписвам и продължавам да се усмихвам :)
{ Surround yourself with positive people}
Хм.Това е доста обстоятелствена мантра.Представям си се като цар  издебнат в мат с пешка.Кофти.Човек рядко успява да постигне пълно съвършенство сред околните.Но , опитвам се.Всички хора около мен са позитивни, другите просто са временно на близо.И това ми харесва.Но понякога не можеш да избираш , защото ....довършете изречението на ум, с лични примери.
{Change the tone of your thoughts from negative to positive}
Добре.Нека се взрем в реалността.
Negative thoughts
Нямам документи и няма да получа
Positive tone
Нямам документи, но ще получа или Ще мина 99 кръга на ада, но ще получа
Тц...не идва надежда, но самонавиването в позитивна насока ми харесва.И тук пасва.
{ Don’t play the victim. You create your life—take responsibility}
Това си е направо моята мантра.Не допускам да бъда приемана или да се изживявам като жертва.Абсурд, дори е срамно ( за мен ) . Отговорност- ключова дума за мен, която определено издирвам с лупа в околните.
{Help someone}
Нарцис не мога да бъда, егоист също, само чревоугодник ми приляга , но пък си готвя сама.Помагам на всеки ( може би) с каквото мога и когато искам.Тук се връзва наполовина, защото понякога не желая да помагам поради мои си причини.
{Remember that no one is perfect and let yourself move forward}
Разбира се, че не сме перфектни, съвършени, богове и дрън-дрън.Но пък има хора, които си го мислят и пак се чувстват добре.Приемам себе си за нормално човешко същество , с пороци, умения, глупости и прочие.Самокритична съм, но не съм душевна анорексичка.Стъпката напред съм я направила.Още една точка-мантра, която споделям като моя-позитивна.
{Sing}
Редовно!!!Пеех в хор като малка, но и способностите са ми останали в миналото.Тия цигари....Пея и сега, но е препоръчително да няма публика :) I am singing in the rain...
 {List five things that you are grateful for right now}
  • Родителите ми
  • Любовта на живота ми
  • Здраве
  • Учителите ми
  • Съдбата
{Read positive quotes}

Done!!!
И тази определено много ми харесва!!!

{Watch your thoughts, they become words.
Watch your words, they become actions.
Watch your actions, they become habits.
Watch your habits, they become your character.
Watch your character, it becomes your destiny.}

Happy positive thinking!"

 by Michelle Uy
Ако самите ние не успеем да бъдем позитивни , то никой не може да ни помогне.Важно е и да се опитваме да бъдем положителни в мислите и действията си.Не ми харесва, че позитивното мислене започва да се комерсиализира, дори да е основен бизнес . Да търгуваш с човешките емоции не е много позитивно, но пък е доста поучително.Бих дала позитивен съвет, бих побутнала приятел напред, но не бих продала помощта си.
Днес се усмихвам.

4.12.11

"Стъпки в пясъка"

Филм.Истински и много, много близък до съдбата, която в момента изживяваме. Миш-маш от смях, истини, тъга, любов , тарикатлък , цигари и мамините гозби. Много тъжен на моменти и много смешен в същото време. Отдавна не бях гледала филм, който да ме накара да се замисля колко много хора преминават през сходни перипетии и трудно успяват все още да усещат себе си към финала.
Една трогателна история, от която ти се иска да крещищ и да се смееш истерично в един и същи момент.История , която ти се е случвала . История , която ще запомниш.История по истински случай.

„Стъпки в пясъка“ е български игрален филм (комедия, драма) от 2010 година, по сценарий и режисура на Ивайло Христов.


След филма Васе въздъхна  ..." Това е филм , който оставя горчилка" .


Препоръчвам !!!

Sometimes

Понякога си мисля, че не съм толкова добър човек , колкото ми се иска да бъда.
Не , не се самобичувам ( въпреки , че бих могла) .
Понякога си мисля, че  има нещо сбъркано в околните и ми става неудобно да бъда като тях.
Понякога не мисля. ( хубаво е)
Но винаги приемам хората, такива каквито са.Никога не прощавам и не обещавам.Защото познавам себе си и познавам чувството от неизпълнено обещание или даден втори-трети-пореден шанс.
Изживявам лошотията, понякога я крия, понякога се примирявам с нея, понякога крещя.
Това ме кара да си мисля, че хората сме еднакви. Такива, които обмислят действията и думите си и такива, които просто действат и говорят.
Случвало ми се е да бъда и от двата края на емоционалността : анти и прекалено. Не е хубаво да си прекалено емоционален, понякога вреди и точно в тези моменти се замисляш дали не си лош.
А всъщност добри и лоши хора като че ли няма.Всички сме хора.Границата е много тънка, а и разбиранията са толкова широки и неразбираеми, че дори и добрият човек се мисли за лош.
Объркващо е.
Още по-объркващо е да  търсиш вината в себе си, когато някой те е обидил. Тежко е.
Понякога си мисля, че има нещо объркано в мен самата и хората, които съм допуснала до себе си.Онези, които са като мен, но са много различни от другите.Мисля си , че ако моята истина е истина и за другите , то тогава тези хора са като мен.Има логика.Но няма логика да търсиш признаци на нелогичност в хора, които не познават логиката.
Объркващо е.
Понякога не мисля за околните.Това не ме прави егоист.Не мисля, защото не ме интересува.И ако един човек не ме интересува, то тогава този човек или е лош ,или е добър ,или просто не е като мен.
Понякога много ми се иска да мога да разбирам всички.За да зная как да се държа с различните от мен.Понякога полагам огромни усилия да проникна в чуждата истина и да намеря част от своята.Понякога се опитвам да бъда добра , с онези които наистина не го заслужават ( според мен).Понякога , дори често , се опитвам да се поставя на мястото на хора, които не разбирам , не чувам и са ми далечни.Не винаги успявам, но се опитвам.
Понякога , дори често, знам че не постъпвам добре или правилно спрямо останалите , но зная че моята истина си е моя , а и не разбирам обосновката на останалите за нея.Истината винаги е една, моята, твоята , тяхната.Но е една.
Винаги ще се опитвам да разбера дали човекът срещу мен е като мен, за да не пропусна да видя различното от мен.Аз не съм едиствена, но съм аз.
Объркващо е.
Написаното по-горе е объркващо, за мен. Не търся съвет.Не търся доброто и лошото.
Понякога просто ми се иска да напиша нещо като това.