Sometimes

Понякога си мисля, че не съм толкова добър човек , колкото ми се иска да бъда.

Не , не се самобичувам ( въпреки , че бих могла) .

Понякога си мисля, че  има нещо сбъркано в околните и ми става неудобно да бъда като тях.

Понякога не мисля. ( хубаво е)

Но винаги приемам хората, такива каквито са.Никога не прощавам и не обещавам.Защото познавам себе си и познавам чувството от неизпълнено обещание или даден втори-трети-пореден шанс.

Изживявам лошотията, понякога я крия, понякога се примирявам с нея, понякога крещя.

Това ме кара да си мисля, че хората сме еднакви. Такива, които обмислят действията и думите си и такива, които просто действат и говорят.

Случвало ми се е да бъда и от двата края на емоционалността : анти и прекалено. Не е хубаво да си прекалено емоционален, понякога вреди и точно в тези моменти се замисляш дали не си лош.

А всъщност добри и лоши хора като че ли няма.Всички сме хора.Границата е много тънка, а и разбиранията са толкова широки и неразбираеми, че дори и добрият човек се мисли за лош.

Объркващо е.

Още по-объркващо е да  търсиш вината в себе си, когато някой те е обидил. Тежко е.

Понякога си мисля, че има нещо объркано в мен самата и хората, които съм допуснала до себе си.Онези, които са като мен, но са много различни от другите.Мисля си , че ако моята истина е истина и за другите , то тогава тези хора са като мен.Има логика.Но няма логика да търсиш признаци на нелогичност в хора, които не познават логиката.

Объркващо е.

Понякога не мисля за околните.Това не ме прави егоист.Не мисля, защото не ме интересува.И ако един човек не ме интересува, то тогава този човек или е лош ,или е добър ,или просто не е като мен.

Понякога много ми се иска да мога да разбирам всички.За да зная как да се държа с различните от мен.Понякога полагам огромни усилия да проникна в чуждата истина и да намеря част от своята.Понякога се опитвам да бъда добра , с онези които наистина не го заслужават ( според мен).Понякога , дори често , се опитвам да се поставя на мястото на хора, които не разбирам , не чувам и са ми далечни.Не винаги успявам, но се опитвам.

Понякога , дори често, знам че не постъпвам добре или правилно спрямо останалите , но зная че моята истина си е моя , а и не разбирам обосновката на останалите за нея.Истината винаги е една, моята, твоята , тяхната.Но е една.

Винаги ще се опитвам да разбера дали човекът срещу мен е като мен, за да не пропусна да видя различното от мен.Аз не съм едиствена, но съм аз.

Объркващо е.

Написаното по-горе е объркващо, за мен. Не търся съвет.Не търся доброто и лошото.

Понякога просто ми се иска да напиша нещо като това.