{тежък характер}

Намерих една своя тетрадка с поезия. Споделяла съм приказки, рядко поезия. 

Дата няма, само номер-47. Вероятно е писано 2000г. Харесвам го и до скоро го помнех. 

Като камък на шия

като белег от нож 

като черна шамшия 

като стар меден грош

все те нося по мене 

нищо,че ми тежиш

от глава до колене

нищо,че ме болиш!

Като знак за магия

като биле за жар 

като люта ракия

като бял хвърлен зар-

цял живот-студ и огън

клетва и благослов

добро утро и сбогом

моя трудна любов!

Автор : ЛК 

( едва ли се чете този блог все още, но не смейте да копирате и да си преписвате авторство) 

свобода

Морето е свобода!

 

снимка:личен архив

Моята свобода!💙

Обичам да гледам хармонията и ласката , когато допира хоризонта. Магията на простора, нюансите синьо, които ме поглъщат.

Обичам да го снимам, за да задържа емоцията, да си я припомням и да усещам тази свобода. 

Обичам морето във всеки сезон. Лятно , морно, преливащо от човешка тръпка и сливащо се със спокойствието на облаците, силата на бурята и въздишките на залеза. 

Обичам свободата!

{влияние}

Който ди мисли, че социалните мрежи не промиват с големия моп, да ми идентифицира.

Но!

Влиянието можело да бъде и вдъхновяващо, усмихващо и доста влиятелно бе!

Завряла съм се в едни групи (нямам идея как попаднах там) и си въздишам.

Редовната носталгична въздишка, вече в алт.

То са едни селски къщурки (снобските хвалебствени ги пропускам), една тревица с всичките му жужащи прекрасности, цветенца, животни и свобода.Зелено, доматено и онова родно небе.

Бръмбарите са събудени и са много настоятелни!

{чуденка}

08:40 Неделя , духа, пия кафе на балкона .

Странна чуденка се появи.

Как да свържа нивата и технологиите.

Не става дума за бърз интернет (да си кажа де).

Гледката на голям , узрял ,български домат е някак покоряваща.Какво да сложа там, че да бъде технологично и прилично за този век , без да е кантар.

Какви технологии помагат на тоя домат?!Същото е положенито с чушката, лука, марулята и ягодите.

Искат си побарване!

Човешката ръка им е технологията и модерното.Иначе е пестицид , неистинско и невкусно.

Следващата чуденка...защо им е тогава да я развиват тази технология ?! Салата с ракия , няма нищо технологично бе.Хибридни домати и дестилация не става пак.

Мотиката е ясна.Първична технология , подлежаща на усъвършенстване.Дори не зная дали в днешно време съществуват производители на мотики?!🤷‍♀️

Селото, нивата, къщата (барабар с окабеляването) е свещена общност.

Няма технолигия , която да я замени.

Извод : не е нужна технология за душата, нужна е вяра, човечност и истинско усещане.

Искам на нивата, с мотиката, под ореха!

❤️