Странен парадокс са човешките харесвания. Разделени сме на тройка кебачета и музеи. Наблюдавам го от много време и идилията по средата е моята. Тройка кебапчета на вестник, бира в пластмасова чаша и вече дървена виличка.На следващия ден лаптопа, срещата и онази чанта с история.Може и галерия, някаква важна среща , изискано меню, много добро вино.Тертеплийската да е! Хубава книга и жълта преса също ми е познат и присъщ нюанс.Заради четенето е! Развисени гащи, да точно гащи, потникЪ и чорлавата коса, от другата страна праймер, блъш, тук таме лъска хайлайтър и маникюр. Хубавото на уклончиво-елегантните смески е балансът , и да го можеш. Но да сме на масата!
Чуденката идва , когато масата е празна или избирателна.Тогава има по много от недобротелите ни,от грозните прояви, злобните подмятания. А има толкова много маси, на които да седнеш. Не е невъзможно хората да се харесваме.Наблюдавам и как децата седят по различни маси вече. Все пак са седнали, но избирателно.Аз имах дество с вечна и обща маса!Не разбирам защо го отричаме,след като сме го преживяли.С тройка кабапчета на панаира. С всичките нюанси на нормалното, на веселото, на хубавото, на това което сега искаме да се върне, но сядаме избирателно на друга маса.
Не помня да сме бягали от някого, освен ако не е някоя съседка, която ни е подгонила, 'щото сме й обрулили дръвчетата в двора или сме потъпкали някоя китка с топка. Не помня да е имало булинг, защото ние тогавашните деца не намирахме място за злоба и подигравки по-далече от Цайс и зубър, които обаче не изключвахме от масата- закачахме се, непринудено и без да оставяме следи. Седяхме на масата, всички. И вкъщи, и навън, и у съседите, и на село, и в града, и на трикраки , очукани, каменни, дървени- МАСИ!
Да се върне тренда с масите-настоятелно крещя!
Чуденката идва , когато масата е празна или избирателна.Тогава има по много от недобротелите ни,от грозните прояви, злобните подмятания. А има толкова много маси, на които да седнеш. Не е невъзможно хората да се харесваме.Наблюдавам и как децата седят по различни маси вече. Все пак са седнали, но избирателно.Аз имах дество с вечна и обща маса!Не разбирам защо го отричаме,след като сме го преживяли.С тройка кабапчета на панаира. С всичките нюанси на нормалното, на веселото, на хубавото, на това което сега искаме да се върне, но сядаме избирателно на друга маса.
Не помня да сме бягали от някого, освен ако не е някоя съседка, която ни е подгонила, 'щото сме й обрулили дръвчетата в двора или сме потъпкали някоя китка с топка. Не помня да е имало булинг, защото ние тогавашните деца не намирахме място за злоба и подигравки по-далече от Цайс и зубър, които обаче не изключвахме от масата- закачахме се, непринудено и без да оставяме следи. Седяхме на масата, всички. И вкъщи, и навън, и у съседите, и на село, и в града, и на трикраки , очукани, каменни, дървени- МАСИ!
Да се върне тренда с масите-настоятелно крещя!